You are here
Home > Cherchez la femme > Жените на Големите > Сбогом, Стефан Данаилов! Остана Легендата, за Мъжа, обичан от всички!

Сбогом, Стефан Данаилов! Остана Легендата, за Мъжа, обичан от всички!

Наричаха Стефан Данаилов „българският Ален Делон”, но той даде на изкуството и Родината повече от „Свещеното чудовище на френското кино”

На 27 ноември 2019та България осъмна с печална вест: Почина Стефан Данаилов! Три поколения българи разбраха, че са изгубили завинаги най-популярния български актьор; мъжът, в когото бяха влюбени хиляди българки и който „научи на занаят” десетки млади след него.

Наивници го сравняваха с Ален Делон, но хората си даваха сметка – Стефан Данаилов беше много повече от „Свещеното чудовище на френското кино”. Той изигра не само култови роли, но и раздаде цялото си сърце – за колегите, за публиката, за студентите си и дори – за партийните другари.

Стефан Данаилов осъзнаваше редкия шанс десетки години от живота си да бъде всеобщ любимец. Той оцени щедростта на съдбата с много работа, колегиална подкрепа, любов към зрителите и дори успя да предаде мъдростта си на десетки млади актьори, които днес са сред най-големите имена на родния театър.

Икона, Мастер и Другар – Стефан Данаилов имаше много лица и нито една маска!

Ламбо – синът на полковника, братът на актрисата

Стефан Данаилов е роден в Царска България през 1942 година, в Деня, когато всички празнуват паметта на Света Ана. Цял живот е столичанин, макар баща му – полковникът, да идва от Родопите, а майка му – от Ловеч.

Мисли си, че ще стане моряк. Майка му, към която е страшно привързан, мечтае да го види акушер-гинеколог. В казармата се стяга дори да кандидатства история. Един от късметите в живота му обаче се нарича – Росица, сестра му.

Каката е девет години по-голяма от него и много млада решава да бъде актриса. Мечтата й се сбъдва и това става причина Стефан Данаилов да получи една-единствена роля в живота си „с връзки”.
Още пионерче, когото в махалата наричат „Ламбо” / името на баща му/, печели първите си пари. Възлагат му главна роля във филма „Следите остават”. След това обаче го хваща мързела, започва да се занимава с момичета и никак не му е до изкуство.

Първият съпруг на сестра му обаче е известен актьор. Иван Кондов има набито око и в шурея си вижда не само красавец, който преследва момичета. Съветва го да кандидатства във ВИТИЗ.

„Келешът”, на който толкова му провървя

Ламбо е роден късметлия. Приемат го през 1963 година в класа на прочутия професор Сърчаджиев. След смъртта му преподава Методи Андонов и започва да снима още като студент.

Той е млад, готин и има редкия шанс да си партнира с култови имена като Невена Коканова и Георги Калоянчев. По разпределение отива в Пловдив, но той не е сам.

В първи курс, когато вади по някой лев като манекен, среща една изключителна жена. Пак сестра му Роси го запознава с Мария. Тя е съпруга на Вили Цанков и майка на момченце. Стефан Данаилов е по-млад от нея със седем години, неизвестен,без нищо. Прави й впечатление с един кураж и сляпа страст.

Успява да я „открадне” от режисьора, който макар и трудно, се разделя с нея. В София всички завиждат на Ламбо – върви с най-красивата жена, най-търсената манекенка.
Стефан Данаилов и жена му мария Данаилова
Двамата живеят по тавански стаи, припечелват с надомна работа, но са много щастливи. Любовта им е по-силна от битовите несгоди, а малкият Росен приема новия мъж в живота на мама лесно. Нарича го „Бос” и до сетен дъх остава един от най-близките му хора. Връзката им е изключителна. Стефан Данаилов спасява живота му на един по-късен етап, а Росен се грижи за него, когато е в изпитание.

Соц икона

За разлика от много знаменитости, Стефан Данаилов никога не е крил, че обича вниманието, славата, любовта на публиката. Сред младите е цар на купона и не държи на материалното. Раздава се непрекъснато и копнее за национална известност.

Късметът му отново поработва. Играе Иван Загубански във филма от 1968 и вече го разпознават. Истеричният интерес към него обаче започва следващата година. Със снимките на „На всеки километър” като за една нощ се раждат всенародните любимци Стефан Данаилов и Григор Вачков.

Цялата държава до сетния им дъх ще ги нарича Бате Серго и Митко Бобмата. Ще ги носят на ръце, ще ги канят на срещи със зрители, ще ги преследват отчаяни влюбени фенки. Актьорите ще станат най-добри приятели, ще изиграят още куп успешни роли в киното и театъра, но в сърцата на масовата публика ще останат герои от черно-бялата история „На всеки километър”.
Стефан Данаилов и Григор Вачков
Лице като това на Стефан Данаилов не може да бъде пропуснато в силните години на българското кино. Той става Борис I, един от „Черните ангели”, Любо от „Няма нищо по хубаво от лошото време”, Карабелов от „Юлия Вревска”, Доктора в „Търновската царица”.
Става известен в целия соц лагер и благодарение на киното, снимано в СССР. Изглежда роден да играе герои, партизани, исторически фигури, но в него има достатъчно самоирония, за да експериментира по-късно с ролите си.

