You are here
Home > Хоби и ТВ > Любопитно > Градовете на България от А до Я: Интересни забележителности, за които не подозирате / VIII част/

Градовете на България от А до Я: Интересни забележителности, за които не подозирате / VIII част/

Разходката ни из „Градовете на България от А до Я” минава през тези с буква К – из всички точки на страната, с различна големина и шарени забележителности

1. Каблешково

Близо до Несебър, в село Даутлии се намира друг важен пристан за българските преселници от времето на войните. През 1934 година го преименуват в чест на героя Тодор Каблешков, а тридесет години по-късно получава статут на град.

Освен с морето, градчето с няма и 3000 души население е известно в миналото като люлка на партизани. В дома на най-известния от тях – поета Атанас Манчев е организиран дори музей.

Каблешково не е от най-популярните места у нас сега, но ако някой ден се реализира дълго отлагания строеж на голф игрище, нещата със сигурност ще се променят. В момента то е приятно и спокойно градче, където най-значимите събития са традиционния вече Фестивал за народни инструменталисти и своя „Четвъртък-пазар“.

2. Каварна

Далеч преди да се превърне в Столицата на рока в България, вечния съперник на Балчик е съществувал още в античността. Днес е известен по света с близкия нос Калиакра и местност „Яйлата”, но 11хилядният град може да предложи истинско богатство от история, легенди и красива черноморска природа.

Градът е основан пет века преди новата ера от гръцки колонисти на нос Чиракман, който днес е емблемата на града. Тогава се е наричал Бизоне. Два века по-късно се заселват и скити, защото градът просперира като търговски център. Век преди новата ера се случва голямо земетресение. Морето поглъща не просто челната част на Чиракман, но и най-богатите обитатели на античния град.
Градове в България с К
По римско време Бизоне възкръсва и връща старата си слава, но през VII век е разрушен от славяни и прабългари, които изграждат нов град – Карвуна. Селището се разраства и развива като най-голям разцвет има при деспотите Балик и Добротица.

При османското нашествие е почти разрушен, но отново оцелява, за да се споменава отново като Каварна през XVвек. По време на Руско-турската война местните въстават срещу ордите на башибозуци и черкези.

Телеграфистът от Балчик – арменецът Еранос Ераносян спасява града от изпепеляване, но загива. Той пуска, без разрешение, телеграми до чуждестранните мисии във Варна и Цариград, но го убиват, когато тръгва да спасява местните. Наследниците на оцелелите наричат храбрия арменец Избавителя и в града има негов паметник.

Каварна е освободена на 4 февруари 1878 и следва бързия темп на европеизиране и модернизиране на държавата. Днес в града освен паметника на деспот Добротица може да видите и такъв на водача на съпротивата – местния първенец Андрей Василев Димитров, наречен Амира . В края на Каварна – при южния й вход е и паметникът на въстаниците с надпис „Каварна се вдигна в защита мъжествена, в кърви потъна, из пепелища израсна!“

Градът преживява и оцелява след румънската окупация, приключила с Крайовската спогодба, с която се връща отново в територията на родината-майка.

Днес Каварна може да разгледате Градската градина с Алеята на рока, Исторически, Морски и Етнографски музей, но няма как да пропуснете и „Пирамидата” – бивша дискотека, която може да ви накара да се почувствате като пред Лувъра. Наскоро отвори и първия по рода си у нас Музей на водката, който ще обогати възприятията ви на видял всичко приключенец.

Не бива да се пропускат, независимо от сезона, разходките до Калиакра, „Яйлата” и Болата. Чиракманът поне през три сезона може да бъде покорен и независимо от вятъра да видите плажната ивица и пристанището от птичи поглед.

Каварна е град не само на рока, но и на спорта. Освен традиционния футбол, хандбал и тенис, градът се оказа люпилня на таланти в бойните спортове. Клубът по карате и кик-бокс вече се прочуха по с момичетата си, които непрекъснато печелят златни медали по световни форуми.

Организират се и фестивали, които разширяват двойно краткия летен сезон. Може да посетите града, когато се провежда Джулай морнинг фест в близкото село Камен бряг, Общобългарски младежки фолклорен събор „С България в сърцето“, Фестивал на любителските театри, Фестивал на старинната музика , Празникът на пъпеша в Българево и музикално-кулинарния Миден фест и Празници на морето.

Каварна празнува най-много на 6 май, когато е храмовия празник на най-старата църква в града. На провеждания събор може да изпитате всички традиционни радости по панаирите. Ние обаче вярваме, че задължителните удоволствия са две: Да се залюлеете на люлка от някакъв тип и да опитате прочутия местен шедьовър „Катино мезе”

3. Казанлък

Далеч от морето, но с аромат на рози е Казанлък. Разположен в сърцето на Розовата долина, той е град с дълга и богата история, която започва от неолита и все още има тайни за разкриване.
Тракийската гробница и близките Севтополис и Долината на тракийските царе са паметници от световно значение. Те свидетелстват за времето на тракийския цар Севт I, който управлявал от там държавата на одрисите.

