You are here
Home > Cherchez la femme > Икони и легенди > 10 жени – воини, които промениха историята на човечеството

10 жени – воини, които промениха историята на човечеството

Далеч преди еманципацията жени воини са бранили бащин дом и децата си от поробител или враг

6ти май е специален ден и за жените – не само за тези, родили по един Георги или Галин, не само за наследниците на Хубавата Гергана. Днес е Ден на храбростта за всички в Българската армия. Хубаво е да уважим прекрасните ни момичета под пагон. Трябва и да почетем онези смели жени воини, които много отдавна показаха умение  в битките, за да ги помни историята.

Всеки е чувал за жените-самураи, т.нар. „онна бугейша”. Японските аристократки и уменията им да боравят с меча са спасявали домовете, когато съпрузите им са били на война. У нас пък още се пази споменат за 111 жени – воеводи. Те заслужават своя специален материал и ние ви го обещаваме.

Днес обаче ще обърнем специално внимание на 10 имена на жени воини от различни държави, живели в различни епохи, останали запомнени с храброст и достатъчно силни да променят историята:

Ахотеп I от Древен Египет

Ахотеп (от египетски – „Ях доволен“) е царица на Древен Египет от края на XVII династия (1590–1530 г. пр. Хр.) , съпруга и сестра на фараона Таа II Сехененра. Той е екзекутиран от хиоксите, но тя оцелява. Като регент на сина си става обединител на нацията и повежда армия срещу нашественика.

След като сина й пораства, му отстъпва трона. Умира в първите години на управлението му. Погребана е като „Господарка на две земи”, с три кинжала, 13 брадвички с имената Йоххотеп и Камос, и три почетни награди „Златни мухи“

Фу Хао /1238—1180 Пр.н.е./- генерал в Древен Китай

Жрица, военоначалница и първата жена-генерал в Древен Китай – тя би трябвало да е просто една от 64те жени на крал Ву Динг, но е водила армия от 13 0000 и лично е предвождала войската си с колесница.
Фу Хао Първата жена Генерал от Китай
Благодарение на военния си талант и впечатляващи победи, Фу Хао става толкова популярна, че след нейната смърт военните от Шан призовават духа й преди битка.

Сестрите Трунг – около 12 година след Христа

Под едно име представяме Трак и Нхи – сестри, живели през 1-ви век във Виетнам и днес обявени за национални героини. Западният свят не ги познава и не ги е увековечил във филмов епос, но от това само киноидустрията губи.

Сестрите Трунг започват паметния си ход като лична вендета. Виетнам е под ярема на китайската династия Хан. Местният предводител на войска убива мъжа на Трак, а нея изнасилва. Озлочестяването на гордата виетнамка обаче слага край на почти хилядолетното робство. Тя и сестра й повеждат въстание с армия от 80 хиляди жени.
Сестрите Трунг от Виетнам - национални героини
Разбиват китайските легиони, влизат бой, за да засрамят враговете си и за три години прокуждат китайците от родните си места. Две десетилетия процъфтява царство Трунг. Китайците ги побеждават в поредната война. Сестрите обаче не се предават на императора. Избират самоубийството пред изгарянето на клада, както копнеел сам императорът.

Макар и победени тогава, виетнамците днес са независими, а в милиарден Китай дори се страхуват да споменат името им в описването на събитията от това време.

Семирамида преди Градините

Семитската царица Самуратам (или Семирамида) била съпруга на асирийски войник от 9-ти век пр.н.е.. Тя помага на съпруга си да печели битките и е толкова талантлива във военната стратегия, че цар Нин я пожелава за царица.

Една от легендите гласи, че когато нейният втори съпруг я прави законна съпруга, тя го убеждава да управлява Асирия един ден. Когато й отстъпва престола, тя му отрязва главата. Кралица Самуратам управлявала Асирия през следващите 42 години и по това време били построени Вавилон и известните висящи градини.

Олимпия, майката на Александър Велики

Бойният й дух и умения винаги са в сянката на популярността на нейния съпруг Филип и сина им. Тя излиза на преден план след смъртта на Александър. За да защити съпругата му – Роксана и внука си, поема управлението, макар да е изложена на много опасности и предизвикателства.

В търсене на подкрепа за другия си внук, Александър IV, обявен за цар на Македония, заедно с Филип Аридеа веднага след раждането (месец след смъртта на Александър Велики), тя сформира съюз с Полисперхон, който наследява починалия през 319 г. пр. Хр. Антипатър. В Македония по това време властва Евридика, съпругата на неспособния Филип Аридеа.

С епирските войски Олимпиада и съюзникът й нахлуват в Македония през 317 г. пр. Хр., докато Касандър с армията обсажда Атина. Македонските воини без бой преминават на страната на Олимпиадата.
Като боец с авторитет и слава, губи живота си предадена и измамена от съюзника си. Касандър й дава възможност да избяга, но тя е твърде горда и застава пред военен съд. Уплашен от силата на влиянието й, той изпраща 200 войни да я убият, но никой не посмял да вдигне ръка срещу майката на Александър Велики. Единствено роднините на наказаните били в състояние да свършат мръсната работа на Касандър.

Боудика Червенокосата

Червенокосата кралица на келтите- ицени,повежда хората си срещу Римската империя през 60та година от Новата ера. Причината е, че искат да отнемат имотите на убития й съпруг. Цяла година тя оказва достойна съпротива, губи десетки хиляди поддръжници, но въстанието й е потушено, а тя се самоубива, за да не бъде пленена.
Боудика - Червенокосата кралица на келтите
Келтската държава е унищожена, но светилищата на друидите и езика им оцелява до днес, макар да се съмняват, че кралицата на келтите и съществувала. Талантът на боец и предводител, които проявява Боудика, са такива, че до днес потомците на римляните се страхуват от червенокоси.

