You are here
Home > Cherchez la femme > Икони и легенди > Коя е истинската Зона Замфирова: Две истории за истинската любов

Коя е истинската Зона Замфирова: Две истории за истинската любов

Мистерията около истинската личност на Зона Замфирова изглежда разбулена – въпросът е дали обичате щастливия край в една любовна история

Помните ли невероятният сръбски кинохит „Зона Замфирова” от преди 15 години?! Лентата на на режисьора Здравко Шотра направи Воин Четкович и Катарина Радивойевич суперзвезди не само в родината, но и на целия Балкански полуостров.

Публиката полудя по невероятния тандем, саундтрака и очарователния торлашки диалект, който внесе допълнителен колорит към романтичната комедия. У нас приеха филма като лична любовна история, която се родее с „Българи от старо време”. Зрителите се връщат отново и отново към него, а най-големите биха искали да прочетат романа. Колко от тях обаче подозират, че Зона Замфирова не е само литературна героиня?!
Зона Замфирова с направи  Воин Четкович и Катарина Радивойевич
Историята на красивата чорбаджийска щерка и Мане Златаря е написана от Стеван Сремац през 1903 г. Той е живял в Ниш от 1879 до 1892 г., с кратка пауза от 2 години, когато остава в Пирот. Присателят прекарва свободното си време в малките ниши на кафенета като „Босна“, „На Маргар“ и „Касина“, където, според думите му, идват много важни господа.

Внимателно слушайки разговорите на занаятчиите, той тайно вади бележника си, за да запише историите им, които по-късно ще бъдат използвани за най-добрите му литературни произведения.
Оригиналният ръкопис на „Зона Замфирова” се пази и днес в Националния музей в Ниш. Преди да напише ръкописа, авторът грубо очертава съдържанието на романа още през 1895 г. в личния си бележник. Романът първо се публикува като поредица в популярен сръбски вестник и така печели първите си поклонници.

Любовната история е пълна с красота и смях и не напразно е препечатвана толкова време. В Сърбия е известна не само лентата, но и мюзикъла и театралната постановка с името на хубавата чорбаджийка. Както не веднъж се оказва в изкуството, хубавата история е вдъхновена от случили се някога събития. Зона Замфирова е съществувала, обичала е своя неблагонадежден златар и се е говорило, че е избягала от бащиния дом, за да бъде с него. Как е завършила дързостта на красавицата обаче?! – Сами може да си изберете.

Торлашката хубавица си има прототип, но теориите за истинската Зона Замфирова са две

Според първата, най-добрата работа на Сремац се основава на истинско събитие, което се случва в Прищина в края на XIX век. Чул е историята от известния писател Бранислав Нушич, който през 1895 г. е сръбски консул в Прищина. Нушич другарува с видни хора, сред които и чорбаджията Замфир Кияметович, баща на 13 деца, сред които и Йевросима, която галено наричал Зона.

Трудно било да не се забележи красотата на Зоната.“Имаше очи като кадифе, коса като коприна, устни като колие, зъби като перли, талия като фиданка, цялата беше “ мамино злато „, ще напише Сремац за музата си.

Когато навършила 16 години, не можела да бъде засенчена по красота – нито в Прищина, нито на далече.

Носела се гиздаво, с копринени шалове и красиви накити. Младежите били луди по нея, но най-вече – Максим, синът на златаря Коста Гапич. Зона лудо се влюбва в Максим (в романа и филма – Мане) и всички тайно обсъждали любовта между двамата младежи. Цялата Прищина знаела това, разбира се, и родителите им, които мълчаливо одобрили тези отношения. В дюкяна на златаря обаче чорбаджи Замфир вдигнал скандал и това било началото на края.

В крайна сметка тежките обиди разделили старите приятели. Когато Коста отвърнал на обидите остро, бащата на Зона Замфирова отвърнал: ”Трябва ли да дам детето си на сина ти? Ще го дам на най-бедното момче, но никога но Максим.”

