You are here
Home > Хоби и ТВ > Любопитно > Градовете на България от А до Я: Интересни забележителности, за които не подозирате / VI част/

Градовете на България от А до Я: Интересни забележителности, за които не подозирате / VI част/

Градовете с Д са следващите, които тайни ще разкрием в съвместната ни разходка „Градовете на България от А до Я”

Наред са градовете, които започват с Д в нашата патриотично-опознавателна онлайн разходка. И в поредната част на „Градовете на България от А до Я” ще намерите интересни истории, мистични легенди и куп непознати забележителности, които да разгледате.

1. Две могили

Градчето с 4000 души население и удобна близост с областния център Русе датира още от древността. Зародило се е край пещерата Орлова чука, край село Пепелина и се твърди, че е там 4000г.пр.Хр.

Историята и развитието му продължава през Средновековието и Османското нашествие. С настоящето си име е известно от тогава и се смята, че са го нарекли така заради двете могили край населеното място.

Селището пази спомените си от Руско-турската освободителна война. Знае се, че дечицата са останали скрити в бъзака наоколо, докато османците са опустошавали селото им. Руснаците са влезли в Две могили на 6. VII.1877 година.

Там е последния пристан на Филип Тотю, издъхнал в началото на ХХ век. Войводата е един от малцината революционери дочакали да видят сбъдналия се идеал за свобода. Днес домът му е превърнат в музей. Паметник на войводата има и до дома му, и в двора на църквата, където е погребан.

За пещерняците най-атрактивна е Орлова чука в региона – втората по дължина у нас. Има на разположение и хижа, и къщи за гостите на града.

Най-добре е да отидете в Две могили на 11ти май, когато е панаира за Детския фолклорен фестивал или поне в събота – пазарния ден на градчето.

2. Дебелец

Дебелец е с по-малко от 4000 души население, но жителите му са истински щастливци. И живеят в малко, уютно градче, и са в непосредствена близост с Големия град. До Велико Търново са само шест километра, които могат да се прекосят пеш – вече е асфалтиран пътя от улича в градчето до промишлената част на старопрестолния град.
Дебелец се е сгушил в Беличината котловина, където реките Белица и Дряновска събират водите си. Обграден е от хълмове и за негова емблема може да се приеме Стария мост – паметник на културата, който вече е на три века. За него се говори, че е два пъти строен. Първият път го съборила придошлата река и майсторът заложил живота си пред бея. Вторият опит е не само успешен, но се твърди, че е послужил за пример, по който е изграден прословутият мост край Бяла.

Първата неделя на август е събора на Дебелец, който предлага на гостите си не само музикална програма и традиционни забавления, но и театрални постановки, походи, пленери и т.н.

3. Девин

Ако не вярвате във вълшебства, значи не сте ходили до Девин. Той е малък град с пребогата история и дори е сред малцината в държавата, принадлежали на няколко държави и след 3ти март.

Наричан до 1934 година Дьовленъ той е бил убежище на траки от Одриското царство, древна Македония, Римската империя, бил е ябълка на раздора между Визания и българските царства. Бил е част от феодалните владения на Алексий Слав преди нашествието на Османската империя.
Градовете на България от А до я - градове с Г
След това обаче историята му е също толкава драматична и интересна за проследяване. През 1859 – 1860 местните сами прокуждат османците. Не им харесва и в пределите на Източна Румелия. Опитват да са част от Тъмръшка /Помашка/ и Гюмюрджинска република, но след Балканската война е неоспорима част от България.

Девин има уникално местоположение. Намира се в т.нар Девинска планина /Западните Родопи/ и е само на 20км от границата с Гърция. През града минава река, която по течението се влива във Въча. Обграден е с вековни иглолисти гори – чист въздух и рай за планински и СПА туризъм.

Най-забележителното в него са интересното съчетание на двете български етнически групи и живота, който водят заедно, природни те забележителности като Червен камък, скалата „Слона” и еко къта по поречието на реката.

4. Девня

Девня днес е град с няколко квартала и 9000 души население, но няма човек, който да не е чувал за града. Само преди четвърт век беше символ на соц промишлеността, Долината със световни химически гиганти, които провокираха въпроси за екологията, но гарантираха просперитет на местното население.

Девня не е обаче само това. Реката на града дава началото си от прочутите девненски карстови извори-най-големите в страната. Днес е достъпен за обикновени само Вълшебния извор, но около него е построен красив туристически комплекс, който не бива да се отминава.