Розите са символ и първостепенен поминък от римско време. Още тогава са описани 20 сорта, единият наречен „Тракийска”. Дори са я гравирали на монета.

Благодарение на договора на кан Омуртаг с Византия, градът и околността става част от Първата българска държава.

Казанлък, какъвто е днес, възниква на левия бряг на Старата река. Това става в края на XIV век, след като османците изпепеляват селището на десния бряг. По това време то се развива като занаятчийски център и с розопроизводство, прочуто не само в пределите на огромната империя.

Всъщност името на града датира от това време, защото когато султан Мурад I се впечатлява от момичетата, които го посрещат там / Акче Къзанлар (akçe kızanlar – бели момичета)/

В града се водят тежки битки и по времето на Руско-турската освободителна война, а след Освобождението в Казанлък се развива индустриализация с бърз темп.

В Казанлък, ако събирате печати от 100НТОбекта, може да посетите Литературно-художествен музей „Чудомир“ и Казанлъшката гробница. В близост са и други обекти от „книжката” като върховете Шипка и Бузлуджа, както и Голямата Косматка с гробницата на Севт.

Не пропускайте да видите Художествената галерия, в които освен колекция от икони и картини на големи български майстори, може да видите и експозиции на Дечко Узунов и Ненко Балкански, разположени в родните им къщи.

Историческият музей „Искра” е сред най-старите регионални. Безценно преживяване и богатство за общата ви култура е обиколката и беседата в Музея на розата. Не по-малко значим и за науката се оказва Казанлък. В него е единствената на Балканите Палата на физиката.

Друга от емблемите на града е Лъвовата /царската/ чешма. Тя се намира в центъра на Казанлък и е осветена в присъствието на Фердинанд през 1903та година.

Това невероятно място предлага много неща са гледане и научаване, но и забавления. Казанлък е прекрасно място за посещение по всяко време на годината, особено по времето на Празника на розата, Международния фолклорен танцов фестивал и Бирения фест. В града се организират Чудомирови празници, Празници в долината на тракийските царе и Празник в чест на академик Стайнов.

4. Калофер

Южната част на Стара планина изглежда най-свидните чеда на Майка България. Там, в градче, което днес няма и три хиляди души се е родил Ботев, зимата се играе вече световно известното „Мъжко хоро” в реката и пази спомена на десетки учители променили съзнанието на няколко поколения българи.

Калофер възниква като град през XVI в. През поколения се предава легендата за създаването му. Гордият Калифер и хората му били господари на планината и султанът, за да спаси керваните си, пратил хабер. Дал на войводата място, на което да основе град – толкова, колкото може да обиколи за ден. Той и хората му избрали най-хубавото място в гъстите гори – до река Тунджа. Откраднали си жени от Сопот и създали селище, което оцелява след две опожарявания и през възраждането е наричано „Алтън Калофер”.

Градът има привилегии още със създаването си. Това определя живота на населението му – изцяло с българско самосъзнание, будност, жажда за наука и просперитет. По време на Възраждането търговията и занаятите се развиват изключително добре. Местните не се пестят, за да изучат децата си и да опазят християнския дух.

В града и днес има два манастира. В единия се е учила първата българска учителка – Анастасия Димитрова. Калофер е родното място на Ботьо Петков – книжовникът, създал училището – люпилня за родолюбци и бунтари. Той е бащата на Христо Ботев. Домът им днес е Национален музей, а в градът има музей на Просветното дело – с почит към даскал Ботьо. Калоферската къща на историята пък е сравнително млад музей, но в него може да видите богатство като във всяка добре уредена етнографска експозиция.

Красотата на района е пословична. Пътуване до Калофер ви обещава красиви гледки около Тунджа и Бяла река. Градът е изходен пункт до най-високия връх на Балкана – естествено наречен на поета-революционер. „Райското пръскало” е най-високия водопад и е грях да не го видите поне веднъж. Ако не обичате да се катерите, приятна разходка по екопътеките ще ви презареди с ендорфин и чист въздух.

Когато и да отидете там, никога няма да съжалявате. Не пропускайте обаче да видите Мъжкото хоро на Богоявление, кукерите на Сирни Заговезни и празниците на Ботев. Дамите няма да останат безразлични към Празника на калоферската дантела на Богородица и Празника на розата в средата на амй.

5. Камено

На брега на Айтоска река, в Бургаска низина се намира градче само с 5000 души, но истински промишлен гигант. Камено има петвековна история и всичко започва със заселването на турски чифлик. Малко преди Освобождението е закупен от богат грък, а след това земята попада на българи.

Името на града идва като превод от старото име Каялий. Променят го през 1934. През 1974 година става град.

Днес най-ценното за туристите в него е местността „Корията“ по поречието на реката и крепостта Русокастрон.

6. Каолиново

В близост до Исперих, Североизточна България е Каолиново. Наистина малко градче с няма и две хиляди души население, но наистина объркана за проследяване история. Съществува от 14 век като началото на населеното място дава крепостта Кименоз. До 1934 година селото се нарича Шумну бохчалар, но с подмяната на турските имена на селищата, то е наречено Божидар. Каолиново се превръща 1950 година. След 21 усвоява село Боймир, а след три години е обявено за град. За целта са обединени села, но след още четири две от тях се отделят отново.

