You are here
Home > Cherchez la femme > Икони и легенди > Емблематичните героини от българската литература: Родени от слово, неподвластни на времето

Емблематичните героини от българската литература: Родени от слово, неподвластни на времето

Няколко героини от българската литература са създадени с толкова страст, че ги чувстваме като стари приятелки

В българските романи ще срещнете редица запомнящи се образи, колко от тях обаче са на жени?! Обикновено мъжете са толкова ярки, страстни, погубващи, че техните майки, любими, изкусителки са бледи сенки в живота им. Има обаче шепа образи, които чупят оковите на общоприетото. Създадени са от слово, но с толкова живот, че ги усещаме като от плът и кръв. Оставили са толкова трайна следа в съзнанието ни, че растем и помъдряваме с тях и изживяваме всяка тяхна емоция като своя:

Рада на Иван Вазов от „Под игото“

Прототип на Рада е Мария Българова, учителката, в която е бил влюбен Каблешков. Рада е сирак, дъщеря на беден занаятчия, която има още пет сестри. Тя впечатлява със своята жертвоготовност в името на родината и за освобождението й.
Рада Госпожина от Под игото
В началото писателят я представя така: “ Рада Госпожина беше високо, стройно и хубаво момиче, с простодушен и светъл поглед и с миловидно, чисто и бяло лице, което черната забрадка отваряше още повече.” Въпреки мрачната среда, в която е отгледана, Рада не губи добрината си, сърдечното си отношение към своите ученици, голямото си сърце и топлина.

Севда на Антон Дончев от „Време разделно“

Съдбата на Севда е свързана с друга героиня – Елица. Те си приличат по изборите, които се налага да правят, по мъжете, които обичат, по предателствата и насилието, което изживяват. Севда е по-първична и готова да получи на всяка цена това, което желае. Тя жертва честта си, в името на живота си.
Севда от Време разделно
„- Не ти ща ни венчилото, ни попа – ниско и притаено заговори Севда и се чуваше, че в гласа й няма наглост и присмех. – Прибери ме в къщата си, да облегна глава на мъжко рамо. Омръзна ми да слагам глава на студеното заглаве – и то кораво като камък.
– Кой чака на прага, когато заникне слънцето? Кой пее нощем, като се покаже месечината? – рече й Манол.
– Момци са това, Маноле, момчета, и не могат да стоят мирно. Мъжко рамо ми трябва мене, а не само ръка да посяга.“

Фани на Димитър Димов от „Осъдени души“

Фани има мъчителен живот, обречен на любовта – невъзможната любов. Тя винаги е получавала, каквото иска, но влечението й към отец Ередиа я води право към дъното. Тя тръгва след него в Испания, където се вихри гражданска война, непрекъснато се надява, че съдбата й е отредила щастлив край, но е все така отхвърляна и предавана. Ередиа слага окончателен край и тя го убива, а след това изкарва последните си дни в агония и в измамния покой на опиатите.
Фани Хорн от Осъдени души
„Ние все чакаме да дойде нещо, а то не идва и не идва. Защо е така? Защо всичко е илюзия – животът, смъртта, желанието да бъдем обичани…“

Елисавета на Емилиян Станев от „Крадецът на праскови“

За любов винаги е време и тя идва напълно неочаквано, както ни разкрива историята на Елисавета. Тя води изолиран живот в провинцията, годините й са нпреднали, но промяната в нея се случва внезапно и я преобразява.
Елисавета от Крадецът на праскови
„От тоя ден тя престана да бъде тая Елисавета, която познаваше, като че под сянката на липата, в нейните подрасти, душата й бе разделена на същества: едното – примирената, угнетената жена, чакаща пристъпващата насреща й старост с безразлично отчаяние и тъга, и другото – непознато досега, вярващо, любещо и ликуващо същество, което отхвърляше нейния разум и желаеше да живее свободно и щастливо.“

Султана на Димитър Талев от „Железният светилник“

Султана е здраво стъпила на земята, бранеща семейните ценности, със силна воля и висок морал. Доколко постъпките й обаче са продиктувани от будна съвест или са подчинени на неписани обществени норми, писателят е оставил противоречието да създава спорове сред читателите и до днес.
Султана от Железният светилник
„Смелата постъпка на Султана предизвикваше безсилната злоба на всички, които отдавна бяха загубили всякаква смелост; нейната самонадеяност предизвикваше неподозирана ярост в тия, които никога не са имали своя свободна воля; пренебрежението към установения от векове непокътнат ред в отношения, обичаи и нрави, в наготово приетите схващания за морал и чест хвърляха в тревога тия, които се бояха от всяка промяна; и най-сетне, храбростта й да защити открито своето право на живот, на лична свобода предизвикваше жестокостта на оковите, що сами си бяха надянали. Всички тия люде нямаха друго оръжие освен злия език и злия присмех.“

Албена на Йордан Йовков от „Албена“

Първата фатална жена, описана в произведенията на авторите ни. Тя е енигма и само споменаването на името й е достатъчно, за да разбуни духовете.
Албена на Йордан Йовков
„Грешна беше тая жена, но беше хубава. Жените, които се канеха да я хулят, тъй си и мълчаха, а патерицата на дяда Влася не се и помръдна.“

Ирина на Димитър Димов от „Тютюн“

Силна жена, която е равностойна на мъжете, първообраз на модерните дами. Героинята е многопластова и не се вписва в традиционната представа за нежния пол – тя е дейна, енергична, не е фина, нито мекушава, но пък има класа и красив ум.
Ирина от Тютюн
„Но след малко тя почувства изведнъж, че това, което изпитваше, не беше ни храброст, ни самообладание, ни съзнание за дълг, а просто равнодушие. То бе някаква умора от всичко, което я заобикаляше, някаква досада от света и хората, някаква намалена жизненост.“
И докато светът около нас се руши, времето променя всичко и всеки, най-значимите героини от литературата ни си остават същите – ярки, живи, изгарящи в огъня на слабостта си, но по-силни от всеки мъж в живота си.

loading...

Вашият коментар

Top
error: Content is protected !!