You are here
Home > Cherchez la femme > Икони и легенди > Коя е истинската Зона Замфирова: Две истории за истинската любов

Коя е истинската Зона Замфирова: Две истории за истинската любов

Мистерията около истинската личност на Зона Замфирова изглежда разбулена – въпросът е дали обичате щастливия край в една любовна история

Помните ли невероятният сръбски кинохит „Зона Замфирова” от преди 15 години?! Лентата на на режисьора Здравко Шотра направи Воин Четкович и Катарина Радивойевич суперзвезди не само в родината, но и на целия Балкански полуостров.

Публиката полудя по невероятния тандем, саундтрака и очарователния торлашки диалект, който внесе допълнителен колорит към романтичната комедия. У нас приеха филма като лична любовна история, която се родее с „Българи от старо време”. Зрителите се връщат отново и отново към него, а най-големите биха искали да прочетат романа. Колко от тях обаче подозират, че Зона Замфирова не е само литературна героиня?!
Зона Замфирова с направи  Воин Четкович и Катарина Радивойевич
Историята на красивата чорбаджийска щерка и Мане Златаря е написана от Стеван Сремац през 1903 г. Той е живял в Ниш от 1879 до 1892 г., с кратка пауза от 2 години, когато остава в Пирот. Присателят прекарва свободното си време в малките ниши на кафенета като „Босна“, „На Маргар“ и „Касина“, където, според думите му, идват много важни господа.

Внимателно слушайки разговорите на занаятчиите, той тайно вади бележника си, за да запише историите им, които по-късно ще бъдат използвани за най-добрите му литературни произведения.
Оригиналният ръкопис на „Зона Замфирова” се пази и днес в Националния музей в Ниш. Преди да напише ръкописа, авторът грубо очертава съдържанието на романа още през 1895 г. в личния си бележник. Романът първо се публикува като поредица в популярен сръбски вестник и така печели първите си поклонници.

Любовната история е пълна с красота и смях и не напразно е препечатвана толкова време. В Сърбия е известна не само лентата, но и мюзикъла и театралната постановка с името на хубавата чорбаджийка. Както не веднъж се оказва в изкуството, хубавата история е вдъхновена от случили се някога събития. Зона Замфирова е съществувала, обичала е своя неблагонадежден златар и се е говорило, че е избягала от бащиния дом, за да бъде с него. Как е завършила дързостта на красавицата обаче?! – Сами може да си изберете.

Торлашката хубавица си има прототип, но теориите за истинската Зона Замфирова са две

Според първата, най-добрата работа на Сремац се основава на истинско събитие, което се случва в Прищина в края на XIX век. Чул е историята от известния писател Бранислав Нушич, който през 1895 г. е сръбски консул в Прищина. Нушич другарува с видни хора, сред които и чорбаджията Замфир Кияметович, баща на 13 деца, сред които и Йевросима, която галено наричал Зона.

Трудно било да не се забележи красотата на Зоната.“Имаше очи като кадифе, коса като коприна, устни като колие, зъби като перли, талия като фиданка, цялата беше “ мамино злато „, ще напише Сремац за музата си.

Когато навършила 16 години, не можела да бъде засенчена по красота – нито в Прищина, нито на далече.

Носела се гиздаво, с копринени шалове и красиви накити. Младежите били луди по нея, но най-вече – Максим, синът на златаря Коста Гапич. Зона лудо се влюбва в Максим (в романа и филма – Мане) и всички тайно обсъждали любовта между двамата младежи. Цялата Прищина знаела това, разбира се, и родителите им, които мълчаливо одобрили тези отношения. В дюкяна на златаря обаче чорбаджи Замфир вдигнал скандал и това било началото на края.

В крайна сметка тежките обиди разделили старите приятели. Когато Коста отвърнал на обидите остро, бащата на Зона Замфирова отвърнал: ”Трябва ли да дам детето си на сина ти? Ще го дам на най-бедното момче, но никога но Максим.”

След това неприятно събитие Зона потънала в скърби, а Максим и другарите му обмислили отмъщение. По това време момичето, се решава да се ожени без одобрение и без благословията на родителите й, се нарича „пристанала“ („бегълка, побегуља „) и това е позор за близките й.

Оскърбеният син на златар предизвикал страшен скандал, който се разнасял с години. Историята е описана в романа – преструва се, че краде чорбаджийката и сломява гордия й баща.

След като Нушич се връща в Белград, една летна вечер разказа цялата история на Сремак, който така се впечатлява, че моли приятеля си за разрешение да разкаже историята. Бранислав се съгласява, но единственото му условие е да не се споменава мястото, където действително се е случило събитието, т.е. Прищина, за да не си разваля доброто приятелство с чорбаджията Замфир.

Така една от най-красивите истории на Стеван Сремак се пренася в сърцето на Ниш.

Ако се питате, какво е станало с тази Зона Замфирова, то няма да научите история с щастлив край. Чорбаджията сдържа тежката си дума – дава я на красив и беден момък – Алекс Грибич. Максим, наречен в романа – Мане, не се жени за Зона, а за друго момиче. Той се самоубива на стари години преди началото на войната. Алекс Гърбич, мъжът на истинската Зона пострадал по време на албанското въстание в Урошевац през 1913 година.

Старият чорбаджи Замфир напуска Прищина заради срама, който преживява. Зона преживява нещастната любов и стига до дълбока старост. Починала на 75-годишна възраст през 1975. На гроба й пише „Тук почива Зона Замфирова”.

Стеван Сремац бил реалист, но повече от очевидно е, че не е искал историята на хубавата чорбаджийка да е с нещастен край.
Втората теория предлага фото-доказателство и разказ от правнучката на Зона, д-р Драгана Милованович, архитект от Белград.

Според твърдението й хаджи Замфир е богат собственик на много земи и истинското му име е Йованко Хаджи-Смилян Янкович. Той наистина е живял в Ниш със своята дъщеря Зоица (Зона). Според нея истинското име на Мане е Гаврил-Гане Йованович.

17-годишната Зона се влюбва в 32-годишния Гане (Maнe). Тя има само брат и семейството обръща голямо внимание на образованието им. Логично е, че Хаджи Смилян, баща й, не може да приеме огромната пропаст между едничката му дъщеря и Гане.

Истинската Зона Замфирова
Истинската Зона Замфирова

Остава неясно дали истинската Зоне е избягала с Гане, дали наистина е станал скандал като в книгата на Сремац, но семейството в крайна сметка дава благословия на брака и всичко завършило щастливо, точно като в книгата и филма.

Но, за съжаление, щастието на двамата млади не е дълго. След 14-годишен брак, Зона умира след седмото раждане – на сина си Драгутин, разтресена и от смъртта на единствения й брат.

Гане по-късно се жени отново и става баща на още 5 сина. Неговите многобройни потомци днес живеят в Ниш, Паратин, Крагуевац, Белград, Нови Сад и Париж, според думите на наследницата на Зона.

При бомбардировките по време на Втората световна война се рушат гробищата, в която се намират трите основни герои на историята, включително този на Зона.

Двете теории са много различни, но факт е, че любовта на двете момичета е реална и служи като вдъхновение за създаването на прекрасен роман и още по-добър филм. Историята на Зона Замфирова се оказа така вдъхновяваща, че в съседна Сърбия направиха римейк на лентата, която счупи всички рекорди по гледаемост.

loading...

Вашият коментар

Top
error: Content is protected !!