You are here
Home > Хоби и ТВ > Любопитно > Градовете на България от А до Я: Интересни забележителности, за които не подозирате / XI част/

Градовете на България от А до Я: Интересни забележителности, за които не подозирате / XI част/

С „Градовете на България“ стигнахме до буквата П и градове патриотични, прекрасни и пълни с приключения

След известна пауза и преди лятната ваканция продължаваме разходката ни из „Градовете на България” . Този път ще разгледаме тези, които започват с „П” – и древни, и млади, но с уникални възможности за приключения и туризъм!

1. Павел баня

Миналата година се навършиха само четиридесет години от обявяването на Павел баня за град, но ви говорим за един истински свидетел за развитието на Следосвобожденска България.

След отхвърлянето на ятагана, десет рода преселници от съседното селце Турия създават ново населено място. Местоположението му и тогава, и днес прави впечатление – между Стара планина и Средна гора, сгушеното в Розовата долина, недалеч от язовир Копринка бившето, село Павел е истинско райско място не само за хора, които търсят лечение.

Днес е с по-малко от три хиляди души население, но пък славата му на туристически център е непроменена. СПА-туризмът е основен поминък за местните, но в Павел баня и региона може да видите много интересни неща, които ги няма на друго място:

Сред аромат на рози и лавандула може да разгледате изписаната от тревненски майстори Църква, резбованите два бряста, свидетели на разрастването на Павел баня, паметника на най-младия четник на Ботев – Цанко Минков-Комитата, оперния певец Тодор Мазаров и Чешмата с Паметника Майка и Паметника на загиналите за Освобождението ни финландски войници.

Почитателите на планинския туризъм отдавна познават богатството на региона. Освен чист въздух и красива природа, в околността може да разгледате селото-музей Турия, дървото Габър на цели 7 века, дома на Чудомир, Етнографски комплекс „Дамасцена“ , Щраусовото ранчо и всички исторически сгради на Габърево, известно още като „Селото на 100-те чучура”.

Ясно е, че всеки сезон е добър да отседнете в Павел баня, но като ценители на уникалните преживявания, препоръчваме да видите Кукерските празници по Сирни Заговезни или Празник на Розата и Минералната вода.

2. Павликени

Родният град на Никола Гюзелев днес е с около десетина хиляди жители и се развива малко в сянката на старопрестолно Велико Търново, но е място с история и тайни, които си струва да се разкрият.

Животът в региона датира от I век след Христа, но все още се гадае как е създадено градчето. Популярни са две легенди. Едната гласи, че болярин, наречен Павликян е направил чифлик тук. Другата, по-популярна, е че първите заселници са павликяни, дошли от Тракия през 13-14 век.

Втората версия изглежда по-достоверна, предвид това, че местните изповядват павликянството до периода, когато селото получава статут на град. Местоположението му го прави важен ЖП-център, което допринася до развитието на индустрията до ден-днешен.

Туристите могат да научат много за Павликени в местния Исторически музей, но ще предизвикаме интереса им с голям керамичен център извън града и единствената в региона Зоологическа градина.

3. Пазарджик

И само природа да имаше Пазарджик, пак би бил притегателно място за любители планинари и еколози. Скътан удобно на двата бряга на Марица, на поле, разположено между Родопи, Рила и Средна гора, недалеч от Луда Яна и Чепинска река – градът дава десетки възможности за туризъм на гостите си.

Първите данни за съществуването му са от 15 век. Основан е през 1485 г. и още тогава е на възлово място по пътя за Цариград. Лесно може да се обясни името му – още от основаването си е търговски център. Основан е от татари, което обяснява защо е бил наречен първо Татар Пазарджик. Българи започват да се заселват там след век. Малко по малко, докато станат половината от населението, християните обособяват собствени махали.

През Възраждането процъфтява и е сред най-големите градове с българско население. Още през януари 1878 е освободен от руските войски и благодарение на смелостта на един обикновен телеграфист-арменец е спасен от опожаряване.

