You are here
Home > Cherchez la femme > Жените на Големите > Ерих Кестнер – невидим, но истински приятел на малки и големи

Ерих Кестнер – невидим, но истински приятел на малки и големи

Порасналите с Ерих Кестнер деца един ден го четат на своите синове и дъщери

С първия учебен ден започват вълнения, които всяко дете изживява. Някои са такова предизвикателство, че на човек му се иска да има хвърчаща класна стая, близнак, с когото да сме смени или поне приятел, с когото да сподели пакостите си. Чудите се от къде биха му дошли такива идеи ли?! – От Ерих Кестнер, разбира се!

С историите на знаменития писател израснаха няколко поколения деца. На свой ред те ги четат на своите синове и дъщери. Така, без да го търси, Ерих Кестнер се оказа невидимия приятел от детството на всеки.

Като Антон – верния приятел на Точица

Писателят е роден в Дрезден, на 23ти февруари 1899. Баща му е кожар, но той умира млад и всички трудности за отглеждането на момчето лягат върху раменете на майка му. В книгата „Когато бях малък“ Кестнер описва подробно детството си. Майката на писателя, останала сама, не се огъва под ударите на съдбата: тя работи като прислужница и припечелва с надомен труд. Учи се да подстригва и приема клиенти в малкия им апартамент.

Животът им много прилича на този, който водят бедните в „Антон и Точица”. Ерих обаче е щастливо дете – може да не разполага с много, но расте с куп приятели. Когато израства и заминава в столицата, пише ежедневно мили картички до майка си и увековечава образа й в своите детски романи. Не сте ли забелязали, че героите му са отгледани от отрудени, самотни майки, които, без да се оплакват, не спират да се борят в името на децата си?!

Хвърчащата класна стая

През 1913 г. младежът постъпва в учителски колеж, но през 1916 г. е принуден да напусне училище, без да се дипломира. В Германия кипи по време на Първата световна война, което „краят на детството“ за Ерих Кестнер. През 1917 г. е мобилизиран и е разпределен в артилерийските войски.

Тежките изпитания на новобранците, невидимите кървави битки и ужасите на войната значително повлияха на антимилитаристичната позиция на бъдещия писател. По време на обучението получава проблем със сърцето. След войната Кестнер се завръща в училище и завършва със стипендия за успех от община Дрезден.

През есента на 1919 г. Кестнер започва да учи в университета в Лайпциг – история, философия, немски език и литература и театър. Защитава дисертацията си „Фредерик Велики и немска литература“, а за да плати за следването си, работи като журналист и театрален критик в престижния вестник Neue Leipziger Zeitung. Критиката и публикуването му на еротичното стихотворение „Вечерната песен на камерния виртуоз“ обаче стават причина за уволнението му през 1927 година.

Мести се в Берлин, където пише под псевдоним. Преди да дойдат нацистите на власт успява да стане един от най-известните интелектуалци в столицата. Той публикува стихове,списва вестникарски колони, статии и рецензии в най-известните издания на Берлин.

През 1928 година, наред с поетичните си книги, публикува „Емил и детективите”. Романът му толкова се харесва на масовия читател, че той пише продължение, а книгата му се филмира.
Слово за Първия учебен ден от Ерих Кестнер
Немецът, който дразни Гестапо

Ерих Кестнер е пацифист и пише за деца, защото вярва в творческата сила на младостта. Въпреки че е противник на нацисткия режим, той, за разлика от колегите си, не емигрира от Германия, за да бъде очевидец на събитията.

Няколко пъти е разпитван в Гестапо и е изгонен от гилдията на писателите. Книгите му са изгорени от нацистите като „противоречиви на духа на Германия“. Едва през 1942 г. му е позволено да напише сценарий за филма Мюнхаузен. През 1944 г. къщата му в Берлин е разрушена от бомбардировки и се премества в Тирол.

Ново време

След войната се мести в Мюнхен, където редактира местния вестник и издава младежкото списание Penguin. Освен това работи в различни радиостанции, пише редица песни, скечове, радио пиеси, изказвания и есета за нацизма, Втората световна война, тежките трудности на следвоенна Германия.

Оптимизмът в творбите му дава надежда на изтощените германци , когато опитват да изправят на крака родината си. След „икономическото чудо“ Германия се присъединява към НАТО, което не се харесва на пацифиста Кестнер. Той се изказва и против войната във Виетнам. Никога вече не участва в каквито и да било литературни дружества, оставайки „просто”детски писател. Повторното популяризиране на творчеството му става през 70-те години, когато всички негови книги са филмирани.

Кестнер никога не се жени, но последните си детски книги пише за сина си Томас , роден през 1957 година.За него и останалите деца на Германия записва и чете своите творби по радиото.
Ерих Кестнер умира в на 29 юли 1974 г. и е погребан в гробището „Свети Георги“ в Мюнхен.

loading...

Вашият коментар

Този сайт използва Akismet за намаляване на спама. Научете как се обработват данните ви за коментари.

Top
error: Content is protected !!

Ползвайки нашия сайт вие приемате и се съгласявате с правилата за неговото използване и информацията, която системата получава за вас Повече информация

The cookie settings on this website are set to "allow cookies" to give you the best browsing experience possible. If you continue to use this website without changing your cookie settings or you click "Accept" below then you are consenting to this.

Close