You are here
Home > Хоби и ТВ > Любопитно > Градовете на България от А до Я: Интересни забележителности, за които не подозирате / II част/

Градовете на България от А до Я: Интересни забележителности, за които не подозирате / II част/

Разходката на „Градовете на България от А до Я” продължава от морето, през Стара Планина до Белоградчишките скали и градовете с Б

Интересните забележителности – познати и непознати, за заклетия турист ще продължат и днес. След първия ни материал за Градовете на България от А до Я, идва ред да опознаем

Градовете на България с Б

 

1. Балчик

Все по-малък, но винаги поетичен, винаги бял. Независимо, че и той става жертва на преселението към големите градове и емиграцията, значението му за историята и културата на България обещават неговата дълговечност.

Наречен от романтиците Белия град, заради високите варовикови скали около него, той е повече от приятна, достъпна лятна дестинация. Той пази спомена за траки като Дионисополис. Неговата поредна разкрита тайна се нарича храм на Кибела, която вече всеки може да види. Прабългарите, съвременници на Аспарух са оставили своите следи, Второто българско царство го приема за главен град на Добруджа, а руснаците го освобождават от турско робство в първия месец на 1078г.

Балчик, наречен в чест на великия болярин Балик, оцелява и сред насилствената румънска окупация и гоненията, и след атаката на руска ескадрила. След 27 години българите спасяват и него, и цялата Северна Добруджа. От нашествениците остава само красивия спомен, останал от кралица Мария.

Тя се влюбва в природата и благоприятния климат, а политическите съветници на монархията се съгласяват да я подкрепят. Строеният десет години дворец е символ на новата власт и покоряването на чуждите земи. Кралицата обаче го превръща в средище на аристократи и артисти, и място, където да подслони новата идеология, към която се е пристрастила – бахайството.
Градове в България с Б
Известна с многобройните си изневери и бурен любовен живот, знаела, че само в Балчик непокойното й сърце ще намери покой. Изпълняват завета й да го погребат там. След Крайовската спогодба обаче сърцето на Мария е преместено в замъка Бран.

И днес в Двореца е запазена онази особена аристократична атмосфера, недокосната от порока на новото време. Запазени са красиви алеи, цветни композиции, вилни комплекси. Естествен се е получил прехода към създадената през 1955 година Ботаническа градина, в която може да видите наистина уникални образци от цветни видове, кактуси и шарения Парад на лалетата по времето на цъфтежа им.

2.Банкя

И от аристократичната красота на Белите скали ще ви заведем в подножието на Люлин при един също толкова малък, но оказва се, много значим градец. Село Банкя е град от 1979 като усвоява територията на съседните села.

Популярен е по няколко направления – там е националният център на болни от сърдечносъдови проблеми и….властта. Дали заради уникалния климат, природа и наличието на река, това красиво място е харесано за убежище на държавните глави – от цар Фердинад насам. Негово Величество строи Централната царска баня, Тодор Живков – президентската резиденция, а за последният премиер на България това е роден град.

Ако не сте дошли на лечение с минерални бани, може да оцените като турист любимия дъб на Дядо Вазов и Алеята на здравето. Ако на първо място е да се погрижите за болежките си, отидете на 15, 16 и 17 юли. Казват, че най-лековита е водата по време на най-горещите дни. Тези дни са празнични и за града, което означава, че освен традиционните забавления ви очакват още много интересни неща за гледане.

3.Банско

Вече световно известен зимен курорт, който не бива да пропускате и през останалите сезони. Красив Пирин, река Глазне през града, уникален диалект и греховно вкусна кухня – това е само част от изкушенията за редовия турист.

Ако се интересувате от възрожденска архитектура и поезия – Банско е градът с прекрасни етнографски образци, родния дом на Вапцаров и още няколко интересни музея за разглеждане.

Освен добре поддържаните екопътеки, там може да видите уникална, целогодишна /!/ програма с разнообразни събития. Състезания по ски, сноуборд, строене на ледени скулптури, тематични етно вечери, турнир по канадска борба, театрален и джаз фестивал, Пирин фолк, фестивал „Поети с китара” и разбира се, най-симпатичния – Детски фестивал!

За тези, които искат просто да си починат, ще намерят пъстро разнообразие от възможности за настаняване. Щом сте на гости на Банско, настоятелно препоръчваме, да опитвате само местна кухня! Постоянно експериментирайте с предложенията – никога няма да сгрешите!

