You are here
Home > Cherchez la femme > Жените на Големите > Ленард Коен: Наследникът на Арон и любовта му до след края на Пътя

Ленард Коен: Наследникът на Арон и любовта му до след края на Пътя

Ленард Коен изпълни по различен начин предопределеното му място на водач, благодарение на няколко жени и много любов

Ленард Коен беше истински бард. Поет, писател, музикант, чието творчество не следва модата и остава записано в коварната памет на времето. Роден да бъде религиозен водач, той дълго търси себе си и правилното за него лице на Бог. В крайна сметка той успява да развълнува и води тълпата, но чрез изкуството си. Пътят до него обаче минава през любовта…

Наследникът на Арон

Роден е през 1934, но не вижда с очите си нито Втората световна война, нито Холокоста. Богатото му еврейско семейство се е установило в Канада, а баща му – полският емигрант, има солиден бизнес в търговията.

Би могъл да бъде възприет като истински еврейски принц. Бащата на майка му Маша е равин във втория по големина литовски град, талмудист и сътрудник на издания, списвани на идиш. Другият му дядо – Леон прави първото англоезично издание за евреи в Канада и президент на еврейския конгрес.

Роднините на Леонард, подобно на други с фамилиите Коен, Кац и Каган, се считат за потомци на храмовото духовенство. Самият той разказва: „Имах много месианско детство. Казаха ми, че съм потомък на първосвещеника Арон “.

С такъв произход малчуганът може и да не се готви за равин, но завършва еврейско училище, където среща поета Ървинг Лайтонрюен. Там се научава да свири на китара, за да направи впечатление на първото момиче, в което се влюбва.

Баща му умира, когато е само на девет, но освен корени, му оставя и наследство, което да му позволи да се развива извън търговията или религията.

Животът е поема

Ленард Коен не ползва услугите на учител. Сам се упражнява с китарата, но само след две години става най-добрия музикант в окръга. Като тийнейджър започва да печели първите си пари по кафенетата и междувременно открива магията на Гарсия Лорка. Започва да съчинява песни по тях.

Учи поезия и музика, участва в театрални трупи и по пътя на предците си успява да стане дори Президент на студентските дружества. Основава фолк група и докато експериментира с университетското си образование успява да натрупа популярност в литературните кръгове.

Младият поет и прозаик няма нужда да се грижи за насъщния, но все още търси себе си. Успява да припечели нещо с писане, опитва да се включи в семейния бизнес, сам разбира обаче, че това не е неговият път. Откровението го намира през един океан, където го чака Голямата любов.

“So Long, Marianne”

Ленард Коен заминава за Гърция. Там, на остров Хидра вече се е установила една млада и красива норвежка. Мариане Илен е съпруга на известния писател Аксел Йенсен. Дошла от Осло, сама с новороденото им бебе, мисли, че съпругът й ще пристигне скоро. 1960 e, писателят лесно потъва в обятията на друга, а тя е на остров, в който няма автомобили, канализация и течаща вода, има само един магазин и небе, пълно с милиарди звезди.

„Първият път, когато видях Мариане, тя беше на седемнадесет и въпреки това изглеждаше без възраст,почти дете в своята откритост и любопитство. .. Мариане дойде от време, когато жените бяха отгледани да бъдат музи и помощници, каквато беше тя; тя обичаше идейните мъже и самата тя беше креативна. Животът й не беше най-лесният, но като че ли нищо не можеше да победи нейната щедрост и доброта. Истински красива душа. “

Ленард вижда Мариане за първи път в магазина – красива и разплакана. Кани я на чаша вино, защото е разбрал какво се е случило и тогава е началото на дълга среща, която променя живота му.

Тя е родена да бъде жена на поет. Благодарение на нея той открива не само чудото във всяка дреболия около тях, но и че стиховете му стават за пеене. Двамата остават заедно и споделят пътя му до световната слава и концертите. Споделят скиталчествата му през Канада, Щатите, Лондон…Осем години поезия и любов превръщат наследникът на Арон в музикант от световна величина.
Любовната история на Ленард Коен и Мариане Илен
Изкушенията на времето, славата, промените и кой-знае-още-какво слагат край на съвместния им живот. Тя се завръща в Норвегия, той продължава хаотичния си живот на творец. На раздяла й посвещава поредна песен – “So Long, Marianne”. Тя се превръща в химн на любовта за милионите му почитатели и най-красивият жест на благодарност за всичко, което му е дала.

Жените, малко ЛСД, депресии го съпровождат. Създава семейство две години след раздялата си с Мариане Илен. Раждат се децата му Адам и Лорка. След десет години се разделя и с нея. Заменя я фотографката Доменик от Франция, а последната спътница в живота му е актрисата Ребека де Морни.

Ленард Коен остарява, децата растат и стават артисти като него. Жените преминават през живота му, но той е достатъчно смел да сподели в интервю:

„Хората се променят… телата им се променят, но това, което не се променя, е любовта. Когато чуя гласа на Мариане по телефона, знам, че нещо между нас е останало напълно непокътнато, въпреки че животът ни е разделил. Усещам, че любовта никога не умира и че когато едно чувство е толкова силно, че е в състояние да превърне пространството около себе си в песен, то това чувство е неразрушимо!“.
Ленард Коен и Мариане Илен: Любовна история
Писмото

През 2016та, когато той е на 82, а тя на 81, отново ги дели цял океан. Мариане Илен е болна от левкемия през последната година и половина. До нея е Ян Молестад – предан приятел, който знае как да облекчи малкото й останало време болка. Пише до музиканта и той успява навреме да й отговори:

„Е, Мариане, ето че дойде моментът, в който ние вече сме толкова стари, че телата ни се разпадат и аз усещам, че ще те последвам много скоро. Знай, че съм толкова близко зад теб, че ако протегнеш ръката си, ще можеш да докоснеш моята. И знай също, че аз винаги съм те обичал заради твоята красота и мъдрост, но не е нужно да казвам нищо повече, защото ти всъщност ги знаеш всичките тези неща. Сега искам просто да ти пожелая много лек път. Сбогом, стара приятелко. Безкрайна моя любов, ще се видим нататък по пътя…“.

Ян по-късно му изпраща писмо, в което разказва, че е била в съзнание, когато е прочел прощалните му думи. Вдъхнали й спокойствие и кураж, за да направи последната стъпка към неизбежното. В последния й час Ян пее на Мариане любимата й песен, която е вдъхновила – „Птица на жицата“. Ленард Коен умира от левкемия само три месеца и девет дни след нея. Двамата отново са заедно – и след края на Пътя…

loading...

Вашият коментар

Този сайт използва Akismet за намаляване на спама. Научете как се обработват данните ви за коментари.

Top
error: Content is protected !!

Ползвайки нашия сайт вие приемате и се съгласявате с правилата за неговото използване и информацията, която системата получава за вас Повече информация

The cookie settings on this website are set to "allow cookies" to give you the best browsing experience possible. If you continue to use this website without changing your cookie settings or you click "Accept" below then you are consenting to this.

Close