You are here
Home > Хоби и ТВ > Любопитно > Градовете на България от А до Я: Интересни забележителности, за които не подозирате / I X част/

Градовете на България от А до Я: Интересни забележителности, за които не подозирате / I X част/

Новата ни среща, наречена „Градовете на България от А до Я” ще ни срещнат ни дадат възможност да опознаем скритите съкровища на българските градове, започващи с Л и М

Добре дошли, в „Градовете на България от А до Я”. Предстоят ни много приятни изненади и непредполагаеми съкровища във всяка точка на Родината. Този път ще ви представим забележителностите на българските градове, които започват с Л и М.

1. Левски

Един доста нетактичен израз от времето на соца гласи „Гара Левски – багажа, гара Плевен – пази мъжа си”. Ако за вас града, разположен Тученишко—Долноосъмския район, е родното място на Георги Парцалев обаче, със сигурност ще погледнете на него с чувство за хумор.

Левски е не просто единствения град, наречен на Апостола у нас, но и първото село, което променя статута си след 9ти септември 1944 година. Преди това се е наричал Караагач (от турски – Черен бряст) и по-скоро Турски Караагач, защото до Освобождението е бил населяван само от турци.

Строенето на железницата го превръща в изключително важен транспортен възел и до днес. Населението му нараства десеторно и се превръща в люлка не само на Царя на смеха, но и на още куп знаменитости, свързани с изкуствата. Причината може би е популярността на самодейните състави там.

Интересно за общината е, че освен православни християни и мюсюлмани, има общност католици. Градът предлага различни забележителности, които е непростимо да пропуснете, обикаляйки страната:

Музеят на Георги Парцалев в родния му дом, етнографската сбирка на Селскостопанската гимназия, паметника на Апостола и плочата на Кан Кубрат с пръст от гроба му. С удоволствие ще разгледате стария каменен мост и лесопарк „Шаварна“.

На рождения ден на Апостола е Деня на града, но панаирът се провежда през последната събота и неделя на август. Всяка събота има пазарен ден, а около рождения ден на Парцалев на 16 юни се провежда Фестивал на изкуствата, който носи неговото име.

2. Летница

Недалеч от град Левски се намира градчето, чието име означава вид пшеница. Днес е с по-малко от три хиляди души население, но животът там е от времето на траките. Те са оставили в наследство откритото през 60те години на миналия век Сребърно съкровище.
Населението на Летница е показвало такова пристрастие към бунтовните идеи, че чак самия Раковски го споменава на няколко пъти в писмата си.

Важна забележителност в града е църквата „Свети Теодор Тирон“, строена в средата на XIX век. Карстовото плато и пещерата Урушка маара са най-ценните за туристите обекти в общината.

3. Ловеч

Едно от най-старите селища у нас, намиращо се в предпланината на Балкана и по протежението на двата бряга река Осъм е градът, наричан от нашествениците „Златен”. Създаден от траките като попътна станция Мелта, римляните превръщат района в Президиум, а през Втората българска държава е крепост на връх Хисаря, където въстанието на Асеневци нанася решителния удар над византийците.

В Средновековието вече е известен като Града на ловците и стратегическия военен център Ловъц.

Попадайки под османско владичество Ловеч за поробителя се превръща в Алтън Ловеч и не губи от блясъка си заради предприемчивото население, жадно за наука и просвета.

Апостолът редовно го посещава и учредява там комитет, наречен Привременно правителство. По време на Руско-турската война е освобождаван на два пъти, изпепелен от бягащите турци и дава над четири хиляди жертви за една нощ.

След Освобождението започва разрастването му и дори приютява Софийския университет по време на бомбардировките по време на Втората световна война. Заслужено е обявен за окръжен и областен град в по-ново време.

Градът е притегателен за любители туристи от всеки тип. Той може да предложи рядко съчетание от природни забележителности, крепости, възрожденска архитектура и безценни исторически паметници.

В Ловеч ще ви хареса архитектурно – историческият резерват Вароша на брега на Осъм, най-големия музей, посветен на делото на Левски и паметника му, впечатляващ с размери. Няма как да пропуснете Ловешката средновековна крепост, възстановеният Покрит мост на Колю Фичето, а паркът Стратеш през късна пролет ще ви омая от люляков аромат и красота.