Преди да стане част от Царство България, разбира се, е в пределите на Източна Румелия. Тъкмо в Пазарджик на 5 септември е вдигнато въстание, довело до Съединението.

Когато гостувате на града, не бива да пропускате Катедралата „Успение Богородично”. Храмът впечатлява с красота, дървен иконостас и история за хитрия българин, който измамил везира, за да построят църква за чудо и приказ.

В Историческия музей може да научите много подробности за славното минало на Пазарджик. Разгледайте къщите-музеи като започнете с дома на Станислав Доспевски.

Щом възрожденските градове се гордеят със своите часовникови кули, в Пазарджик могат да ги засрамят. Градът си има две!

Пазарджик си има и собствен зелен „Остров” – парк с алеи, забавления за деца, фонтани, чешма-паметник, розариум, Дино-парк, зоологическа градина и…най-дългата пейка на света, влязла в Книгата на рекордите.

4. Панагюрище

В паметта на българите Панагюрище е град-герой дал на Родината Райна Княгиня и световноизвестно съкровище. Лежи в Средна гора, а през него минава Луда Яна.

Животът в региона датира от времето на траките. Точно на тях дължим безценното златно съкровище, което не спира да обикаля света и рядко се завръща у дома. Рождената дата на Панагюрище е неизвестна, но се знае, че на негова територия е бил панаира, който се преместил след това и е стана основа за Пазарджик.

През 16 век по бреговете на Луда Яна намират новия си дом бежанци от албанските въстания. Известно време враждуват по между си, след това се обединяват, за да започнат да пишат заедно историята на града. Любопитното е, че наследниците на първите панагюрци и днес говорят на език, в който си личи влиянието и на източните, и на западните български говори. За езиковедите ятовата граница минава имено през Панагюрище.

Градът бележи истински разцвет по време на Възраждането, което обяснява защо Панагюрище е станал революционен град. След Априлското въстание градът е изпепелен, но възкръсва след Освобождението.

Райна Княгиня е национална героиня, но паметта и се почита най-вече в родния й град. В Панагюрище може да се види и родния й дом, и извезаното от нея знаме, и паметник в нейна чест.

В Историческия музей може да ви разкажат всичко за априлската епопея, за героите от онова славно време и безценни реликви от възраждането. На Панагюрското златно съкровище е посветена цяла зала и макет, по който може да се види поне част от великолепието на находката.

Интерес за гостите на града представлява и Природонаучния музей, Мемориалният комплекс „Априлци“ и местността „Оборище”.

5. Перник

Градът – легенда, герой на множество вицове, песни и легенди е само на 25 километра от столицата. В икономически план той се възползва достатъчно добре от близостта със София, но той не е сателит, а населено място със собствен облик и колоритно население.

Мястото е населено още по времето на неолита, но градът, още тогава наречен Перник, съществува от 9 век. В един кратък период от 13 години е бил наречен Димитрово след смъртта на Вожда, но през 1962ра е преименуван отново.

Разположен между планините Витоша, Голо Бърдо и Люлин, през него тече Струма. На територията му е живял Свети Иван Рилски – по-късно обявен за покровител на българи, миньори и най-вече – перничани.

Казват, че градът носи името на върховният бог на славяните – Перун. За поколенията това е мястото, управлявано от воеводата Кракра, който остава в историята с фамилията Пернишки.

Градът разполага с впечатляваща околност, известен е с миньорите си, характерно „л”, което произнасят като „уъ”. Мъжете минават за твърде темпераментни и с голяма слабост към определена марка коли.

Перник обаче е и съкровищница с историческо наследство, запазени обичаи и уникални забележителности. Можете ли да се представите, че местния Дворец на културата при построяването си е бил най-големия комплекс на Балканите от този тип?!

Освен традиционния Исторически музей, градът има Музей на минното дело и мемориален комплекс, посветен на работниците в тази индустрия. Античното селище и крепостта „Кракра” са за хората се интересуват от истории от преди Третата българска държава.