4.Баня

Това градче с население около 3000 души е истински уникат, не само защото местните още го наричат Карловски минерални бани. Градът е основан, благодарение не само на живата вода от недрата на земята, но и на традиционното за региона отглеждане на растения за маслопроизводство.

Златните мигове на селището са два – Когато братя Багарови се заселват в Баня, за да развият маслопреработвателния си бизнес и денят, в който цар Борис III посещава дома на Велизар.

Годината е 1927 и монархът веднага почувствал облекчение. Две години по-късно построява дом, който се нарича „Нашата къща”. Понеже царят е страстен ботаник превръща градината си в истински парк. Имотът днес принадлежи на Симеон II и той е вписан в адресната му регистрация. Местите наричат Царската вила „Двореца”, заради слабостта на Борис към дома, построен с възрожденски мотиви.
Градове в България с Б
Имението на Багарови днес е луксозен, запазен във времето комплекс и това не е единственото, на което да се насладите в градчето. Двете възвишения до него, наречени Момини гърди, могат да се видят от всяка улица на Баня. Река Стряма ще ви отведе до Калугерово (Кишиш махала) – някогашната версия на „Кварталът на богатите”, който малко по малко се възстановява.

Да, в него живеят 3000 души, но славата му е непреходна и ако го посетите, лесно ще разберете, защо все още се тачи като „Царското кътче”.

5.Батак

Малкият от към население град е всъщност град-герой, който пази жив споменът за едно страшно време. Той е роден като място за спасение и възкръсва от пепелта, за да помним, че сме българи.

Според популярната легенда, първото му име е Батево, заради бегълците, разделени от своите потурчени братя в Родопите. Заради голямото езеро наблизо обаче, турците го нарекли Батак /кал-тур.ез./.

Градчето е разположено от двете страни на Стара река, в полите на връх Скардак – място, избрано, защото е сигурно убежище. Местните живели трудно, но успели да запазят своя бит и съзнание на българи-християни, което предопределя съдбата на наследниците им.

Избитите без пощада 5000 души в Батак и близките градове след Априлското въстание дава повод на Русия да обяви война на Турция, която води до Освобождението на българските земи.

Батак никога няма да бъде град за парти-туризъм, но не е и нужно. Поне веднъж в живота е нужно посещение, за да усетите силата на духа, който оцелява и пребъдва. Може да го направите на Сирни Заговезни . Тогава ще станете свидетели и на обичая „Процепи” – традиционното палене на огньове, но тук се прави различно. Не само всеки квартал си прави собствен, но и се подреждат по възвишенията на града. Ще ви почернят с въглен, но е за добро – така се гонят болестите и злите сили.

6.Батановци

Под крилото на прословутия Перник е Батановци – градче с 2 хиляди души население, но със самочувствието, че са потомци на страшния Батан войвода. Между 1950-91 се е наричало Темелково, преименувано в чест на комуниста Темелко Ненков.

Преди промените произвежда най-якия цимент, но затварянето на завода носи полза поне на околната среда. Все повече софиянци търсят там спасение от трафика и удобство, защото се намира до магистралата.

7.Белене

Ако първата ви асоциация с името на града е „АЕЦ”, то значи малко познавате историята и не сте идвали в това чаровно дунавско градче, което има злощастната съдба да е единственото до реката, която няма пристанище, предвид особеностите .

Белене има доказана хилядолетна история, в която е имало цели 18 имена – наричало се е дори Дунавград. Любопитното за него, че някога е било средище на павликянството, които по-късно стават скромни католици по принуда. Като наследници на богомилите не могат да приемат православието, но са спасени от потурчване, благодарение на намесата епископ Петър Солинат.

Мрачната слава на Белене е от времето на комунизма, заради създаденото на остров Персин ТВО. Градчето се оказва лобно място за стотици, несъгласни с режима.

Днес хората там не живеят лесно, но в Белене функционират цели четири театрални състава, които са сред изявените на театралния преглед през май. Може да видите Международната регата, да наблюдавате уникални растителни и животински видове на Беленския Дунавски архипелаг и безценните архитектурни паметници от античността.

