You are here
Home > Дом и семейство > Мама и бебе > Кибертормоз над децата в интернет: Как да разпознаем проблема и да се справим с него?

Кибертормоз над децата в интернет: Как да разпознаем проблема и да се справим с него?

Как да се справим с насилниците в интернет?

Интернет. Колкото полезен, толкова и опасен, особено когато става дума за децата. Кибертормозът над деца в мрежата се превръща във все по-често явление. Понякога насилници с психични отклонения тормозят децата ни по най-жесток начин, а в други ситуации, техните собствени съученици използват социалните мрежи, като арена за решаване на спорове или разчистване на сметки заради тийнейджърски драми. Лошото е, че често пъти родителите научават последни за това. А опитите ни сами да се справим с проблема, не винаги се оказват най-правилното решение.

Кибер тормоз над децата в мрежата  - да се справим заедно с проблема сн. Pixabay
Кибер тормоз над децата в мрежата – да се справим заедно с проблема сн. Pixabay

Но нека да започнем с това — как се стига до тормоз в мрежата?

Най-често децата стават обект на тормоз в социалните мрежи от непознати. Без значение дали са всеобщи любимци, отличници на класа, имат приятели или са аутсайдери, с по-буйно поведение, или нестандартни интереси — всички те могат да се окажат обект на кибертормоз. С тях се свързват непознати, които първо се представят за техни връстници, а после и за приятели. Те се опитват да се представят за техни приятели, сродни души и т.нат. Предразполагат ги с добре подбрани изрази, вслушват се в оплакванията им и ги подкрепят. В много отношения са прекрасни манипулатори – успяват да накарат децата да им се доверят, превръщат се в най-добрите им приятели, до момента, в който не започнат да използват всичко, което знаят срещу тях.

А често пъти и за по-лоши цели.

В пубертета много тийнейджъри предпочитат да се доверяват на приятелите си и за най-интимните си чувства и тайни, вместо да споделят с родителите си. И това е нормално. Ситуацията се превръща в проблем обаче, тогава, когато същите тези тайни бъдат поверени на лица, които уж са  техните най-добри приятели, а се оказват най-лошия им кошмар. И човекът отсреща  започне да използва заплахи, изнудване и дори насилие над психиката на детето, за да го принуди противоестествени или престъпни неща. Както и да издевателства върху него.

Кошмарът, наречен кибертормоз

Всичко започва по обичайния начин. „Здравей, аз съм А. В. искаш ли да бъдем приятели?“. Непознато лице изпраща покана за приятелство на вашето дете. Профилът изглежда нормален и често пъти и най-бдителния родител, /който по чудо има достъп до профила на детето си в социалните мрежи/ приема, че лицето отсреща е подходящо за общуване. Впоследствие връзката се задълбочава, двамата започват да си споделят интимни неща, докато в един момент лицето отсреща не се превръща в насилник, който използва вашето дете и неговите тайни, за да го тормози.

Схеми и тактики

„Родителите ти ще пострадат!“, „Ще ти кача снимките в един от онези сайтове, в които всички извратени обичат да влизат“, „Ако не направиш онова, което искам ще публикувам такъв пост в училищната ви група във Фейсбук, че утре цялото училище ще ти се подиграва“, „Знае ли някой, какъв/каква си наистина? Ако разберат, всички ще ти обърнат гръб. Ще бъдат ужасени. А аз ще им кажа, ако не направиш  това, което искам“.

Това са само част от психологическите атаки,  които киберпрестъпниците използват, за да тормозят децата. Те използват слабите им места – неодобрение на семейството срещу еднополовите връзки. „Ще кажа на баща ти, че си падаш по момчета/момичета, ако не правиш каквото поискам?“, „Какво ли ще каже майка ти, ако разбере, че ….“,  „Това ще убие дядо ти и баба ти. Как мислиш ще се почувстват, ако им кажа, че любимото им внуче…“ – още една порция психологически похвати, които оказват натиск върху децата. Внушават им страх, ужас и усещане за безпомощност. Тези престъпници доминират върху тях, и буквално използват най-скритите им страхове и най-вече – чувството за срам, безпомощност, обида и несигурност, за да въздействат върху психиката на децата.

„Ще нараня родителите ти!“, „Знам къде живееш“, „Не искаш нещо лошо да се случи на майка ти, докато се прибира някоя вечер, нали?“, „Баща ти може да пострада, ако не правиш каквото ти казвам. Какво ще си помислят шефовете му, ако им разкажа какво прави детето му?“.

Още една тактика, която действа безотказно. Ситуацията се влошава, ако тийнейджърите са изпратили свои компрометиращи снимки или клипчета. Заплахата, че лицето отсреща ще разпространи кадрите публично, или ще ги направи достояние за определени хора, действа изключително травмиращо. И поставя децата в капан.

