You are here
Home > Cherchez la femme > Жените на Големите > Историята на Паулу Коелю: Успехът идва тогава, когато следваш мечтата си

Историята на Паулу Коелю: Успехът идва тогава, когато следваш мечтата си

Паулу Куелю избра да бъде щастлив, богат и известен, вместо да отговори на очакванията на семейството си

Наричат Паулу Коелю „Алхимикът на думите”. Никак не са малко критиците, които оспорват труда му и го подреждат в графата „масова култура”. Трудно обаче ще намерите някой, който не го признава като феномен, смятат от woman-onthe-top.net.

Четат го в поне 150 страни, независимо от религията и езика. Винаги присъства в класациите на най-продаваните автори и гордостта му – „Алхимикът”, си остава най-превежданата книга от португалски език.

Излишно е да говорим за популярността, богатството и влиянието му. Пътят към успеха му изглежда предначертан от детството, но в никакъв случай не е гладък.

Адът – почтеното ми семейство

Роден е през 1947 в образцово семейство – бащата е инженер в Рио де Женейро, майката – ревностна католичка. Записват го още на седем в йезуитско училище, но…тогава започват проблемите за всички!

Образцово бразилско семейство - татко инженер, майка католичка, сладка сестричка и бродникът Паулу Куелю
Образцово бразилско семейство – татко инженер, майка католичка, сладка сестричка и бродникът Паулу Коелю

Паулу Коелю мечтае да бъде писател във време, когато хората на изкуството са приемани за безделници, наркомани, комунисти и задължително – гей. Семейството се намесва и след гимназия го пращат в правен факултет.

Своенравният им син, разбира се, си знае, че от него няма да стане виден член на обществото като почтен адвокат. Започва да се занимава с журналистика, което превръща дома му в арена на нескончаема война. Върхът на всичко е, когато разбират, че рецитира свои стихове на плажа. Родителите се мобилизират и го пращат в психиатрична клиника – за два курса шокова терапия.

Укротеният Паулу излиза като „излекуван” и се намира нова среда – този път на артисти. Театърът бил развъдник на порока и въпреки клетвите си преди това – семейството изпраща Куелю за трети път в психиатрия.

Тридесет години по-късно книгата му „Вероника решава да умре” се радва на изключителен отклик. Заливат го с писма хора с неговата съдба. Още на следващата година негов сенатор чете от книгата на заседание, в което отменят насилствената хоспитализация.

Сбъдналият му се кошмар го кара да се предаде. Обещава да стане примерен – както всички момчета от добри семейство. Свободата обаче е близо. Хипи-вълната залива Бразилия
paulo coelho-hippie
Бунтът на хипито Паулу Коелю

Краят на 60-те за писателя минава под знака на освобождението. Това означава общуване с ъндърграунда, скандална прическа, наркотици. Едновременно с това обаче се занимава с издаване на духовно списание и четене на мистици.

Няколко години живее като скитник – обикаля Мексико, Перу, Боливия, Чили, стига до Европа и Северна Африка. Връща се в Бразилия с нова цел – започва да пише текстове за песни и да прави рок.
paulo hippie01
Нещата му се получават успешно, започва да печели прилично и дори е ценен като човек, който променя музиката. Мечтата да бъде писател е пратена в забвение.

С композитора Раул постъпват в Алтернативно общество, в което отричат нормите на обществения строй и капитализма. Това не се харесва на властта и го арестуват. Набеден за водач на престъпна група влиза в затвора, където го очакват изтезания. Спасението обаче идва от неочаквано място – споменава за престоя в психиатрията. Фактът, че е лежал там три пъти убеждава властта, че е луд и го освобождават. Това слага край на поредния му брак.

Искам да съм нормален

Поредният развод – втори по ред, мъченията, скиталчеството и дори свободата уморяват. Решава да сбъдне старата мечта на семейството и да опита да бъде като всички порядъчни хора.

Той е само на 26, но е твърде уморен от борби. Устройва се на работа в „Полиграм” – бъдещето обещава да е охолно. Там дори среща – Сиса – третата госпожа Куелю. Споменът за затвора, тормоза, вината и страхът от преследване на спират да го тормозят.

Работата не е съвсем това, което го прави щастлив и заминава в Лондон.

Писател без книга

Заминават за Лондон. Той си купува пишеща машина и сяда да работи. Шест месеца нито една четима страница не ражда главата му. Толкова се чувства провален, че се прибира у дома.

В Бразилия става администратор в звукозаписна компания. Пише сюжети за филми и дори сапунени опери. Вече приел, че това е неговата работа. Виждал се как расте в кариерата и ще създаде име в шоубизнеса като сценарист. Един прекрасен ден обаче го уволняват – без ясна причина.