7. Карлово

Пак в полите на южна Стара планина, на хвърлей от Сопот е градчето, родило най-големия герой на България. Котел е обграден от Балкана, Средна и Сърнена гора. Историята му може да се проследи от 1482 – 1485 г., когато село Сушица е дадена от султана на Карлъ Заде Лала Али бей. То се разраства и приема името на бея след години. В един период от време/ 1953 до 1962 г./ е наричано Левскиград, но са възстановили името от времето, когато е роден Апостола на свободата.

В Карлово може да се види много и на първо място са всички обекти, свързани с паметта на героя. Родният дом на Левски, паметника му, църквата, в която е ръкоположен за йеродякон. След това може да видите Историческия музей, Мазаковата и Даскалботьовата къща.

Бухаловия хан е средище на занаяти и изкуство. Най-старата сграда останала в Карлово е Куршум джамия.

Планината винаги предоставя възможности за туризъм като най-атрактивният природен обект е водопад Сучурум – в резервата над града.

В Карлово отбелязват паметта на Апостола с рождението и обесването му. В последната седмица на май е Празникът на розата, а на Сирни заговезни обикалят кукери.

8. Карнобат

В Карлово се произвеждат прочуто вино и ракии, но ако търсите емблема във вино производството отидете в града, който отстои на еднакво разстояние от Бургас, Сливен и Ямбол.

Известен е още от XV век и споменаван в историческите извори като Кариноваса, Каринабад, Карново. През Възраждането е в разцвет и културно-просветно средище, но страда от набезите на башибозуци и черкези по време на Руско-турската война.

Винопроизводството не е характерно за района в последните стотина години. Съществувало е по тези земи още по времето на траките.Крепостта „Маркели” от времето на Първото българско царство освен за защита е служила за винохранилище.

Днес освен нея в града може да разгледате храма „Свети Йоан Богослов”, къщите – музеи на Минко Неволин и Димитър Полянов, Синанбейов хамам, Черната джамия и средновековен еврейски некропол.

За децата са подходящи разходка в зоопарка и Градската градина.

9. Каспичан

Намиращият се в централната част на Североизточна България градец е създаден през през 1866 година като ЖП станция Шумлъ. С годините расте и се променя дотолкова, че през 1964 година е обявен за град.

Любопитното е, че в неговото землище е село, което няма свое. То се казва…също Каспичан .

Градът има стратегическо местоположение и е важен транспортен център. Може би по тази причина, въпреки че има едва 3000 души население, на негова територия са едни от най-популярните производства в страната.

В общината разчитат много на историческия туризъм, защото на негова територия са всеизвестните НИАР „Плиска“ и НИАР „Мадара“.

10. Кермен

Кермен е градче в полите на Сърнена Средна гора, чиято основна ценност е…местоположението. Споменава се за първи път в документи от XV век, но с времето е изоставено. Селището възкръсва отново когато се построява гара за ЖП линията към Бургас.

Празникът на града е Петковден. Отбелязва се от началото на ХХвек, когато започва строежа на храма. В Кермен се провежда през година Международен фолклорен събор с гости от Европа.

11. Килифарево

В Северна България, недалеч от Дебелец, Велико Търново и Дряново е Килифарево – градче с малко над 2000 души, но известно на всички ревностни християни у нас. Има го още от времето на траките, но истинския възход бележи по време на Второто българско царство, когато е една от крепостите на династията Асеневци. Наред с наблюдението на Хаинбоаз, там е основана школа от Теодосий Търновски.

Крепостта е опожарена от османските нашественици, но възкръсва като манастир. Колю Фичето го гради през в 1840 – 41 г. Получава много превилегии заради опазването на прохода „Хаинбоаз“ и като вакъф.

Днес там освен храмовете и манастира, може да разгледате Музея и Братската могила, както и типичната за планинския релеф красота. Килифарево се гордее със своите самодейни театрални състави и празнува през последната неделя от месец август.

12. Китен

Ако трябва да се сетите от веднъж за два града, които си отговарят на името, то това със сигурност ще бъдат Велико Търново и чаровният мъник на брега на морето – Китен. Той има малко над хиляда души население и е град само от 13 години, но е известен по света и у нас курорт.

Китен е простира на красив полуостров между заливите Караагач и Атлиман. В тях се вливат Китенска и Дяволска река, а в курортното селище извира минерален извор. Може ли да си представите по-красиво място за почивка?!

В близост до градчето е и парка, приютил четири резервата – „Ропотамо”, което прави околността още по-привлекателна за туристите.

В Китен има два плажа и пристанище, на което може да намерите корабче, за да разгледате Примирско, Ахтопол или Лозенец. Градчето е запазило стената на крепостта Урдовиза, но и легенда за една красива девойка, живяла по времето на османското нашествие.

