You are here
Home > Дом и семейство > Мама и бебе > Детската агресия–как да се справим с нея?

Детската агресия–как да се справим с нея?

Детската агресия е проблем, с който се сблъскват много родители, как да се справим с буйното дете

Детската агресия е проблем, с който в някакъв етап от живота си се сблъсква всеки родител. Без значение, дали става дума за просто скарване между деца, при което едното веднъж е ударило другото, или за повтарящо се поведение, проблемът е сериозен. Универсално решение няма, а не всеки има възможност за консултации с психолог.

Детската агресия - как да се справим с нея?
Детската агресия – как да се справим с нея?

Как да разпознаем агресивното поведение при децата?

Агресивното поведение като ухапване, ритане, удряне започва приблизително през втората година от живота и често се появява при децата, поради което и в определена степен се смята за нормално. С други думи, агресивното поведение се приема като форма на съзряване в развитието на детето, според някои психолози.

Малките деца често реагират агресивно, когато се разочароват, т.е. когато не могат да задоволят своите нужди и желания, когато са възпрепятствани в някое намерение, заради усещането за провал, безсилие, тъга и най-вече заради чувство на гняв, или ярост. Те могат да бъдат много податливи на подобно нежелано поведение поради недостатъчно развития си самоконтрол и затова е важно да научите детето, как да се справя с отчаянието и гнева по не толкова разрушителен начин, т.е.–то трябва да се научи на социални умения.

Какво да направим при прояви на детска агресия?

Детето се нуждае помощ от родителите и чрез детската агресия, дава ясни и конкретни сигнали, които са свързани с определено поведение. Най-често родителите отправят доста общи критики към децата, с думите „Не е добър” или „Не се държи добре”. Те обаче са неясни за детето. Какво означават за едно двегодишно дете думите „Не се държиш добре?” или „Не си добър!”? Абсолютно нищо. Преди да му кажете „Не прави така”, или „Това те прави лош”, опитайте се да му обясните и то по разбираем начин, че поведението му е неприемливо.

С примери, описвайки конкретни ситуации, чрез които детето да разбере кое е правилно и кое неправилно, най-лесно ще успеете да се справите с проблема. Но ако въпреки вашата инициативност, то продължава да се държи агресивно, опитайте някой от следните методи.

Съпричастност

Съпричастност разбиране и влезте в кожата на детето, за да разберете как се чувства то самото. Освен това го накарайте и самото то да влезе в кожата на детето, което е било жертва на побой. Накарайте го да ви опише как би се чувствало, ако някой удари него самото–дали би било уплашено, дали би било тъжно, или ядосано. Важно е детето да разиграе в съзнанието си и с вас същата ситуация, но накрая да постъпи по различен начин. Така ще осъзнае, че има и друг начин да се реши проблема, а не само като се бие с другите деца.

Отиграйте ситуацията

Ако се опасявате, че разговора няма да помогне, опитайте с разиграване на ситуацията. Вземете две играчки (напр. две мечета). Пресъздайте ситуация, в която едното мече бие другото и в играта можете да вербализирате страх и безпокойство. След това можете да говорите с детето за това. Наблюдавайте го по време на сценката и когато видите, че е разочаровано или гневно, говорете с него и го накарайте да сподели, какво чувства. По този начин ще можете да му помогнете да се успокои, и да разберете, къде се корени проблема. Научете детето на подходящата реакция или начин, по който може да общува с приятелите си. Ако е твърде сърдито, за да може да ви разбере и послуша, насочете вниманието му към друга дейност, докато се успокои достатъчно, за да може да ви изслуша.

Привличане на вниманието

Често пъти децата се бият, за да привлекат вниманието. В някои случаи, ако родителите са твърде заети, децата в крайна сметка търсят начин чрез подобни действия да получат повече внимание от тях. Решението е, вместо да му обръщате повече внимание след подобни прояви е да обърнете повече внимание на детето, което не е било агресивно. По този начин ще покажете, че не подкрепяте подобно поведение и ще му помогнете да промени отношението си към околните, а това е важна предпоставка за намаляване на детската агресия.

Не прибягвайте до насилие

Колкото и да ви се иска му ударите някой шамар, не посягайте на детето физически, а потърсете друга форма на наказание. В редица случаи децата остават с убеждението, че боят е единственият начин, по който да се разправят с противника си или да бъдат наказани, както и самите те да накажат някого. Освен това, започват да изпитват неприязън и страх и към вас, с което ги отблъсквате. По този начин детето не се научава на нови начини и умения за справяне с разочарованието, а тъкмо обратното. Важно е и да не заплашвате детето, тъй като това му дава възможност за по-нататъшно изпитване на границите на вашата толерантност.

Право на избор

Може да подходите към детето, ако е по-голям и като към възрастен като приложите принципа на „тоягата и моркова”. В този случай, просто ще предоставите избор на детето си–ако удари някое дете няма да гледа телевизия, няма да играе игри, няма да посетите място, където сте обещали да отидете. И когато детето ви наруши вашето споразумение, не се отмятайте от думите си, а спазете ограничението. От друга страна, когато детето прояви положително отношение към някое другарче–сподели играчка, помогне на паднало дете да стане, или направи мил жест го похвалете и го насърчете.

Може дори да му направите подарък, когато жестът е особено голям, за да вдъхнете и у него самото чувство на удовлетворение. Все пак не прекалявайте с материалните награди, тъй като ще развиете у детето условен рефлекс да очаква всяка положителна постъпка да бъде материално награждавана.

А ако родителят е последователен в наказанията, тогава детето ще знае какво следва, независимо от всички други обстоятелства.

И накрая, но не и на последно място: ако детето ви продължи да проявява признаци на агресия, въпреки тези ваши действия, проучете дали няма проблеми в училище, дали не е жертва на тормоз, или насилие. В случай, че не откриете доказателства за подобен проблем, а детето ви отказва да говори с вас за проявите си на агресия, най-добре е да се обърнете към детски психолог.

loading...

Вашият коментар

Top
error: Content is protected !!