You are here
Home > Cherchez la femme > Икони и легенди > Едит Пиаф – живот като песен в три такта

Едит Пиаф – живот като песен в три такта

Едит Пиаф губи зрение, родители, дете, любов, пари и здраве, но не и страстта си към живота

Едит Пиаф не живя „Живот в розово”. До последен дъх тя търси онази „Лудост” „Под небето на Париж“, за която да изпее вечния „Химн на любовта”. Крайна, сляпа от бедност или страст, тя похарчи всичко в живота си. Едно обаче остана живо в сърцето й – смелостта да обича така, че никой да не се съмнява в истинността на нейното „Не съжалявам за нищо!”

Дете на улицата

Едит Джована Гасион се ражда на днешната дата преди 103 години. Наречена е в чест на медицинска сестра, която помага на Съглашението по време на Голямата война. Има легенда, че е родена на улицата, под фенера на улица „Белвил“ №72, но това по-скоро е добре подхранван мит в името на кариерата.

Майка й, берберката е улична певица, а баща й – артист, акробат, който по това време е на фронта. Дават бебето на бабата по майчина линия, която го пои с разредено вино, за да не плаче и момиченцето ослепява на три от недоимък и необгрижване.

Бащата се появява, колкото да я повери на по-надеждни ръце. Едит отива да живее при другата си баба – мадам в бордей. Въпреки, че е пропаднала, според обществените норми, жената не пести грижи, за да може Едит да прогледне. Всички проститутки под крилото й дават любовта си на момиченцето, което дочаква своето чудо. На четири години, след поклонение пред Света Тереза, детето проглежда. От този ден нататък образът на светицата и Иисус са нейни вечни спътници и тя не пропуска молитва преди концерт.
Историята на Едит Пиаф
Славните години при баба приключват, когато започват проблемите в училище. Никой не иска да другарува с детето от публичен дом. Баща й отново я отвежда и двамата започват да вадят хляба си като улични артисти в Париж.

В Града на светлината

Едит се запознава с полусестра си Симон. С радост помага на семейството му и по-късно прибира момичето в антуража си. Баща си зарязва завинаги, когато на 16 се запознава с първия си мъж – Луи.
Той иска от нея да забрави пеенето, а тя макар и почти неграмотна не може да си представи живот на тиха съпруга и майка. Обича дъщеря си Марсел, но не се поддава на изнудването на мъжа си да зареже всичко заради нея. Двете с момиченцето се разболяват от менингит.

Марсел умира, а майка й оцелява и след това не ражда друго дете.
Едва навършила пълнолетие изживява бурна любов със сводник, който не успява да я придума да проституира. Вижда как смъртта застига приятелките й по улиците. Съдбата й обаче е различна и се променя след появата на Луи Льопле.

Раждането на Галатея

Той подбира репертоара й, учи я на сценично поведение, подбира роклите й, изгражда прочутия й имидж и накрая измисля псевдонима й – Пиаф /врабче-фр./ Славата я настига бързо, но убийството на нейния Пигмалион едва не срива света й. Младата певица попада зад решетките като заподозряна, но Света Тереза й помага отново. След като спасява кожата си, намира Раймон Ассо, който я превръща в суперзвезда.

Всички говорят за Едит Пиаф – крехкото момиче в черно с мощен глас. Жан Кокто я кани да играе в негова пиеса. Тя пее за момчетата на фронта. Париж, Франция, светът я обожават. Едит Пиаф работи и се забавлява на пълни обороти. Понякога е трудна за понасяне, но никой не отрича, че има щедро сърце и е способна да даде всичко от себе си за хората на сърцето й. Ив Монтан, Шарл Азнавур, Жилбер Беко правят име, благодарение на подкрепата й, но те не са това, което търси сърцето й на скитница.

„Химн на любовта”

За Едит Пиаф говорят като за мъжемелачка, капризна примадона, която не търпи неподчинение от любовниците си. Една нощ, в парижки клуб обаче нещата се променят. Запознават нея, берберката, „Великата Едит Пиаф” с „мароканския бомбардировач” Марсел Сердан. Тя е фина, крехка, със силен глас, а той огромен, силен и говори ласкаво. „Нищо” не се случва тази нощ, но малко по-късно по време на един от гастролите й в Ню Йорк той й се обажда по телефона…

Кани й в оборотно заведение за бързо хранене, но съзрял огорчението й, я води на шикозна вечеря. Двамата прекарват всеки свободен миг заедно, обичат се като гимназисти и се забавляват далеч от тълпата.
Той я кани на свой мач, където тя изживява като свои страданията му на ринга. Пресата е във възторг, защото не просто са влюбени, а защото той е женен с деца…
Марсел Сердан и Едит Пиаф любовна история
Грубият, непросветеният Марсел Сердан обаче показва рядък финес в тази ситуация. Той опазва достойнството и на жена си, и на любовницата си. На пресконференция казва:

„- Господа, искате да знаете дали обичам Едит Пиаф и дали тя ми е метреса. Не, не ми е метреса. Ако не бях женен и нямах деца, щях да я направя моя жена. А сега нека този, който никога не е изневерявал на жена си, да вдигне ръка. Това е всичко. Утре ще разбера дали сте джентълмени.”

