You are here
Home > Cherchez la femme > Жените на Големите > Николо Паганини – божествен талант и ужасна слава

Николо Паганини – божествен талант и ужасна слава

Завистници нарекоха Николо Паганини „Цигулар на дявола”, талантът обаче го направи безсмъртен

За масовата публика Николо Паганини е „Цигулар на дявола” – ужасно прозвище, което прикачват към името му във времена, когато това поставя живота му в риск. Това е причината неговият син с години се бори погребе праха му. Издъхнал в мъки, анатемосан от Католическата църква, с обругани тленни останки, музикантът с детилетия не намира покой. Ковчегът му обикаля Европа и дори е прикован с вериги на скала на необитаем остров. Наследникът на виртуоза дава над милион златни лири, за да бъде опростен баща му за несъществуващи грехове. В края на XIX век праха на именития цигулар е опят и погребан, а легендата за гениалния музикант остава жива завинаги…

Едно раждане, предизвестено от ангели и съпроводено от Дявола

Николо Паганини се ражда в стария квартал на Генуа, на 27ми октомври 1782 година. Първата си глътка въздух поема на, О, Боже, улица „Черна котка” №38! Когато става известен градските клюкари твърдят, че старата акушерка се спънала на прага на дома му и изругала, споменавайки името на дявола. Точно тогава проплакало бебето и така душата му била обречена на Нечестивия.

Всъщност, според семейната легенда, Николо Пагадини е дете с божествена искра. Майка му имала дарба. Сънува ангел, който й обещава да сбъдне едно нейна молба до Господ. Тя иска бебето й да стане велик цигулар и след това го сънува, обграден от екзалтирана публика.

Бащата, сам нереализирал се музикант, продава мандолини и приема присърце предреченото от съпругата му. Семейството има шест деца, но в третото са всичките му очаквания и надежди. Научава го да свири на мандолина, а на шест – на цигулка. Затваря го на тъмно, горе на тавана и го принуждава да свири до изнемога – по 12 часа, докато възпроизведе съвършен звук!

Николо Паганини е болнав, но баща му е безпощаден. С уроци по цигулка го докарва до каталепсия и семейството почти го погребва, мислейки го за умрял. Детето обаче се съживява в ковчега и само след две години написва първите си произведения.

Започва да гастролира през 1800 и малкият виртуоз остава в хватката на деспота, докато израства и започва да обикаля в Европа.
Николо Паганини биография

„На способните завиждат, на талантливите вредят, а на гениалните отмъщават“

В името на свободата, а и защото все пак обича цигулката си, Николо Паганини не спира да работи до сетен дъх. Доживява 57 с убийствен ритъм на работа и поведение на съвременна рок звезда. Завистниците говорят за неговите гуляи, разврат и прехласване по хазарта, но не споменават убийствените репетиции и ежедневни концерти.

С изпълненията си на куп инструменти, не само на цигулка, той може да замени цял оркестър. Провокира враговете си с изпълнения на една струна и симулиране на различни звуци от природата.

Той се забавлява със слуховете как е продал душата си на Дявола, за да свири така нереално. Поддържа имиджа си като концертира винаги облечен в черно, с изпълненията си докарвал дамите в залата до припадък и категорично отказвал да пише химни за духовенството.
За капак в пресата непрекъснато се тиражират вести за смъртта му, а той ги опровергава на другия ден. Това се превръща в истински ритуал. При поредното публикуване на некролога му, редакцията допълва с коментар: „Ние се надяваме, че скоро, както обикновено, ще напише опровержение.“

Николо Паганини и жените

Болезнено слаб, сух, прегърбен, с изкривени рамо и крак заради цигулката, но с очи, които изгарят. Демоничният му вид плаши, но и привличат жените, които и преди три века са обожавали да си играят с огъня! Благодарение на таланта си, уродливото патенце се превръща в лебед на сцената.
Embed from Getty Images
Стендал допълва легендата около името му, че е бил съден за отвличане на чужда жена и зад решетките се е научил да свири така изкусно.

Паганини умее да се възползва от страстта на жените към него. На сина си разказва за аферата със сестрата на Наполеон. Елиза, херцогинята на Тоскана е по-възрастна от него и изгаряла от ревност, когато преследва дамите в двора й. Назначава го за придворен музикант, но това не смирява буйната му натура. След три години служба моли за отпуск и обикаля Италия.

По-късно се запознава с Полин Бонапарт. Нарича я Червената роза /Бялата е Елиза/. „Букетът” му от откъснати цветя расте, но новата дама в леглото му се оказва също толкова страстна и непостоянна като него. Виртуозът заболява и тя лесно го заменя с някой, които има по-малко проблеми.

По-късно се забърква с поредната разпътна красавица, чийто баща се опитва да осъди за компенсация. Тя ражда дете, което не живее дълго и се жени за мъж, който случайно също е с фамилия Паганини.

Красивата певица Антония Биянки му подарява щастието да бъде баща. Ражда син, когото наричат Акиле /Ахил. Той признава бащинството си, макар близките им да не са така сигурни в това. Никога не се жени за Антония и се разделят, когато момченцето навършва 3. Цигуларят му дава не само фамилията си, но и поема отговорност за него. В името на бъдещето му, овладява слабостта си към хазарта и успява да спечели завидно състояние.

Безбройни и скандални са похожденията на музиканта след това. Той вярва, че за мъжът свободата е висше благо, но сърцето му е щедро. Подпомага непрекъснато голямото си семейство и дарява за благотворителност. Грижи се за сина си добре, но единствената му постоянна спътница е цигулката.

„Вдовицата на Паганини”

Цигулката с това романтично име има история, достойна за роман. През 1800 година в Ливорно младият Николо проиграва инструмента си на карти. Съперниците му не я връщат за вечерта, когато има концерт, но един странник му помага в бедата.

Казва, че го е чувал да свири, но инструментът, който заложил, не е за него. Предлага му в замяна цигулка на неизвестен до тогава майстор – Джузепе Гуарнери дел Джезу.

Звукът на инструмента докосва толкова душата на музиканта, че той остава с нея до смъртен одър. Накрая, съсипан от множество болести, ням и немощен, той гали струните на любимата си, защото не може да вдигне лъка.

Виртуозът подсигурява сина и сестрите си, но цигулката си завещава за вечни времена на Генуа. Родният му град пази съкровището на Никола Паганини като истинска реликва. За да не загуби силата си, веднъж годишно виртуоз, спечелил конкурс, получава правото да свири на нея и да се докосне до легендата, която не изчезва през вековете.

loading...

Вашият коментар

Този сайт използва Akismet за намаляване на спама. Научете как се обработват данните ви за коментари.

Top
error: Content is protected !!

Ползвайки нашия сайт вие приемате и се съгласявате с правилата за неговото използване и информацията, която системата получава за вас Повече информация

The cookie settings on this website are set to "allow cookies" to give you the best browsing experience possible. If you continue to use this website without changing your cookie settings or you click "Accept" below then you are consenting to this.

Close