Ловеч е от градовете, прекрасен за посещение през всеки ден от годината. Той празнува на 11 май, но при възможност посетете и панаира през есента и романтичния Бардфест.

4. Лозница

Лозница е поредното мъниче на Лудогорието с малко над 2000 души население, но с история, която може да бъде проследена до 16 век. Предишното име на градчето е Кубадън (от турски: кръстопът, възел на 7 пътя), което говори и за ключовото му местоположение и обяснява фамилията на най-известния политик, роден там. Името на селцето се променя след Освобождението и заради нуждата от българско име, но и заради прочутата американска лоза, която за първи път в региона се прихванала именно там.

За Лозница съществува легенда. Мъдрец предрекъл: ”Този дол, дето е разсякъл селото на две, трябва от човешка ръка да се запълни. Изчезне ли той, ще изчезнат и мъката, немотията и теглото!” Хората с шепите си запълнили мястото и така се спрели поредицата от бедствията, преживявани от населението.

5. Лом

Лом е повече от интересен малък град. Той е типичен за Северозапада, но и много атрактивен заради местоположението и възможностите си. Намира се на устието на едноименната река и може да съперничи на Русе като пристанищен център, още повече – намира се по-близо от него до столицата.

Съществува от времето на траките и тогава бил наречен Артанес. Римляните го наричат Алмус, което с времето променя името и на крепостта, и на реката до днешните.

Лом става жертва на кърджалиите, но пък корабоплаването по Дунав го прави изключително важен за търговците във Виена. Това европеизира „лицето” на града още преди Освобождението. Строят се модерни сгради, създава се едно от първите читалища, женско дружество и се развива самодейност.
Градовете на България от А до Я: Интересни забележителности, за които не подозирате
Река Дунав сама по себе си обяснява природната красота на общината, но това не е единственото забележително в нея. Там може да видите Аспаруховия ров, да опознаете богатата история на Лом в музея, да разгледате Дунавския парк и античната крепост.

Лом трябва да се посети около 17 септември за Панаира или на Джулая. Може да си мислите, че Юнското слънце е най-красиво на брега на морето, но защо не подходите малко по-артистично и да отидете на реката?!

6. Луковит

На двата бряга на Златна Панега, близо до Искър и Вит е малкият Луковит – огромен на природна красота!

Районът е населван още от траките, оставили безценно сребърно съкровище, но първото населено място, наречено село Гюрне Лукович (Горни Луковит) се споменава в документи от XV век. За разлика от много други, то става град през 1898 г. благодарение на бързия темп на благоустройство може да приюти дори Александровска болница при бомбардировките на София.

Около града ще намерите прекрасни пейзажи, оформени от скални образования, каньонът на Златна Панега и първият в България Геопарк „Искър-Панега“, където се намира Националния пещерен дом.

7. Лъки

Градчето, чието име страшно би се харесало на американците, защото означава „късмет”, има само 2000 души население, но е познато не само у нас и то – не защото се намира на впечатляваща надморска височина / 634 метра/. В неговата община се намира село Мастир, чиито жители могат да се похвалят, че са сред малцината на Балканите, които ежесекундно дишат въздух на 1500 метра надморска височина. В близост до Лъки е Света гора, което привлича православни поклонници не само на Кръстовден. Близко е и Бачковският манастир, което обяснява притегателността на района не само за любители-планинари.
Градовете на България от А до Я: Интересни забележителности, за които не подозирате
Лъки е миньорски град и по тази причина официалното име на Празника му, който се провежда в края на август, му е Празник на миньорите. Там може да опитате всякакви невероятни родопски вкусотии и със сигурност ще се почувствате късметлии /нищо че името на Лъки идва от„лъкà” – заради релеф на местността /

Цялото богатство на Родопите, етнографското наследство на местните и най-чистият въздух ви очакват там!

8. Любимец

Т.нар. Столица на дините се намира в Южна България, на кръстопът между два свята. През него минава международния път, който свързва Европа с Истанбул, Близкия Изток и Африка. Любимец се намира на хвърлей от Гърция, което подчертава славата му на важен транспортен център.

Животът там датира от времето на траките, а самото селище е споменато за първи път през 1573 година под името Хебитче/Хебибово/. Легендата разказва за Хебиб ага, който получава селото, щом нахлуват нашествениците. Той дава името на селото, което през 1969та година става град.