През 1969, според обичаите по това време, са обединени няколко села и обявени за град под общото име Девня. Но още от времето на античността там е имало живот. Селището се е наричало Марцианополис, столица на Долна Мизия. Основано е от император Траян и го е кръстил на сестра си Марция. Причината е една интересна случка, според легендата: Слугиня на Марция си изпуснала златния съд, който потънал, но след това изплувал. Императорът помислил, че във водите има божество и наредил да съградят град.

Късче от това славно време може да намерите в Музея на мозайките, който е част от 100 НТОбекта.

Общината организира античен фестивал „Марцианопол – животът в древния град“, на територията на амфитеатъра в „Река та“. На малки и големи ще се хареса и бойното снаряжение на войните, и техните игри и надпревари.

5. Джебел

И Джебел дава усещане на хората си, че живеят в рая, заради Родопите. От едната страна има борова гора, от другата – дъбова. Населението му е само около 3000 души, но историята на селището може да бъде проследена от траките насам.

Градът е популярен с тютюнопроизводството си, но модерните времена промениха препитанието и на местните хора. Непроменени обаче си остават красотата на природата и възможностите за туризъм. В района може да разгледате крепостта Устра и нещо, което е трудно да се види по света – Счупената планина. През 1900 година е имало земетресение. През нощта се издига такава буря, че с гръм се разделя с. Казаците – едната част от него остава на върха на планината.

Лебедовите езера не са за изпускане. В бистрите им води ще видите водни линии.
Посетете Джебел на 19ти май, когато е празникът на града или когато се провеждат Есенните празници – през октомври.

6. Димитровград

Димитровград е единствен по рода си в страната. Той е единственото голямо селище в България, което няма дълга история, но за сметка на това няма кой да отрече, че е издигнат с идеализма и надеждите на цяло едно поколение млади хора в страната.

На 10 май 1947 г. 40 младежи дават началото на строежа на „града на мечтите“. Десетки хиляди връстници ги последват и дори се заселват там. Сформира се т.нар. Бригадирско движение, а в тяхна помощ и с указ на Димитров на 2 септември 1947 се обединяват селата Раковски, Марийно и Черноконево. Димитровград е обявен за основан!
Градовете на България от А до я - градове с Г
Благодарение на 50 000 млади момичета и момчета са построени жилища, местните заводи-гиганти, пътища с републиканско значение и ЖП линии.

Днес населението е около 40000 и макар идеалът на онези младежи да се е пропукал, градът предлага много възможности не само на децата им, но и на гостите на града.

В града има театър, на името на обявен за Актьор на Хилядолетието – Апостол Карамитев. В града е издигнат паметник на звездата. Като последовател и събирач на печатите от 100те НТОбекта може да изберете между Историческия музей и музеят на поета Пеньо Пенев.

В Димитровград има цели три парка. В единият от тях- „Никола Й. Вапацаров“, има изградена обсерватория, която е първата в държавата. Недалеч е приключенския мини парк за деца „Питър Пан”

По поречието на Марица се намира защитената местност Злато поле.

На входа на парк „Марица” ще се натъкнете на единственото в България метално сърце. Тук като десетки влюбени може да „заключите” с катинар любовта си.

Местните са не само романтици, но и шегаджии. В гради има уникални „мебели на открито” – Огромна пейка с дължина 6 метра и височина 2,40 метра, маса, стол и лампа ”великани” са истинска атракция и за местните, и за гостите на града, които не пропускат да се снимат с тях.

Т.нар. „Алея „Нов живот” трябва да служи за пример на всички градове, особено за презастроените. Понеже Димитровград е замислен така, че една трета от площта му да е зелена и днес властите се грижат за залесяването му. В централната част на парк „Марица” през пролетта семействата си организират празник и седят дръвчета.

Водонапорната кула на града е специална за димитровградчани. Изградена е след пускането на Железницата на барон фон Хирш през 1873 г. Запазена и до днес, се планира да се превърне в атрактивен туристически обект.

И понеже Димитровград е люлката на „Пайнер”, дори да не планирате кариера в поп-фолка, може да видите люлката на една цяла музикална индустрия.

В града може да видите по много от всичко, но препоръчваме да го посетите в средата на месец септември – малко преди първия учебен ден за „Панаира на занаятите”, Празника на химика – на 10ти май, около 2 септември, когато е Празникът на града има огромен панаир, а любителите на изгодната търговия са добре дошли всеки уикенд. Местният пазар е всеизвестен и най-голям на Балканите. Съществувал е още след Освобождението и наистина си струва да се посети веднъж!