Стана Урдовизка омагьосала с красотата си султана. Той проводил войска, за да му я доведе. Тя се съгласила да бъде негова, но само ако й изпълни желание – колкото земя може да обиколи ездач в родния й край – от изгрев до залез, толкова земя да освободи от данъци и берии.

Една сутрин красавицата от Урдовиза се качила на хвърковат кон. Целият ден неуморно яздила, докъдето стигнат силите на животното. По залез стигнала до залива, конят преуморен се строполил и умрял. Хубавата Стана и тя издъхнала. Султанът изпълнил волята й, а местните нарекли залива Атлиман (Конски залив), а освободената област – Хасекията (Хасеки -Майка на принц).

В Китен, освен традиционните християнски празници, се отбелязват и нестинарството /с.Българи/ и Кукеров ден. Денят на градчето е Спасовден.

13. Клисура

В Южна България, между Средна гора и Стара планина, недалеч от Копривщица е градче, което завинаги ще остане в историческата памет на българите. Днес е малко над хиляда души, но Априлското въстание го увековечава в учебниците и от него тръгва пътят към Освобождението.

Според преданията Клисура възниква като колибарско селище. То е разположено под билото Козница – там се свързват Средна гора и Стара планина, нопрез 16 в. заради набезите на поробителя жителите му се преместват 4 км източно. Част от местните стават дервенджии – пазители на прохода.

Щом избухва Априлското въстание, клисурецът Никола Караджов донася на кон прочутото Кърваво писмо на Каблешков. И според тази легенда конят издъхва от преумора, но новината за случващото се пристига. В Зли дол се води тежко сражение, башибозукът обгражда града и го изпепелява. Стотици са избитите – старци, жени и деца.

Днес в Клисура могат да се видят много неща, свързани с тези мрачни дни – паметник на Н. Караджов в центъра на града, прочутият паметник на Боримечката, издигнат от мястото, където възвестява, че ще стрелят с Черешовото топче и за приближаването на Тосун бей и ордата му.

Истинско богатство ще намерите в Историческия музей. Той е с печат от 100 НТОбекта. В него има богата колекция от български художници, етнографска експозиция, камбаната и Топчето, които известяват за Априлското въстание.

Годишнината от Априлската епопея се отбелязва с тържества на 1 май, а всяка есен,около Димитровден в Клисура се организира Празникът на картофите.

14. Кнежа

В централната част на Северна България се намира градът, чието име датира още от 7 век, когато славяните са започнали да заселват района. За хората там селището си остава Кнежа дори по време на турското робство, макар властта да го нарича Исмаил бунар – по името на феодала, който прибирал доходите на хората, които обработват земите му.

Кнежа е само с 11 хиляди население, но в нея има Институт по царевицата. В него може да предизвика интерес градския музей, зоокъта „Гергана”, Фестивалът на любителите театрали – „Звезден прах” и два песенни форума – „Златна царевица“ и „Песен се носи над равно поле“.

15. Козлодуй

В този край на България, но по поречието на Дунав и близост до Огоста е град, който помни времето на съюза на траки, славяни и прабългари. В този регион е имал гарнизон сам Аспарух, а от XV век са първите документи, които споменават село, което през 1969 ще бъде обявено за град Козлодуй.

Историята на селището е дълга, но с няколко значими дати е влязло в историята на България: Христо Ботев с четниците слиза на брега му от „Радецки” на 17 май 1876 г. На 23 ноември 1877 г. е освободен от османско владичество. В най-новата история остава паметна датата 6 април 1970 г. Тогава в Козлодуй започва строежа на Първата АЕЦ у нас.
Срещу града е втория по големина български остров. Регионът е много популярен сред орнитолозите и би бил интересен на любителите на природата от близо и далеч. Най-ценното, което може да се види в Козлодуй е всичко, свързано с Христо Ботев – Национален музей „Параход Радецки“, паметника на поета и четниците му, митинг-заря в края на май. Тогава се провежда и ежегодния поход Козлодуй – връх Околчица.

16. Койнаре

На една от извивките на река Искър, в област Плевен е град Койнаре. Района е населяван от неолита, но селището го има от Средновековието. Под днешното име е познато още от началото на XVI век. Има няколко теории за произхода му, но най-достоверна е тази, която го свързва с популярността на името Койно в района.

Койнаре е град от 1974 г. и в миналото негова запазена марка са били мечкарите, а спортният клуб „Спартак“, който функционира до днес има впечатляващи победи и история.
Днес освен красивата природа около реката и предбалкана, там може да видите Паметник на загиналите във войните, дъб-столетник и ако сте в подходящо време – възстановените ритуали на самодейците в най-старото читалище в общината.
Празникът на града се пада около Петровден – последната събота или неделя на юни.

17. Копривщица

Копривщица днес е само с 2000 души население, но е от градчетата, които цял един народ познава, обича и пази за поколенията. „Хубава си моя горо” е не само стих на един от синовете й – Каравелов, но и е приета за химн на града. Причината е ясна: Не е въпрос на сляп патриотизъм, а потвърждение за красотата на региона. Градчето е разположено в долина на Същинска Средна гора, по течението на Тополница.

