You are here
Home > Cherchez la femme > Жените на Големите > Съба Вазова – самоука писателка, родила деца „с нишан”

Съба Вазова – самоука писателка, родила деца „с нишан”

Баба Съба Вазова не е „просто майка” на велик писател и национални герои, тя е вдъхновение, стълб и орлица, бдяла над България

За масовия български читател баба Съба Вазова е само майка на Патриарът на българската литература. По-начетените са чували за другите й деца – герои от войните, лекар, видни управленци. За да станат успехите им реалност, обаче е била нужна здрава ръка, стабилна опора и много вдъхновение. След смъртта на Минчо Вазов цялата отговорност за клана ляга на раменете на жена му. Няколко десетилетия по-късно се вижда, че се справя блестящо със задачата.А това не може да го направи обикновена жена…

Неграмотната поетеса и майка като всички други

„Майка ми беше поет по душа…” казва Иван Вазов за баба Съба. В действителност тя се реализира като писателка и много дейна общественичка. Създава и ръководи женско дружество в Сопот, много бедни момиченца от градчето успяват да заминат да учат, благодарение на нея.

В същото време е патриархално възпитана и не прави компромиси с порядките…Тя цени послушанието, държи възрастните и мъжът в къщи да се почитат. В същото време прави-струва, но се омъжва за втори братовчед на баща си. По канон им е отказано венчило. Калугерите и чорбаджиите дума не давали да се извърши подобен позор. Съба била хаджийска дъщеря, „попска унука”, Минчо – от богато и много авторитетно семейство. Всички ги одумват. На 14 години обаче всеки е смел и тя получава забраненото – обещават я за любимия.

Съба ходила сгодена година и половина – както било обичайно по това време. А и дюкянът със стоката на избраника и в Румъния изгорял. В това местните сигурно виждат прокоба, но Съба е използва времето по предназначение. Изкласилият й в Пловдив брат я научава да чете с буквар!

Георги знае езици, перспективен е и явно – широкоскроен. Научава мамината отмяна толкова добре, че Съба скоро чете всичко – от църковната литература – до художествените подлистници. С едната ръка слугува у дома, с другата – книга държи. Майка й натяква, че трябва да се учи къща да върти, не да подражава на единствената грамотна в Сопот.

Денят на сватбата все пак идва. Съба и Минчо се венчават в Калоферския манастир. Уважава ги чичо й – калугерът. Благословя ги така, че да спре всяка анатема по техен адрес. Подарява им по стрък люляк с думите: „Бог да ви благослови, да братясате като тая люляка.“

Майка като всички

Благословията дава резултат веднага. Ражда се Иван и малкият събира местните клюкари. Хората вярват, че бебето ще е „с нишан”, заради кръвната връзка на родителите. Така било, всъщност, но не за радост на махленците. „Нишанът” на Иван Вазов е не само талантът да реди думи, но и да бъде духовен баща и обединител на нацията.

Първородният син на Минчо и Съба е посрещнат и отглеждан като цар. Подновява името на свекъра, всички го носят на ръце. Майката – първескиня със сигурност се чувства като майка, родила престолонаследник. За него полага особена грижа, но в действителност до сетен дъх се бори за добруването на всяко от децата си – така, като тя го разбира.

Съба Вазова ражда седем сина и две дъщери. Има прислужница, но е дейна домакиня и стопанка на дома. Бащата в семейството е същи Чорбаджи Марко от „Под игото” – той разпорежда, той води парада, но скритата власт е в ръцете на жена му.

Писателят разказва за нея: „Ако някой не идеше на училище…очакваха го викове и укори жестоки, все едно е извършил престъпление. Един път я чух да казва на друга жена „Добре, че дал бог училище, та барем колко-годе да си видя работата, а то като са тук децата такъв врънгалък дигат…”

По време на почивните дни, богобоязливата Съба Вазова доста понася. Увещава, вика, разтървава братята. Накрая поръчва на циганите да й направят голяма маша /дилаф/ и така успява да вкара дисциплината в дома на Чорбаджи Минчо.

Султана от „Железният светилник”

Като прочутата героиня на Султана, Съба Вазова почита стопанина си, но съдбите на децата им решава тя. Иван, който е гласен за наследник на баща си, но минава за „вятърничав” в еснафа. Той обаче е изпратен да попива наука първо при даскал Ботьо Петков в Калофер, после в Пловдив. С нейна благословия не спира да пише, но и работи като преводач и учител. След Освобождението прави кариера в правото и управлението, докато не се прочува като творец.

За да бъде възможно цялото това учене и развитие, се използва не само натрупаното от предците. Вторият син на Вазови – Никола, поема ролята на помощник на чорбаджи Минчо. Толкова добре се справя с алъш-вериша, че един ден той издържа цялото семейство и подсигурява престижното образование на братята си.

Историята на Съба Вазова и семейство Вазови
Съба Вазова не направи име като писателка, а като матриарх в семейство на велики българи

Третият брат Вазов – Кирил завършва медицина в Цариград и там прави сериозно име. След Освобождението се прибира в България и установява в Стара Загора – далеч от контрола на Съба Вазова.

Бунтар се оказва и Георги, който е изпратен да учи в Априловската гимназия. Там обаче се забърква в „бунта” преди Априлското въстание. Чорбаджи Минчо иска да го спаси от размириците и го праща в Румъния. Не му е писана нито търговията, нито инженерните науки.

Става офицер и не вижда майка си 11 години. Съба му посвещава едно от двете й оцелели стихотворения. Щом се прибира у дома, е назначен за адютант на Алеко Богориди в Източна Румелия. След Съединението прави солидна кариера в армията – награждаван е с ордени за храброст по време на война, а в мирно време е назначаван на престижни длъжности. Стига до чин „генерал”, превзема Одрин и става негов губернатор.