На другия ден никой не пише за голямата любовна история на звездите, а Едит Пиаф получава огромна кошница с цветя от репортерите с картичка: „От джентълмените – за жената, която е най-обичана на света“.

Двамата се глезят и със скъпи подаръци, и с важни за другия неща. Той има три деца и не може да става дума да ги изостави, но когато тя настоява да е до нея, Марсел Сердан взима самолета на часа. Последният й подобен каприз обаче свършва трагично. Самолетът с любимия й се разбива над Атлантическия океан. Същата нощ надеждата умира за нея, но тя излиза на сцената, за да пее за Марсел Сердан с разбито сърце…

След любовта

Смъртта на Марсел отново вади крайностите в певицата. Алкохол, скитничество, анонимни мъже и морфин – колкото по-силна става болката, толкова по-страстно се превързва към сцената.

На 37 се влюбва в барда Жак Пилс, но бракът им е така кратък, че за него никой не говори. Преживява две тежки катастрофи, а за да изтърпи болката от счупените ребра и ръце, се пристрастява толкова към морфина, че са и нужни четири години, за да се излекува.
Следващите години редува професионалните триумфи с посещенията в болницата. Здравето й е все по-разклатено, а лекарите установяват цироза на черния й дроб.

„Аз обичам Тео и това е единствения глагол, който спрягам”

На 46, с тяло похабено от алкохол, опиати и скитане, я запознават с Теофанис Ламбукас – син на гръцки емигранти и обикновен фризьор. Той е с тяло на античен бог, но в него живеят две личности – невинно дете и грижовен баща.

Едва запознали се, отново приемат певицата в болница. Той я посещава, но за разлика от другите, той не подарява цветя, а кукла на порасналото момиче без детство. Тя се разсмива. На другия ден той се „поправя”, но капризната звезда вече е покорена.
Тео иска да стане певец, а тя умее да подкрепя мъжете си. Измисля му псевдонима „Сарапо” /защото го бърка със „сагапо” – обичам те/, записват общи песни, които бележат успех, а той – наясно с всичките й проблеми, й предлага брак.

Тя е двадесет години по-възрастна от него и не иска да го съсипва. Той обаче я води на обяд в патриархалното си семейство, а там й дават топлота и приемане, каквито не е очаквала. Бъдещата й свекърва, която й е връстница, й казва „Наричай ме „мамо” и това я обезоръжава.

Двамата се женят в православен храм. Булката е в черно, преживяла поредната си тежка здравословна криза, но и двамата са щастливи. Кариерата на Тео обещава да е успешна, а Едит разбира, че времето й да се сбогува със сцената наближава.

„Аз обичам Тео и това е единствения глагол, който спрягам”, „Обичах истински единствено Масел Сердан, но цял живот чаках Тео Сарапо ” – силни думи на една експресивна жена, но младият грък заслужава поне това. Двамата скоро чуват, че тя има рак на дробовете. Получава ужасен пристъп на умопомрачение, в който не разпознава дори мъжа си. Щом се свестява иска да освободи Тео, но той я води във вила извън града, където се превръща в неин предан слуга.
Едит Пиаф и Тео Сарапо история
Едит Пиаф издъхва на годишнината на сватбата си – в един ден с приятеля й Жак Кокто. Последното, което иска от Тео, е обещанието му никога да не се качва на самолет. Съпругът й обещава, без да знаят и двамата, че смъртта пак ще го намери след седем години – в автомобилна катастрофа.

Тео и над 40 000 души изпращат певицата до гробището Пер-Лашез, където тя ще почива, неопята от Църквата, редом до дъщеря си. Любимият й ще прекара младия си живот в работа, за да изплати дълговете на разорената си съпруга. Две неща награждават Тео за верността към паметта й – погребват го до нея, а поколенията не забравят дуета му с Едит Пиаф „За какво е любовта“.

loading...

Вашият коментар

Top
Show Buttons
Hide Buttons
error: Content is protected !!

Ползвайки нашия сайт вие приемате и се съгласявате с правилата за неговото използване и информацията, която системата получава за вас Повече информация

The cookie settings on this website are set to "allow cookies" to give you the best browsing experience possible. If you continue to use this website without changing your cookie settings or you click "Accept" below then you are consenting to this.

Close