8.Белица

Спасителното убежище на танцуващите мечки е истинско райско кътче. Намира се в Разложката котловина, наобиколена от върхове – всеки е под покровителството на светец – св. Атанас, св. Илия, св. Мина, св. Спас и св. Петър.
Местната гордост е каменната статуя на някогашна красавица, родена там. Нарекли са я Бела Ица и дала името си на градчето.
Градове в България с Б
Любителите планинари познават високопланинските светилища в близост, но в района е й прочутия курорт „Семково”, „Царският кладенец” с барбекюто – открит някога от Борис III и различни красиви местности, така характерни за Рила.

9.Белово

Ако не сте чували нищо за Белово или го свързвате само с производството популярна марка малограмажни хартии, много сте загубили! Представете си градче, обградено от три планини – Рила, Родопи и Средна гора. Като всяко красиво населено място си има река, че и две – Яденица тече през центъра му, а Марица го разделя на две.

Освен чудните гористи пейзажи там може да откриете единственото в света място, където расте Маришко подрумиче, минерални извори и впечатляваща базилика, част от която е изписана от бащата на Захари Зограф.

Историята на Белово започва четири хилядолетия преди Христа. То помни траки, славяни, хората на Крум и е опазило хората на войводи Секул, Страхил и Сирма.

10.Белоградчик

Той има само 5000 души население, но заради скалите, които го бранят има не просто национално, а световно значение. Белоградчик обаче може да предложи не само феноменални каменни скулптури.

Историята му започва от античността и може да бъде проследена в 6000 експоната на в Историческия музей. Турците са го наричали Балград, но за да го отличат от сръбския го преименували на Белградин.

В наши дни той разполага и с богат Природонаучен музей, който не бива да се пропуска, защото в 3000 експоната може да видите цялото разнообразие от природни богатства на Северозапада.

Института по астрономия е организирал една от двете си обсерватории там, на истинско вълшебно преживяване ще имате, ако отидете в Белоградчик по време на тридневния фестивал „От Тимок до Искър – по стъпките на траките“.

11.Белослав

Този малък гигант има много интересна история, пряко подчинена на патоса на соца и мечтата за мощна промишленост от това време. Официално е с 8000 население – факт, който се дължи на ключовото положение на Белослав – между Варна и Девня.

Позицията му е интересна – на двата бряга на канала Варна – Девня, което го превръща в атракция за гостите. Градският транспорт е…фериботът!

Някога, в името на промишлеността, предизвикали изкуствена екокатастрофа като обединяват Белославско езеро със Варненското езеро и Черно море. Селото се превръща в мощна промишлена зона и през 1981 година вече е град.

Макар всичко в него да изглежда подчинено на бездушната индустриализация, помислете, само на това място може да разгледайте Музей на стъклото и да ви направят демонстрация. От две години в Белослав се и провежда Фестивал на шевицата с богата артистична програма и търговци, които предлагат стоки с етно мотиви.

12.Берковица

Ако има град в България не останал безразличен към най-важните исторически събития от траките насам, то това е Берковица. От следите на мизите, през възхода и погрома на Първото и Второто Българско царство, османското нашествие – градът помни набезите на поробителите и враговете и оцелява до ден-днешен.

Берковица се споменава като име през 15 век и става средище на народния гняв срещу поробителя. Половин година преди смъртта си Васил Левски пристига в града при подготовката на революционните си комитети.

След Освобождението самият Вазов става съдия в Берковица, но идват нови времена, промени и градът отново се оказва в пожара на въстание – Септемврийското, за да влезе и в съпротивата по време на Втората световна война.

По време на социализма градът бележи индустриален разцвет, но най-ценното в Берковица си остава непреходната красота на природата. От града се тръгва, за да се стигне връх Ком, който е на около 18 km.

Пътищата до хижата са прекрасни, а любителите на ските имат лесен достъп до тях по време на цялата зима.
В града задължително си вземете печата за книжката от 100НТО в Етнографския музей, който впечатлява с над 10 хиляди експоната. Не пропускайте да се снимате и с Часовниковата кула на града, която е една от емблемите на Берковица.

13.Благоевград

Благоевград е единственият град извън четворката на най-големите български градове, който бележи мощен подем след 80те години на миналия век. Историята му може да бъде проследена от античността – още тогава е бил високо ценен, заради богатството на лековити минерални извори.

По време на Османското робство възкръсва като град, който сменя много имена, но най-популярното си остава Горна Джумая /джумая – петък, пазарен ден/. Като български град, освен по етнос на населението, съществува от Балканската война и тогава започва модернизирането му с бъз темп.