В Димитровград хората са не просто гостоприемни и сърдечни. Те могат да ви дадат забавления и стока, но и вкусна местна кухня. По принцип пришълците са донесли рецептите от своя край, но тук ще намерите съхранени изкушения като Масленица, баница със спанак, бърканица.

7. Димово

Димово е сред мъничетата в Северозападна България. Има малко над хиляда души население и се намира в котловина, сгушена между осем дола. Градчето се намира по поречието на река Арчар, недалеч от Белщица, която там наричат Белската река.

Димово минава за „младо” селище в региона – първите заселници са по римско време, но населеното място се обособява чак през втората половина на 19 век. Тогава е било черкезка колония между български села. Наричали са го Османие, но след Руско-турската освободителна война черкезите напускат, а на тяхно място се заселват местни българи и бежанци.

Османие лесно се превръща в Бързица, а след това Бързици. Един ден обаче преминал княз Батемберг, за да обядва там и набързо селцето се преименувало на Александрово.

Местните си живели скромно и тихо. Изхранвали се със скотовъдство, бубарство и лозарство. Преживявали всички войни на България след Освобождението и някоя и друга вътрешна драма като опита да се преименува. Понеже много били селата, кръстени на Батенберг, се опитали да го нарекат Влаково на Тодор Влайков. Местните първенци обаче надали вой и в крайна сметка се самообявили за граждани на село Княз Александрово. Последното преименуване на града е от 1951 година. Дали му името на родения там партизанин Живко Пуев – Димо.

В града все още може да си види музей на местния герой, както и еко-пътека „Радова бара“.

8. Добринище

Доста по-популярно, заради уникалното си местоположение е Добринище. Сгушено е между Рила, Пирин и Родопите, на хвърлей от Банско.
Жители те са му по-малко от 3000 души, които живеят в четири махали. Край градчето минава река Дисилица и в него спира единствената теснолинейка в страната.

Географското положение и минералните извори са повод тези земи да са населявани далеч преди траките. След това са дошли славяните и прабългарите, които заедно са създали един народ.

Името Добрунище може да се намери в документи от края на XV век, но се е наричало Добринища чак до 4 януари 1966 г.

В селото се създава комитет на ВМОРО под ръководството на Гоце Делчев. В периода, когато Организацията го управлява / 1928 -1934 г. / са построени задължителните за българите училище, читалище и църква.

Добринище е град само от 12 години, но е популярно из Балканите като великолепно място за ски и планински туризъм. Красиви планински пейзажи, ски писти, басейнът с минерална вода – Римското банче и единствената у нас градина с еделвайси ще намерите там!

9. Добрич

Добрич или Толбухин за родените между 1949 – 1990 г. не е в средата, но е сърцето на Добруджа за българите. Заема двата бряга на Суха река и има много какво да сподели със своите гости.

Неговият парк е един от най-големите от този тип в страната. Има зоологическа градина и пази спомена за най-прочутите майстори на словото в Добруджа – Йордан Йовков и Дора Габе.

Историята на Добрич почва от античността, има старобългарски некропол в центъра му, но нашествията на печенегите обезлюдяват региона по времето на Второто българско царство.

Ражда се отново през ХVI век като Хаджиоглу Пазарджик – наречен на турски пътуващ търговец. По това време е малко село, но само след четвърт век е истински, според тогавашните стандарти, град. Става център на занаятчийството и след Кримската война – спасение за преселените българи от Котленско.
След Освобождението е преименуван на Добрич, в чест на деспот Добротица.

По-късно градът е присъединен към Румъния след Междусъюзническата война, но и център на българското национално движение. Първата световна война е повод местните да изживеят Добричката епопея, която води до триумфа на генерал Колев и кавалерията му. Крайовската спогодба връща града в пределите на България, българската армия влиза в Добрич на 25ти септември 1940 и по-късно обвяват датата за празник на града.

След промените на 9ти септември новата власт преименува града на Толбухин – в чест на маршала, който окупира България през 1994 година. От 1990 година обаче името Добрич е отново възстановено.

В Добрич днес може да видите един от малкото паметници на Аспарух у нас, на Добротица, Левски, Светите братя Кирил и Методий и на своя герой генерал Колев.
В града освен Исторически музей, ще може да разгледате Архитектурно-етнографски музей на открито „Старият Добрич“, къщата-музей на Йовков и Художествената галерия, които са в 100теНТОбекта.