Културният календар на Перник е богат на събития, но ако държите на неповторимо преживяване, сте длъжни да отидете на фестивала „Сурва”. Той е с международно участие, а разнообразието от кукери ще бъде запомнено завинаги.

6. Перущица

Градчето в Южна България наброява едва 5000 души, но остава в паметта на поколенията заради събитията около Априлското въстание.

Намира се в географска област, наречена Родопска яка, по северните склонове на Върховръшкия рид. Животът в региона е от времето на неолита и продължава до заселването на траките. Свещеният извор и скално светилище отстъпват мястото си на храм, който става важен религиозен център за новопокръстените християни.
Образуваното селище приема името на крепостта „Перистица“, важна отбранителна зона по време на Второто българско царство. Днешният град обаче е наследник на Драговец.

Хората от Перущица оцеляват дори след нападенията на кърджалии и опитите за потурчване. Градът процъфтява по време на Възраждането, създават се училища, гради се църква. Всичко това и с неизпепеленото българско съзнание на местните става благодатна почва за създаване на революционен комитет от самия Левски. Делото му е продължено от Георги Бенковски и Васил Соколски – Доктора.

Перущица се превръща в град-герой по време на Априлското въстание. Успява да устои седмица на армията от башибозуци, но след това почти цялото население е избито, а домовете на хората – изпепелени.

Оцелелите дочакват Освобождението, но чак след Съединението могат да се нарекат граждани на Царство България. Село Перущица става град 1969 година и продължава да поддържа жив спомена за героите на онова време страшно.

Днес можете да видите оцелялото убежище на българите по време на Априлското въстание – църквата „Свети Архангел Михаил“. В „Свети Атанасий” е дадено началото на епопеята, а следи от най-ранните християнски храмове са останките от Червената църква.

В Историческия музей са запазени ценни експонати още от времето на траките и проследява живота в Перущица до Освобождението.

7. Петрич

Градът на Ванга, Рупите и Евтим Евтимов е известен по всички точки на България и извън пределите й. В югозападната част на родината, между границите ни с Гърция и Северна Македония, в полите на Беласица и долината на Струма се заражда Петрич още по времето на античността. Той наследява тракийското селище, основано в подножието на Кожух.

Кан Пресиан присъединява региона към българската държава и близо до него се провежда фаталния сблъсък между воините на Самуил Василий II. Османските нашественици прокуждат българите от района, но те се завръщат по време на Възраждането.

Строенето на българска църква и борбата с гърцизма дава стабилна основа за национално самосъзнание на местните християни. Априлското въстание променя нещата, но Санстефанският мирен договор включва Петрич в пределите на майка България.
Забележителности в Петрич
Берлинският конгрес връща града на Османската империя, но това не отказва местните патриоти да настояват за българско училище и да поддържат връзката с България. Първата балканска война освобождава Петрич, а след това – след всички войни градът става убежище от българските бежанци от Сърбия, Гърция и Егейска Македония.

Днес градът е подарък за любителите на различните видове туризъм – може да разгледате красотата на Беласица, храмовете в града и манастира „Света Петка”. Историческият музей ще ви разкрие цялото богатство от миналото на града. Не пропускайте Самуиловата крепост, античния град и, разбира се, Рупите, дома на Ванга, храма, който издигна. Не е далеч и Роженският манастир, гробът на Яне Сандански и Лешнишкия водопад.

8. Пещера

Между Батак и Брацигово е Пещера – град с впечатляваща история, именити рожби и сигурно бъдеще. И в този район животът започва от неолита, но селището възниква през втората половина на IV век пр. Хр. Земята е роден дом на траки, българи и славяни и заедно градят историята му.

Споменават Пещера за първи път през XV век и по всяка вероятност е наречено на пещерите в околността. През Възраждането там се заселват българи-бежанци и започва разцвета на градчето.

Населението е будно и взима участие в борбата за Освобождение и го дочакват на 6ти януари 1878 година.