Строят се училища, електрифицира се, строи се водопровод, гара – Горна Джумая се превръща в образцов европейски град, според тогавашните представи. През 50та година на миналия век е преименуван в чест на Димитър Благоев и градът преживява още един строителен бум, който променя лицето му.
Градове в България с Б
Благоевград е популярен университетски град, особеното му географско положение, близостта с границите на Гърция, Сърбия и Македония и природните забележителности го правят атрактивен за инвестиции и туризъм.

Преди да обиколите известните в цяла страна забележителности в областта, не пропускайте и красотата на Благоевград – възрожденския квартал Вароша,паркът „Бочиново” по реката и изкуственото езеро. За децата и семействата им има Аквапарк и въжен парк с подходящи забавления.

В зависимост от нагласата си може да приемете за символ на Благоевград или 8метровия паметник на Гоце Делчев, или 38метровия мемориален кръст, който може да се види от всяка точка на града.

14.Бобов дол

В най-източната част на Конявската планина, в долина с форма на бобче се е зародило селото, около което се е образувал днешен Бобовдол. През долината тече река Дедевска, а градът е ясно обособен на две части – някогашното село и новия квартал от жилищни блокове.

Населението на града рязко се променя от средата на миналия век, заради индустриализацията на региона. Веднъж нараства двойно, но след промените стремглаво се топи.

Това обаче не пречи на местните да търсят начин да са в крак с времето. В градския парк има построен амфитеатър, който служи и за лятно кино.

15.Бобошево

Още едно „бобче”, но в подножието на планина Влахина и пресечено от Струма. Сега в него живеят малко над 1000 души и по време на цялата си история е симпатично населено място от селски тип, макар от 1981 да е наречено град.
Лозарство, овощарство и църковен туризъм – на тези три дейности лежи очакванията за развитие и облагородяване на Бобобшево.

16.Божурище

Цялата палитра на природни дадености и таланти в модернизацията изглежда съчетано в символите на Божурище. Създаден е едва през 1897 година, но близостта със столицата /само 13километра/ обяснява и обещава бързото му развитие и непрекъснато нарастване на населението.

Началото на Божурище дава коневъден комплекс, който работи в полза на Армията. Кръщават градчето заради красивата местност, на която е изградена. Там все още има находища на приказно красиви, диви божури.
Една по една започват да се строят сгради около комплекса, който вече е истинско населено място. Преносът на полевото летище в Божурище го превръща в люлка на българската авиация. Конструират се самолети, летят военни пилоти и извършват геройства, развива се парашутизъм.

По времето на соца е военна база, а днес летището е сред паметниците на културата.На герба на града са божур, кон и самолет – темелите, на които е изградено населеното място.

Един турист ще се впечатли не само от невероятната история на градчето-метаморфоза, но и графитите по различни обществени сгради, рисувани от Димитър Казаков – Нерон.

17.Бойчиновци

На другата крайност е Бойчиновци – град едва от 1974. В момента е с население под 1500 души, но това, което впечатлява всеки е, че е център на община с 11 читалища – всяко с библиотека и самодеен състав. Бойчиновци е стълб в сърцето на област Монтана и обградено от вековни дървета като верни стражи.

18.Болярово

Ако сте фенове на Токораз Исто и поредицата му „Ятаган и меч”, със сигурност сте срещнали името Пашакьой – родното място на Маринчо Бимбеля – Страшния. Това не е авторова измислица, а старото име на Болярово – малко градче до язовира. Малко Шарково.
То лежи на северната част на Странджа – район, който още пази спомените за смели хайдути и героите, които изгубили младия си живот за Освобождението на България от турско робство.

19.Борово

Още един чаровен „мъник”, но в близост до Дунав, успя да опази тайните си дълго време. Борово е час от важни транспортни коридори, което дава възможност за развитие. Край него е открито сребърно тракийско съкровище и от 7 септември 1984 година селото, носело имената Балабанлий, Горазд и Горна Манастирица, е обявено за град.

20.Ботевград

В литературата сте го срещали като Орхание и Самунджиево, но на 1 декември 1934година е преименуван в чест на поета-революционер. Ботевград лежи в прегръдката на планински възвишения, през него тече Стара река , а до него е микроязовира Мали Лаг.

И неговата история може да бъде проследена от времето на траките, славяните – прародителите на българите, оказали последна съпротива на Османското нашествие.

Освободен е от ген.Гурко през 1877 и бързо започва да се развива като търговски център с ключово местоположение. След това настъпва индустриализацията и модернизирането му.