Не пропускайте Добричкия панаир, който съществува още от ХІХ век. Сборище имат и пчеларите от страната.

10. Долна баня

На противоположния край на страната е Долна баня – уютно разположено градче в котловина край Марица, между Рила и Средна гора. През него минава туристическият маршрут за Рилския манастир, но не това е най-ценното в него.

Долна баня е преименуваното през втората половина на 19 век село Баня, образувано от сливането на Венетица, Юрта и Койчовец.

Градът се слави със своите минерални бани, защото там се намират най-мощните термобасейни в близките планини.

В Долна баня ще ви направят впечатление Часовниковата кула, Музеят и като цяло красотата и чистотата на градчето. Ненапразно тук се провежда Еко-фестивал, който ще ви е любопитно да посетите. В близост е и прочутата Ферма за щрауси, които ще ви предложи друг тип забавления.

В Долна баня има и Летателно училище, което може да сбъдне мечтите на много момичета и момчета, които са мечтали да бъдат пилоти.

11. Долна Митрополия

Долна Митрополия е с малко над три хиляди души население, но също е сред известните населени места в България. Град е само от 41 години, но първите свидетелства за живот там са още от римско време.

Твърди се, че името идва от Митрополис (град на бог Митра), защото към нея са имали култ римските войници. С Горна Митрополия са били наричани от турците – Нетропол.
По време на Руско-турската война са се водили две битки край селището с дадени много жертви и от двете страни. Свидетелство за това време са Братската могила и Паметник на Червения кръст в центъра на града.

Долна Митрополия придобива национално значение като място, където се създават и обучават летците на България. Висшето военно училище е там от 1948 година, а сред първите висшисти от там е Георги Иванов – първият космонавт. Там може да бъде видян и Музеят на въздухоплаването.

Съществува легенда, че градчето се брани от добър змея, който някога е обитавал язовир „Вълчовец“ (днес пресушен).

В Долна Митрополия освен летци и змейове има хора с голямо чувство за хумор. На Ивановден се организира кукерски празник, а на Първи април се организира тежък Празник на приведения зет.

12. Долна Оряховица

Долна Оряховица е като по-малката сестра на Горна, непосредствено разположена до промишлената връзка Горна Оряховица, Лясковец и Велико Търново. Лежи на река Янтра и има близо три хиляди души население.

Въпреки близостта си фабриките и заводите, градчето е популярно като плодородно място за отглеждане на зеленчуци.

В него може да се разгледа Етнографски музей и паметник на рицар, загинал в сърцето на града.

13. Долни Дъбник

Долни Дъбник е от типа малки градове, които се развиват и благодарение на близостта си с големия град. Намира се само на 15 километра от Плевен, а се споменава за първи път в документите от XVвек.
Любопитното е, че този град разчита на нефтодобив и нефтопреработка за поминък, макар от две десетилетия да има проблем в промишлеността.
Най-красивото в общината са защитената местност Пещерите, карстовото ждрело Чернелка, природната забележителност Студенец и Гинината пещера.

В града може да разгледате парк Албена и парк Лавров – създаден в памет на загиналите руски и финландски гвардейци по време на Руско-турската война. Градът организира събор на храмовия празник на а църквата на града – „Свети Пророк Илия“.

14. Долни чифлик

В близост до река Камчия, по Лонгоза и на крачка от морето е Долни чифлик.Не е пресилено да се каже, че е неизползвана съкровищница, защото не само близостта му с Варна е ценна. Изключителните богатства на природата, чистия въздух и отдалечеността от стреса и натоварения трафик дават възможност за туризъм от всеки тип – ловен, еко, селски, познавателен.

В община Долни чифлик има три резервата, в които 20 защитени територии.

Свидетелства за живот там има от античността, но същинското обособяване на Долен чифлик е в края на XV век от Джемал бей. По заповед на Мурад II трябвало да се засели Северна и Североизточната част на днешна България. Джемал бей вижда малкото имение на български кожухар и решава да се установи тук. Нарежда да изрежат лонгозата и строи къщи и джамия.

След Освобождението тук се заселват български бежанци от неосвободените територии и вътрешността на страната. След 9ти септември градът на два пъти е преименуван – на Камчия /1974/ и Георги Трайков /1975/, но името Долни Чифлик е възстановено през 1989та година.

Историята на града е съхранена в експозициите на Етнографския музей, създаден от местна учителка. Градът има две училища – второто, създадено преди 14 години.