По същото време се развежда, но среща стара приятелка. Кристина Ойтисия не се страхува, че е четвъртата госпожа Коелю. Дамата е художничка, но и вдъхновителка. Тя става причина животът му да следва това, което сам нарича „лична легенда” – не е чудно, че и до днес са заедно.

Най-шантавият меден месец

Меденият месец в Европа е всичко, което не правият останалите новобрачни двойки. Бурният живот на едно хипи, рокер, актьор, сценарист, поет приключва, според самия Паулу Куелю в Дахау.

Докато разглеждат с Кристина музея към бившия концлагер, бразилецът среща мистериозен тип. Нарича го „J” или Учителя. Няколко седмици отново го среща и го води в католическия орден RAM (Regnus Agnus Mundi). Там обърканият млад мъж се учи да разчита езика на знаците и предзнаменованията. Този опит променя всичко, макар иронично да наричат католическата секта «Опус Деи» за хипита.

Семейството му в Бразилия може да си отдъхне – блудният син се завърна в лоното на Църквата, макар по доста заобиколен път. С благословията на Кристина и под ръководството на Учителя той поема по Ел Камино – поклонническия път към Сантяго де Компостела.


Докато върви пеш към мощите свети Яков Зеведеев, следвайки Млечния път, в главата му се ражда „Дневникът на един маг”. Книгата се отпечатва в едно малко издателство, приема се нелошо, но не толкова, че критиците да отбележат съществуването му. Тя обаче запалва нов огън в него.

Още на следващата година се ражда

„Алхимикът”

Книгата е родена за две седмици! Точно така! Била написана предварително в душата му – така ще разказва авторът след години. Историята е проста, написана с ненатрапчиво изящество и красиви поуки. Изглежда като приказка за възрастни, но тя има силата да променя животи. Първо го прави за Паулу Коелю!
o-PAULO-COELHO-THE-ALCHEMIST-BOOK-facebook
Годината е 1988. В началото нещата не изглеждали обещаващи. Едва 900 броя от първото издание били продадени и издателството не смятало било готово да забрави за книжлето.

Авторът и неговата Кристина не могли да си представят нещо, написано с такава любов да потъне в забвение. И като на война се мобилизирали и започнали да раздават листовки пред книжарници, кина и дори барове. Започнали да подаряват книгата с автограф на всички големи клечки в медиите. Куелю четял лекции, свързани с алхимията, практиките на RAM и окултизма, посещавал затънтени места в провинцията на среща с читатели.

Продажбите на „Алхимикът” обаче едва пъплели „Маг”-ът бил по-успешен, но това не успокоявало твореца. Бил готов да моли и да се унижава, за да бъде чут. Телефонът мълчал, а никой от журналистите не му се обаждал, за да му каже, че е прочел книгата.

Накрая решил да играе „ва банк”. Отишъл в най-голямото издателство. Там се заинтересували от работата му. По някакво чудо тяхното първо издание изчезнало. След това и двете книги попаднали в класациите на бестселъри. Едва тогава медиите се събудили и взели да проявяват интерес към неподозирания талант на Паулу Коелю като писател.


Твърде енергичното и контактно момче от миналото се събужда в зрелия мъж. Той продължава да се среща с читатели, които умирали от желание да бъдат „посветени”. Писателят води лекции като преди, но пред огромни аудитории.

В началото медиите го наричали полуиронично „Кастанеда от Копакабана”. Две години по-късно обаче нещата видимо не били за подценяване. Милиони копия на книгите се продавали, интересът към него не стихвал, а аудиторията искала още и още.

„Алхимикът” и всички останали книги на писателя започнали да покоряват и света. След като Франция открила новото латино-чудо, останалите страни просто сложили оръжие пред мъдреца от Рио.

Днес той не спира да пише, да се среща с читатели по всички точки на планетата, влюбен е в социалните мрежи и държи връзка с издателствата, които го публикуват. Той е от малцината, които е разрешил свободно да бъде разпространяван в мрежата. Вярва, че пиратството прави книгите му по-популярни. Доказва го факта, че колкото повече го четат онлайн, толкова повече скачат продажбите му.

Писателят категорично е един успял човек. По всичко изглежда дори че е свободен и щастлив. Милиони по света се връщат към забравените си мечти под влияние на творчеството му.

Паулу Коелю им е обещал: „Когато човек силно желае нещо, цялата Вселена му съдейства.”

loading...

Вашият коментар

Top
error: Content is protected !!