You are here
Home > Хоби и ТВ > Любопитно > Милано – другата страна на Столицата на модата

Милано – другата страна на Столицата на модата

Когато чуят Милано, мнозина си представят бляскави модни ревюта, куп известни личности и последни колекции на най-скъпите марки.

Разбира се, това не липсва в италианския град, който не случайно си е извоювал прозвището Столица на модата. Но хората, които посещават Милано не заради бутиците и блясъка, са не по-малко от тези, които го правят точно о тази причина.

Дори май са повече… Е, наскоро и аз попаднах в тази група. Милано за мен бе една отколешна мечта. И надали ще изненада някого, че основната причина за това е внушителната готическа катедрала в центъра на града, която блести от хиляди снимки в социалните мрежи. Това място си е истински рай, казвах си не веднъж.

Централната гара в Милано
Централната гара в Милано

И ето че успях и аз да се добера до Рая.

Предишният път вкусих от Милано само по време на краткия си престой на Централната ЖП гара. Впечатляваща, красива постройка, която те кара да спреш за миг и да се огледаш докато бързащите за поредния влак те блъскат без притеснение. Лудница и изкуство на едно място.

И сега пак съм на тази същата гара, но с бодра стъпка, която мога да сравня с джогинг, се насочвам към заветната си цел – Дуомото. Да бъдеш в Милано и да не видиш катедралата е също толкова голям грях, колкото да отидеш в Рим и да не видиш папата. Всъщност, доста по-голям, защото храмът си е все там и само чака да бъде намерен.

Галерия "Виторио Емануеле"
Галерия „Виторио Емануеле“

Това не се оказва особено трудна задача, ако имаш гид или пък доста ориентация по карта. Или пък о тълпите от туристи. Те са навсякъде през март, представям си какво е през лятото. Стигам до Градския дворец, шмугвам се набързо в единия вход на галерия „Виторио Емануеле“ и с неприкрита припряност очаквам заветния миг да зърна Дуомото.

Ето го и него, в цялата си прелест.

Дали заради огромното ми желание да го видя или заради щедрите слънчеви лъчи, които се отразяват във величествената сграда, не ми трябват повече от две секунди, за да стигна до извода, че това е най-красивото нещо, което съм виждала. Просто заставаш пред катедралата и забравяш за всичко.

Дуомо ди Милано
Дуомо ди Милано

Е, поне докато някой доста напорист продават на селфи стикове или царевични зърна не ти развали идилията. Но те са част от пейзажа. И идват с предупреждението, че тук много се краде. Както при всяка друга топ туристическа забележителност…

Кратка почивка на стълбите на Дуомото. Зареждане на батериите с малък, но толкова вкусен сандвич със сьомга и авокадо. Време е и за малко сладолед, поднесен като цвете във вафлената фунийка. Разбираме се с продавачите с жестове и усмивки. Всички са приветливи, сигурно заредени от енергията на това място.

Хора всякакви.

Всеки вади телефон, апарат, запечатва мига. Отнякъде се чува романтика музика. Уличният музикант слага черешката на тортата на преживяването. Докато за едни времето сякаш е спряло, други забързано обикалят по задачи. Краят на работния ден идва, а съм обиколила само в радиус на километър-два от Дуомото.

Малко павилионче за сувенири и почти триумфални възгласи, че съм намерила магнитчета за по две евро. Минавам отново през галерията „Виторио Емануеле“. Покрай мен в тясно съжителство са бутици на Gucci, D&G, Prada, Versace и всички други модни титани. Но сякаш тяхната роля е по-скоро да придават тежест на обстановката, защото посещението в тях е доста рехаво.

Галерия "Виторио Емануеле"
Галерия „Виторио Емануеле“

Но бикът в мозайката на галерията се радва на значителен интерес. Поверието гласи, че трябва да се завъртиш три пъти на пета върху интимните му части за късмет. Мисия – изпълнена. Тръгвам по забързаните и вече препълнени улици на Милано. Слънцето след малко ще помага за довиждане, а животът сякаш сега започва.

Отвсякъде ухае на скъп парфюм.

Мъжете са изискани, костюмът не е изключение, а по-скоро правило. Лесно могат да се различат местните от туристите. Все пак, да живееш в Столицата на модата изисква да бъдеш в крак с модата. Минавам покрай красива сграда на университет, който първоначално помислих, че е дворец. А вътре студентите се радват на един от първите слънчеви лъчи.

Кастела Сфорцеско
Кастела Сфорцеско

След кратко лутане по улици и карти съм пред Двореца на сфорците. Вход свободен, много туристи, снимки на залез слънце. След огромната крепост те посреща лунапарк и радостни детски викове. Вървя по алеите на Парка на свободата, устремена към арката. Чувам българска реч за пореден път днес.

Ето я и нея, вижда се в далечината.

Не е триумфална, но е на свободата. Застава пъргаво отпред за снимка. Няма време да стигна по-близо, защото денят напредва, а влакът не е за изпускане. Поредният забързан спринт до метрото и поредното лутане по карта. Те хората добре да си го уредили, само да си по на ти с ориентацията.

Дуомо ди Милано
Дуомо ди Милано

И отново стигам до крайната точка на моето няколкочасово приключение. Ето я красивата гара, а на последния перон е и влака. Качвам се с пълно сърце и много запечатани завинаги моменти. Милано, моя любов, ще се видим отново скоро!

loading...

Вашият коментар

Top
error: Content is protected !!