You are here
Home > Cherchez la femme > Момичета, има смисъл > Как да спрем насилието сред децата? (Безценен урок от учителка с въображение)

Как да спрем насилието сред децата? (Безценен урок от учителка с въображение)

Мотивирана учителка намери най-простия, но ефективен начин да обясни на децата за последствията от насилието

Проблемът с насилието е толкова сериозен, че понякога се чувстваме безсилни да се справим с него. Най-болезнено го приемаме при децата – независимо дали сме родители на жертва или на „тиранина” в училище. Имаме тежка отговорност да се справим с него не само в конкретна ситуация, а да възпитаме поколението след нас.

Говорим, говорим, говорим…наказваме, а резултат – незадоволителен!

Малцина разбират, че децата се впечатлителни създания. Те обичат да пропускат думите „през ушите си”, но помнят завинаги нещата, които са ги развълнували много! Ако искате да обясните и спрете насилието, опитайте нещо различно!
ne na nasilieto yabalki
Една (не)обикновена учителка успя да накара учениците си да се замислят какво причинява насилието (дори да е „само” вербално). За целта й трябваха само мотивация и…две ябълки!

Роузи Дютън взела два еднакви, красиви на вид плода. Без да я забележат децата, ударила на няколко пъти единия в земята. Наранената ябълка изглеждала все още гладка и лъскава.

Показала ги на децата. Тази, която хвърляла на земята, обявила за грозна. Накарала ги да я обиждат: „Миришеш гадно”, „Кой ще те поиска” и т.н. Неколцина от учениците й я погледнали сякаш не е съвсем в ред, но изпълнили задачата и то така добре, че чак на нея й станало жал.

След това накарала децата да са мили със здравата ябълка – да се възхищават на цвета й, формата, аромата.

Като обсъдили разликите, Роузи разрязала двата плода. „Галената” ябълка изглеждала превъзходно – толкова апетитна! Удряната, естествено, почнала да загнива и далеч не изглеждала толкова изкушаващо.
Ябълки срещу насилие
Децата нямали нужда от много обяснения. Веднага разбрали посланието на учителката.

Всички сме като ябълките – когато ни нараняват, ни разболяват. Понякога не личи колко много са ни засегнали. Изглеждаме красиви и здрави, но отвътре бавно загиваме и не можем да доставим радост на никого.

Учителката имала своя история – някой я нагрубил преди седмица. Не й проличало, никой не разбрал за обидата, но тя все още се чувствала нещастна и я боляло от спомена.
Това бил нейният прост, но ефективен начин да научи децата какво причиняваме на хората като ги обиждаме. Учениците на Роузи лесно разбрали, че думите не са юмруци, но разбиват сърцето, а насилието кара душата да загнива като ябълка.

loading...

Вашият коментар

Top
error: Content is protected !!