Така детето попада в един омагьосан кръг. От една страна изпада в ужас, че съкровените му признания могат да станат публично достояние, а от друга – че семейството му ще се срамува от него, а съучениците му ще се смеят. И от трета – че непознат човек държи живота му в ръцете си и може да го съсипе, ако не се подчинява на неговите желания, колкото и скандални и брутални да са те.

Как да разпознаем симптомите?

Когато дете има проблем, то става затворено, агресивно, необщително и особено бунтарски настроено. В неговото съзнание семейството и обществото са съдии, които ще се присмеят на грешката му и ще го осъдят. Ако детето ви в един момент започне да се държи резервирано, заядливо, да буйства без явна причина или да се държи агресивно към околните – замислете се, дали няма проблем. И не тук, не говорим за типичните тийнейджърски прояви на бунтарство – не харесвам тази дреха, аз съм сам, затова съм сърдит или просто – всички мои връстници се държат така, искам да съм като тях.

Страхът също е форма, под която децата изразяват проблемите си. Понякога той може да придобие физически проявления, като изпускане по време на сън, безсъние, сомнамбулизъм и други. Най-често обаче, когато децата са уплашени или се чувстват поставени под заплаха, те стават агресивни. Груби са, обиждат, опитват се да наранят другите, или да ги провокират. И когато това поведение не е провокирано от конкретна ситуация в семейството или в училище, най-вероятната причина е тормоз, или страх от нещо и някого. А тяхната реакция е единственият им начин да се защитят.

Как да се справим с проблема?

На първо място – запазете самообладание. Децата са сигурни, че възрастните никога не са били на тяхно място и не могат да ги разберат. Както вече казахме – в очите им родителите, преподавателите и дори връстниците им са безпощадни съдии, които не са преживели същото, като тях. И съответно няма да им помогнат, а всъщност още повече ще влошат положението.

Опитайте да поговорите с детето мило и спокойно. Не се карайте, колкото и уморени, изтормозени или ядосани да се чувствате от поведението му. Бъдете приятелски настроени. Покажете му, че каквото и да се е случило с детето ви, вие няма да го съдите или наказвате – то не е виновно. Накарайте го да ви се довери и да сподели с вас. И дръжте на думата си. Веднъж обещали, че няма да съдите детето, изслушайте го за проблема. Ако ситуацията касае наистина тормоз или друг подобен деликатен въпрос, се постарайте да бъдете подкрепящи и разбиращи. Колкото и да е трудно.

НЕ ЗАБРАВЯЙТЕ: НИКОЕ ДЕТЕ НЕ Е ПРОВОКИРАЛО САМО КИБЕРПРЕСТЪПНИКА ИЛИ НАСИЛНИКА В МРЕЖАТА!!!

То е било подведено и измамено.

Любопитство, желание да разберат колко далеч могат да стигнат, преди да прекрачат границата, нуждата от приятел, на който да се доверят, любовни вълнения – това са само част от причините, заради които един тийнейджър би се впуснал в общуване с някой непознат, който в последствие се е оказал насилник. Желаниета да се запознаят с нови хора, да създадат приятелство с човек, който ги разбира, нуждата наистина да открият някой, който да споделя техните мисли, чувства и интереси – това са мотивите, които движат едно дете и го карат да се довери на непознат. Не съдете децата, а се опитайте да ги разберете и да им помогнете да излязат от ситуацията.

Не осъждайте децата и не ги карайте да се чувстват виновни

Често пъти насилниците успяват да внушат на децата, че те сами са си виновни. Че те сами са ги подвели и подтикнали да се отнесат по този начин с тях. Затова не тормозете излишно детето и не го карайте да се чувства виновно, че е попаднало в капана на подобна ситуация. Бъдете спокойни, уравновесени и се отнесете с разбиране към проблема.

Потърсете помощ от психолог

Ако усещате, че не сте в състояние да се справите със ситуацията, потърсете помощ от психолог. Поговорете с детето и го убедете да поговори със специалист – понякога за младежите е много по-лесно да споделят пред непознат за проблемите и чувствата си, отколкото пред собствените си родители.

Уведомете полицията за кибертормоза

Това е друга стъпка, която е желателно да предприемете, но след като задължително сте обсъдили темата с детето си. Не се впускайте в саморазправа с насилниците, нито пък организирайте лична вендета, колкото и да ви се иска. Уведомете органите на реда и окажете пълно съдействие. Така ще спасите, не само своето дете, но и много други от посегателството на подобни насилници. Също така в социалните мрежи има множество групи, където можете да отправите предупреждение и сигнал, че подобен престъпник се намира на територията на вашия град или квартал. Особено, ако се е опитал да осъществи физическа среща с детето, а не само виртуална.

Какво да обясним на децата, когато връстниците им са претърпели кибер тормоз?

