You are here
Home > Cherchez la femme > Момичета, има смисъл > Отровни връзки: Не е любов да бъдеш роб на другия!

Отровни връзки: Не е любов да бъдеш роб на другия!

Кога една връзка се превръща в емоционално робство и можем ли да спрем?

Страхът е най-сигурния инструмент, с който един човек може да бъде привързан към друг, дори да не го обича. Човекът е социално същество и поставен в изолация полудява и умира. Затова и необходимостта от връзка или контакт с друго човешко същество го прави особено уязвим и податлив на манипулации. Особено когато другият партньор използва неговите желания и слабости, за да го контролира.

Чували сме израза „отровни връзки“. Това са отношения между двамата партньори, които са базирани по-скоро на доминантно — подчинителни взаимовръзки или на страх и нужда. Да бъдеш с един човек само защото се боиш от самотата често привързва един към друг хора, които иначе нямат нищо общо. Но трябва ли да останем свързани, ако онова, което споделяме не е любов? И как да разпознаем, че сме изпаднали в отровна връзка?

Ще те обичам, само ако…

22-годишно момиче се премества в голям град. Ново жилище, нови приятели, нова работа, нов живот. Всичко изглежда прекрасно, докато среща Него. Той е умен, галантен, забавен и грижовен. Тя хлътва до уши, скоро заживяват заедно. Мислите си — пълна идилия? Е, приказката няма щастлив край. Много скоро партньорът й обсебва живота й. И започва да й поставя условия. „Ще те обичам, ако…“ и това ако е свързано с ограничения, забрани, принуди. Психологическият тормоз също е фактор. Когато тя се противопоставя той просто я напуска за дни, седмици, дори месеци. Достатъчно дълго време, за да се почувства сама, изоставена и уязвима. Но не достатъчно, за да се освободи от опасното му влияние. Три години след началото на връзката, самоуверената млада жена е пълна развалина, с нервно разстройство, стресирана, депресирана и под пълно подчинение на партньора си. Тя е напълно неспособна да се откъсне от него, да се освободи от влиянието му, защото той й действа като отрова. Не й дава възможност напълно да се освободи от него, но не й дава и сигурността, от която има нужда, за да се успокои и да бъде щастлива. Тази връзка няма щастлив край. Накрая се намесва семейството и принудително ги разделя за постоянно. Нужни са години терапия, за да се възстанови поне частично. Но дори и след това тя не е в състояние да изгради нормална емоционална връзка, заради преживяното първия път.

Отровни връзки - когато любовта не е любов сн. Pixabay
Отровни връзки – когато любовта не е любов сн. Pixabay

Аз съм шефът!

Мъжете са родени доминанти. Те обичат да се налагат, да контролират, да завладяват. Но какво се случва, когато и една жена покаже същите качества. Жените доминанти плашат. Те са силни, независими, не плащат данък обществено мнение и не се боят да сложат край на една връзка, ако партньорът им не ги удовлетворява. Какво става обаче, когато мъжът се окаже в ролята на подчинен, а жената е шефът в семейството. Връзката се изражда от любов в омраза.

Достатъчно много примери могат да бъдат дадени в този контекст. Влюбена двойка, при която водещата роля е жената. Тя е независима, богата, красива и успяла. Той е млад и привлекателен, спечелил е интереса й именно с тези свои качества. Но много скоро тя се уморява от него, тъй като той не може да й бъде равностоен партньор. Той от своя страна започва да ненавижда безкрайната й амбиция и фактът, че стои по високо от него във всяко отношение. И любовта се превръща в омраза. Вместо да се опита да стигне до нивото й, най-често другият се опитва да „накаже“, да „отмъсти“ на партньорката си, заради това, че е по-добра от него. В същото време по никакъв начин не желае да прекрати връзката си с нея, тъй като тя трябва да разбере, че той е „по-силен“ от нея.

Най-често подобни връзки приключват с раздяла, която оставя горчив вкус в устите и на двамата партньори. Силните жени рядко се впускат след това в подобни връзки. И ако не намерят подходящ мъж, който да им бъде истински партньор във всяко едно отношение и да не се смущава от успеха и независимостта им, предпочитат да останат сами.

Страх ме е, че ще умра сам/а

Страхът от самота, ужасът, че когато остареете няма да има кой да ви помага и да се грижи за вас е най-мощния стимулатор за много връзки. Ще се изненадате на какво са готови милиони мъже и жени по цял свят, само и само да не се окажат в подобно незавидно положение. „Най-големият ми страх е, че ще остана сама. Готова съм на всичко, само и само да не ме напусне“, сподели наскоро една омъжена жена. Въпреки че семейният й живот не би могъл да се нарече хармоничен и въпреки че имаше две големи деца, които бяха напълно способни да я осигурят и да се погрижат за нея, тя отказа да сложи край на брака си. И продължи стоически да търпи лошия характер на съпруга си, както го бе правила години по-рано.

