You are here
Home > Cherchez la femme > Жените на Големите > Историята на Паулу Коелю: Успехът идва тогава, когато следваш мечтата си

Историята на Паулу Коелю: Успехът идва тогава, когато следваш мечтата си

Паулу Куелю избра да бъде щастлив, богат и известен, вместо да отговори на очакванията на семейството си

Наричат Паулу Коелю „Алхимикът на думите”. Никак не са малко критиците, които оспорват труда му и го подреждат в графата „масова култура”. Трудно обаче ще намерите някой, който не го признава като феномен, смятат от woman-onthe-top.net.

Четат го в поне 150 страни, независимо от религията и езика. Винаги присъства в класациите на най-продаваните автори и гордостта му – „Алхимикът”, си остава най-превежданата книга от португалски език.

Излишно е да говорим за популярността, богатството и влиянието му. Пътят към успеха му изглежда предначертан от детството, но в никакъв случай не е гладък.

Адът – почтеното ми семейство

Роден е през 1947 в образцово семейство – бащата е инженер в Рио де Женейро, майката – ревностна католичка. Записват го още на седем в йезуитско училище, но…тогава започват проблемите за всички!

Образцово бразилско семейство - татко инженер, майка католичка, сладка сестричка и бродникът Паулу Куелю
Образцово бразилско семейство – татко инженер, майка католичка, сладка сестричка и бродникът Паулу Коелю

Паулу Коелю мечтае да бъде писател във време, когато хората на изкуството са приемани за безделници, наркомани, комунисти и задължително – гей. Семейството се намесва и след гимназия го пращат в правен факултет.

Своенравният им син, разбира се, си знае, че от него няма да стане виден член на обществото като почтен адвокат. Започва да се занимава с журналистика, което превръща дома му в арена на нескончаема война. Върхът на всичко е, когато разбират, че рецитира свои стихове на плажа. Родителите се мобилизират и го пращат в психиатрична клиника – за два курса шокова терапия.

Укротеният Паулу излиза като „излекуван” и се намира нова среда – този път на артисти. Театърът бил развъдник на порока и въпреки клетвите си преди това – семейството изпраща Куелю за трети път в психиатрия.

Тридесет години по-късно книгата му „Вероника решава да умре” се радва на изключителен отклик. Заливат го с писма хора с неговата съдба. Още на следващата година негов сенатор чете от книгата на заседание, в което отменят насилствената хоспитализация.

Сбъдналият му се кошмар го кара да се предаде. Обещава да стане примерен – както всички момчета от добри семейство. Свободата обаче е близо. Хипи-вълната залива Бразилия
paulo coelho-hippie
Бунтът на хипито Паулу Коелю

Краят на 60-те за писателя минава под знака на освобождението. Това означава общуване с ъндърграунда, скандална прическа, наркотици. Едновременно с това обаче се занимава с издаване на духовно списание и четене на мистици.

Няколко години живее като скитник – обикаля Мексико, Перу, Боливия, Чили, стига до Европа и Северна Африка. Връща се в Бразилия с нова цел – започва да пише текстове за песни и да прави рок.
paulo hippie01
Нещата му се получават успешно, започва да печели прилично и дори е ценен като човек, който променя музиката. Мечтата да бъде писател е пратена в забвение.

С композитора Раул постъпват в Алтернативно общество, в което отричат нормите на обществения строй и капитализма. Това не се харесва на властта и го арестуват. Набеден за водач на престъпна група влиза в затвора, където го очакват изтезания. Спасението обаче идва от неочаквано място – споменава за престоя в психиатрията. Фактът, че е лежал там три пъти убеждава властта, че е луд и го освобождават. Това слага край на поредния му брак.

Искам да съм нормален

Поредният развод – втори по ред, мъченията, скиталчеството и дори свободата уморяват. Решава да сбъдне старата мечта на семейството и да опита да бъде като всички порядъчни хора.

Той е само на 26, но е твърде уморен от борби. Устройва се на работа в „Полиграм” – бъдещето обещава да е охолно. Там дори среща – Сиса – третата госпожа Куелю. Споменът за затвора, тормоза, вината и страхът от преследване на спират да го тормозят.

Работата не е съвсем това, което го прави щастлив и заминава в Лондон.

Писател без книга

Заминават за Лондон. Той си купува пишеща машина и сяда да работи. Шест месеца нито една четима страница не ражда главата му. Толкова се чувства провален, че се прибира у дома.

В Бразилия става администратор в звукозаписна компания. Пише сюжети за филми и дори сапунени опери. Вече приел, че това е неговата работа. Виждал се как расте в кариерата и ще създаде име в шоубизнеса като сценарист. Един прекрасен ден обаче го уволняват – без ясна причина.

