Ендометриозата тегне над много жени по света
Ендометриозата тегне над много жени по света Снимка: pikist.com

Ендометриоза: не е нормално да те боли!

Ендометриозата е сериозно заболяване, което засяга жените в детеродна възраст

Менструалният цикъл на жената е неин спътник през по-голямата част от живота ѝ. Всяка от нас може да има средно по 450 цикъла през живота си, като броят им варира в зависимост от ражданията и периодите на кърмене.
За съжаление, голяма част от дамите често са засегнати от неприятни и болезнени усещания, които се диагностицират като ендометриоза. Заболяването не се определя като сериозно, но може да доведе до значителни усложнения и невъзможност на жената да функционира нормално. До момента ендометриозата е нелечима и помощта за пациентките се свежда до контролиране на симптомите.

Лигавицата, която покрива вътрешността на матката, се нарича ендометриум. Когато части от тази тъкан се развият навън и засегнат други органи (като яйчниците, пикочния мехур или дори ректума), възпалителните процеси в тях водят до силна болка при всяка менструация, до образуване на лезии, възли и дори кисти. Състоянието се диагностицира като ендометриоза и за нещастие, все още не се прилага категоричното му излекуване.

Причините за заболяването не са известни. Смята се, че при изявата му се комбинират генетични фактори и фактори на околната среда, като при роднини от първа степен рискът нараства до пет пъти. Симптомите също могат да варират при всяка пациентка, което затруднява навременното лечение и поставянето на точната диагноза. Типичната симптоматика включва:

1. силна болка по време на менструация (дисменорея);

2. болка при полов акт (диспареуния);

3. болка в таза;

4. лумбална или коремна болка;

5. обилно кървене, включително и между менструациите;

6. проблеми със зачеването;

7. храносмилателни проблеми;

8. нарушения в уринирането;

9. синдром на хроничната умора.

Поставянето на диагноза изисква консултация със специалист и набор от изследвания, включително и ултразвук и лапароскопия. Заболяването се определя като доброкачествено, но с риск от злокачествено протичане.

Ако жената има проблеми с имунната система, рискът значително нараства, тъй като организмът не може да разпознае правилно тъканта, която наподобява ендометриума. Хирургическите интервенции (като секцио, хистеректомия и пр.) също увеличават опасността от развитие на ендометриоза, тъй като ендометриалните клетки могат да попаднат в хирургическия разрез. Жените, които никога не са раждали, също са значително по-склонни да развият заболяването. Високите нива на естроген, колебанията в менструалните цикли (прекалено обилна менструация (повече от седем дни), много кратък менструален цикъл (по-малко от 27 дни), много ранна първа менструация, късна менопауза) и ниският индекс на телесната маса също са сред рисковите фактори.

След като диагнозата бъде поставена, се пристъпва към лечението. То включва:

1. болкоуспокояващи – целта им е да ни позволят да функционираме нормално, без да позволяваме заболяването да контролира ежедневието ни.

2. хормонална терапия – така се регулират хормоналните промени, които са основа за развитие на болестта.

3. контрацептиви – те спомагат да се намали месечният растеж на ендометриалната тъкан.

4. прием на хормони, блокиращи производството на естроген – предизвикването на изкуствена менопауза е категоричен начин за справяне с болестта.

5. лапароскопия – освен че с метода се диагностицира заболяването, се отстранява и проблемната ендометриална тъкан.

6. хистеректомия – предприема се в краен случай, когато нищо до този момент не дава резултат. Премахват се матката, маточната шийка и понякога дори яйчниците.

Така, дори и да се окажем сред късметлийките, не бива да забравяме да направим най-важното:

1. консултация със специалисти;

2. пълен набор от изследвания за доказване на диагнозата;

3. стриктно спазване на лечението.

Именно контролирането на симптомите чрез лечението ще ни осигури нормално ежедневие – без болка и редица неприятни усещания. И съвсем не е задължително да останем без деца.

Забременяването напук на ендометриозата със сигурност е предизвикателство както за пациентката, така и за лекуващия лекар. Заболяването е в състояние да повлияе на яйчниковия резерв на жената и в повечето случаи е съвсем разумно да замразим свои яйцеклетки. От друга страна, възпалителният процес в обхванатите тъкани може да увреди яйцеклетките или сперматозоидите, макар и да не е съвсем ясно как става това. Повече трудности при зачеването се очакват, ако заболяването е засегнало яйчниците или фалопиевите тръби.

Въпреки че хормоналната терапия не оказва влияние върху фертилитета, все пак специалистът може да предпише прием на прогестини, за да стимулира производството на хормони на бременността в организма. Вътрематочната инсеминация се препоръчва, когато е изтекла една година от началото на опитите за забременяване. С напредването на възрастта, т.е. след 35 години, консултациите трябва да започнат след шест месеца.

При умерена и тежка ендометриоза се препоръчва инвитро оплождане, като успеваемостта тук е наполовина в сравнение с жени с други репродуктивни проблеми. Здравословният начин на живот значително увеличава шансовете на пациентките да заченат, но не бива да се забравя, че и препоръките на лекаря имат изключително ценно значение.

Когато бременността е факт, е нужно да имаме предвид и някои възможни усложнения при раждането на бебето:

1. повишен риск от преждевременно раждане;
2. по-висок риск от прееклампсия;
3. вероятно цезарово сечение;
4. предлежание на плацентата.

Каквато и да е вашата история с ендометриозата, желаем ви успех!

Ползвайки нашия сайт вие приемате и се съгласявате с правилата за неговото използване и информацията, която системата получава за вас Повече информация

The cookie settings on this website are set to "allow cookies" to give you the best browsing experience possible. If you continue to use this website without changing your cookie settings or you click "Accept" below then you are consenting to this.

Close