Най-подходящ за посещение ден се оказва Разпети петък – приет за събора на града от времето, когато е бил Орхание. Тогава се купува калаен или глинен съд за здраве – в чест на Мария-Магдалена, която събирала сълзите в такъв, когато молила Христос да й прости греховете. Покупката показвала желанието на човек и той да бъде опростен.

Часовниковата кула на Благоевград, вилната зона Зелин и местността Рудешки дол и района на язовира са най-популярните обекти за туристите, а ботевградската топеница – специалитет, който трябва да опита всеки гост на града.

21.Брацигово

В полите на Родопите се е сгушило Брацигово – градче с 3000 души, красива природа, прекрасен климат и основен поминък – отглеждане на най-маслодайната роза в света, според местните.

Първите обитатели на района са траките, но значимостта на населеното място за историята е свързана с отчаяния вик за свобода на българите. В Брацигово Васил Петлешков дава начало на Априлското въстание, което макар и потушено променя хода на събитията и довежда до Освобождението.

В града ще видите най-високата православна камбанария на Балканския полуостров – 35 метра. Не пропускайте Музея, дори да не обикаляте Стоте национални туристически обекта. Задължително минете през Етнографската експозиция и „Брациговска архитектурна школа“!

22.Брегово

В най-северозападната част на България, едва на 6км от Тимок е Брегово – малко градче, където местните говорят и на влашки.

Първото споменаване на града е от 1560 година, но силен интерес предизвикват събитията след 9ти септември. Власите са верни николапетковисти, дори с цената на насилствено изселване. Силен е стремежа комунистите да спечелят подкрепа сред тях. Неколцина хора от Брегово, тогава село, се издигат в номенклатурата, което дава повод хората от региона да го наричат Сталингард по между си. С тази политика обаче Брегово става град 1974 година и общински център.

В Брегово днес живеят като в много места без голямо предприятие. Поречието на Тимок е приказен оазис, но непристъпен, заради граничната зона. Наслаждавайте му се отдалече и внимателно!

Брегово е най-интересен през май, когато е празникът „Тимошка пролет” – събират се местни и сръбски самодейни състави. Тогава може да опитате популярните бреговишки сърми, червено вино и други ястия от регионалната кухня.

23.Брезник

В момента Брезник е град с официално преброени 4000 души, но е град с хилядолетна история и бъдеще. Местните се гордеят, че тяхното родно място един от първите пет града на България. Роден е по времето на цар Петър,заедно с Ниш, Пловдив, Средец и Срем!

Общината е обградена от Вискяр планина, Любаш и Черна гора и оцеляването и разрастването му са свързани с рудодобива.

И Брезник изживява всички драматични процеси от поробването през Освобождението и модернизацията на държавата.

При цялото богатство от културно-историческо наследство, местните се гордеят предимно с мегалитния храм-кладенец в местност, наречена „Пусто Гърло“, студения извор Желязната минерална вода и паметника на загиналите в Сръбско-българската война.

На хълма Бърдото, край града се води битка, която става предпоставка за победата край Сливница. Мястото е отбелязано с паметник в красив парк, който местните използват за разходка и отмора.

Празникът на Брезник се отбелязва в последната събота на юни – Видовден, а Света Петка е покровителка на града.

24.Брезово

Брезово е поредното „мъниче” на картата с градовете на България, което няма и две хиляди души население, но историята му е повече от любопитна.

Чума погубва хората от турски чифлик и присъединилите си към него българи, цигани, гърци. След това на обезлюденото място дошли българи от Лясковец. Започнали да се отглеждат „брези биволи“, които дали името на селото.

След Освобождението Брезово става център на бързо разрастваща се и модернизираща се околия. Преди него градчето е малко, но толкова будно, че след Габрово строи светско училище, където Апостола намира съратници за революционен комитет.

В Брезово е и родната къща – музей на майстора на четката – Златю Бояджиев.

Градът печели популярност и с многобройните микроязовири в околността си.

25.Брусарци

Малко, но любопитно е и градчето, легнало по терасите на река Нечинска бара, в Северозападна България. Възниква още от 16 век и го нарекли Гаговица /на Гагата – турчина, който го заселил/. Чумата обаче обезлюдява селцето и пред 19 век възниква отново до реката.

Брусарци е град от 7 септември 1984. По това време е и сериозно индустриализирано. Сега е по-популярно, заради жп гарата, която е на ключова позиция по линията Мездра – Видин.