15. Доспат

Малкият, но известен в цялата страна Доспат се намира в Родопите и държи рекорда по разположение на височина в държавата – 1358 m надморска височина. До него е едноименния язовир.

Ако ще почивате там, ви чака мека зима и сняг и прохладно лято.

Първите свидетелства за живот там са от 4-5 век пр.н.е., но се твърди че името идва деспот Алексий Слав, държал властта над Западните Родопи в началото на XIII век.

Доспат преживява съдбата на родопските градчета след Освобождението – първо в границите на Източна Румелия, след това в пожарите на балканските войни, Гюмюрджинска република, връщането в пределите на България и драмата по време на Възродителния процес.

Доспат е обявен за град през 1974 година. Местното население не живее лесно, но все по-развит става туризма. Близостта с язовира дава нови, неизползвани възможности за забавление на гостите на града.

Съборът на Доспат е през последния уикенд на август и идва от първата сбирка на чешмарите. Той е бил под егидата на ООН, защото се е правил в чест на хората, съградили близо 200 крайпътни чешми като дарение от местните.

16. Драгоман

Само на 15 километра от границата със Сърбия, в подножието на Чепън се намира Драгоман. Градче само с 3000 души население, но с древен произход и записало се в историята на Българската армия с победен бой по време на Сръбско-българската война.

Най-древните находки, доказващи живот на територията му са от неолита. Селището по-късно се е превърнало в щаб на римската войска. Установено е, че под името Драгоман селището съществува още от ХVI век.

Драгоман не е популярна туристическа дестинация, но в околността му има достатъчно възможности за отдих и забавление сред природата. В Драгоманското плато могат да се наблюдават интересни птици, Чепън може да се покори с лекота дори от неподготвени и от там да се отдадат на парапланерно летене.

Недалеч от градчето е известен вековен дъб. Ще го видите на влизане в Беренде. Той е почти на 9 века. В него има хралупа с форма на сърце, а коренищата му са обгърнали оброчен кръст.

За любителите на традиционните забавления Драгоман може да се посети в последната събота на август, когато е Празникът му или по време на фестивал „Нишавски хоровод, който събира фолклорни изпълнители, които живеят между София и Ниш по поречието на Нишава.

17. Дряново

Дряново е малък град, чиито жители могат да се нарекат късметлии – живеят на границата между Великотърновска и Габровска област. В близост са до изключително популярни туристически дестинации, но и сами могат да предложат много на гостите на града си.

В близост до Дряново – в пещерата „Бачо Киро” са открити най-старите следи от живот на Балканския полуостров. Те са от времето на палеолита. Историята на самия град започва от времето на траките. Крепостта Дискодуратере се е ползвала от Асеневци и болярите им, а по време на османското робство Дряново е бил бранител на българщината и християнството. Много важна роля в опазването на вярата и писмеността има местния манастир, който и днес е сред най-тачените и посещавани в страната.
Градовете на България от А до я - градове с Г
Дряново се гордее със своята часовникова кула. Първата е построена през 18 век, но е събаряне веднъж от турците, веднъж от властта след Девети септември. Местите хора обаче не могли да се разделят със скъпия на сърцето си символ на града и го възстановяват близко до оригинала.

Местните са сред активните в Априлското въстание и там се случва един от тежките битки с поробителя. След Освобождението продължава разцвета на града, обявен в началото на миналия век за планински курорт.

В Дряново има много за гледане – и природна красота, и обекти с национално значение като споменатия манастир и пещера „Бачо Киро”, които са сред 100те НТОбекта. Градът е родното място на Колю Фичето, който е издигнал там храма „Свети Никола”, моста над реката, Икономовата къща. Благодарните наследници са му издигнали паметник и са превърнали родния му дом в музей.

В Дряново може да видите изключителни неща като Лафчиевата къща, построена без нито един гвоздей или желязна скоба, най-прецизната релефна карта на България и прекрасния резбования таван на „Света Троица“.

Ако се уважавате като туристи и колекционери на незабравими гледки, не пропускайте Паметника на българската азбука, Градината със скулпторите зад църквата„Въведение Богородично“, местността „Ракетата” – в нея е чешма, построена в чест на полета на Гагарин, на която е изобразена ракетата. Близо до нея е паметника на Дряновските строители и скулптора – името на града.

Само в Дряново ще видите паметник на гордия дух на българката – „Конницата”, „усмихнати” пейки и съвременни стенописи-графити, които са истинско произведение на изкуството.