До Пещера се намира крепостта Перистера, в основата на която е тракийско светилище. Там може и да разгледате експозиция. В близост до града е и пещерата Снежанка, но това не е единствената пещера, чиито тайни ще поискате да разкриете в региона.
Забележителности в Пещера
И този град си има Часовникова кула, която е запазила името си „Сахата”. В сърцето на града е чинар, който е бил десетгодишно дръвче, когато е бил засаден през 1954та година.

В женския метох на Кричимския манастир се намират експонатите на месния исторически музей.

9. Пирдоп

По средата на пътя от Карлово за София, пресечен от река е градецът Пирдоп. От него могат да тръгнат много любители на природата и планинари, но и в него има какво да се види.

Животът в региона датира от времето на неолита и траките. Местният манастир е важен книжовен център, дал възможност да се създаде Пирдопски апостол – безценно наследство от Средновековна България.

Първото споменаване на Пирдоп е от 14 век като Пуротобабинче. Малък е, но буден – в него създават килийно училище. Дава участници в Чипровското въстание, а местния даскал Георги пише летописи.

По време на Възраждането процъфтяват и занаятите, и животновъдството. Местните са освободени от ангария. Получили образование и финансова стабилност, пирдопчани са готови да последват идеята за свобода.

В града се създава комитет и мнозина се включват в борбата срещу турците. Освободени са още през 1877 от донските казаци.

Днес града храмовете в и около града, Историческия музей и Къщата –музей на Никола Пушкаров са най-популярните забележителности на града. Като уникат трябва да погледнете дори на руините на Еленския манастир – това е една от малкото в Европа укрепени трикорабни базилики. А Камбаната – момументът – символ на града е място, който нито един гост на града не бива да пропуска!

10. Плачковци

Мъничкото градче се намира на надморска височина 510 м., на хвърлей от Трявна и трябва да получи нейната слава. Ще го откриете в сърцето на Татковината – в подножието на Тревненска планина. При него се събират трите реки Стоевска, Радевска и Нейковска. Плачковци е заобиколен от чудната природа на няколко защитени местности и всички любители на спокойствието биха оценили кристално чистия въздух и вълшебната природа.

Жив свидетел на това вълшебство е и Дядо Вазов, който още преди много, много години е писал за Плачковци. Днес на гарата там може да видите мраморна плоча с кратък цитат от пътеписа му.

Най-популярната легенда за създаването на града е свързана със заточението на патриарх Евтимий след падането на България под турско робство. Мнозина отишли да изпратят светия отец, но щом стигнали до територията на днешния град, не били пуснати от завоевателя. Заради горчивите сълзи, пролети на раздяла, нарекли мястото Плачковци.
Плачковци забележителности
Интересен факт за изкушените от историята е и това, че в околностите на градчето се е осъществила онази прочута битка при Тревненския проход, в която Асен I разбива армията на Исак II Ангел.

Плачковци е град от 1969та година и от тогава е присъединило няколко колиби и селца към територията си.
Там може да разгледате църквата „Св.Димитър” , Йовчовата къща от 1895 г. на опълченеца Йовчо Ненков; Римският път и паметници, посветени на загиналите за Родината.

11. Плевен

В централна Мизия, между Дунав и Стара планина, по долината на Тученица са издигнали град, който не спира да се развива столетия наред. Преди да се роди Плевен е била издигната късноантична крепост и селище, наречено Сторгозия. Останки от него ще видите в днешния парк Кайлъка.

След това районът приютява траките, които, свързвайки живота си със славяни и прабългари, се превръщат в рани християни. Животът продължава да кипи, следвайки пътя на развитие на Първата и Втората българска държава. Под османска власт се променя рязко етническия състав в града.

Спасението идва в лицето на руската война, а по време на Освобождението в Плевен има турски махали, но преобладаващо българско население. Петмесечната битка в околността му по време на Руско-турската война привлича вниманието на света и променя хода на историята.

