You are here
Home > Cherchez la femme > Момичета, има смисъл > Послание на една жена променила живота си: Време е да спрем да съдим и да започнем да си помагаме!

Послание на една жена променила живота си: Време е да спрем да съдим и да започнем да си помагаме!

Или защо е по-добре да подадеш ръка, вместо да обърнеш гръб на някого

В този свят има само едно сигурно нещо — всички умираме. Но междувременно е важно, как сме изживели живота си — в грижа и помощ за другите, в помощ за планетата, която утре ще предадем на нашите деца, или в преследване на фалшиви илюзии, борба за власт и осъждане на другите, без да се опитаме да ги разберем и да им помогнем.

Модерното общество ни учи, че трябва да побеждаваме като индивидуалисти, забравяйки най-важното — че обединението прави силата. И да подадеш ръка в труден момент е достойно. А да приемеш помощ не те прави слаб. Прави те истински човек, който утре, ще помогне на друг и така ще предаде нататък.

сн. Pixabay
сн. Pixabay

И  най-вече ни помага да не забравяме едно  — да не съдим другите, преди да разберем, какво ги е подтикнало да извършат едно или друго действие. И ако можем да помогнем, да подадем ръка, а не да бъдем обвинители, съдии и палачи, без да се интересуваме от другите около нас.

Меган Бърнсайд, жена от Тенеси, отправя послание към всички около себе си „Спрете да съдите другите и им подайте ръка!“ Тя разказва три истории от собствения си живот. Това може да се случи с всеки от нас. Но преди да произнесем присъдата „Виновен“, може би трябва да спрем и да чуем и другата страна.

Веднъж пазарувах в супермаркет в Тенеси. Бяхме на паркинга, когато видях една майка с дете. Детето крещеше и буйстваше, а майката отчаяно го дърпаше и се опитваше да го прибере в колата. Не спрях и не попитах какво се случва. Веднага се обадих в полицията, убедена, че тази жена извършва акт на насилие. И извиках властите, за да защитят детето. Не изчаках развръзката. Щом полицията дойде си тръгнах.

Прости, преди да съдиш

По-късно ми се обадиха, за да ми кажат, че детето е с тежка форма на аутизъм. Отчаяната му майка се грижи сама за него. В този момент то е получило пристъп и тя просто е искала да го сложи в колата, за да му спести вниманието на околните. Да му спести срама и да го предпази от самонараняване. Самата тя по-рано извикала помощ, но никой не се отзовал на сигнала й. Засрамих се.

В онзи момент аз я осъдих като лоша майка, дори злодей, който наранява детето си. Сега аз бях злодеят, защото вместо да предложа помощ, аз я осъдих и белязах като парий. Без да попитам, без да се замисля дори.

Преживях още веднъж такава ситуация. Майка на две деца пазаруваше в друг магазин. По-голямото дете буйстваше, не стоеше мирно и се дразнеше. Жената се опитваше да ги усмири, караше им се, но те крещяха още по-силно. Целият магазин разбра, че са там. В един момент тя вече беше готова да му се скара и виждах как другите я гледат сърдито. Приближих се до нея, сложих ръка върху рамото на детето и го успокоих. Жената ме гледаше притеснено, а аз й се усмихнах и й казах, че е добра майка. Каза ми, че работи нощна смяна в павилион за сандвичи и се опитва да се справя сама с грижите за децата, но през деня е просто изцедена. Чувстваше се ужасно отчаяна, чувстваше се неспособна да бъде пълноценен родител и добър човек. Казах й, че я разбирам. Казах й, че е добра майка и всичко ще бъде наред. А тя се разплака. Просто се разплака в средата на магазина, защото й казах, че е добър родител. Само година по-рано бих била с ръка на телефона, готова да докладвам на полицията и всеки друг, че тази жена тормози децата си и е лош родител. Без дори да попитам за причините за поведението й.

Една добра дума казана на глас, струва повече хиляди премълчани

Пиша тези редове, защото съвсем наскоро аз самата се оказах в такава ситуация. Най-добрата ми приятелка бе задържана от полицията, защото не се грижела за децата си. Съсед се обадил, че децата вдигат шум и никой не се грижи за тях. И този мъж не се поинтересувал, защо тези деца са оставени без надзор. Не го е било грижа, че в същия момент приятелката ми е на легло, с тежък грип и не е в състояние да ги усмири. Но той я заклейми като лоша майка. И не се поколеба да извика полиция, защото децата му пречат„, завършва изповедта си Меган.

След като самата тя преживява този емоционален катарзис се записва доброволец в различни програми и посвещава голяма част от времето си на болни и възрастни хора, както и на самотни майки, които не могат да се грижат за децата си. „Крайно време е да спрем да съдим другите и да минаваме през трупове, за да постигнем целта си. Ако днес сте подали ръка дори и само на един човек, значи сте направили нещо добро“, казва още американката.

Присъединяваме се към посланието й.

loading...

Вашият коментар

Този сайт използва Akismet за намаляване на спама. Научете как се обработват данните ви за коментари.

Top
error: Content is protected !!

Ползвайки нашия сайт вие приемате и се съгласявате с правилата за неговото използване и информацията, която системата получава за вас Повече информация

The cookie settings on this website are set to "allow cookies" to give you the best browsing experience possible. If you continue to use this website without changing your cookie settings or you click "Accept" below then you are consenting to this.

Close