И за да върнем баланса, ще признаем, че мъжете, особено тези, които са минали 40, също се водят от тези мотиви, когато създават връзка. Без значение дали жената до тях е Ксантипа, без значение дали постоянно ги порицава и упреква, без значение дали е сурова с тях или груба. Те остават свързани с нея, защото усещат старостта върху плещите си. И осъзнават, че не са в състояние да се справят сами, а имат нужда от грижи. И колкото и да е труден и нехармоничен бракът с партньорката им, те няма да я изоставят. Защото се боят, че ще останат сами.

Етикетът „има“ значение

От Ренесанса насам обществото ни много обича да лепи етикети. И мотото, че един мъж имал много жени е мъжкар, а една жена с повече от една връзка е паднала, продължава да важи и до днес. Ще се изненадате колко „свободомислещи“ са мъжете, когато става въпрос за случайни връзки. И колко консервативни стават, когато дойде моментът да се оженят. Най-често те си избират някое невинно и неопитно младо момиче, което все още не се е сблъскало с грозната страна на живота и се стараят така да го привържат към себе си, че никога и да не помисли да си тръгне. Според някои тези мъже се превръщат в най-верните и образцови съпрузи, но истината е малко по-цинична — те просто се стараят да са сигурни, че партньорката им никога няма да погледне извън брачното ложе.

В същото време жени, които също са си живели живота и са имали буйна младост, далеч не могат да се радват на толкова хармонично семейно щастие. Една от причините е „етикетът“, който обществото им е залепил. Най-често те са принудени да се омъжат или в чужбина, или за мъже от доста далечни краища на страната. И това за тях е единствената алтернатива да имат семейство, тъй като „етикетът“, който носят има значение в тяхната общност. И често пъти в името на компромиса, са принудени да търпят дори упреци за бурното си минало от страна на своите половинки.

Аз съм жена, трябва да се подчинявам и да слушам

В патриархалното общество, което продължава да доминира и в наши дни, жената все още се третира като човек второ качество. Нещо повече — в последните години се прави всичко, за да се внуши, че тя е неспособна на друго, освен да работи, да се грижи за домакинската работа и да обслужва мъжа. И задължително към всичко това тя трябва да бъде красива и добра в леглото.

По-ужасното е, че все повече млади момичета приемат тези етикети върху себе си. И то напълно безропотно. Млади и амбициозни момичета, които имат всички качества да се превърнат в успешни лидери и да си проправят сами път в живота, предпочитат да се превърнат в съпруги и домакини, които се грижат само за две неща — външния си вид и удоволствието на мъжа. А къде остава тяхната личност? Тя просто се обезличава. Във викторианската епоха, след брака жената буквално се е превръщала в собственост на мъжа. И е ставала социално мъртва — без право на лична собственост, без право на глас, без право да бъде самостоятелна и независима. Само 180 години по-късно, модерното общество се опитва да върне същите разбирания — с единствената разлика, че освен съпруга и домакиня, жената вече е и труженичка. Само за сравнение — в западното общество нейния образ започва да деградира /“50 нюанса сиво“ на Е. Л. Джеймс и производните й/, докато на изток тя тепърва прави опити да се еманципира — революция, която е на път да бъде потушена в зародиш.

С две думи — дори и в съвременното модерно общество, след сватбата жената приема, че трябва да се подчинява на мъжа, да го слуша и да се съобразява с него, тъй като той е глава на семейството. А етикетът „собственост на…“ се обозначава посредством халка — колкото по-скъпа, толкова повече притежанието е ясно изразено.

Как да избягаме от отровните връзки?

На първо място — не губете независимостта си. Освободете се от страховете си, създайте си общност, в която да се подкрепяте и да се борите. Отстоявайте правата си и не робувайте на изкривените представи на модерното общество.

На второ място — ценете себе си. Самоуважението е най-силното ви оръжие. Подчинението заради насилие или задоволяване на материални желания и нужди не означава любов. И не изисква любов.

На трето място — образовайте се. Знанието е сила и колкото и да ви обясняват „Ти си красива, ще се омъжиш за милионер и ще живееш добре до края на живота си“, не се изживявайте като съвременната Пепеляшка. Развивайте се, учете се, борете се. Всяко ново умение ще ви бъде само от полза.

На четвърто място — правете разлика между партньорство и контрол. Любовта изисква компромиси, търпение, внимание и грижа. Но ги изисква и от двете страни. Ако усетите, че само вие правите отстъпки, а партньорът ви отказва да направи и една стъпка встрани от постоянните си опити за контрол, може би не трябва да бъдете с него.

И на пето място — не е любов да бъдеш роб на другия. „Той ме ревнува, защото ме обича“. Любовта и ревността са двете страни на една и съща монета, но границата между любов и омраза е много, много тънка. И ако партньорът ви ревнува и то болезнено, може би е по-добре да го напуснете, защото робството не е форма на любов.

loading...

Вашият коментар

Top
Show Buttons
Hide Buttons
error: Content is protected !!

Ползвайки нашия сайт вие приемате и се съгласявате с правилата за неговото използване и информацията, която системата получава за вас Повече информация

The cookie settings on this website are set to "allow cookies" to give you the best browsing experience possible. If you continue to use this website without changing your cookie settings or you click "Accept" below then you are consenting to this.

Close