Произходът на името, вероятно е от „коприва”, но далеч по интересни са легендите, които в повечето случаи са свързани с женската сила и предприемчивост. Най-популярна е историята за болярката от Рила, която заселила мястото и отишла до Одрин, за да получи ферман.

Султанът й дал големи привилегии – българите в селото й имали право да носят оръжие, а турчин не можел да мине през него. Хората нарекли смелата българка Султанката, а наследниците – Султанекови.
Градове в България с К
Има теория, според която семейство се е заселило в района, за да гледа голямото си стадо. Така се е родила „жупата” – име, което носи днес една от махалите на градчето.

По време на Възраждането е било обичайно мъжете в семейството да ходят на дълъг гурбет и се оказвало, жените управляват района. При положение, че населението е наброявало 12 хиляди души, говорим за истински матриархат! Раздялата със съпрузи, синове и братя обаче е тежка – мъжете минавали през камениста местност, наречена с ирония „Сополивите камъни”, заради сълзите, които проливали за тях.

Копривщица е в истински разцвет през 18-19 век. Турците го наричат Авраталан /Женско поле/ и донякъде дават възможност предприемчивите местни да живеят добре с труда си и да образоват децата си. Привлечени от богатството на селото кърджалии нападат и опожаряват на три пъти селото, но то винаги възкръсва. Левски организират там революционен комитет, а градът взема дейно участие и дава жертви в Априлското въстание.

След Освобождението до промените на 10ти ноември 1989 градът е опазен и в него е инвестирано много, за да бъде обявен за национален архитектурен резерват с международно значение и селище за международен туризъм.

В града трябва просто да се види всичко: Започвате с шестте къщи – музеи на Каравелов, Бенковски, Каблешков, Лютов, Дебелянов и Ослекова къща, храмовете, мостът „Първа пушка” , където е направен първия изстрел в Априлското въстание. След това – Костницата със загиналите и т.нар. Жив музей – училището „Св. св. Кирил и Методий“. В града няма как да се пропуснат красивите къщи и чешми – идеален фон за всички филми с историческа тематика за Възраждането.

Наред всичко постигнато, построено и изживяно в Копривщица, как да пропуснете и богатството на природата?! Реката в комбинация с планина дава много за вдъхновение, но по-специално обърнете внимание на върховете Голям Богдан и Въртопа като природен резерват, връх Свети Илия е най-добър за поклонниците, въпросните Сополиви камъни, защитеното дърво Кривата бука и историческия резерват в местност Кръста.

18. Костандово

Костандово е малко популярно, но то е за сметка на тези, които са пропуснали този красив край на България. Градчето се намира в Родопите и за първи път се среща в документите от XVIвек.

Изглежда, че притеснителното ниво на безработицата у нас не е проблем за местните, които имат доста възможности за избор. Градът се издържа основно от обработката на хмел и дървесина. Там е и единствената на Балканите фабрика за хмелов гранулат.

Минералният басейн и близостта до Велинград обещава истинска почивка за хора, които търсят бягство сред природата. Водата от извора е доказано лечебна.

19. Костенец

Друго курортно бижу, но в Рила, е Костенец. Районът е обитаван още от бесите, но самото селище се организира с построяването на ЖП линията Белово – Вакарел – междинна станция по линията София – Цариград.

Градът като единица съществува от 1964, когато се обединяват Костенец баня, Момин проход и Момина баня.

Промишлеността в градчето е добре развита, предвид размерите му, но най-голямата ценност, естествено, е природата. Три лечебни минерални извора, Костенски и Скаловитски водопад, цялото богатство на национален парк Рила с хижите, горите и еко-пътеките – всичко това е на разположение на любителите на чистия въздух, изворната вода и планинските преходи.

Костенец празнува на 23 септември, но всеки ден може да се насладите на вълшебната околия, омагьосала самия Вазов.

20. Костинброд

Костинброд може да накара всичките си 11 хиляди граждани да бъдат щастливи – живеят на хвърлей от столицата, но се радват на спокойствие, удобство и красота на малък град. През него минават две реки – Блато и Белица, а минералните му извори имат притегателна сила от античността.

Легендата лесно обяснява името на града – някой си Коста до брода построил кръчма през брода на р. Белица. Станал известен на пътуващите търговци и за по-кратко нарекли мястото Костинброд.
По време на соца селото се обединява с Шияковци и Маслово с идеята да стане голям град с развита промишленост и научни институти, които да развият растениевъдството и животновъдството. Сега нещата доста са се променили, но жителите на града едва ли ще се оплачат от липса на възможности – работещите предприятия и близостта със София гарантират поминъка им.

Там може да видите Шияковският православен манастир „Свети Архангел Михаил“, където Левски е основал комитет, приказния иконостас на храма „Св. св. Кирил и Методий“…и отбор по ръгби!

Не пропускайте да видите Фестивала на бойните изкуства, както и да посетите съборите. Костенец си има няколко празника – на 24 май е основния, на 28 август има в кварталите Маслово и Шияковци, а самият град има официален празник на 17 септември.