Минчо не успява да види другите си момчета пораснали. Опожаряват Сопот през 1877, макар да не въстава. Търговецът е убит, но Съба и малките им деца се спасяват в Араповския манастир.

Никола става финансова опора на дома, а осиротялото семейство става още по-сплотено, макар да изглежда, че са се пръснали на всички страни. Михаил заминава да служи в Чуждестранния легион, но по време на Сръбско-българската война се завръща да брани родината.

Предвещават му блестяща кариера, но го убиват по време на контрапревдрата, който цели възстановяването на княз Александър на трона.

Владимир се прочува почти колкото Иван Вазов. И той избира армията за реализация и уменията му на пълководец са признати и от врага.
„Свалете знамената! Минава ген. Вазов – победителят от Дойран!“, така го представя председателят на Британския легион. Владимир Вазов става кмет на столицата и наследниците му продължават впечатляващата фамилна история.

Най-малкият брат – Борис, се оказва най-близък с Вазов и на него дължим публикуването на „Под игото”. И той се скита като всички в семейството в търсене на добро образование и постигане на идеала. Прочува се като адвокат и журналист. Единствен се осмелява да направи щастливо семейство с жена, далече от представите на фамилията. Двамата обаче са много щастливи и то с благословията на баба Съба.

Към дъщерите си майката, според днешните представи, е безмилостна. Ана е четвъртото й дете и след три момчета би трябвало да й е особено скъпа. Дава я за снаха на богати търговци едва на 13 години. На 17 Ана ражда първото си дете, жени се и втори път, но остава предана на бащината си фамилия.

Въла Вазова има повече късмет. Дават й възможност и тя завършва Пловдивската гимназия. След това помага първо на майка си, след това свива собствено семейно гнездо, с което живее в дома на фамилията. Тя е до брат си в последните години на живота си. Благодарение на нея и Ана се осъществява идеята за музей на Вазов във възстановената им къща в Сопот.

Свекървата Баба Съба – майка и мащеха

Че Съба Вазова е изключителна майка никой не спори. Тя държи семейството единно, независимо от изпитанията, войните, емиграцията. Две млади жени обаче рискуват да срутят покрива над главата й. Едната прокужда завинаги, другата й става по-свидна от дъщеря.

Най-голямото предизвикателство в живота на Съба Вазова е да задоми първородния си син. Той, получил обожанието и грижата на всички, осъзнавал цената си и не била нужна майка му, за да му напомня да е особено взискателен в избора си.

Приятели му помагат да намери „идеалната” – красива, от сой – богати родители и чичо владика, много образована. От Русе е и носи истински впечатляващо име – Атина Болярска! Тя е на 30, той – на 40. И видимо са притиснати от всяка страна да се оженят!

Бракът им обаче изтрайва 15 месеца и се разтрогва цели 30 години, без да го докарат до развод. Причината е класическа – баба Съба от пръв поглед разбира, че не е за нейният син!

Атина е дръзка, свободолюбива, не ще и да чуе за сопотските порядки в столичния им дом. Иска да живее по европейски, да танцува, да се изразява шумно. Копнее за светски живот и активност, а Вазов иска тишина, покой, изолация, за да твори.

Съба Вазова и Атина не спират да си пречат и войната им от тиха и непримирима става шумна и публична. Един ден снахата отива на гости, а щом се връща, заварва дома си заключен. Баба Съба излиза й извиква от балкона: „Булка, няма вече място в тая къща за тебе. Иди си при своите!”

Атина Болярска не казва лоша дума за мъжа си, който коленичи за прошка пред разлютената свекърва. Тя просто прави всичко, за да не му даде развод. В крайна сметка получава огромна част от наследството му, макар той да не иска да й остави нищо. Тя почита и се грижи достойно за преиздаването на произведенията му, но за Вазови си остава нежелана и отхвърлена снаха.

Не така стои положението с Елисавета Консулова. Съпругата на Борис не само, че не се отказва от моминската си фамилия /става Консулова – Вазова/, но и прави кариера от изкуството. По някакъв начин обаче момичето, което дръзва да провокира пуританите в художествените училища, събужда искрена симпатия в свекърва си.

Благодарение на подкрепата на баба Съба, Елисавета може да специализира в Германия и едновременно да отгледа три дъщери, и да прави изложби.

В залеза на живота си майката на Иван Вазов е щастлива жена. Всяка седмица събира в дома си всичките си деца и избраниците им. Дори Кирил – докторът, идва често да ги посещава от Стара Загора. Първородният сяда последен на масата, тя е срещу него и с всички останали се води страстни дискусии за всичко, които ги вълнува.

В „100-те най-влиятелни българи в нашата история” Баба Тонка зае една от местата като събирателен образ на всички майки, отгледали героите на България. В една по-справедлива класация би присъствала и майката на Вазов. Тя е причината всяко едно от момчетата й успява, а дъщерите й да бранят и умножават наследството на фамилията. Децата на Съба Вазова са посветени на Отечеството – и с кръв, и с духовност, и със слово!

loading...

Вашият коментар

Този сайт използва Akismet за намаляване на спама. Научете как се обработват данните ви за коментари.

Top
error: Content is protected !!

Ползвайки нашия сайт вие приемате и се съгласявате с правилата за неговото използване и информацията, която системата получава за вас Повече информация

The cookie settings on this website are set to "allow cookies" to give you the best browsing experience possible. If you continue to use this website without changing your cookie settings or you click "Accept" below then you are consenting to this.

Close