You are here
Home > Хоби и ТВ > Любопитно > Любими български песни, които сме приели за народни, но не са

Любими български песни, които сме приели за народни, но не са

Написани със сърце произведения се пеят от няколко поколения, макар да са забравили авторите ми

Вечните песни на България не са онези, за които воюват феновете на различните стилове музика, които дразнят по-старото поколение или се харесват на любителите на ретрото. Те са тези, които са надживели десетилетия, политически промени, вкусове. С тях са израснали няколко поколения и времето е заличило спомена за авторите им, но не и тях.

„Лудо младо”

Песента, която познава доста кавър версии и без която не минава нито един конкурс за млади таланти, не е народна, както мислят повечето хора. Тя е дело на поета Богомил Гудев и композитора Атанас Бояджиев. Първата му изпълнителка е Стоянка Бонева, която е част от знаменитото трио „Българка”.

Тази толкова лирична любовна песен всъщност се е родила от идеята на авторите да предложат алтернатива на слушателя, който преди падането на Желязната завеса залитал по сръбската музика.

Това е в началото на 70-те години и от БНР не допускат песента да зазвучи заради строфата „Как да стана, малка моме, от къде да взема сила, като ти си я изпила?”. Текстът се сторил на цензорите твърде…еротичен.
ludo-mlado
Песента не е „обнародвана” по държавното радио, но хората я запяват и разпространяват от уста на уста. Създателите й късно получават признание, но „Лудо младо” не губи нито от популярността и любовта на хората. Вече има над 50 версии.

„Драгиева чешма”

Любимата песен на хората, които обичат тежките събирания на маса, е родена в…ресторант. Той се намирал в центъра на Сливен, точно срещу любимия бряст на българите, който стана Европейско дърво на 2014-та.

В заведението наречено, естествено, „Старият бряст” се запознали Георги Гюлмязов – страстен любител на природата и поезията и Димитър Шампион, музикант. Според градската легенда стиховете били дело на друг, на Гюлмязов ги преработил така, че запалил искрата в сърцето на музиканта.

Истинската Драгиева чешма - кръстена в чест на полковник Петър Драгиев и построена от благодарните му подчинени
Истинската Драгиева чешма – кръстена в чест на полковник Петър Драгиев и построена от благодарните му подчинени

И като всички хубави идеи родени на маса, и тази започнала като чернова на салфетка. Шампион взел мотивът и довършил композицията у дома.

Сливналии веднага се влюбили в песента. Годината била 1934.

Животът на композитора не е лек. Създал много сериозни произведения, но се налагало да се справи с ехидните столични конкуренти, получили образование в Стара Европа. Цялото му творчество изгаря при бомбардировките над София през 1944 година. Името му обаче остава скъпо в сърцата на хората от Сливен, които с удоволствие разказват историята на песента и дори се пази онази салфетка, на която е написани първите ноти на песента.

„Имала майка едно ми чедо”

Тази красива песен и особена слабост на майките, чиито синове се казват Никола, не е народна както смятат повечето. Посветена е на един интересен мъж, който десетилетия е бил почитан като герой.

Вдъхновителят на произведението е Никола Парапунов от Разлог. Роден през 1909г., член на БКП, лежал в затвора заради дейността си от 1933 – 1941г. След като излиза на свобода минава в нелегалност. Създава Разложката партизанска чета. С хората си обикаля Рила и Пирин, но загива две години по-късно от полицейски куршум край село Бараково.

Истинският Никола
Истинският Никола

Автор на песента е Димитър Янев от Благоевград. Написва текста и музиката през 60-те години на миналия век, което го прави любимец на партийните величия. Тодор Живков много обича песента и щом разбрал, че е авторска наградил Янев с почетно звание.

Времената са различни, героите на онова време – забравени, но славата на песента е непреходна. Днес я пеят в чест на едно от най-популярните имена, а майки мечтаят синовете им да са „с очи звездици, с лице – трендафил”.

„Облаче ле бяло”
oblache-le-byalo
Песента, превърнала се в химн на емигранта, не е съвсем в стилистиката на фолклора. Съвсем малко са хората обаче, които помнят, че е родена първо като стихотворението „Я кажи ми” на Ран Босилек.

loading...

Вашият коментар

Top
error: Content is protected !!