21. Котел

Още един малък град с голям принос в родната история е разположен в полите на Балкана. Котел днес е по-малко от 6 хиляди души, но по времето на турското робство е бил сигурен пристан от набезите на нашественика. Съществува поне от 1486 г., когато е бил феодално владение.

Според популярната легенда бегълците от село Новачка изпуснали конете си и ги намерили в красива местност, която днес е наречена Изворна ливада. Местните успяват да опазят селището от набези на кърджалии и на османците им е забранено да стъпват в града.

Още от Възраждането Котел има важна роля в просвещението и Освобождението като родно място на учени, будители и революционери.
Градове в България с К
Днес в града освен запазени къщи – безценни архитектурни паметници, трябва да видите Павнтеонът на Раковски с Музея на котленските възрожденци, Природонаучния музей с богатата му експозиция, Галатанското училище с колекцията му от черги и килими и онзи вдъхновяващ надпис „Помогни ми да те возвися”

22. Кочериново

Почти до Рилския манастир и реките Рилска и Струма се намира Кочериново – градче само с две хиляди души население, но богато с природата около него.

Ако посетите градчето, освен най-голямата обител на християнството у нас, трябва да разгледате скалното светилище „Маркова скала” над склоновете на Кочерниския пролом, Стобските пирамиди и да опитате да познаете коя е притегателната сила, която превръща мястото в „Град на щъркелите” всяка пролет.

23. Кресна

В полите на Пирин, близо до Струма е Кресна – градче двойно повече жители от Кочериново и кратка, но интересна история. Създадено е едва след 1926 година като Гара Пирин и усвоявайки съседни селища се превръща в териториална единица. Едва преди четиредесет години е обявено за град Кресна, а селцето, което носи това име до тогава добавя едно „Стара” пред името си.

Районът предлага всичко, което би привлякло любителите на планински туризъм – той е изходна точка до Синанишкото езеро, може да си позволите каякарство и рафтинг, планински преходи и разходки по Кресненското дефиле и Влахински водопад.

В близост до Кресна е манастирът „Св. Пророк Илия“. Трябва да се посетят храм-паметникът „Свети Иван Рилски“ и паметникът на загиналите в Кресненско-разложкото въстание.

24. Криводол

В Северозападна България, с население от три хиляди души е градче, което от две десетилетия е национално известно, благодарение на най-популярния си музикант и важното му участие в „Шоуто на Слави”. Криводол, където е бащиния дом на Годжи, е по на 20 ким от Враца и Монтана и показва силна устойчивост на бурите на времето и промените.

В района е имало живот още от края на палеолитната и се знае, че днешното градче е изградено върху останките на древния римския град Тафтиомозис. Става общински център през 1944 година, а през 1969 г. е обявен за град.

В общината има още много неизследвани исторически богатства в пещерите край Ботуня, римска вила „Рустика“ и античен мавзолей край с. Урвене и останки от римски крепости.

Интерес представляват Музеят на града, мемориалният комплекс „Септемврийци” и иконостасът на храма „Света Троица“.

25. Кричим

В полите на Родопите има община само с едно-единствено, но много специално населено място. Градчето Кричим е с 8 хиляди души население, с история, която може да бъде проследена до ранно византийско време.

Освободен от цар Асен, то се е радвало на покровителство от династията му до падането на държавата под османско владичество.

Днес Кричим е мултикултурен и религиозен градец. Интересното при него е, че от двете страни на реката са построени джамия и църква, но това не са единствените ценни за поколенията паметници.

В покрайнините на града може да разгледате резервата „Изгорялото гюне“, местността „Калето” с прочутия камък, на който е седял цар Асен при освобождаването на града. Кричим има два манастира, а мостът над река Въча е истинска забележителност от метал.

26. Крумовград

Всеки романтичен град си има прозвище. Крумовград носи името на един от най-значимите ханове в историята ни, но преди това се е наричал Кошукавак – „надбягване под тополите“. Дърветата още са там, но по-високи и силни от онова отминало време, а животът на това място оцелява, въпреки промяната на историята и управленията.

И днес могат да се открият следи от траки и средновековните му жители, когато районът става част от българската държава и приема християнството. Руско-турската война го прави отново част на Освободената държава, но Берлинският конгрес прекършва мечтите на местните българи. Територията отново става българска по време на Балканската война през 1912. Кошукавак става Крумовград през 1934 година и цели десет години минава за най-малкия град в Царството.

Днес там живеят в съгласие християни и мюсюлмани и заедно се радват на богатото си наследство от природни и културни забележителности: тракийски скални нисши по Арда, резервата на белоглавия лешояд, светилището на Сабазий – богът на Слънцето в региона, средновековни крепости, Каменното плато, Орловите скали и Вечнозеленият дъб край Скалак.

В самия град интерес представлява музеят, тридневните майски тържества – „Крумовградски светлини“ и ежегодният панаир „Сеит баба“ през октомври.