Край него има манастир с целебно аязмо, а местните могат да ви изненадат с вкусна традиционна кухня.

26.Бургас

Кой не е чувал за Бургас и неговите омайни вечери?! Носи му се славата на най-романтичния сред големите градове на България. То е родно място на поети и музиканти, които за разлика от другите, завинаги остават свързани с родното си място.

Като символ на традициите му в стихоплетството и музикотворството може да разгледате „Грамофона”. Метална двуметрова скулптура на улица „Богориди” към Морската градина. Никой няма да ви се скара, ако завъртите ръчката му! Било на късмет, ако не вярвате – просто го направете за забавление!

Образование, транспорт, индустрия, здравеопазване, култура , туризъм и прекрасно море – всичко може да намерите в Бургас! Може да го опознаете в Исторически, Археологически, Природонаучен и Етнографски музей.

Градове в България с Б
Бургаски вечери…

Препоръчваме ви да отидете там, ако не на Никулден – празника на града, поне на някой от фестивалите за филми, песни, изкуство и поезия. От март нататък градът може да ви предложи непрекъсната поредица от уникални преживявания от този тип. Последно се отбелязва Празника на града и Наградите на „Хеликон” за литература през декември.

Освен на плаж и обичайната разходка в Морската градина, може да се насладите на възкръсналата красота на Морското казино, да изпитате атмосферата на Летния театър и Лятната естрада „Охлюва“. Ако ще пазарувате, направете го в Безистена с каменния орел.

Намерете начин да се снимате с култовите соц кооперации блок 55 в к-с „Славейков“ и жилищен блок 77 в к-с „Лазур“. Как ще кажете, че не сте виждали най-дългата жилищна сграда или пък „Краставицата”?!

И за да се почувствате съвсем като откривател, отидете на Александровска улица – централната за града. Там е „Пъпът на Бургас” – в пряк и преносен смисъл. От него започва да се отмерват всички разстояния в града. Дори GPS-ът се съобразява с него!

И внимавайте на кого ще кажете шегичката, че бургазлии се делят на „бурги” и „гъзлии”. Не се знае дали ще попаднете на „нашественици” или кореняци!

27.Бухово

Друг е „случаят” на Бухово. Градец, който отстои на няма и 7м от Кремиковци, а е наречен така от турците, защото имал чист въздух /Бу-хава/.
Историята на селището е от преди новата ера и става ням свидетел на всички катаклизми в история на този район. Разцветът му обаче е през 20ти век, когато през 1938 година откриват ураново находище там.

Бедните селяни стават работници в металургията и постепенно се замогват. Промените и индустриализацията след 9ти септември 1944 затвърждават статута му на селище от нов тип, което през 1974 вече е град.

В храма „Свети Николай” се намира умалено, осветено копие на чудотворната икона „Достойно ест”. Всеки петък от 16 часа свещеникът я изнася и чете Акатист на Пресвета Богородица.

Паметникът на самолета на полк. Никола Бонев е истински МИГ-19С. Убит е като антифашист, но местните още продължават да тачат този герой, който въпреки беднотията е сбъднал мечтата си да бъде летец. Използвал е самолета си за нелегална дейност и когато често летял над родния дом, за да „навести” майка си. Понякога й хвърлял пакет, който приемали за армаган от порасналия син, но там криел и нелегални материали.

28.Българово

И Българово е с под 2000 души население. Намира се недалеч от магистрала „Тракия”, Айтос и Бургас и е с вековна история. Първоначално населението му е било гръцкоговорещо и турците са го наричали Урум Еникьой (Гръцко Ново село). По време на Руско-турската Освободителна война поробителите избиват местното население. Бежанци от Беломорска Тракия се заселват там след Балканската война.

Българово трябва да се посети на Кукеровден – Сирни Заговезни. С изгрева на слънцето до късно вечер може да видите веселия спектакъл от маски, чанове и гонене на зли сили.

29.Бяла /област Варна/

„Варненската” Бяла е точно на границата й с Бургаска област. Сред живописни скали и красив плаж, първото селище в района е възникнало още VІ в. пр. Хр. около залива на нос Свети Атанас.

Героят на Бяла обаче е хайдут Щерю Певтичев, който ограбвал турците в полза на бедните сънародници. Днес паметник на героя е издигнат в центъра на града.