Царица Зенобия

Юлия Септимия Зенобия управлява като царица на Палмира и регент на сина си Вабалат от 267 до 272. Повежда армия и завладява голяма част от Сирия и Мала Азия, умело маневрирайки между Римската империя и Сасанидското царство.
Зенобия в 10 известни жени войни
През 269 потушава въстание срещу римляните в Египет и се обявява за царица на древната държава. Пленена е от хората на император Аврелиан през 272и отведена в златни вериги две години по-късно. Заточват я във вила в Тиволи, близо до Рим.

Цар Тамара от Грузия – не, няма грешка!

Управлението на Тамара Велика в Грузия започва през 1184 година и бележи началото на най-големия териториален обхват на държавата. Това е „Златният век” на държавата.

Тамара произхожда от династията Багратони, дъщеря е на цар Георги III Грузински и Бурдухан, принцеса от Алания.Войските предвождани от нея смазват всички съседни мюсюлмански държави. Под меча на Тамара падат голяма част от днешна Турция, Армения и Азербайджан. Владетелката води повечето походи на войската си.
Царица Тамара Велика от Грузия
Коронясана е за цар, защото през Средновековието в Грузия царицата е съпругата на владетеля. На грузински тя носи титлата „цар“ и е канонизинара за светица.

Жана д’Арк

При толкова талантливи предводителки на армии, владетелки на империи, светици, ако проведете анкета за жени-воини, най-често използваното име ще е „Жана д’Арк”.

Неграмотна селянка, девица, дори ненавършила 18 години, тя успява да поведе армия, която слага началото на края на Стогодишната война между Англия и Франция.

Родена е на 6 януари 1409/или1408 в село Домреми на границата на областите Шампан и Горна Лотарингия. Малката Жанет, както я наричали съселяните, на 12 години преживява първото си разтърсващо религиозно преживяване. Чува Свети Архангел Михаил, Света Екатерина Александрийска и Света Маргарита Антиохийска да я пращат да доведе дофина за коронация в Реймс.

Светците по-късно й казват, че тя е избрана да освободи Орлеан от окупаторите, да прокуди англичаните и да възкачи дофина на трона. Едва на 17, тя има достатъчно кураж да настоява да получи хора за тази света мисия.

Прокудена веднъж, тя се връща след година. Капитанът й дава шепа хора и мъжки дрехи за безопасност. Трябват й 11 дена да стигне до принца. Дофенът я изправя пред няколко предизвикателства – разменя мястото си с друг, проверяват девствеността й, праща хора да разпитат за нея. В крайна сметка се доверява на думите й, че сам Бог я направлява и я прави военоначалник на армията си.

Благодарение на „гласовете”, откриват сабята, от която се нуждае – според легендата е принадлежала на Карл Велики. За четири дена освобождава Орлеан и от тогава до днес е наречена „Орленаската Дева”.

"Жана дАрк" от Алберт Линч
„Жана дАрк“ от Алберт Линч

Тя бързо и лесно печели битките си, все повече се трупа авторитета й в армията и сред населението. Дават благородническа титла на нея и близките й, но аристокрацията и Дофинът започват да се страхуват.
Дофинът става Шарл VII, крал на Франция. На Жана й е попречено да се върне на бойното поле, но тя се бори, за да изпълни мисията си. Бургундите я пленяват, кралят отказва да я спаси и е продадена на англичаните за 10 000 златни лири.

Църквата започва да я съди за ерес, не намират доказателства срещу нея, отказват й адвокат. След фалшифицирани доказателства, победени от интелекта на момичето и без да получат устни самопризнания, с измама доказват вината й и я изгарят на клада.

След 22 години свършва Стогодишната война. Година по-късно е проведен процес, който оневинява напълно Орлеанската Дева. Едва в началото на ХХвек е обявена за блажена, а папа папа Бенедикт XV я канонизира през 1920та.

Станка от Крън – най-младата опълченка

И сред толкова значими имена, запомнени от историята и познати по света, смятаме за важно да намерим място за едно смело българско момиче. Тя не води армия и има само едно храбро сърце, за което не съществуват оправдания и петвековен страх от поробителя. Тя е само на 15 и остава известна за поколенията като Станка от Крън.

Малкото градче, което се намира само на 4 километра от Казанлък . По време на Руско-турската война турският султан нарежда да избият хората и изпепелят селата, през които ще преминат руските войски. Село Асът /днешен/ Крън бил сполетян от същата участ. Затворили селяните зад високи довари и започвали да точат ятаганите, за да ги колят. Сред хората била и Станка. Българите се спасяват случайно.
Турски съгледвач съобщава: „Москов гелди“ – московецът идва.
Турците бягат, а селото е спасено.

Станка от Крън (Асът), само на 15, взима участие в боевете на връх Шипка. На Орлово гнездо пренася и се грижи за ранените. Носи вода бойците. Заедно с останалите българските опълченци правят всичко, за да остане врагът с впечатлението че са много, да се стъписа хилядната армия на султана.

Краят на историята се знае, а героизма на Станка от Крън обяснява мястото й сред 10те жени – воини променили историята на човечеството!

loading...

Вашият коментар

Този сайт използва Akismet за намаляване на спама. Научете как се обработват данните ви за коментари.

Top
error: Content is protected !!

Ползвайки нашия сайт вие приемате и се съгласявате с правилата за неговото използване и информацията, която системата получава за вас Повече информация

The cookie settings on this website are set to "allow cookies" to give you the best browsing experience possible. If you continue to use this website without changing your cookie settings or you click "Accept" below then you are consenting to this.

Close