Празникът на Дряново е в краят на октомври, но всъщност няма да сгрешите, когато и да отидете там. Градът е прекрасна туристическа дестинация всеки месец от годината, през всеки сезон!

18. Дулово

Кръстен на българската династия Дуло през 1942, градът съществува от XVI век и е сменил три имена. Алени Бахча / Видна градина/, Аккадънлар /Белите жени/, Чардак – многократно опожаряван по време на турско робство и винаги възстановяван. Като всяко селище от Североизточна България е принадлежало на Румъния, но Крайовската спогодба го връща на българите. От 1960 година е град и днес има 7000 души население.

Зимата там е като навсякъде в Добруджа – студена и със силни, сухи ветрове. Една четвърт от общината обаче е покрита с гора, което я привлекателна за посещения през останалата част от годината.

В Дулово може да разгледате Историческия музей и единствения по рода си Паметник на жаждата /и едноименен туристически комплекс/. През май в града се провеждат културни празници.

19. Дунавци

Близо до Дунав, във Видинската низина е разположено градчето Дунавци. И в северната, и в южната му част се пресича от реки – Войнишка и Видбол. Би изглеждало като повечето населени места от Северозапада, но то предлага атрактивна за туристи местност – Божурица, която има и хотел, и почивни станции, че и язовир.

Дунавци е съвсем млад град. През декември 1955 година са обединили селата Видбол и Гурково, за да го създадат. Изключителната му близост с Видин са от важно значение за местните, но и те днес чувстват болезнено срива на регионалната икономика.

20. Дупница

Далеч по-спокойно живеят жителите в Югозападна България – дупничани. Историята на тридесет хилядният град може да бъде проследена до XV век, когато още е бил село. Съществувало е различни варианти на изписването, но името му е било едно – Дупница до 1948 година, когато е преименувано в чест на местния комунист Станке Димитров. След това е наречен на прозвището му – Марек, но бързо възстановява официалното му име. Четиридесет години по-късно Станке Димитров връща старото си име Дупница. Местните обаче не забравят Марек, на когото е кръстен местният отбор по футбол.

През града минават четири реки, той се намира на пресечната точка на важни транспортни линии, в близост е до границите с Гърция, Македония и Сърбия. Дупница е сгушена между Рила, Верила и Конявската планина, което гарантира на гостите красиви пейзажи, чест въздух, минерални извори и куп туристически забавления.

В самия град ще видите как джамия от 16 век е превърната в „Дом на изкуствата“, Исторически музей, прословутите тютюневите складове, паметникът-костница на участниците във войните на България след Освобождението, къщата-музей на Станке Димитров,часовниковата кула, православни храмове с уникална иконопис. Не пропускайте възможност да се разходите из Градската градина и отделете ден за опознаване на парк „Рила”, в който има забавления за цялото семейство.

21. Дългопол

В Североизточна България, до известния язовир Цонево е последният град от нашата онлайн разходка. Дългопол е с население под 5000 души, но и то може да се похвали дълга, дълга история.

Създаден е като прабългарско селище през VIII век, макар 1000 години преди Христа там да е имало живот. Градено и рушено през цялата история на Първото и Второто българско царство, пътешествениците по време на турското робство са описвали Еникьой /Ново село/ като най-хубавото по маршрута им.

Чумата и войните през 19 век прокуждат местните, но на тяхно място идват българските бежанци. Дългопол дава свидни жертви по време на следосвобожденските войни на България и на Девети септември 1969 е обявен за първия град на Камчийската долина.

Градът има сериозни заслуги в опазване на фолклора с няколко на брой детски групи и вокални състава за възрастни. Дългопол има специален календар, в който организира тържества, свързани с народната песен и творчество.

Историческият музей е създаден от местния учител Златарски през 1948 и днес, благодарение на него, вече като държавна институция, притежава една от най-богатите колекции в страната.

Дългопол е прекрасно място за спортен риболов и преходи. На брега на язовир „Цонево” се намират Чудните скали – красив скален феномен.

Бъдете с нас и при следващата ни разходка „Градовете на България от А до Я”, където заедно ще опознаем българските градове, които започват с Е,З и И.

loading...

Вашият коментар

Top
Show Buttons
Hide Buttons
error: Content is protected !!

Ползвайки нашия сайт вие приемате и се съгласявате с правилата за неговото използване и информацията, която системата получава за вас Повече информация

The cookie settings on this website are set to "allow cookies" to give you the best browsing experience possible. If you continue to use this website without changing your cookie settings or you click "Accept" below then you are consenting to this.

Close