You are here
Home > Cherchez la femme > Икони и легенди > Княгиня Анастасия Романова – угаснал слънчев лъч

Княгиня Анастасия Романова – угаснал слънчев лъч

Анастасия би трябвало да танцува в дворци и да се омъжи за принц, но съдбата й я поведе по пътя на мъченичеството и я обявиха за светица

Анастастия Николаевна Романова е дъщеря на император, с огромно наследство и красота. Вярно, страда от хемофилия, но всяка кралска династия би я поискала…ако беше доживяла до 18 и болшевиките не промениха историята на света.

Отново дъщеря…на императора

Тя е родена като велика княгиня – четвърта по ред, в семейството на император Николай II Романов и императрица Александра. Дворецът се надява силно на „истински” наследник, защото братът на Негово Величество избра любовта пред дълга и е в чужбина.

Времената са щастливи, но на 18 юни 1901 бабата на бебето изпраща телеграма, в която огорчението е видно: «Аликс опять родила дочь!» /Аликс отново роди дъщеря!/. Гордият татко се нуждае от дълга разходка в парка преди да посети жена си и поредната си дъщеря.Наричат я Анастасия – на черногорската принцеса, която открила на императрицата очарованието към окултното. Чак след три години в семейството дочакват мечтания син.

Малката княжна расте красива и непоправима! Децата в императорското семейство се отглеждат почти по спартански. Въпреки несметното богатство на Романови, трябва да спят без възглавници, на твърди походни легла, да взимат студена баня на сутринта. Разкошът с топлата вода е вечерта. Не е разрешено да използват благородническите си титли и животът им е като в строг девически пансион – изисква се да живеят спретнато, да бродират и продават ръкоделията си за благотворителни цели и да са прилежни с учителите си.

Анастасия обаче е енергична, почти непоносимо активна. Смее се непрекъснато, обича да танцува, да пее, да имитира хората у дома. Всичко друго – само не и точните науки! Поведението й потриса гувернантките, но и я наричат „Слънчев лъч”!
Историята на принцеса Анастасия Романова
Когато израства вече има други слабости. На 17 години е като съвременно момиче – пуши, не спира да бърбори по телефона, обожава да снима и се притеснява, че дебелее. В същото време, по примера на майка си и сестрите, се занимава с благотворителност. Особено активна е по време на Първата световна война.

След Разпутин и потоп

Появата на Григорий Разпутин в живота им променя всичко. Императрицата спасява живота на единствения си син, благодарение на него и от този ден-нататък монахът в очите й е абсолютен светец.
Влиянието му плаши и политиците, и Църквата, а това настройва поданиците срещу него. Доверието в монархията се срива и до днес има подозрения, че и заради него е нанесен съкрушителен удар по Романови.

Опитват да го убият няколко пъти. Самият той пише на императора през 1916:

„Аз чувствам, че ще си отида от живота до 1 януари. Царю на руската земя, ако чуеш камбанен звън, който ще ти съобщи, че Григорий е убит, знай, че един от твоите е подготвил моята смърт и никой от вас, никое от твоите деца няма да живее повече от две години. Царю руски, ти ще бъдеш убит от руския народ, а самият народ ще бъде проклет и ще стане оръдие на дявола.“

На 17 декември поредният опит за убийство успява и това дълбоко разстройва императрицата и децата й. През февруари следващата година княгините и малкият княз се разболяват от морбили. Анастасия е последната от тях – тъкмо, когато са сами в двореца, а бунтовниците са ги обградили.

Императорът е принуден да абдикира и през март следващата година всички са под домашен арест в Царско село. Братовчедите от европейските династии отказват да ги приемат. Най-съкрушителен е ударът от Джордж V, който дори изглежда като близнак на Николай II. Той просто се страхува анти-монархическите вълнения да не се прехвърлят и на Острова.