27. Крън

Крън е малко познато съкровище в сърцето на Централна България. Намира се в Стара планина, в долината на Тракийските царе до хълм, наречен Калето. Около него се разнася аромат на рози и лавандули през лятото, а другото му богатство се крие в историята.

Основаният от римляните Крън през Средновековието се превръща в значим за държавата център и крепост – център на деспотство. Дълго бил непревземаем от османците и се наложило да спрат водата му, за да отворят местните портите и да нахлуят в него. Спасилите се в пещерата Мечката са основали село Асът, който се превръща в днешното градче – кръстено на именитата крепост.

Ключовото му местоположение определя просперитета на селището, но и едва не става причина за унищожаването му. Турците са се бояли, че руснаците ще преминат през него и затворили жените, децата и старците. Били готови да ги избият, но вестта за наближаващата войска ги спасила. Едно от момичетата, които избегнали смъртта е 15-годишната Станка, която се включва в боевете на Шипка.

Крън остава в пределите на България и след Берлинския конгрес. До 21 декември 1906 година се нарича село Хасът, а през 2011 е обявено за град.

Близо до Крън са могилата Светицата, Къмпинг Крънско ханче и Енинско ждрело. В самото градче обаче да разгледате родния дом на Цвятко Радойнов и единствения на Балканите завод за…преработка на диаманти. В околността е правил раскопки екип на Георги Китов, открил прочутата погребална маска от злато.

28. Кубрат

Родният град на Лили Иванова е един от малкото, който може да се похвали с жив символ. Кубрат съществува в аналите от 17 век, но според преданието съществува два века преди това. Злият владетел Еница затворил кладенците и оставил един, от който да купуват вода с медни пари. Нарекли го Балбунар (Меден кладенец). На километър и половина от него са открили могила, която говори за живот от преди 4000 години. Селището е оцеляло до падането на държавата под османско владичество. На негово място издигат Балбунар, където първите къщи се вдигат около въпросния кладенец. Днес мястото е площада на Кубрат. Ханското име се приема през 1934 година, а през 1949 селото става град.

Местните забележителности са богатият градски парк „Омол” и сбирката в дома на Петър Иванов-Комитата, четник на Таньо войвода.

Ако търсите вдъхновението на песента на „Панаири”-те на Лили Иванова, може да посетите града в седмицата около 24 май. Седем дена продължава празника. Градът е домакин на държавното първенство по хандбал на училищата и Конкурс „Медни гласчета“.

29. Куклен

Прекрасно родопско градче с 6 000 души население на една градска линия разстояние от Пловдив – това е Куклен! Друго населено място отдавна би станало квартал, но жителите му са щастливи да обитават едно наистина специално място. То се гордее с история, природа и истинска пъстрота от традиции, религии и обичаи.

Куклен е част от т.нар. област Родопска яка и е на 300 метра надморска височина. За него се твърди, че е съществувало още по римско време и е наречено така, в чест на първия военачалник – Куклус или Куклиш на поделение, разположено в района. Първите сигурни сведения за селището обаче са чак от XI век. Регионът става български след появата на Асеневци на историческата сцена, а местният манастир „Св. Св. Козма и Дамян’’ – в значим духовен център.

Османското нашествие прокужда по-голяма част от местното население. Останалите или приемат исляма, или са подложени на подтисничество и асимилация.

Куклен става арена на битки по време на Руско-турската война. Освободен е от османска власт, но Берлинския конгрес го оставя в пределите на Източна Румелия. Селото изживява всички исторически промени преди и след Съединението с Майка България. То обаче процъфтява, нараства стремежът за развитие и българския дух укрепва и се развива повече дори от времето на Възраждането. Силен подем бележи и модернизиране бележи и по времето на соца. През 2006та година го обявяват за град.

Посещавайки Куклен с интерес ще отбележите, че освен православните християни и мюсюлмани, в него има общност от униати – наследници на бежанци от кукушкия регион, дошли след войните в началото на миналия век.

Най-ценната забележителност на градчето е манастира, които местните наричат „Свети Врач” с реликва – ръката на Свети Козма.

30. Кула

Още едно симпатично мъниче на Северозапада ще намерите само на 13 километра от границата със Сърбия и ГКПП Връшка чука. Кула обаче е малко по-различна от съседите си в региона. Макар и населен още от праисторически времена, днешното население на градчето са потомци на преселници от Тетевенско. Дошли в началото на XIX век те запазили типичния говор на Централния Балкан, който, съгласете се, се различава доста от диалекта на Северозапада.

Днешният град е възникнал в края на XVII в.Името „Кула” се свързва с внушителните останки от полуразрушената антична кула . По време на османското владичество населеното място се е казвало Адлие („правосъдие“), наречено така от водачът на татарските преселници – Нусред бей. Век по-късно тогавашното село си връща името, а турци, черкези и татари се изселват до един след Освобождението.

Любопитна характеристика за Кула е, че…приютяват по един италианец след всяка световна война. Първият – Умберт Берборов (Умберто Бербори) се превръща в родоналачник на семейство, наричано днес от местните – Умберовите. Другият италианец – Ренато Карлони се прочул с любовта си към живота и колекцията си от марки.

