You are here
Home > Хоби и ТВ > Любопитно > Градовете на България от А до Я: Интересни забележителности, за които не подозирате / XII част/

Градовете на България от А до Я: Интересни забележителности, за които не подозирате / XII част/

След кратка раздяла с „Градовете на България от А до Я” се завръщаме с десет красиви места, които започват с буквата Р

С населените места, които започват с Р, подновяваме опознавателната ни разходка, която наричаме „Градовете на България от А до Я”. Те се намират на различни места по картата на Родината, но крият изненади и много красота за хората, които не ги познават!

1. Раднево

Градът не е голям, но местоположението му е истинско богатство. Неговите 13000 души могат да се похвалят, че живеят на плодородни земи, недалеч от промишлен гигант и са позиционирани на възлово за транспорта селище.

Животът в Раднево е от преди 4000 години, но, според преданието, селището се е оформило като такова през 1700 година. Тогава дядо Радни и няколко други българи, привлечени от плодородието на земята и водните залежи, се заселили със семействата си. След време там се създава метох към манастир и мястото е наречено Радне махале и така се нарича до 1906 година.
След кратка раздяла с „Градовете на България от А до Я” се завръщаме с десет красиви места, които започват с буквата Р
През 1873 г. с дарения се издига църквата „Свети Иван Рилски“ – в чест на покровителя на всички българи. До днес светецът се почита като закрилник на града.

След век, благодарение на железницата, построена от барон Хирш, регионът процъфтява и се развива с бързи темпове. Село Раднево става град на 7 септември 1964 година. Близостта му с енергийния комплекс Марица-изток гарантира икономическата сигурност на населението и в бъдеще.

Раднево не е само град на рудодобив, закрилян от Иван Рилски. В него е роден поетът Гео Милев и други културни дейци от национално значение. По тази причина градът и неговия популярен общински център организират известни мероприятия като Международният фолклорен фестивал за инструментални групи, където участват балкански държави, пленери за скулптура и живопис, Маски дни на културата и Геомилевите дни.

Театърът се радва на сериозни успехи в националните фестивали, а за любителите на спорта са интересни форуми като турнир по свободна борба „Крилат Димо“ и срещите на отбора по футбол, баскетбол, волейбол, художествена гимнастика и бойни изкуства.

В Раднево може да видите най-големият паметник в страната на Свети Иван Рилски, паметника и къщата-музей на Гео Милев, Археологически парк „Нов живот за миналото“ и съвсем младия исторически музей „Марица- изток”.

2. Радомир

Тринадесетохилядният град се намира в подножието на планината Голо бърдо, в сърцето на историческата местност Мраката. Той е сред малкото, които могат да се похвалят, че си имат собствен водопад. Бучалото е в центъра на града и за красотата му са говорили и Дядо Вазов, и Иречек.

Историята му датира от Средновековието, но и днес със симпатия е обявен за Столица на бозата. Местните не се сърдят, напротив – превърнали са го в запазена марка.

Твърдят, че радомирци се раждат с една по-дълга ръка – генетично заложено от векове носени на гюмове със сладката напитка. Написан е химн за нея, а всеки гост на града не бива да пропусне да се снима с единствения в света Паметник на бояджията. Намира се в центъра пред читалището – двуметрова скулптора на измисления местен герой бай Илия Бозаджията.

Радомир обаче не е само място, известно за препитанието си. Това е град-герой защитил християнската вяра на населението си. Още през 1418 г. са вдигнали въоръжен бунт срещу Империята. Изселили са българите, но опитите да ислямизират района са провалени. Половин век по-късно те се връщат тук и възраждат българския дух.

Радомирци участват и в Опълчението, и в Балканската война. През 1918 става център на Войнишкото въстание и дори република, за кратко. Въстанието е потушено, но историята помни, че България е отхвърлила монархията за първи път в малкото градче. Много за тези събития може да научите в местния музей.

В града могат да се видят постоянна изложба на оригинални възрожденски икони, старопечатна литература и църковна утвар от региона, запазени къщи от 18 – 19 век, етнографската сбирка в Стойовата къщ а и църквата „Свети Димитър”, наречена на покровителя на града.

3. Разград

В Лудогорието, в долината на Бели Лом се намира Разград – изграден върху място, населено още от палеолита. Най-добре проучен е Арбитус – античен град, кръстен на тракийско селище, разрушен в края на 6 век, но от него са останали не само легендите за славно време, но и безценни исторически съкровища.

По време на Втората българска държава в региона се основава Хръзград, който е близо до пределите на днешното населено място, и разрушен от турците.

