You are here
Home > Cherchez la femme > Икони и легенди > Пижо и Пенда: Легенди за любимите ни мартенски герои

Пижо и Пенда: Легенди за любимите ни мартенски герои

Легендите за Пижо и Пенда ги превръщат в братче и сестричка, влюбени или дори – богове. За всички обаче са верен спътник, неподвластен на времето.

Ако тачите традициите, на Първи март не просто ще се окичите с бяло и червено. Хубаво е да разкажете на децата си някоя популярна история, свързана с произхода на мартениците. Още по-добре е, вместо приказка, да ги научите на поне една от популярните легенди за Пижо и Пенда:

Братче и сестричка

Имало едно време в Родопите щастлива двойка…Съпрузите се обичали много, но рожба нямали и това им било голяма мъка. Един ден на портата на дома им почукала неугледна старица. Стопанката отворила и се стреснала – непозната била стара, бедна, грозна, че чак страшна. На младата жена не й дало сърце да я отпрати и я приела в дома си.

Възрастната жена била приютена и нагостена. На сбогуване признала на домакинята, че прочела болката й в очите. Дала й торбичка и й заръчала да я сложи под брачното ложе. Щом настъпи пълнолуние, съпрузите трябвало да консумират брака си. Така щели да заченат син и дъщеря – красиви, здрави, бели и червени.

Старата жена обаче предупредила, когато близнаците навършат 16, щом настъпи пролетта, ще се върне в дома им, за да отведе момичето. Жената била така щастлива, че дори не повярвала, че гостенката й ще живее още много.

Прибрал се стопанинът на дома и двамата изпълнили заръката на странницата. След девет месеца се родили момиченце и момченце. Нарекли ги Пижо и Пенда. Двамата растели прекрасни и сговорни. Той бил напет и с румени бузи, силен и грижовен брат. Тя пък станала струна девойка, с бяла кожа и благ характер.

Щом навършили 16 обаче и настъпила пролетта, старата жена се появила на прага им. Пижо се връщал от пазар. Донесъл синьо манисто на сестра си. Вместо радост обаче се сблъскал с ужас:

Майка му крещяла ужасена, не давала дъщеря си на бабичката. Старицата я проклела и я превърнала във вишна. Докато Пижо стигне до сестра си, Пенда се строполила бездиханна до дървото.

Разплакал се момъкът, занареждал. Умолявал натрапницата да върне поне сестра му. Старата изпаднала в транс. Бесове не й давали мира, но накрая се свестила. Съжалила младежа – сама разбрала колко е предан брата на сестрата. Обещала му да останат завинаги един до друг, ако прегърне силно близначката си.

Пижо изпълнил нареждането на старицата. Щом баща му се прибрал у дома, не заварил семейството си, а цъфнало вишнево дърво, на което вече свивало гнездо двойка птици. На клоните му имало кукли от червени и бели вълнени конци, свързани с нишка и синьо манисто между тях.

Март и Белона – тракийските богове

Друга популярна легенда за Пижо и Пенда е, че са от времето, когато траките са почитали бог Март и богиня Белона. Двамата закриляли войните, но преди всичко ги свързвала любовта.

Бог Март стоял отгоре на Хемус с глава в небесата. Той владеел силите на промяната и сезоните. Всяка пролет будил живота в замръзналата в ледена прегръдка земя. Благодарение на него всичко се покривало със зеленина, а в тварите се разгаряла страстта към живот.

Като във всяка хубава приказка, любовта променя всичко. Сам бог Март се влюбил, но не в простосмъртна, а в равната на него Белона. Чувствата им били силни и взаимни – толкова изгарящи, че векове наред се носели истории за тях.

Март бил наречен Червеният бог, а своенравната му съпруга не била блага и смирена. На сватбата се провъзгласила за Богиня на войната и свалила дръзко булчинския си венец от рози. Дързостта й имала щастливи последици на траките. Сватбата била до Казанлък и там където паднали розите от венеца се родила Розовата долина.
Всяка пролет траките тръгвали на война и за да измолят закрила от боговете, жените им връзвали по китките и нозете им сплетени червени и бели конци, украсени с маниста.
Легенди за Пижо и Пенда
Щастливите младоженци

Далеч по-скромни и може би – по-щастливи били младоженците Пижо и Пенда. Двамата били млади, влюбени, най-личните момък и мома на селото. Той бил с румени бузи,красив, едър и много силен, а тя тънка топола, мила и кротка.

Пижо, както се полага, бил желан за мъж. Бил не само красавец, но и много работлив. Можел да има всяка от селото, но от пръв поглед избрал кротката бяла Пенда.

Двамата се разбрали. Вдигнали сватба за чудо и приказ. Събрали няколко села и несемейните в сърцата си закопнели за любов като тяхната. За да им се сбъдне мечтата, ги претворили като мънички фигурки от вълнени конци. От тогава да днес се носят с пожелание всеки да си намери „прилика” и да заживее щастливо с него.

Още едни влюбени Пижо и Пенда и…вещицата

Ако сте чели „Стопанката на Господ” от Розмари де Мео, със сигурност сте открили много тайни и дори забравени български традиции. Наред с приложната магия на предците ни, може да откриете и любопитни истории като легендата за Пижо, Пенда и вещицата, наречена Марта.

Историята прилича на предходните. Пижо и Пенда са влюбени, но разделени от война. Девойката търси помощ от Баба Марта – вещата жена на селото, която владее тайното познание.

Пенда искала да получи амулет от старицата, който да опази любимия й от враговете и да се върне при нея. Баба Марта прочела в очите на момичето искреността и й заръчала да посади на поляната ябълкова фиданка и при всяко пълнолуние да нощува под нея и да й пее песен за любимия.

Като изпълнила заръките на вещицата, Пенда трябвало да чака лято, есен и зима и след това да се видят със старицата под ябълката. Преди това трябвало да си изтъче от чиста овча вълна постелка. Върху нея да лежи – всичко от душата й да поеме. По една ниша сутрин и вечер, обагрена с нейната кръв да изпреде. Когато дойде пролетта и срещата под фиданката, Пенда трябвало да дойде с кълбо бяла и кълбо червена прежда.

Баба Марта взела кълбата и три нощи прела, докато направи бяла и червена кукла, наречени с думите:

„Светлина и кръв преплитам в момината обич.
Таз невинност тук наричам в здраве и любовен огън.”

По изгрев Марта отишла при фиданката. Плеснала с ръце и кацнал щъркел на дръвчето. Прошепнала му нещо тайнствено и той излетял. Намерил тежко ранен Пижо и с човката сложил върху него двете изпредени кукли – бялата на челото, а червената на ранените гърди.

Малко преди да цъфне фиданката, щъркелът се върнал обратно. Носел куклите на Пенда, която вярно нощувала до ябълката. Баба Марта нахранила вестоносеца и събудила девойката. Вързала й очите и й казала да бяга, докато усети повея. След това вързала куклите на клоните на ябълката.

Изпълнила девойката заръката и слепешката бягала, докато усети вятъра. Щом спряла и свалила превръзката видяла любимия жив и здрав. Баба Марта нарекла здраве и семейно щастие на Пижо и Пенда.

loading...

Вашият коментар

Top
Show Buttons
Hide Buttons
error: Content is protected !!

Ползвайки нашия сайт вие приемате и се съгласявате с правилата за неговото използване и информацията, която системата получава за вас Повече информация

The cookie settings on this website are set to "allow cookies" to give you the best browsing experience possible. If you continue to use this website without changing your cookie settings or you click "Accept" below then you are consenting to this.

Close