Крепостта Кастра Мартис е емблемата на града, а най-популярните събития там са панаира през август, Мотокрос, а на 19 август е Празника на града.

31. Кърджали

В Родопите, по двата бряга на Арда и недалеч от Перперикон е Кърджали. Селището е било дом на различни етноси – от прототраки, древни гърци и римляни до съвременните българи, турци и цигани.

Наричан Вишеград през Средновековието , Кърджали става част от българските земи по времето на Пресиян. През XIV век закрилник на народа е севастократор Момчил, но въпреки съпротивата селището и цялата държава попадат под властта на османците.

Българите или намират спасение високо в планините или са избити и асимилирани от нашественика. В средата на XIX век Кърджали е „малко село с джамия”. Днешното му име по всяка вероятност е свързано с разбойниците – кърджалиии. Сред мюсюлманите има легенда, че селището е наречено на митичен герой Кърджа Али от Бухара, но тя се опровергава напълно от историците.
Градове в България с К
Кърджали е освободен от нашественика на 3 януари 1878 г., но според Берлинския конгрес остава в пределите на Източна Румелия. През 1886 е даден като компенсация за Съединението на султана и чак през 1912 става част от България.

В Кърджали може да се разгледа Астрономическа обсерватория, впечатляващия Исторически музей, където може да разгледате безценните находки от Перперикон и Татул. Няма как да пропуснете Водното огледало над Арда, Часовниковата кула, статуята на Орфей на входа на града, манастира „Свети Йоан Предтеча” и църквата на отец Боян Саръев.

В околността му има уникални съкровища, на които трябва да отделите поне седмица – спиращият дъха Перперикон, крепостите в общината, гробът на Орфей в Татул, Орловите скали, Каменните гъби и Каменната сватба, резерватът на редки растения „Вълчи дол” , чудодейната вода, която блика само веднъж годишно на 5 срещу 6 май от скалата в местност Дамбалъ, най-голямото находище на бели брези на Балканите и митичната пещера Утробата.

32. Кюстендил

И само географското си положение да имаше Кюстендил, щеше да е пребогат! Градът се намира в подножието на Осогово, на над 500 метра надморска височина и по двата бряга на Банщица. Ще ви отнеме по половин час да стигнете от него до границата и със Сърбия, и с Македония.

Историята му е толкова древна, че според историците е един от най-старите градове в държавата. Съществува от 8000 години и е сменил десет имена. Най-популярните са Велбъжд и Пауталия.

Траките основават селище в региона, благодарение на лековитите му минерални извори. Римляните го превръщат в балнеологичен курорт Пауталия и така той се превръща в град и дори сече собствени монети. През IX век става български град и носи името Велбъжд. И по времето на византийското робство, и на царуването на Асеневци се ползва с привилегии от властта.

Превзет е от сърбите през 1330 година и в средата на века става център на държава, водена от династията Драгаши. След това попада под османско владичество и поробителят го нарича Кюстендил на името на последния му християнски владетел – Константин Драгаш.

На няколко пъти , за кратко е освобождават от турско робство. На негова територия е действал Ильо Войвода и прочутата Румена войвода. Градът е освободен на 29 януари 1878 г. от руските войски.
След Освобождението и по време на соца продължава разцвета на Кюстендил и като индустриален град, и като курортно селище.

В Кюстендил, освен красива природа и потапяне в пълна почивка, може да видите много като историческо наследство – центърът на града, всъщност е Архитектурен и археологически резерват „Пауталия – Велбъжд“. Там може да разгледате и красиви сгради от Възраждането до наши дни. Историческият музей на града е един от най-старите в страната и богат на експонати. Не бива да се пропускат и къщите, които са част от него – дома на Ильо Войвода и Емфиеджиева къща. В Художествената галерия „Владимир Димитров-Майстора“ ще вземете не просто печат от 100теНТОбекта, но и ще се насладите на цяла съкровищница от цвят и образи. Къщата-музей на Димитър Пешев свидетелства за славното време на спасението на българските евреи. В града има православни християни, протестанти, но и малка еврейска общност.

Двата красиви парка на града са чудесно място за разходки, а в единия има и зоологическа градина.

Кюстендил е един от градовете, които си струва да видите през всеки сезон. Най-интересно може би ще ви е в Деня на града – на 29ти януари, празникът „Кюстендилска пролет” на 21ви март, Празника на черешата през юни , „Панагия”, посветен на Богородица и обредните хлябове и Празникът на плодородието – през октомври.

Очаквайте през следващата седмица новата ни среща „Градовете на България от А до Я” – този път ще опознаем богатството на Родината, скрито в населените места, започващи с Л и М.

loading...

Вашият коментар

Top
Show Buttons
Hide Buttons
error: Content is protected !!

Ползвайки нашия сайт вие приемате и се съгласявате с правилата за неговото използване и информацията, която системата получава за вас Повече информация

The cookie settings on this website are set to "allow cookies" to give you the best browsing experience possible. If you continue to use this website without changing your cookie settings or you click "Accept" below then you are consenting to this.

Close