You are here
Home > Cherchez la femme > Момичета, има смисъл > Приказка за трите кедъра (Преразказана от Паулу Коелю)

Приказка за трите кедъра (Преразказана от Паулу Коелю)

Една приказка, преразказана от Паулу Коелю, разкрива скритото чудото в израза „Неведоми са пътищата Божии”

Безброй са вълнуващите послания в книгите на Паулу Коелю. Хората по света не спират да го цитират и да разказват истории за това колко се е променил животът им след като са ги прочели.

Най-продаваният бразилски писател обожава да комуникира с хората по света. Той вярва в могъщата сила на социалните мрежи и понякога – на големи празници – им подарява вдъхновяваща „приказка”.
The Tale Of Three Trees
Едно от неговите специални истории е притча, която е чул от баба си. В нея е разкрито чудото на това, че „Неведоми са пътищата Божии” и водят там, където трябва:

   Приказка за трите кедъра

Някога, много отдавна – преди стотици години в горите на Ливан растели три кедрови дървета. Знаете, те растат толкова бавно, че оцелелите до днес ще ви разкажат вълнуващите приключения на воина цар Давид, мъдрият му син – цар Соломон и дори за гибелния чар на Савската царица. Нашите три кедъра били свидетели на епични питки и герои, наградени с безсмъртие. Толкова искали и техният живот да остане паметен в сърцата на хората…

Като крехки дръвчета започнали да мечтаят. Първото искало да направят нещо от него, в което да се държи най-голямата скъпоценност на света. Второто – да бъде кораб, който ще превозва велики царе. Третото просто искало да служи за прослава на Господ. Мечтаело, като го погледнат, хората да славят Бога.

Пораснали трите кедъра. Станали високи дървета. Един ден дошли дърварите, но те не се уплашили. Едното тръпнело при мисълта, че ще стане ракла за скъпоценности. Второто мечтаело като кораб да пори вълните на океана и да превозва велики царе. Третото обаче предвиждало печален край за себе си и другите.

Не се излъгало. Първият кедър се превърнал в хранилка за обора на един кръчмар. Вторият – лодка за превоз на търговци по малко езеро. Третото го нацепили на дъски и го захвърлили в мазето.Каял се третият кедър. Ожалвал съдбата си, разочарован, че никога няма да служи на големия си идеал.

Минало време, дърветата се примирили и дори забравили за мечтите си от времето, когато били млади дръвчета. Един нощ обаче…

Кръчмарят довел в обора странници с магаре. В страноприемницата му нямало място, а жената скоро щяла да ражда. Мъжът й я настанил сред сеното. Когато бебето изплакало, сложил сина си в хранилката на животните. На изток изгряла звезда. Първият кедър най-после разбрал, че в него са положили наистина най-голямото съкровище на света.

Години по-късно на старата лодка на езерото се качил непознат. Заспал странникът, а коритото бавно се предвижвало на другия бряг. Изведнъж се надигнала страшна буря! Събудил се непознатият, изпънал ръката си над побеснелите вълни и изведнъж всичко утихнало. Дървото било най-после щастливо. Разбрало, че на него е Царят на небето и земята.

В една петъчна утрин се отворила вратата на мазето, където лежали захвърлени дъските от третия кедър. То изтръпнало ужасено. Разбрало, че от него ще сковат кръст за осъден. Чувствало се осквернено, но в неделя разбрало, че е сбъднало мечтата си. Знаело, че от този ден нататък, който го погледнел, ще вижда само величието на Господ.

loading...

Вашият коментар

Top
error: Content is protected !!