Събитията, довели до сломяването на армията на поробителя, се наричат Плевенска епопея. Дати и имена, свързани с нея за увековечени като не само в паметта на плевенчани, но и на всички българи.

След Освобождението и по време на соца Плевен продължава да се развива като важен духовен, образователен и промишлен център. Днес той предлага на жителите и гостите си всичко, което може да даде един голям град – култура, изкуство и образование.

Ако решите да отидете до Плевен като туристи, имате възможност да видите забележителности, които на друго място просто няма!
На първо място е т.нар. Плевенска панорама, посветена на епопеята, която има огромно значение за Освобождението. В Скобелев парк, Мавзолеят-параклис, къща музей „Цар Освободител Александър II“, Историческия музей може да научите и видите интересни неща от това славно време.

Другите популярни и задължителни за гостите на Плевен са Калъка, картинг-пистата, Музея на виното, Водната естакада, крепостта Сторгозия.

12. Плиска

Днес Плиска е град със само хиляда души население, но в съзнанието и на азбукарчетата това е столица на една славна България!

Там, където е бил престолен град на Отечеството, е имало живот и през античността. Плиска обаче е изградена върху славянско селище.

През 893 година държавата получава нова столица – Преслав и нов владетел – Симеон. Славата на Плиска може и да потъмнява, но не се губи. Оцелява дори по времето на турското господство, макар да е наречен Абоба (Ağa Baba). Почти половин век след Освобождението градът приема старото си име и като Плиска ще го познават и децата ни.

Най-ценното в града, разбира се, е Националният историко-археологически резерват, Голямата базилика и Дворът на кирилицата.

13. Пловдив

На двата бряга на Марица, между Родопите и Стара планина, в подножието на тепетата е Той – Градът български, който на над 8000 години и в десетицата на оцелелите от древността до днес европейски градове.

Градът заслужава, и ще получи, дълъг материал на страниците на „Жена на Върха”. Съвременник на Троя, по-древен от Рим, Атина, Картаген и Константинопол, все още има тайни за разкриване. Наричан е Евмолпия, Филипополис, Филибе и от старите до новите българи – Пловдив.

Градът е съкровищница от спомени, знаменити личности от българската история, политика и култура. Успял е да опази дори природата с парковете „Отдих и култура”, „Лаута”, Ботаническата градина, „Рибница”и Цар-Симеонова градина“.

Ако в България се търси населено място – пример за етническа толерантност и сговорно съжителство, то това трябва да е Пловдив. Приютил в прегръдката си представители на всички религии, съществували на територията на страната, в него могат да се видят храмовете им, материалното и културното им наследство.

В Пловдив може да разгледате християнски храмове, джамии и синагога. Богатството от исторически артефакти, находки и съкровища може да разгледате в Историческия, Археологическия и Етнографския музей.

В град като този има място и за Природонаучен музей, и за Педагогически и за Авиационен музей. Пловдив е роден дом за незнаен брой културни дейци. Градът разполага с богати на експозиции галерии, които чакат новите си ценители.

Да тръгнете по Главната улица е повече от задължително. Там има обичайните неща за гледане , но и статуята на Мильо, който очаква да чуе тайните ви. Не можете да пропуснете и Капана, Стария град с къщите, запечатали едно по-невинно и романтично време, Античния театър или да видите света от Небет тепе.

Ако нямате късмет да видите Пеещите фонтани в пълния им блясък, поне си уредете среща като местните – „на Бингото”.

14. Полски Тръмбеш

Свои „Пеещи фонтани” има и градче в Северна България. Полски Тръмбеш има не толкова дълга, но все пак впечатляваща история, която може да се проследи до средата на 15 век.

Името му е славянско, а „тръмбя” е подготвям земята за посев. Днес любимото родно място на Веселин Маринов се опитва да се справи с времената на промени, използвайки добре близостта с Велико Търново, ЖП-линията и близките минерални извори.

Повече за града може да научите в местния Исторически музей.

