Позитивната психология понякога води към нашия собствен ад
Няма път към щастието, щастието е пътят. Щастието в живота ви зависи от качеството на вашите мисли. Вътрешният мир започва с усмивка. Вярвайте, че животът си струва да се живее и вашата вяра ще създаде такъв живот.
Подобни цитати станаха обичайни през последните две десетилетия, след основаването на позитивната психология като научна област и нейния бърз пробив в популярната култура. Създадена като реакция на тенденцията в психологията да се фокусира върху недостатъците и слабостите, позитивната психология се фокусира върху теми като:
оптимизъм, удовлетвореност от живота, щастие, емпатия и самосъчувствие, самочувствие, надежда и издигане над проблемите.
Методите, които тя използва, се основават на основните й предположения: първо, че нашите мисли създават нашата субективна реалност, и второ, че нашето поведение (навици, практики, модели) създава нашия живот. Ето защо се предлагат поведенчески интервенции като практикуване на благодарност, оптимизъм, подхранване на надежда и близки приятелства, скромност и положителни очаквания за положителни резултати и т.н.
Този тип психология се подкрепя и от изследвания, които показват, че подобни практики наистина водят до по-щастлив и пълноценен живот. Какъв е тогава проблемът, питате?
Комерсиализация
Възможността за комерсиализация е повече от очевидна и повсеместна в наши дни. Книги, филми, уелнес индустрията, различни учители, гурута на успеха, щастието и прогреса. С психологията се смесват различни учения и практики: древни философии, учения за прераждането и пътя на душите, йога, медитация, утвърждаващи техники… Прави се амалгама, която не е задължително да е вредна, но може да бъде доста объркваща. Всеки търси своя смисъл и своя начин, но някои от миксовете не предлагат много смисъл и могат да навредят на хора с реални психически затруднения и проблеми.
Създаване на чувство за вина
За много хора комерсиалното използване на позитивната психология е тривиално, но за някои може да създаде чувство на неадекватност и вина. Настоявайки, че ние сме създателите на собственото си щастие, тези хора се чудят защо не могат да създадат своето собствено щастие? Какво не е наред с тях? Къде грешат? Защо са неуспешни? Има и хора с реални проблеми – финансови, лични – които се нуждаят от помощ, различна от тази на позитивната психология.
Положителни илюзии, отрицателни резултати
През 1988 г. група психолози измислиха израза положителни илюзии. Това са нереално положителни нагласи към себе си, другите, околната среда; това са когнитивни процеси, които някои хора имат, когато искат да се укрепят, за да преодолеят трудностите. По същество положителните илюзии са възгледи на изключителен оптимизъм, които продължават дори когато се сблъскват с факти и реалности. Психолозите, които са забелязали положителни илюзии, предполагат, че те защитават субективното благополучие на тези, които ги имат.
По-късно проучване установи, че положителните илюзии и поведението, които следват, водят до психологически дезадаптивни състояния като по-лошо здраве, по-лоши социални взаимоотношения, отрицателни резултати на работното място и изблици на нарцисизъм.
Ема, например, има положителни илюзии. Тя смята себе си за изключително интелигентна, успешна, страхотен приятел и съпруга и действа в съответствие с тези вярвания. Чувства се страхотно за известно време. Тогава някои от приятелите започват да се дистанцират от нея, шефът я предупреждава да бъде по-пъргава, мъжът й я критикува, че се държи безинтересно и арогантно. Тя, поради положителните си илюзии, не може да получава обратна връзка от тях, нито може да ги разбере и продължава да се държи по същия начин.
Приятелите може да я напуснат, бракът й може да се влоши и тя може да загуби работата си.
Токсична позитивност
Токсичната позитивност е явление, при което човекът не разпознава и обработва напълно всички емоции, а само тези, които смята за приятни. Така този човек ще изпитва и изразява, например, радост и благодарност, но не и чувства, които са му неприятни, като тъга или гняв.
Позитивната психология набляга на положителните чувства и премахва неприятните, но за истинското развитие на личността се нуждае от всички чувства. Когато бъдат оставени неуправлявани, те могат да бъдат изоставени и да загубят правия път. Пренебрегвайки и потискайки неприятните чувства, човек пренебрегва и потиска една неразделна част от себе си. Усещането и справянето с тъгата, скуката или гнева позволява на хората да получат перспектива и разбиране за сложността на живота и щастието, което в дългосрочен план подобрява усещането за благополучие. В дългосрочен план потискането на неприятните чувства води до неавтентичност и усещане за празнота.
И накрая, в защита на позитивната психология, трябва да се каже, че ние самите сме отговорни за собственото си благополучие. Мислите, които имаме, чувствата, които изпитваме, нещата, които практикуваме, изборите, които правим – това е мозайката на нашия живот.