В околността му може да се разгледа тракийското наследство Глухите камъни, Господева стъпка и Птичи камък – природни забележителности в близките села.

В края на август се провежда местния панаир, където не минава без игри и предизвикателства, свързани с динята.

9. Лясковец

Друг късметлия с географско положение, но в Северна България е Лясковец. Той се намира в Предбалкана, но най-ценното на територията му е, че е само на 10 километра от Велико Търново четвърт час пеш от Горна Оряховица.

В миналото е имало много лешници в района, с което се обяснява името на града. Животът там започва 4000 години преди Христа. Обособило се е селище, чиито махали при приемането на християнството били наречени на светци.

Според легендата, селото било на царската дъщеря, която станала жена на султан Мурат. Тя го превърнала във вакъф и това дава завидно положение на местното население по време на турското робство. Не ги облагат с данъци, не може да влезе външен човек насила, раята не е истинска рая и издевателствата върху нея са забранени със султански ферман.

Лясковец дава началото на три въстания срещу Империята и там са пребивавали Раковски и Левски. Освобождаването му минава мирно и тихо, а обявяването му за град е куриозно.

През 1880 местния учител направо фалшифицирал официален документ, в който вместо „село” – изтрил последните три букви и преправил „с”-то на „г”. От Търново забелязали фалшификата, но документа ги провокирал да сменят статута на Лясковец.

В града е единственият по рода си Музей на гурбетчийското градинарство. Десетки млади мъже от региона са пътували в Европа на гурбет след Освобождението. На тях се дължи и до днес славата на българите като родина на градинари, а и предвид това, че градчето е и винарски център – дава името си на сортове плодове и зеленчуци.

В близост може да разгледате местния манастир и еко пътеката Камъка, но самия Лясковец е привлекателен със своя облик, който се дължи на 120 запазени сгради със статут на паметници на културата.
Най-добре е да посетите града на Петровден, когато е панаира /и празник за всички градинари в страната/, както и на Трифон Зарезан. Любителите на различните преживявания не биват да пропускат карвинг фестивала и ралито, което преминава през града.

10. Мадан

В Родопите е разположен градец, чийто основен поминък – рударството, е още 5 хиляди години преди Христа. Дори името му в превод означава „руда”, а по време на османското владичество е наричан Маден кьой – „рудно село“.
Градовете на България от А до Я: Интересни забележителности, за които не подозирате
Днес е само с 6000 души население, но е бил като сбъдната мечта за социалистическия строй. Предлагал е най-голямата средна работна заплата в страната, а инфроструктурата се е развивала с главоловна скорост. Бившата махала през 1953 се превръща в образцов град с училища, голяма болница, обществени сгради и асфалтирани пътища.
Там може да видите уникалните експонати в Кристална зала и Музей по рудодобив, денят, когато Мадан празнува се нарича Ден на миньора и е последната седмица от август.

11. Маджарово

Пак в Родопите, на брега на Арда е най-малкият след Мелник град в България. През 1913, когато е все още с. Ятаджик, се оказва спасителен пристан за бягащите от башибозука на т.нар. Гюмюрджинска република. Съсечени са стотици българи, които не успяват да преминат реката – граница. Само хората Димитър Маджаров и Руси Славов им идват на помощ и успяват да помогнат на по-голяма част от бежанците.

Днес , на мястото има издигнати пантеон на жертвите и храм Света Петка. Експозиция в Маджарово показва бита на родопчани и бегълците от Беломорието.

Предвид красивата природа и богатството от видове, е създаден Природозащитен център. Там туристите могат да разгледат интерактивна изложба за лешоядите – единствена на Балканите. В близост до градчето е резерват „Вълчи дол”.

12. Малко Търново

В централната част на Странджа, в близост до границата ни с Турция е градче-уникат. Много по-малкото „братче” на старопрестолният град, е обитавано от времето на траките, но като град – е създаден в края на 16 век. Любопитното при него е, че независимо от близостта му с Турция и всички исторически процеси през вековете, е запазило чистотата на българското население и традиции.