15. Поморие

Три пъти по-голямо, но достатъчно малко градче на брега на морето е Поморие. То има стара романтична слава, възобновена още с хитовата песен на Стефка Берова и Йордан Марчинков.
Намира се на тесен, скалист полуостров, близо до Несебър. Обграден е от море и Поморийско езеро. То е райско място за семейна лятна почивка, но и находка на любителите –историци.

Основан е от траките като Анхиало в края на V век пр. Хр.Процъфтява по римско време и е толкова важен транспоретн център, че сам свети Андрей преминава през него на път за Киев.

Християнството там се заражда още през Първи век на Новата ера. Прабългарите го наричат Тухтон.

Войската на Крум го превзема през 812та година, а Великият цар Симеон провежда паметна битка при Ахелой.

Оцелява след набезите на готи, авари, турци и природни бедствия. Поморие става българско чак след Съединението. Населението в по – голямата си част е гръцко и те заминават в пра-родината си чак в началото на миналия век.

През 1930 Анхиало приема българското име Поморие.

Освен всички радости на морския и спа-туризма, градчето може да предложи резервата Стари поморийски къщи,римски мавзолей, Фарът, местата, които пазят спомена за Яворов – квартирата му и любимата скала, където е писал стиховете си.

Поморие е малък град, но с два забележителни музея – Исторически и на солта.

16. Попово

В Североизточна България , амфитеатрално по едноименната река е разположено и Попово.

Преди да настъпи Освобождението там са живели турци, черкези и татари, но балканджии се заселват трайно и интензивно и демографското съотношение е променено.

Градът се развива и индустриализира с бързи темпове. Промените в политическия строй се отразяват и на живота в него, но той си остава един от малкото градове с Летен театър, например.

В него могат да се разгледат Исторически и Етнографски музей, Мемориален комплекс в чест на Руско-турската война, Градската градина.

В Попово се организират два кино фестивала, фестивал на старата градска песен, Панаир.

17. Пордим

Пордим е малък град в Северна България, който ще ви изненада с историческо наследство. Животът там датира от античността и се запазва, независимо от превратностите на времето и събитията.

Жителите му се включват в жизненоважната за българите Плевенска епопея. Самият град става важен пункт за освободителите. В Пордим се настанява командването на руските войски и по-голямата част от тях. От там се организират и действията на освободителите, и там е решено къде да бъдат границите на Новоосвободена България. Във връзка с тези събития се осъществява първата телефонна връзка у нас. Годината е 1877, а разговорът е между крал Карол I от щаба на румънската армия и княз Николай Николаевич.

След като Плевен е освободен, императорът, чиято главна квартира е била в Пордим се завръща в родината си. Година след Войната той изпраща на домакините си в България 6 големи бронзови камбани.
След Освобождението, къщите, служили за руски и румънски квартири са откупени от държавата и превърнати в музеи. Т.нар. Руски и Румънски музеи могат да бъдат посетени и днес.

18. Правец

Едва на 11 километра от Благоевград , до Било планина се намира градчето, за което 100% сте чували. Историята на Правец обаче датира хилядолетия преди Тодор Живков. Живот там е имало две хиляди години преди Христа, а първите открити следи са спомен от трибалите. Името на селището идва от прабългарски и означава „прав път”.

Жителите на Правец стават свидетели на всички промени по тези земи – от преминаването на армията на Филип Македонски до освободителното движение, в което взимат участие. Близо до тогавашното село се осъществява важната победа на хората, водени от Ген. Гурко по пътя към София.

След Освобождението Правец е най-голямото село в околността. Истинският разцвет на селището обаче е след Девети септември. Тодор Живков осигурява благоденствието на съселяните си. Правец се благоустроява. В него е създаден Комбинатът по микропроцесорна техника. По повод 1300-годишнината на Българската държава вече е обявен за град.

Десети ноември 1989 година променят живота и на местните хора, но градът все още предлага много както на гостите си, така и на жителите си. Голф клубът и язовирът на Правец са популярни обекти за забавления. Любопитство представляват паметника на Тодор Живков, Историческия музей, Къщата на поп Марко Тодоров, Музейния комплекс и къщата на бившия Първи.

