You are here
Home > Cherchez la femme > Жените на Големите > Албена и Боряна преди Йовков: Истинските истории, дали живот на любимите ни героини

Албена и Боряна преди Йовков: Истинските истории, дали живот на любимите ни героини

Най-скъпите героини в сърцето на българския читател не са родени от въображението на Йордан Йовков, макар душата му да познава всички нюанси в любовта

Днес, когато Йордан Йовков има годишнина, младото поколение трудно ще разбере вълненията на един късно признат писател, принуден да живее като скитник от дете. От Жеравна през Добруджа, Букурещ до София и Пловдив той не спира да твори и търси музи за творчеството си. Приписват му различни любовни истории, в живота му има и скандални романи. За съвременника обаче той си остава преди всичко „таткото” на Албена и Боряна – най-вълнуващите литературни героини.

Албена

Грешницата, на която простиха престъпление заради красотата и смелостта за обича, не е приказка за възрастни. Да, цяло поколение деца носи името на Йовковата изкусителка, но малцина знаят, че зад името й се крие обърканата съдба на българка от старо време.
Случаят праща Йордан Йовков като селски даскал в Мусубей (днес Долен извор,Добричко). Вижда с очите си как отвеждат жена, обвинена в убийството на мъжа си. Случило се в мелницата между две махали и той преразказал драмата в пиесата си. Това, което събудило творческия порив у него било не криминалната история, а че съселяните на блудницата я оплаквали и трудно се разделили с нея.

Годината била 1904, а Мусубейската Албена се казвала Яна. Била влюбена в румънец, наречен Иван Опря. Дни наред поила мъжа си Петко с отровен чай, но той оцелял. Накрая любовникът го удря с тесла. Българинът показал страшна воля за живот, но жена му и Опря успели да довършат пъкленото си дело.

Пак случайно откриват раната от престъплението и бързо било проведено следствие. Яна имала двама сина, а малкият не издържал пред стражарите, разплакал се и казал цялата истина. Румънецът изживял живота си зад решетките, а грешната Яна излежава присъда и след като излиза на свобода е обикновена миячка в столицата. Живее до 1947.

Синовете й били разделени. Единият бил взет за овчарче в съседно село. Там, докато играел с други момчета попаднали на граната и срещнали смъртта неизживели младостта си. Малкият бил осиновен от бездетен чорбаджия, който го гледа като зеницата на окото си.
Праща го в кавалерията и след войната се задомява има три деца. Прекарва живота си в Добрич и според градската легенда плаче горко след като гледа дебютния спектакъл на „Албена” в града.

Йордан Йовков за истинските истории на Албена и Боряна

Боряна

Другата рожба на Йовков, която се врязва в паметта на читателя е Боряна – хубавицата, която успява да разтури мрака в къщата на стария скъперник Златил и да го помири с домочадието му. Докато Албена е абсолютната грешница, тази героиня е светъл лъч, който пробожда непрогледната мома.

Боряна е Мома Вандева от Алфатар. Глезената щерка на Желю Вандев, с прозвището Алфатарския цар пристава в семейство, което крие мрачна тайна. Йовков разказва, че бащата на нейния свекър бил пословичен скъперник и не се разделял с жълтиците си. Единият от синовете му ги намерил и ужасът от загубата погубила бащата. На свой ред крадецът имал същата участ, но снаха му не била алчна и не искала крадени пари. Прототипът на Боряна била родена в годината на Освобождението и живее до осемдесет и едногодишна възраст.
Вандева има честит живот, колкото може в Добруджа по време на националните катастрофи. „Боряна” обаче носи както успех, така и мъка на автора си. Не друг, а Певецът на българското село – Елин Пелин, възроптава срещу нея. Йовков бил откраднал идеята му! В пиесата личало, че силно повлияна от „Гераците”!

Възмутеният автор не преглътнал мълчаливо обидата. Той не само разказал истинската история на героите си, но и жлъчно допълнил: „Преди време същият г. Елин Пелин беше казал, че ако някога в България се роди гений, той ще бъде геният на завистта. Изглежда, че преди да бъдат казани тия думи, тоя „гений“ не само че е бил роден, но е бил вече и доста остарял.”

Йордан Йовков в капана на музите

Самият писател като мнозина от съвременниците си познава нелекия живот на село, странстването и търсенето на смисъл. Много години от живота си учителства и му приписват безкрайно много авантюри с колежки, сцени на ревност, макар и непохватно изразяване на чувствата.

Истински разкрива себе си обаче след като се установява в столицата. Там се оказва въвлечен във вечния спор между Багряна и Дора Габе. Те са сродни души, говорят си с часове за литература, не спират да си пишат и търсят повод всеки миг от времето си да бъдат заедно.

Той обаче е скромен, мрачен, едва набирал популярност и на 34. Тя изглеждала блестяща – студентка, но с име и талант, който вече набирал поклонници. Елисавета Багряна е рядка, шарена птица, на която споделя творчеството си и най-съкровените си мисли. От поетесата – светска лъвица обаче не става съпруга на добро момче от Жеравна като него.

Любопитното е, че преди нея той е другарувал с Дора Габе, която е увековечена като амазонката от „Чифликът край границата“.
Йордан Йовков остава траен спомен в душата на двете гранд дами на българската поезия, но тази, която ще му роди дъщеря и ще му създаде домашен уют е Деспина. Красивата студентка от Швейцария се връща у дома, защото войната променя живота на всички. В София обаче среща писателя, който вече е много популярен.

Тя не е толкова влюбена, колкото възхитена от творчеството му. Той е пословично непохватен, но директен и двамата се женят. От този ден нататък тя не става велика поетеса, но превръща дома им в литературен салон за избрани.

Тя е предана съпруга и майка, която му посвещава дните си. Преборва се с бедността, вечните му болежки и дребни странности на характера. Едва ли превръща в проблем сцените му на ревност от началото на брака им и прави така, че да продължи да работи дори в дни на изпитание.

loading...

Вашият коментар

Top
error: Content is protected !!