По същото време се развежда, но среща стара приятелка. Кристина Ойтисия не се страхува, че е четвъртата госпожа Коелю. Дамата е художничка, но и вдъхновителка. Тя става причина животът му да следва това, което сам нарича „лична легенда” – не е чудно, че и до днес са заедно.

Най-шантавият меден месец

Меденият месец в Европа е всичко, което не правият останалите новобрачни двойки. Бурният живот на едно хипи, рокер, актьор, сценарист, поет приключва, според самия Паулу Куелю в Дахау.

Докато разглеждат с Кристина музея към бившия концлагер, бразилецът среща мистериозен тип. Нарича го „J” или Учителя. Няколко седмици отново го среща и го води в католическия орден RAM (Regnus Agnus Mundi). Там обърканият млад мъж се учи да разчита езика на знаците и предзнаменованията. Този опит променя всичко, макар иронично да наричат католическата секта «Опус Деи» за хипита.

Семейството му в Бразилия може да си отдъхне – блудният син се завърна в лоното на Църквата, макар по доста заобиколен път. С благословията на Кристина и под ръководството на Учителя той поема по Ел Камино – поклонническия път към Сантяго де Компостела.

Докато върви пеш към мощите свети Яков Зеведеев, следвайки Млечния път, в главата му се ражда „Дневникът на един маг”. Книгата се отпечатва в едно малко издателство, приема се нелошо, но не толкова, че критиците да отбележат съществуването му. Тя обаче запалва нов огън в него.

Още на следващата година се ражда

„Алхимикът”

Книгата е родена за две седмици! Точно така! Била написана предварително в душата му – така ще разказва авторът след години. Историята е проста, написана с ненатрапчиво изящество и красиви поуки. Изглежда като приказка за възрастни, но тя има силата да променя животи. Първо го прави за Паулу Коелю!
o-PAULO-COELHO-THE-ALCHEMIST-BOOK-facebook
Годината е 1988. В началото нещата не изглеждали обещаващи. Едва 900 броя от първото издание били продадени и издателството не смятало било готово да забрави за книжлето.

Авторът и неговата Кристина не могли да си представят нещо, написано с такава любов да потъне в забвение. И като на война се мобилизирали и започнали да раздават листовки пред книжарници, кина и дори барове. Започнали да подаряват книгата с автограф на всички големи клечки в медиите. Куелю четял лекции, свързани с алхимията, практиките на RAM и окултизма, посещавал затънтени места в провинцията на среща с читатели.

Продажбите на „Алхимикът” обаче едва пъплели „Маг”-ът бил по-успешен, но това не успокоявало твореца. Бил готов да моли и да се унижава, за да бъде чут. Телефонът мълчал, а никой от журналистите не му се обаждал, за да му каже, че е прочел книгата.

Накрая решил да играе „ва банк”. Отишъл в най-голямото издателство. Там се заинтересували от работата му. По някакво чудо тяхното първо издание изчезнало. След това и двете книги попаднали в класациите на бестселъри. Едва тогава медиите се събудили и взели да проявяват интерес към неподозирания талант на Паулу Коелю като писател.

Твърде енергичното и контактно момче от миналото се събужда в зрелия мъж. Той продължава да се среща с читатели, които умирали от желание да бъдат „посветени”. Писателят води лекции като преди, но пред огромни аудитории.

В началото медиите го наричали полуиронично „Кастанеда от Копакабана”. Две години по-късно обаче нещата видимо не били за подценяване. Милиони копия на книгите се продавали, интересът към него не стихвал, а аудиторията искала още и още.

„Алхимикът” и всички останали книги на писателя започнали да покоряват и света. След като Франция открила новото латино-чудо, останалите страни просто сложили оръжие пред мъдреца от Рио.

Днес той не спира да пише, да се среща с читатели по всички точки на планетата, влюбен е в социалните мрежи и държи връзка с издателствата, които го публикуват. Той е от малцината, които е разрешил свободно да бъде разпространяван в мрежата. Вярва, че пиратството прави книгите му по-популярни. Доказва го факта, че колкото повече го четат онлайн, толкова повече скачат продажбите му.

Писателят категорично е един успял човек. По всичко изглежда дори че е свободен и щастлив. Милиони по света се връщат към забравените си мечти под влияние на творчеството му.

Паулу Коелю им е обещал: „Когато човек силно желае нещо, цялата Вселена му съдейства.”

loading...

Вашият коментар

Top
Show Buttons
Hide Buttons
error: Content is protected !!

Ползвайки нашия сайт вие приемате и се съгласявате с правилата за неговото използване и информацията, която системата получава за вас Повече информация

The cookie settings on this website are set to "allow cookies" to give you the best browsing experience possible. If you continue to use this website without changing your cookie settings or you click "Accept" below then you are consenting to this.

Close