Жените-мъже на Балканите, наричани с по-романтичното „клетвени девици”, заменят любовта и децата за свободата да носят оръжие и бранят честта на фамилията си
Не е лесно да си жена още от времето на Ева. И днес ортодоксалните евреи благодарят на Господ в молитвите си, че са се родили мъже. На Балканите нищо не е по-лесно. Между ориенталското мислене на вековния поробител и емпанципацията на западния свят жената се разкъсва да бъде силна и грижовна, да брани семейството и да не накърнява егото на „стопанина си”. Една група жени още от XV век са направили избора си. Клетвените девици на Балканите отрязват косите си и се отказват от мечтите за любов и деца, за да заместят синовете на бащите си. Съдбата им изглежда жестока на модерния свят, те обаче не приличат на жертви и далеч не се оплакват от съдбата си.
Бурнешите – Господ срещу Кануна
Заклетите девици на Албания са останали малко и е твърде слабо да се каже, че са атракция за всеки, изкушен от културните феномени. Наричат се „бурнеши” и са истинска находка за фоторепортери, които запечатват многолика Европа с камерите си.
Те са жив спомен за онова диво време, в което въпрос на чест всеки мъж с име и наследство да остави син, който да брани имането и фамилията. Ако той има една дъщеря, най-доверената сред тях отрязва косите си, навлича мъжки дрехи, заклева се да води целомъдрен живот и става мъж в патриархалното му общество. Този ритуал се основава на традицията, наречена Канун.
Бурнешите нямат право да обичат, да раждат, да стават пленници на суетата. За сметка на това носят оръжие, влизат в кръчмите на равна нога с останалите съселяни, пушат и уреждат бизнес сделки.
Целомъдрената наследница взема мъжко име и забравя, че Господ някога я е създал да се плоди и множи. Днес дори в Албания са останали малцина бурнеши. Остарелите клетвени девици обаче нито за миг не съжаляват, че са се отказали от себе си. В замяна на уреден брак в някое далечно село са останали свободни и непокорни в бащиния дом.
Казват че Канунът отмира. Не съществува вече в Далмация и Босна, но в Косово, Черна гора и според проучванията – дори в Македония, могат да се открият жени с подчертано мъжествено поведение. Има ги както сред мюсюлманите, така и сред християните – православни и католици. Те няма да се поколебаят да извадят оръжие, ако направите някакъв неделикатен намек за сексуалността им!
По законите на планината в Черна гора
В далечните планински селца на Черна гора, когато синът загине, а понякога вендетата налага, едно момиче може да поеме от баща си отговорността за семейството си. Достатъчно е да бъде до него, когато върши всичките си дела. Никой няма да посмее да се обърне към нея с женското й име. За всичките си познати на север тя е Наследникът.
Клетвените девици са гордост за всяко семейство. Самата девойка по особен начин се счита за доста „повече” от посестримите си на село. Високият й статут в обществото я освобождава от целия слугинаж в семейството, а може да изразява мнението си високо и силно сред останалите мъже.
В нашите очи това изглежда варварство, но в действителност това е акт на свободната воля на едно голямо момиче. Понякога зад това стои лична трагедия – убит годеник и нежелание да се врича на друг са принуждавали не една да се раздели с дългите си коси и да грабне пешката.
Казват, че последната клетвена девица в Черна гора е починала преди три години, но изследователите на феномена са категорични, че все още съществуват жени-мъже високо в планините, далеч от хищния поглед на модерния свят.
Последната известна
Родена е около 1930 година. Станка Церович от Шавник след смъртта на двамата си братя обещава на баща си да му стане син. Полага клетвата и започва да се държи като момче – пие, пуши, работи мъжка работа. Майка й се опитва да я вразуми, когато навършва възраст за женене. Тя обаче презрително отвърнала, че ако не иска да живее с нея и баща им, да отива където иска!
Целият живот на Станка минава сред сестрите й като управлявала съдбата им. Останала съвсем сама, издъхнала на 85 и е погребана като единствения син на семейството.
„Жените и мъжете не могат да бъдат сравнявани. Жените просто трябва да клюкарстват: Всичко ще обсъдят: от морето до Дунав. А мъжете ще говорят за войни, за героизъм. Чухте ли, че са разрешили на жените да гласуват?! Помислете само! Накъде върви тази страна!?! „, казва в интервю последната черногорска клетвена девица.