You are here
Home > Cherchez la femme > Жените на Големите > Любовните писма на Бетовен: Три късчета вечност и една неразгадана тайна

Любовните писма на Бетовен: Три късчета вечност и една неразгадана тайна

Бетовен роди вечна музика, но и три епистоларни шедьовра, чийто адресат така и не беше открит

За величието и значимостта на Бетовен в музиката отдавна вече е казано всичко. Човечеството го запомни като самотен гений, чиито композиции записаха името му във вечността . Изследователите на живота му могат да ви разкажат всичко – дори как преживял прогресивното си оглушванане, за да създаде музика. Никой обаче не успя да разбули най-голямата мистерия в живота на Лудвиг ван Бетовен. За нея свидетелстват само три писма. Те обаче се оказаха достатъчно искренни, за да родят загадката, наречена „Безсмъртна любима”.

Два века след като ги е писал все още се търси мистериозната дама. От догадките се раждат слухове, митове и дори произведения на изкуството. Със сигурност е била изключителна жена. Каква друга би могла да провокира творец като Бетовен да напише това:

6 юли, понеделник, сутринта

Мой ангел, мое всичко, мое истинско аз – само няколко думи днес и с твоя молив – От утре квартирата ми няма да е сигурна – какво безполезно губене на време – Защо е тази дълбока тъга, когато нуждата говори – може ли любовта ни да оцелее без саможертви, без да желаем всичко един от друг; можеш ли да промениш факта, че не си изцяло моя, аз не съм съвсем твой – о, Боже, погледни красотата на природата и помири духа си с неизбежното – Любовта изисква всичко и това е много справедливо – тоест, аз да бъда с теб и ти с мен.
Но ти забравяш толкова бързо, че аз трябва да живея и за двама ни; ако бяхме изцяло заедно, и двамата нямаше да чувстваме болка – Пътуването ми беше ужасно – пристигнах тук вчера чак в 4 часа сутринта.

Поради липса на коне, каретата избра друг път – но колко страшен беше той; за предпоследен път бях предупреден да не пътувам през нощта. Обхвана ме страх от гората, но това само ме направи още по-нетърпелив – и сгреших.

Каретата се счупи, поради ужасния път, черен път без подходяща настилка. Ако двамата кочияши не бяха с мен, щях да остана безпомощен на пътя. Естерхази е пътувал по обичайния път тук и е изпадал в същото положение с осем коне, а аз – с четири. Въпреки това изпитвам известно удоволствие, както винаги, когато преодолявам трудности – А сега – бърза промяна от външното към вътрешното.
Вероятно ще се видим скоро, само днес не мога да изразя всички размисли относно живота ми, които ме споходиха през тези няколко дни – Ако нашите сърца винаги са били близо, нямаше да имам подобни мисли.

Изпълнен съм с толкова много за казване – О – Има моменти, в които чувствам, че думите не значат нищо – усмихни се – остани моята вярна и единствена любима, мое всичко, както аз за теб, останалото е в ръцете на боговете – това, което ни предстои и каквото ни е писано.

Твой верен Лудвиг
Бетовен любовни писма
***

6 юли, понеделник, вечерта

Ти страдаш, любимо мое създание – чак сега разбирам, че писмата трябва да се изпращат много рано, в понеделниците и четвъртъците – единствените дни, когато пощата се доставя до К.– ти страдаш – О, където и да съм, ти си с мен, ще направя така, че да живеем заедно – ако не мога да живея с теб, що за живот е това!

Без теб, обграден отвсякъде с човешка добрина, добрина, която не се старая да заслужа и не заслужавам – аз страдам. Смирението на човек към човека – от това ме боли – и когато се считам за част от вселената, какво съм аз и какво е човекът, определен за най-великия? – И въпреки това, вътре в човека присъства божественият елемент.

Тъгувам, когато си мисля, че няма да получиш първите новини от мен до събота. Въпреки това те обичам, колкото и ти мен, дори повече, но никога не се крий от мен – Лека нощ – ще направя минералните бани и трябва да си лягам. О, Боже, толкова близо! Толкова далеч! Не е ли любовта ни истинско здание в Рая? Ала освен това, тя е и устойчива, колкото са небесата.

***

Добро утро на 07 юли,

Въпреки че все още съм в леглото, мислите ми бягат към теб, моя Безсмъртна любима, понякога радостни, после тъжни, очаквайки да разбера дали съдбата ще ни чуе, или не.

Да живея сам е единственото решение за мен – или само с теб, или напълно сам.

Да, аз съм решен да стигна до края, до предела на времето и пространството, за да стигна до теб и да падна в прегръдките ти, за да ти кажа, че ти си моят дом и мога да изпратя душата си, въплътена в теб, в царството на духовете.

Да, за нещастие, така е. Ти ще намериш сили да преодолееш всичко, особено след като знаеш колко съм ти верен; никой друг не може да притежава сърцето ми – никога, никога!

О, Господи, защо трябва да се разделяме с хората, които обичаме! И въпреки това сега моят живот във Виена е ужасен. Твоята любов ме прави едновременно най-щастливият и най-нещастният човек. На моята възраст имам нужда от уравновесен, спокоен живот – може ли това да стане при нашата връзка?

Ангел мой, току-що разбрах, че пощенската кола пътува всеки ден, така че трябва да привърша веднага, за да получиш писмото бързо. Успокой се! Само ако спокойно погледнем на живота си ще можем да постигнем тъй желаното от нас – да живеем заедно.

Успокой се, обичай ме – днес, вчера. Какъв мъчителен копнеж по теб – ти, мой Живот, мое Всичко. Прощавай… О, продължавай да ме обичаш – никога не се съмнявай в най-вярното сърце на твоя любим.

Твоят възлюбен Л.

Вечно твой.
Вечно моя.
Вечно наше.

loading...

Вашият коментар

Top
error: Content is protected !!