19. Приморско

Още едно черноморско бижу, разположено на полуостров ще откриете в подножието на странджанските върхове.Приморско е малко градче, но известен прекрасните си плажове и дюни. Ропотамо, Алепу, Аркутино и Стамополу очароват с красота и разнообразни растителни и животински видове.

Най-старите следи в региона са от III в. пр. Хр. Истинско антично съкровище е откритото само преди 16 години светилище Бегликташ. Твърди се, че е използвано до V век от траките.
Приморско забележителности
Историята на Приморско започва в действителност след османското нашествие. Земите са част от „Хасекията“ – свещените имоти на султан Мехмед I. През 1879 създават селище Кюприя – днешното Приморско. Векове минават, за да стане част от българското царство.

Първо идва Освобождението, Берлинския договор, първата балканска война. До 1912та границата с България е била едва на 4 км от селото. Победата включва Кюприя в пределите на новото балканско царство, а съгласно указа на Цар Борис III получава българското име Приморско.

Освен всички блага на морския туризъм тук може да откриете вълшебството на резервата „Ропотамо”, подводен параклис „Свети Николай Чудотворец”, светилището-обсерватория Беглик таш, тракийските крепости – Малкото кале, Вълчановото кале и Маслен нос, долмените и жертвени камъни.

20. Провадия

От двете страни на едноименната река, в Източна Дунавска равнина е вторият по големина град в област Варна.

Провадия съществува от 15 века. Създадена е като византийска крепост и тогава е наречена Проват. Българите налагат собствено име – Овеч. Много време е нужно на турците да покорят крепостта. Дават й името Провадия /Таш Хисар.

По време на Руско-турската освободителна война градът, който тогава е с над 3000 души население, е изпепелен. След това започва да се възстановява и да се развива като всички български градове в новата история на България.

Ако сте изкушени не само от историята, но и от фотографията, крепостта Овеч ще ви предостави спираща дъха гледка, наред със спомени от славно време. В Провадия може да разгледате богатството на Историческия, Етнографския музей и Галерията. Градът е известен и с производството на каменна сол, затова посетете и Солницата – праисторически комплекс. И този град си има квартал „Вароша”, в който може да се насладите на красотата на възрожденските български къщи.

21. Първомай

Първомай е градче в Южна България, което има истински късмет с местоположението и което, без да иска се преименува с всяка промяна на властта. Намира се близо до Пловдив, Стара Загора и Хасково. Първите сведения за него, или по-скоро за села, които са два от кварталите му днес, са от 16 век.

До 1894 г. се нарича Хаджѝ Елѐс. Преименуват на Борѝсовград – в чест на раждането на княза – 30 януари. През 1947 г., за да се забравят всички монархически идеи в татковината и в унисон с поемането на властта „от пролетариата” го преименуват на Първомай.

Градчето предлага не само удобна близост с областни градове и транспортна връзка. В близост до него може а видите едно от редките естествени находища на блатно кокиче у нас. Останки от тракийско селище има до близкия връх Драгойна. Музеят е в сградата на основно училище „Св. св. Кирил и Методий“.

За да се насладите на спокойната му красота и приятен климат, препоръчваме да го посетите през май. Първият ден от месеца е празник на града, но и началото на големи празници и срещи с нови емоции!

Дългата ни разходка из населените места с „П” приключва. Следващата седмица ще ни донесе много приключения с „Градовете на България”, които започват с Р!

loading...

Вашият коментар

Този сайт използва Akismet за намаляване на спама. Научете как се обработват данните ви за коментари.

Top
error: Content is protected !!

Ползвайки нашия сайт вие приемате и се съгласявате с правилата за неговото използване и информацията, която системата получава за вас Повече информация

The cookie settings on this website are set to "allow cookies" to give you the best browsing experience possible. If you continue to use this website without changing your cookie settings or you click "Accept" below then you are consenting to this.

Close