Разград възкръсва за пореден път след 1450 година. Оцелява сред поредица от бедствия и търпейки промени цели три века.
След кратка раздяла с „Градовете на България от А до Я” се завръщаме с десет красиви места, които започват с буквата Р
По време на Възраждането българите са били една четвърт от населението, но и там е съставен Революционен комитет от Ангел Кънчев. Градът е убежище на Таньо Войвода и хората му. Освободен е преди Руско-турската война през 8 януари 1878 г.

Там на 8 септември 1944 влиза Червената армия. Промяната на политическия строй променя и града. Разград става не само областен, но и важен промишлен център.

Днес там може да разгледате символа на града –„Арбитус”- музей и резерват, Часовниковата кула, Историческия и Етнографския музей, две галерии, домовете на Димитър Ненов и Станка и Никола Икономови.

Местният театър поставя постановки, а най-интересните представления са на Капанския ансамбъл, който представя песните и обичаите на етнографската група, сочени за наследници на Аспаруховите българи.

Ако сте фенове на футбола, задължително познавате качествата на местния „Лудогорец”. В Разград обаче освен намачове може да се забавлявате и на Панаира на киселото мляко, фолклорния фестивал, събора и Рок фиестата. Там се провежда и международния конкурс в памет на местната знаменитост – Димитър Ненов.

4. Разлог

Ако има българи, които се чувстват истински късметлии с географско разположение, едни от тях задължително са хората от Разлог. Живеят в едноименната котловина, сгушени в прегръдката на най-красивите ни планини – Рила, Пирин и Родопи.

Предвид близостта на града с Банско, Добринище, Белица и Якоруда, ясно става, че целогодишният туризъм там процъфтява. Разлог обаче е място, богато на история, фолклор и промишленост.

До 26 март 1925 година носи името Мехомия – наследство от траките, но за първи път името му се споменава в документи от преди точно хиляда години.

Населеното място споделя съдбата на останалите български градове през вековете. То остава извън рамките на освободеното отечество след 1878, но четници от ВМРО правят усилия да отхвърлят поробителя в Илинденско-Преображенското въстнаие.
След кратка раздяла с „Градовете на България от А до Я” се завръщаме с десет красиви места, които започват с буквата Р
Разлог е освободен чак по време на Балканската война, но участва активно в най-драматичните събития около Деветоюнския преврат и Септемврийското въстание.

Да го посетите е чудесна идея за всеки сезон на годината и ще видите неща, които на друго място няма да откриете – Централния парк , където има спираща дъха Панорамна алея и Древен слънчев календар, Историческия музей, самобитна възрожденска архитектура, наречена на този край.

В Разлог ще преживеете незабравима Нова Година с неговите кукери, игри, танци и веселие. Там се провеждат и фестивал на мъжките певчески групи и индивидуални изпълнители; Музикален фестивал; Рок Разлог; Национален турнир „Танцов свят“ и др.

5. Ракитово

Друг популярен сред туристите град е Ракитово, но той черпи от богатството само на Родопите. Намира се в югоизточната част на Чепинската котловина, на брега на Стара река, недалеч от Велинград.

Районът е обитаван още от IV в. пр.н.е., където са се заселвали не само българи и славяни, но и беси, византийци, власи. От тях са останали тракийско светилище, римско селище, параклиса „Свети Никола Летни”.

Там може да видите красива природата на Цигов чарк, пещера Лепеница, резервата Мантарица, крепостта Пелева кула , старата Часовникова кула, музея в Апостоловата къща.

Градът има два големи празника – Еньовден, когато по домовете се сплита бял равнец за здраве и последната събота на август, когато се провежда горски бал в Парка и се избира Царица на гората.

6. Раковски

Градът е основан чак през 1966та година след като се сливат Генерал Николаево, Секирово и Парчевич. Той обаче е известен и извън пределите на родината. Там е най-голямата католическа общност у нас, защото жителите му са наследници на павликяните, приели водачеството на Папата от Ватикана.

Поради благоприятното му разположение – в центъра на Горнотракийска низина, лесно може да се обясни защо земите там са населени още от античността. Там са живели одрисите, но по време на Византийската империя, територията става убежище на павликяните.

Земите стават български по времето на Маламир през 836 година. След това отново попадат под византийско влияние, но по време на Втората българска държава до падането ни под османско владичество тези територии са отново наши.

След Чипровското въстание католическата църква откупува група жени и деца и ги приютява в района. Влиянието на Ватикана е силно и по време на турското робство, и след Освобождението. Местните свещеници и Църквата просвещава и действа в полза на развитието на региона, и след промените през 1944 влиянието им отслабва.

Сливането на католическите селища в нов, млад град е началото на истински индустриален център в региона. И днес Раковски пази неформалния си статут на католическа столица на България и дори прие папа Франциск тази година.

Местните говорят на т.нар. павликянски диалект, който е един от най-старите български говори.