След това неприятно събитие Зона потънала в скърби, а Максим и другарите му обмислили отмъщение. По това време момичето, се решава да се ожени без одобрение и без благословията на родителите й, се нарича „пристанала“ („бегълка, побегуља „) и това е позор за близките й.

Оскърбеният син на златар предизвикал страшен скандал, който се разнасял с години. Историята е описана в романа – преструва се, че краде чорбаджийката и сломява гордия й баща.

След като Нушич се връща в Белград, една летна вечер разказа цялата история на Сремак, който така се впечатлява, че моли приятеля си за разрешение да разкаже историята. Бранислав се съгласява, но единственото му условие е да не се споменава мястото, където действително се е случило събитието, т.е. Прищина, за да не си разваля доброто приятелство с чорбаджията Замфир.

Така една от най-красивите истории на Стеван Сремак се пренася в сърцето на Ниш.

Ако се питате, какво е станало с тази Зона Замфирова, то няма да научите история с щастлив край. Чорбаджията сдържа тежката си дума – дава я на красив и беден момък – Алекс Грибич. Максим, наречен в романа – Мане, не се жени за Зона, а за друго момиче. Той се самоубива на стари години преди началото на войната. Алекс Гърбич, мъжът на истинската Зона пострадал по време на албанското въстание в Урошевац през 1913 година.

Старият чорбаджи Замфир напуска Прищина заради срама, който преживява. Зона преживява нещастната любов и стига до дълбока старост. Починала на 75-годишна възраст през 1975. На гроба й пише „Тук почива Зона Замфирова”.

Стеван Сремац бил реалист, но повече от очевидно е, че не е искал историята на хубавата чорбаджийка да е с нещастен край.
Втората теория предлага фото-доказателство и разказ от правнучката на Зона, д-р Драгана Милованович, архитект от Белград.

Според твърдението й хаджи Замфир е богат собственик на много земи и истинското му име е Йованко Хаджи-Смилян Янкович. Той наистина е живял в Ниш със своята дъщеря Зоица (Зона). Според нея истинското име на Мане е Гаврил-Гане Йованович.

17-годишната Зона се влюбва в 32-годишния Гане (Maнe). Тя има само брат и семейството обръща голямо внимание на образованието им. Логично е, че Хаджи Смилян, баща й, не може да приеме огромната пропаст между едничката му дъщеря и Гане.

Истинската Зона Замфирова
Истинската Зона Замфирова

Остава неясно дали истинската Зоне е избягала с Гане, дали наистина е станал скандал като в книгата на Сремац, но семейството в крайна сметка дава благословия на брака и всичко завършило щастливо, точно като в книгата и филма.

Но, за съжаление, щастието на двамата млади не е дълго. След 14-годишен брак, Зона умира след седмото раждане – на сина си Драгутин, разтресена и от смъртта на единствения й брат.

Гане по-късно се жени отново и става баща на още 5 сина. Неговите многобройни потомци днес живеят в Ниш, Паратин, Крагуевац, Белград, Нови Сад и Париж, според думите на наследницата на Зона.

При бомбардировките по време на Втората световна война се рушат гробищата, в която се намират трите основни герои на историята, включително този на Зона.

Двете теории са много различни, но факт е, че любовта на двете момичета е реална и служи като вдъхновение за създаването на прекрасен роман и още по-добър филм. Историята на Зона Замфирова се оказа така вдъхновяваща, че в съседна Сърбия направиха римейк на лентата, която счупи всички рекорди по гледаемост.

loading...

Вашият коментар

Top
error: Content is protected !!

Ползвайки нашия сайт вие приемате и се съгласявате с правилата за неговото използване и информацията, която системата получава за вас Повече информация

The cookie settings on this website are set to "allow cookies" to give you the best browsing experience possible. If you continue to use this website without changing your cookie settings or you click "Accept" below then you are consenting to this.

Close