You are here
Home > Дом и семейство > Мама и бебе > 5 причини защо трябва да слушаме детето, когато говори с нас

5 причини защо трябва да слушаме детето, когато говори с нас

Чуването и слушането се оказват много различни понятия, когато става въпрос за разговори с децата

Възпитанието на детето е личен въпрос, към който всеки родител подхожда индивидуално. Но един проблем е в основата на проблемните отношения между поколенията — това, че ние е чуваме, но не слушаме децата, когато ни говорят.

Всяко дете иска внимание и има нужда от внимание. Факт. Но също така невинаги можем, или искаме да му обърнем внимание. Когато това се превърне в системен навик, децата прибягват до доста агресивни методи, само и само да привлекат вниманието върху себе си.

И тук се появява ситуацията „Имаме проблемни деца, как да се справим с тях?“.

Защо е добре да слушаме детето, когато искат да ни кажат нещо
Защо е добре да слушаме децата, когато искат да ни кажат нещо

1. Научете се да изслушвате децата

Много е важно да си дадем сметка, че онова, което за нас изглежда нелепо и смешно, е важно за децата. Ако те искат да привлекат вниманието ви върху някакъв проблем, и ние постоянно ги пренебрегваме, считайки разговорите с тях за маловажни, те търсят други начини да привлекат вниманието ни. Изслушвайте децата. Без значение дали искат да ви разкажат някоя история, която ви звучи абсурдно, или просто ви питат защо котката ходи на четири, а не на два крака. Отделете време да отговорите на въпросите им и покажете, че наистина ви интересува тяхното мнение. Така ще постигнете две неща — първо, детето ще се почувства обгрижено и второ — ще сте задоволили нуждата му от внимание. А вероятно ще сте си спестили и някоя пакост.

2. Винаги обяснявайте „защо“

Авторитетът ви ни най-малко няма да пострада, ако се постараете да дадете аргументиран и логичен отговор на детето си, защо не трябва да прави едно или друго нещо. „Защото аз така казвам“, не е отговор, който детето ви би приело добре. По-скоро ще реагира на подобен коментар с идеята „Той/Тя е по-силен/силна, затова не ми разрешава. Когато стана достатъчно силно и аз ще правя така“. След това не трябва да се чудите, защо се стига до сблъсъци с други деца.

3. Не крещете!

Повишаването на тон и заплахите стресират децата, но не им помагат да разберат, защо не трябва да правят едно или друго нещо. Дори когато измисляте наказание, седнете и обяснете на детето, защо точно го наказвате, без да му повишавате тон. По този начин ще постигнете две неща — детето ще знае, че е нарушило правилата, а освен това в бъдеще самото то няма да използва подобен похват, когато е в конфликт с приятелите или съучениците си.

4. Хиперактивност = Непослушание?

Много родители поставят знак за равенство между хиперактивност и непослушание. В първия случай обаче говорим по-скоро за недотам правилно хранене, прекалено висок прием на захари и въглехидрати, а във втория — опит на детето да ни накара да му обърнем внимание и да отразим и неговите нужди и проблеми.

Как да се справим с хиперактивността?

На първо място намалете захарите, мазнините и въглехидратите в менюто. Давайте на детето проста, но здрава храна. Плодове и зеленчуци, яйца, прясно и кисело мляко — натурални, а не с консерванти, сирене, кашкавал и месо — най-добре печено или варено, плодови сокове, но без добавена захар или други подсладители. Овесените ядки също са полезни, както и меда /ако детето вече е над 2 години/. Изключете от менюто му тостерите, хамбургерите, пилешките хапки, пържените картофи, както и всякакви други панирани изкушения. Тортите с маслени кремове и захари също не са подходящи за децата, нито пък захарните близалки. Всички те съдържат захари, които повишават нервността на детето и го правят още по-неспокойно. Заложете на простите храни и ще имате здраво дете, което ще има достатъчно енергия за игра, но все пак няма да стига до буйстване заради нея.

Що се отнася до непослушанието, тук ситуацията може да бъде много индивидуална. Някои деца правят бели, просто защото имат нужда от внимание. Други, защото се опитват по този начин да привлекат вниманието ви към проблем, който много ги измъчва. Седнете и поговорете спокойно с детето. И на първо място — не му се карайте, а го предразположете да ви се довери. Не се знае какви страхове и демони го измъчват. И бъдете готови да проявите съпричастност и разбиране към всеки страх, който го тревожи.

5. Часът на децата

Дори и най-разбраните възрастни не могат да обръщат внимание на децата денонощно. Но може да си определите време от деня, в което вниманието да е посветено изцяло на децата. Обяснете на малчуганите, че тъй като мама и татко работят, те са уморени и не могат да посветят цяла вечер, за да си играят с тях. Но има един или два часа време, които могат да посветят изцяло на тях. Ако трябва настройте часовник със звънец. И се разберете с децата, че докато часовникът звънне, те имат цялото ви внимание и това време е тяхно.

Постарайте се да не прекъсвате часът им или да отнемате от времето им заради спешен разговор от работата, или неотложно обаждане на приятел и познат. Това е часът на децата и само в много крайни ситуации той може да бъде нарушаван.

Какъв ще бъде резултатът? Проучванията показват, че когато децата успеят да осъществят ефективна комуникация с възрастните и видят, че те проявяват разбиране към техните нужди и интереси, те се успокояват. И нивото на агресия значително намалява. Очаквайте скоро и една полезна статия по темата „Как да играем с децата?“ И защо е добре филмите с насилие и агресия да не бъдат показвани на деца до 14-годишна възраст. И как те влияят върху поведението им.

loading...

Вашият коментар

Top
error: Content is protected !!