Там може да видите много католически параклиси, църкви и манастири, Паметник на Патрона на града – Раковски и такъв на загиналите в Отечествената война. Като символ на силната вяра на католиците се пазят паметници и барелефи на видни църковни дейци, а в подземието на „Пресвето сърце Исусово“ могат да се видят предмети, свързани с миналото на града и католицизма у нас.

7. Рила

В западна България, близо до Благоевград ще откриете градче, наречено на най-високата ни планина. Рила е под 3000 души население, но природата е райска, а близостта с най-голямата ни обител го прави градчето популярно сред туристите.

Селището е създадено в края на II век и се е наричало Спортела. Във вековете името се е променяло – Ролигера, Ирлие, но в средата на 19 век вече говорят за него като „село Рило”. Селището става град през 1969 г.

Туристите свързват градчето най-често с поклоненията в Рилския манастир и походите в планината. Там обаче има и гробница, архитектурен резерват „Бабинска махала”, исторически музей.

8. Роман

Друг чаровен мъник може да намерите в Северозападна България, на брега на Искър.
Първите данни за него са от 1430 година и е наречен на близката средновековна крепост. Освободен е от османско владичество на 27 ноември 1877 г.

Прекарването на жп линията на негова територия води до бурното му развитие и важността му като транспортен възел.

Градчето може да се похвали с живописна природа, описана дори от Иван Вазов. В общината има прекрасни резервати, каньони, скални образования и национални паркове, които трябва да се видят.

Близо до градчето се намират Долнобешовски и Струпецки манастир.

9. Рудозем

В западните Родопи, в долината на Арда се намира Рудозем. Градчето, където се сливат Елховската и Чепинската река, е на хвърлей от границата ни с Гърция. Има спираща дъха природа, дори крайречен булевард, но най-известен е с рудодобива, на който дължи и името си.

За първи път се споменава като Палас през 1676та година. Става част от съвременна България с Букурещкия договор от 1913 година, но дните на най-големия му разцвет са през 80те години на миналия век. Тогава селото става град от над 10000 души, но днес е малко над 3000.

Въпреки упадъка на минодобива и днес празника на града е Празник на миньора и се отбелязва в последната събота и неделя на месец август.

Спираща дъха природа, запазени и интересни народни обичаи и песни, кухня от Родопите могат да открият туристите там. „Борещите се козлета” на моста, Любовната чешма, добре уредения и поддържан център чакат своите гости по всяко време на годината.

10. Русе

Русе е най-европейският град на България. Още преди Освобождението са го наричали „Виена на Балканите”. Днес е съхранил аристократичния си чар и има още много да покаже на гостите си.

Русе е най-големият български град по Дунав – важен търговски, културен и образователен център. Животът там е от II в. пр.н.е., когато е съществувала крепостта Сексагинта Приста. Там са намерили пристан избягалите сред опустошаването на средновековния град Червен по време на османското владичество.

Независимо от мрачните за българите времена, стратегическото положение на града го превръща във важен търговски център. Това подпомага развитието му, което от своя страна опазва българския дух и самосъзнание.

Градът ражда възрожденци, будители и революционери като запазва космополитността си и се превръща в модерен за времето си европейски град. След Освобождението е най-многолюдното селище на млада България и естествено тук се появяват за първи път последните технологични постижения в света. По това време се нарича Русчук като най-популярната теория е, че името означава Червен /побългарено от латинското „русос”/

И днес „малката Виена” впечатлява с архитектурата си. Символите на града са Доходното здание и Паметникът на свободата, но сградите – паметници на културата не могат да се обиколят за един ден – цели 272 са.

Всичко в Русе сякаш е забележителност – централната улица Александровска, Старият център, т.нар. „Часовникът”, родният дом на Елиас Канети, храмовете, Русенската телевизионна кула, Историческия музей, Екомузея, Националния музей на транспорта, Християнизирания Пантеон на възрожденците, художествената галерия и домовете на бележитите българи, родени там, гробът на Стефан Караджа.

Сред паметниците интерес представляват тези на националните ни герои, Паметника на Моряка, на първия български масон Иван Ведър, „Цигуларчето” – символ на надеждата на русенци да опазят въздуха за децата си чист.

Просто Русе заслужава отделен, подробен материал за цялата съкровищница от прекрасни места, които може и трябва да разгледате!
До следващата ни среща „Градовете на България от А до Я”, когато ще ви разкажем за тези, които започват с П!

loading...

Вашият коментар

Този сайт използва Akismet за намаляване на спама. Научете как се обработват данните ви за коментари.

Top
error: Content is protected !!

Ползвайки нашия сайт вие приемате и се съгласявате с правилата за неговото използване и информацията, която системата получава за вас Повече информация

The cookie settings on this website are set to "allow cookies" to give you the best browsing experience possible. If you continue to use this website without changing your cookie settings or you click "Accept" below then you are consenting to this.

Close