Освен традиционните земеделие и животновъдство, населението се е препитавало и с добиване на мрамор. Берлинският договор го остава в пределите на Османската империя, потушаването на Илинденско-Преображенското въстание почти го изпепелява, но 10 години по-късно вече е в рамките на България.

Соц инициативата „Република на младостта” връща живота в региона, но прехода превръща Малко Търново в градче с 2000 души население.
Независимо от малкото жители, то може да се похвали с исторически, етнографски и природонаучен музей. Районът е пълна със спомени и тайни от времето на траките, а Петрова нива е обект от национално значение.

13. Мартен

Крайдунавския Мартен не е така популярен, макар да има двойно повече население. Той обаче има какво да даде на хората, решили да опознаят уникалните места на Родината.

Съществува от 1век, под името Тегрис, но е станал град само преди 12 години. Крайбрежието му е само по себе си природна ценност, но истинско любопитсво за гостите на града би била „Ямата” – това е единственото място у нас – метеоритен кратер.

14. Мездра

Името на Мездра идва от турцизъм, означаващ „запустяло населено място“, може би защото днешният град се създава чак в края на 19 век, когато се строи ЖП линия София – Горна Оряховица. Бързо се развива и през 1949та година вече е обявен за град, който днес има 10000 души население.

Църквата „Свети Георги” е забележителност от мига на създаването й. Освещава се от врачанския митрополит, в присъствието на тогавашния министър на просвещението Муравиев. Дечко Узунов е рисувал „царския ред” от иконите в нея.

Поречието на Искър дава не просто красиви пейзажи, но и възможност за къмпингуване и риболов. В Мездра трябва да се разгледат сбирката в Дома на железничаря и Археологически комплекс „Калето“ от IV в. пр.н.е.

15. Мелник

Малък, но всеизвестен, прекрасен е всеки камък по пътеките му, запазил и обновил за нов живот старите сгради, сгушени в Пирин. Мелник е с население от 300 души, но е известен от първия ден на създаването си по пътя към Струма.

Учените още гадаят кога е създаден, но повечето са в съгласие, че името му идва от славянската дума „мел” – бялата глина на скалите, които са като стражи над него. Предполага се, че историята му започва като крепост, създадена през 9 век по време на българо-византийското сключване на договор.
Градовете на България от А до Я: Интересни забележителности, за които не подозирате в градовете с Л и М
Мелник преживява съдбата на всички градчета по време на османското нашествие. Упадък, разцвет по време на Възраждането, свързан с търговия.

Градът е освободен чак през 1912 година от четата на Яне Сандански, приютява български бежанци. Постепенно запада, но красотата му остава неподвластна на времето. През 1968 е обявен за град –музей и днес е райско кътче за хора, които търсят пълноценна почика и висококачествено червено вино.

Когато отидете там за първи път, трябва да посетите музея на града, Кордопуловата къща с експозиция на изба. Мелнишките скални пирамиди, паметника на Яне и крепостта са интерес за всеки гост на това наистина вълшебно място.

16. Меричлери

С име, което не се забравя и трудно се обяснява, близо до Чирпан, градчето с малко над хиляда души няма как да не предизвика любопитство.

Казват, че някоя си княгиня Мери се излекувала на местен минерален извор. Други, не така приказно мислещи, обясняват, че името идва от турцизми, означаващи „горчива вода“. Знае се обаче, че някогашното село е основано от избягалите от Родопите българи през 1373 година.

В градчето има етнографски музей, но това, което е наистина уникално е направеният през 2010 година земен релеф (Land art) „Числови редици“ . Тази така необичайна творба е дело на художника Дан Тенев.

17. Мизия

Бившето село Букьовци е дало основата за поредния малък градец на Северозапада. Околността му е била обитавана още от времето на траките, но началото на днешния град са положили славяните през VI век. Предшествениците им са оставили сребърно съкровище, което откриват в началото на миналия век.

Букьовци може да бъде открит в турските регистри още от 1848 г. Там създават местен таен комитет, на когото са гостували най-големите революционери на България. Местният учител го ръководи и сам дава пример, ставайки участник в Ботевата чета.

Букьовци и Гложене образуват град Мизия през 1970 и макар Гложене да се отделя няколко години по-късно градът запазва новото си име и статута си.
Местните пазят паметта за своите семейства и специфични фамилии. Почти всички завършват на „-ски”. Преселниците са били наричани от местните „торлаци”.