Много родители не се замислят над проблема с насилието над деца в мрежата, докато не ги засегне пряко. В някои случаи обаче поведението на връстниците може да се окаже ключово за възстановяването на дете, преминало през подобен кошмар. На първо място, проведете сериозен разговор с децата. Обяснете им, че подобно нещо може да се случи на всяко дете и никой не е застрахован. Пояснете също така, че коментари, забележки, шеги, подигравки и други подобни, са крайно неуместни по този повод. И най-вече – дайте им да се разбере, че връстникът им, който е станал жертва на тормоз, нито е белязан/болен/, нито си е търсил сам неприятностите. Поставянето на етикети в подобна крехка възраст, може да навреди много по-сериозно на детската психика, отколкото дори самото престъпление. Що се отнася до родителите – отнасяйте се с децата, претърпели подобно нещо, като с нормални хора. Колкото по-бързо попаднат в приятелска, защитена среда и се почувстват приети от микрообществото, в което живеят, толкова по-бързо ще се възстановят от стреса и шока след преживяното. Не се дръжте с едно дете преживяло подобна ситуация, все едно е сакато, прокажено или белязано. Изразете съчувствие и съпричастност, покажете, че в друга подобна ситуация сте готови да му помогнете, но не се отнасяйте с него, сякаш е болно. Това ще помогне изключително много за по-бързото му възстановяване.

Предпазни мерки срещу кибертормоз

В САЩ има разработена цяла организация от хора, които следят определени сайтове или профили да нямат контакт с децата, докато последните сърфират в мрежата. И ги блокират като опасни за непълнолетни и малолетни. Алтернативно решение са програми, които филтрират информацията в интернет, предварителни разговори с децата, на кого могат и на кого не могат да се доверяват във виртуалния свят, както и подобряване на нивата на сигурност на личния ви компютър. Също така повишаване на сигурността на вашия браузър по време на сърфиране, може да осигури още малко спокойствие на родителите /Блокирайте нежелани сайтове, или просто настройте вашия браузър така, че да не показва неподходящо съдържание/ Това са част от нещата, които можете да направите, за да се опитате да защитите детето си от кибер тормоза в мрежата.

Ето го и профила на престъпника:

Той няма конкретна професия, сфера на дейност или интереси. Най-често е претърпял травма / физическа или емоционална/ в ранна възраст, която е повлияла върху неговите настроения и психически нагласи. Той действа като се представя за приятел и връстник на вашето дете. Изразява съпричастност и подкрепа, може да играе ролята на негово виртуално гадже, да се представя за момче или момиче. Не се смущава да използва по-откровени изрази или да разказва истории с неприлично съдържание / Не забравяйте, че детето влиза в пубертет и въпросите около секса най-живо го вълнуват в този период/. Често настройва децата срещу родителите им – провокира ги да не се подчиняват, да се дистанцират от семейството и приятелите си. Обичат да използват различни прийоми, умалителни изрази или прякори, най-често отново със сексуален подтекст. Те са изключително добри манипулатори – влияят не само на психиката, но и на самочувствието на детето  – могат да го накарат да се почувства неуверено, аутсайдер, неразбрано, или поставено в среда, в която не може да вярва на приятелите и връстниците си. Може да обича животните, или да се прави, че ги обича. Но главната му задача е следната – да изолира детето от обкръжението му и да постави стена между него и близките му – използвайки техните недостатъци и страховете на жертвата си. 

Обикновено говорим за мъже на около 30 – 40-годишна възраст, които имат добри познания в интернет, но възрастта е изключително субективна. Полът също. Не са редки случаите, в които и 16 – 17 годишни подлагат на тормоз по-малки деца в мрежата. Или мъже на 60 – 70 години, с ментални отклонения.  Действат под чуждо име, рядко се показват на публични места, в повечето случаи се притесняват, когато се окажат на открито сред други хора. Имат комплекс за малоценност и неведнъж изливат самуразрушителния си гняв и лоши настроения върху жертвите си, виждайки в тях свое изкривено отражение. Страхуват се от изобличаване и ако бъдат разкрити, най-често бягат от града, от региона, или дори от страната, в която са действали. Почувстват ли се заплашени, най-често бягат. Но в някои случаи могат да проявят и агресия.

Да предпазим детето извън мрежата

Друго, особено ефективно решение са организираните беседи – в училище, в клуба, у дома. Обяснете на децата си всички рискове и опасности. Обяснете им как да разпознават престъпника в интернет, как да се пазят от него и защо не е добре да доверяват лична информация на непознати в мрежата.

И още едно решение – организирайте срещи на децата с техни връстници извън виртуалното пространство. Кръжоци, клубове, срещи на градския стадион, спортната зала, беседката в парка, или дори библиотеката. Дайте възможност на децата да общуват със свои връстници извън мрежата, да се запознаят с тях лице в лице. Това е най-добрия начин да предотвратите кибертормоза. Колкото по-малко време детето прекарва пред компютъра в самота, толкова по-малък е шансът да попадне на киберпрестъпник. От друга страна, реалния контакт ще му даде възможност да разпознае по-лесно един подобен субект и да се предпази от него.

loading...

Вашият коментар

Top
error: Content is protected !!