От княгиня до светица

Скромен е животът на бившето императорско семейство и в Тоболск. Обикновените хора са доброжелателни, но изглежда арестуваните предчувстват какво ги чака. Анастасия Николаевна започва да пише писма до приятелите, за да се сбогува с тях.

Новата власт иска да съди детронирания монарх. Придружават го съпругата му и княгиня Мария. Останалите деца са под домашен арест, но се готвят за това, което предстои. Княгините зашиват скъпоценностите си в роклите, за да могат да спасят живота си по-късно.

До съд не се стига. Родителите се събира с децата си и заедно са отведени с кораб до Тюмен. След това с влак ги ескортират до къщата на Ипатиев в Екатеринбург. Настъпва нощта на 16 срещу 17 юли 1918. Мрак се спуска над Романови…
Династията Романови
Добре инсценирана провокация уж от императорското семейство дава основание членовете му – дори и децата, да бъдат осъдени на смърт.
Присъдата започва да се изпълнява в 1.30. Само за половин час са погубени императорското семейство и свитата му. Пръв е прострелян Николай II. Останалите споделят съдбата му. Скритите скъпоценности ги спасяват за кратко – колкото да осъзнаят ужаса на случващото се и да бъдат довършени с щикове.

До 1991 година, когато са открити изгорените останки на жертвите, не умира надеждата, че са оцелели поне две от децата на Романови. Малкият княз и сестра му Анастасия стават герои на романи, филми и конспиративни теории, свързани със спасяването им. Безброй „лъже Анастасии” се опитват да бъдат легитимирани от света като наследници на династията /и огромните сметки в швейцарските банки/. Всички до една са разобличени, а след ДНК-тестовете на останките, открити в Ганина яма. Всяка надежда, че има спасени е попарена.

Руската православна църква канонизира императорското семейство, но и днес се носят легенди за спасяването на Анастасия Романова и възможните манипулации на изследванията.

Великата руска княгиня в изкуството

Изкуството винаги е търсило вдъхновение в живота и съдбата на Анастасия и семейството й е доказателство за това.

Любопитното е , че смъртта на Николай II и неговите роднини е предсказана от поета Константин Балмон още през 1906 г.

Стихотворението му „Нашият крал“ завършва с думите „Кой започна да царува – Ходинка, Той ще свърши – на ешафода.“ Година по-късно пише стихотворение „Последния Николай“, в което се казва: „Трябва да бъдеш убит, ти стана нещастие за всички. Природата е избрала теб, за да свърши цялото богохулство на семейство Романови ”

Наред с цялата болшевишка пропаганда в изкуството, Западният свят и руското кино след промените продължават да разказват за погубените. Най-успешните ленти са «Николай и Александра» (1971), «Цареубийца» (1991), «Искупительная жертва» (1992), «Романовы. Венценосная семья» (2000), сериалът «Конь белый» (1993). А филмът «Распутин» (1996) започва със сцената на разстрела на Романови.

Ингрид Бергман като принцеса Анастасия Романова
„Анастасия“ спасява кариерата и реабилитира Ингрид Бергман в Холивуд. За ролята звездата получава и „Оскар“

„Слънчевият лъч” на семейството сама по себе си е вдъхновение за творците. Появява се в сериали като „Американска история на ужасите” и дори в електронната игра Assassin’s Creed Chronicles: Russia. Драматичната й съдба и спасението й се превръщат в сюжет на истории. Най-вълнуващо е превъплъщението на Ингрид Бергман и симпатичната анимация „Принцеса Анастасия” е с щастлив край, но уви – това е само приказка за деца!

loading...

Вашият коментар

Този сайт използва Akismet за намаляване на спама. Научете как се обработват данните ви за коментари.

Top
error: Content is protected !!

Ползвайки нашия сайт вие приемате и се съгласявате с правилата за неговото използване и информацията, която системата получава за вас Повече информация

The cookie settings on this website are set to "allow cookies" to give you the best browsing experience possible. If you continue to use this website without changing your cookie settings or you click "Accept" below then you are consenting to this.

Close