18. Момин проход

До Траянови врата, по поречието на река Баншница е Момин проход – градче с малко над хиляда души население, но с животворно богатство, което блика от недрата му.

Обитавано още от времето на траките, за римляните става известно с чудодейните му минерални извори. Според легендата девойки са пазели прохода и затова е наричано Момина клисура. За османската власт е било Солудервент – Воден проход – още едно доказателство, че изворите му са били известни далеч извън пределите на общината.

Балнеоложкият туризъм се развива след Освобождението. След 60те години на миналия век Момин проход е бил обединен с Костенец, но от преди 12 години отново е самостоятелна единица, но вече като град.

Деветте извора, планинските пейзажи и красотата на региона превръщат градчето в атрактивна, достъпна за всеки дестинация през цялата година.

19. Момчилград

Родопско градче по поречието на Върбица, недалеч от гроба на Орфей – това е непознатият Момчилград, който може да предложи рядко съчетание от спокойствие, природни красоти и много истории за разказване.

Съществува от средновековието като град Мастанли. Българите там се заселват през 18 – 19 век. След Балканската война става част от българската държава и през 1934 година се сдобива със сегашното си име.

Околността му е истинско богатство за планинари и любители на мистерии. Освен Светилището на Орфей в Татул, може да разгледате скални образувания и светилища на траките.

20. Монтана

В долината на Огоста, до планината Пъстрина и бърдото „Баира” е Монтана – градът с древна история и непредсказуемо бъдеще. Първото му име е римско и близко до днешното – Монтанезиум. След това става Кутловица, Фердинанд и обявен от Величеството по този повод за град и Михайловград по време на соца. Новата власт след 10ти ноември връща древното му име, но още остават живи легендите как селото е променило статута си.

Едните говорят, че са напили Фердинанд, за да обяви селището за град, други, уж по-сериозни, разказват, че Кутловица е първото място, където е пренощувал, а местните величия го измамили, за да се титулуват „граждани”.

Разказвани тези бивали-небивалици с нищо не променят очарованието на този Северозападен бастион, закрилян от богинята Диана.

Там не може да не разгледате фонтаните на площад „Жеравица“, античната крепост, паметниците на героите от Левски до влака на поп Андрей и другите герои на Септемврийското въстание. Градът може да търпи липси, но не и на красота – цели осем парка са на разположение за разходки и излети със семейството през почивните дни.

Градът празнува на Свети Дух, но в Монтана си струва да отидете и когато се провеждат Фестивалите на духовата и фолклорна музика, ралито и киноложката изложба.

21. Мъглиж

А в сърцето на България се намира градчето, с което ще приключи днешната ни разходка „Градовете на България от А до Я”. Мъглиж има малко над 3000 души население, но умее да прави туризъм с всичко, което щедрата природа е раздала около него. Наред с това родолюбиви местни са се погрижили да опазят наследството си и днес там може да видите чудеса, които не бихте намерили на друго място:
Църквата „Свети Георги” е строена от самия майстор Колю Фичето. В Маглиж има още една църква и манастир до него. До обителта се намира популярния „Етнографски комплекс „Барите“, а ако стигнете с разходка до Паметника на септемвриеца ще видите градеца като на длан.

Не другаде, а в Мъглиж може да намерите уникална сбирка от полезни изкопаеми и минерали, каквито има малко. Тя е дар от местния академик Йовчев, завещал скъпоценното си хоби на родното читалище.
Градът се гордее с два водопада, гробницата и всеизвестната вече конна база – „Бага-тур“.

Мъглиж празнува всяка година на Цветница – неслучайно избран ден за един така красив градец в полите на Балкана.

Очаквайте следващия ни разказ „Градовете на България от А до Я”, когато ще сме стигнали по средата на азбуката с буквите „Н” и „О”!

loading...

Вашият коментар

Top
Show Buttons
Hide Buttons
error: Content is protected !!

Ползвайки нашия сайт вие приемате и се съгласявате с правилата за неговото използване и информацията, която системата получава за вас Повече информация

The cookie settings on this website are set to "allow cookies" to give you the best browsing experience possible. If you continue to use this website without changing your cookie settings or you click "Accept" below then you are consenting to this.

Close