You are here
Home > Здраве и красота > Насилие над собствената личност: Проверете дали и как си го причинявате

Насилие над собствената личност: Проверете дали и как си го причинявате

Психосоматичните реакции са един вид самозащита, а разрушителната й сила корелира със степента на насилие над себе си

Специалистите са забелязали, че пациентите, които по-често са склонни към психосоматика, имат специфичен профил. Те са хора, намиращи се под високо напрежение, не умеят да релаксират и да се отпускат, имат силна воля и са дейни, или както се казва – винаги готови да се хвърлят в боя. Това явление може да се определи като насилие над личността, но предизвикано от самата личност.

Усилията, които се полагат, са необходими, за да се постигнат целите в живота на всеки човек, но те трябва да са само средства за успеха, а не начин за потискане на себе си. Ако другти оказва подобно въздействие, винаги можеш да се отбраниш или да избягаш, но ако това си самият ти, не можеш да се скриеш.
Психосоматика самобичуване
Как лесно може да се диагностицира състоянието

Човекът е изградил живота си въз основа на множество правила.
Той има категорични убеждения, които не подлежат на критика, пълен е със забрани, задължения и отговорности.
Перфекционист е до мозъка на костите си.
Има трудности да се отпусне, постоянно е във физическа и умствена мобилизация.
Създава си условия за аскетизъм. Измъчва се с крайни диети, изтощителни физически упражнения, не си позволява да се забавлява.
Има обсесивно желание да се самоусъвършенства, стремеж за лично израстване.
Пренебрегва емоционалната страна на живота.
Самоуважението му не е стабилно и се влияе от провалите и постиженията му.
Има склонност към депресия, зависимост към алкохол и/или наркотици.
Психоаналитиците биха казали, че егото на такъв човек е доста голямо. Някои терапевти биха го определели като силна личност с твърд характер.

Какви са причините за описаното явление

Това е компенсация, която се е появила в резултат на психическо травмиране в отношенията със значими за личността хора. Такива ситуации често възникват в детството, особено в отношенията дете-родител, тъй като родителите не съумяват да отговорят на нуждите на детето за безусловна любов и подкрепа. Това е така наречената травма на развитието.

Здравословното развитие през този период е блокирано. Човек се капсулира за болезнените преживявания, стреми се да запази дистанция от тях, оцеляването става приоритет за него.
Съществуват три основни психически травми тук: нарцистично възпитание, нарцистична рана, неблагоприятна ситуация.

Ефектът на нарцистичното възпитание

Родителите създават среда за детето, която задава посланието: „Ще те обичам,ако…“. Детето развива убеждението, че има образ, който се очаква от него да попълни, а не своя уникалност. То е обичано, ако е послушно, прилежно, интелигентно. То си създава фалшива идентичност. В резултат детето започва да функционира с компенсаторна самостоятелност.

Нейните механизми се изразяват по следния начин:

„Аз не съм важен, моите постижения са важни.“
„Ще бъда обичан, ако отговарям на определени очаквания.“
Водещото е: „Аз не съм този, който казвам, че съм…“, „Ако разберат какъв съм, ще се изложа…“

Неблагоприятна ситуация на развитие

Такова дете живее в лошо семейство – родителите са алкохолици, психически или физически болни. Ето защо то е принудено отрано да се грижи за тях, да стане възрастен човек преждевременно. Буквално се превръща в родител за своите родители. То получава много по-малко от всичко, което получава дете на неговата възраст, ако е отглеждано в нормална семейна среда. То не може да придобие усещане за своята уникалност, грижата за него е недостатъчна, обичка и любовта са оскъдни. То няма време да играе, често е отчаяно и се страхува.

Има следните механизми на компенсация:

„Аз не съм важен.“
„Не трябва и не мога да имам никакви очаквания от света.“
Водещото е: „В живота мога да разчитат само и единствено на себе си. Трябва да съм силен.“
Такива хора се стремят да не повторят грешките на родители си и да не вървят по техния път.
Травмираното дете
Детето е преживяло насилие, психологически натиск, унижения. В резултат на травматичната ситуация то не може да уважава себе си и собствената си индивидуалност.
Компенсира със следните механизми:
„Достоен съм за повече.“
„Ще докажа на света, че съм достоен. Всички ще научат за мен.“
Водещото е: „Трябва да постигна много, за да мога да се откроя и да ме забележат.“

Издайническите нагласи

Независимо, че бяха описани три типа и те са преминали през различни изживявания, пациентите имат сходни житейски модели. Те често се придържат към следните нагласи спрямо света:

„Нямам на кого да разчитам.“
„В живота трябва да се стремя да постигна повече.“
„Животът е плуване срещу течението, не трябва никога да изпускаме греблото, защото в противен случай сме загубени.“
Това е защитната броня, която проговаря с надежда, че истината за личността може да останескрита за околните.
Изразите, които редовно декларират такива хора, звучат така:
„Аз постъпвам грешно, не съм подходящ…“
„Трябва винаги да се старая, да се напрягам, да се издърпвам със собствените си ръце от проблемите.“
„Не мога да се отпусна, не мога да си позволя, затова винаги съм в напрежение.“
„Ако се отпусна, ще се разпадна на парчета.“
„Срамувам се да споделя, че се страхувам да се изложа. Ако привлека вниманието, всички ще разберат, че аз не съм това, което смятат. Трябва постоянно да се прикривам.“

Какви са последствията

Психосоматиката под различни форми и депресията са дежурните резултати на насилието над себе си. В моменти, в които се задейства програма за самоунищожение, хората развиват автоимунно или раково заболяване.

Съвети от терапевтите

Ако смятате, че ще насърчите някого с изречения от рода на „Бъди себе си!“, „Отпусни се и се радвай на живота“, грешите тотално. Те са напълно безполезни за такъв човек. Може даже допълнително да го напрегнат.

Да бъде от помощ може само връщането към онези мигове, в които е изживяна болката, страхът и срамът. Когато са се чувствали отчаяни и са страдали, внушавайки си колко са ненужни и самотни. Това е пътят към себе си, най-верният и правилният, който може да изгради ново доверие към личността.

Проверете себе си с този тест

Ако искате да определите степента си на насилие над себе си, може да пробвате с един тест.
1. Завършете 10 изречения, които започват с думата „Трябва“
2. Пробвайте да замените думата „Трябва“ във вашите изречения с думата „Искам“.
3. Пребройте колко пъти не е удачно да го направите и сте оставили изречението с „Трябва“.
4. От броя, който сте получили, ще разберете по 10-точковата система, каква е степента ви на насилие над себе си.

loading...

Вашият коментар

Top
error: Content is protected !!