Бяла е туристически център със сравнително дълъг сезон, който поддържа малкия семеен бизнес. Изграден е демонстрационен център, който да представи по атрактивен начин Белите скали около града.

30. Бяла /област Русе/

„Русенската” Бяла е разположена по поречието на Янтра и е четири пъти по-голяма от тази до Черно море. И тук има бели скали, но името идва от трите хълма, където първоначално се заселили. Наричали ги „Бяла земя”.

Днешната Бяла е малко по-далеч от това място и според легендата стопанин си изгубва свинята с прасенцата и ги намира до реката. Споделил със съгражданите си, оцелели от чумата и се преместили заедно в настоящите очертания на града.

След погрома на Априлското въстание през Бяла се опитват да се спасят апостолите Панайот Волов, Георги Икономов и Стоян Ангелов. Не успяват да се скрият. Волов е прострелян, а съратниците му се давят в реката. Днес до Беленския мост може да видите паметник на Панайот Волов.

Бяла е второто освободено селище по време на Руско-турската освободителна война. Там е и последния дом на красивата баронеса Юлия Вервская, избрала да бъде милосърдна сестра пред светската суетня на Москва.

Заради ключовото местоположение и ролята на Бяла като пункт на Освободителните войски на 7 септември 1891 е обявен за град.

Гостите на града днес ще оценят не само, че животът продължава да кипи там. Ще видят с очите си прословутия мост, който увековечава думите на Колю Фичето: „Паша ефенди, ако моста на Бяла не построя по теркя си за 700 000 гроша, вземи ми главата!“

Любопитната история на музея – бивш харем, бивше училище, впечатлява с богата колекция от експонати и истории за премеждията на българите и освободителите по време на Руско-турската война.

Не бива да се пропуска среща с Беленската часовникова кула и разходка из парковете на града.

30.Бяла Слатина

Бяла Слатина е красив град в Северозапада, който впечатлява с умишлено и добре строени прави улици, който се „крие” от гостите си. Понеже се намира в ниското, на път към него не се вижда от хората, които се движат по пътя.

„Слатина” означава солен извор и с указ на цар Фердинанд е обявена за град. Някога силната индустриализация е замряла, а „Китката” – дъбовата горичка, израснала в кръг е изсечена от бракониери.

В Бяла Слатина може да видите паметници както на революционери, така и на Цола Драгойчева. Паметникът на военните и доброволците от всички войни на Третото българско царство е в центъра на града, а прословутата „Перка” – паметника на загиналите съветски летци на възвишение в Лесопарка.

Празникът на Бяла Слатина е на Кръстовден, който продължава няколко дни с панаир и богата програма.

31.Бяла Черква

За българите от далеч от община Павликени Бяла Черква е градът-герой от „Под игото”. Вазов обаче е описвал родния си Сопот, макар със същия успех е можел да разкаже за село Горни турчета в Северна България.
Населението му будно, образовано за времето си и инициативно, успява по мирен път да принуди турците да се изселят от там. Децата им учат и образоваността на населението е по-висока от тази на другите български земи. Събират се библиотеки и се моделира съзнание, което провокира местните да вземат изключително дейно участие в Априлското въстание. Сто години след него селото е признато за град. Горни турчета става Бяла черква веднага след Освобождението.
С пари дарени от руски офицери най-будната дъщеря на Бачо Киро създава фонд и събира средства за издигане на паметник – часовникова кула. Висок е 25 метра и днес отмерва времето в центъра на Бяла Черква.
Може да видите и паметника на Бачо Киро със неговите 101 съратника от селото, участници в Априлското въстание, Комитския дъб/Дървото с кърста/ в памет на четата на Филип Тотю, както и други важни за историята местни хора.
Освен къщите-музеи интерес в Бяла Черква предизвиква и Природно-научен музей, създаден през 1985 с експозиция – дарение, която има впечатляващ на брой иш видове експонати.

Очаквайте скоро продължението на „Градовете на България от А до Я: Интересни забележителности, за които не подозирате”!

loading...

Вашият коментар

Top
Show Buttons
Hide Buttons
error: Content is protected !!

Ползвайки нашия сайт вие приемате и се съгласявате с правилата за неговото използване и информацията, която системата получава за вас Повече информация

The cookie settings on this website are set to "allow cookies" to give you the best browsing experience possible. If you continue to use this website without changing your cookie settings or you click "Accept" below then you are consenting to this.

Close