„Не може всеки да те харесва”

На 33, тъкмо когато се чувства в центъра на света, Стефан Данаилов научава най-тежкия си урок. Приет е по спешност в Бургаска болница и след лека операция го молят да посети болните, за да им вдъхне кураж.

„Момичета” на 20, 30, че и по две са страшно ентусиазирани да посрещнат актьора! Той се шегува, прави им комплименти. Само една кисела женица не отговаря на флирта му. Единственото, което измъква от нея е злобното просъскване. „На 33 ли сте?! Ами той и Александър Македонски е умрял на 33!”

Бедният богат на всенародна любов актьор разбира – не може да си харесван и обичан от всички. Това е тежък урок, но той е доволен, че го е научил навреме!

„Колко е страшно да бъдеш влюбен на 40 години!”

Достигайки „на попрището жизнено в средата”, Стефан Данаилов се радва на международен успех и хубаво семейство. Мария – от първа красавица и модел се превръща във вярна опора, съвършена домакиня, предана и много отдадена съпруга.

До нея достигат слуховете за флиртовете на мъжа й, понякога той сам си признава, но тя никога не вдига скандали. Кротко носи кръста си и плаче, така че никой да не разбере. Дава му цялата си подкрепа и само благодарение на нея,като признава по-късно, той не потъва в блатото на нескончаеми купони и порок.

Двамата се отказват да имат общо дете. Отглеждат заедно Росен и са стабилно семейство, независимо от аферите на актьора.

Три жени обаче разтърсват подредения свят на Мария…
Първата е Барбара Брилска – най-известната полска актриса, прочута в целия соц лагер и част от екипа на „Умирай само в краен случай”. Двамата със Стефан нямат много обща работа, но една среща в бара на хотела, където са настанени, променя отношенията им.

Прекарват няколко страстни нощи. За него е само закачка, без значение, но тя се влюбва. Приема покана да снима в България. Двамата се виждат отново в София и тя решава да промени рязко живота си. Иска развод от мъжа си и е готова на жертва в името на новата любов.

Стефан Данаилов обаче е назначен в Народния театър, партиен секретар е и цени жената, която е направила много за него. Предупреждават го, че заради историята с Барбара може да изгуби всичко и той не е човек, който ще рискува.
Стефан Данаилов и Барбара Брилска
Няколко години по-късно, навършил 40 отново е поставен пред изпитание. Младата Аня Пенчева се превръща в следващата му Голяма любов. Той тотално потъва в тази история. За първи път се замисля да напусне Мария. Посвещава на новата си муза „Колко е страшно да си влюбен на 40 години”. Аня пее за него „Не остарявай, любов”.

Мария с нямото си спокойствие печели и тази битка. Стефан Данаилов разбира колко страда жена му. Изяжда се от вина, терзае се от колебания. В крайна сметка взима решение да остане до Мери и тя прощава поредната измяна.

Аня Пенчева реагира мъдро. Никога не провокира скандал и чак след няколко десетилетия публиката разбира, че между двамата секксимволи е имало повече от сценично партньорства. Играят заедно и дори последната роля на Ламбо е в пиеса, където звездата е Втората му голяма любов.
Стефан Данаилов и Аня Пенчева
Третата жена, оставила отпечатък в живота на Стефан Данилов отново е актриса. За нея той до последно ще твърди, че е история, продължила, колкото един снимачен процес. Тя обаче е влюбена и решава на всяка цена да роди от него.

Младата актриса се нарича Ирен Кривошиева и вече има своите успехи. Амбициите да роди единственото биологично дете от всеобщия любимец се увенчават с успех. Владимир се появява на бял свят през 1986 година.

Раждането на синът му не е повод за празник на актьора. Той се притеснява за чувствата на Мери, но посещава бебето. Отново се губи в колебания и угризения, но решава да му даде името си. Тайната обаче се оказва обществена! Влади толкова прилича на актьора, че всички от бебе му викат „Ламбо”.

За да не тормози актьора, Ирен заминава за Щатите, където се опитва да построи нов живот за себе си и детето. След две десетилетия обаче се прибират и тя разказва историята си в книга.

Жълтата преса не спира да коментира тайния син на Стефан Данаилов. Коментарите разстройват дълбоко и него, и Мария. Мери обаче отново предприема вярната стъпка. Среща се с Влади и става повод двамата да се сближат като баща и син.

След това актьорът ще твърди, че за сина си никога няма да съжалява, но се срамува заради мъката, причинил на близките си. Днес Владимир Данаилов е на път да сбъдне мечтата на баба си. Учи медицина и планира да стане баща на син, когото да нарече на баща си.
Синът на Стефан Данаилов Владимир
С намигване към себе си и Кръстникът

Осемдесетте са преломен момент в кариерата на Ламбо. Още му лежат роли на любовници и герои, но той се решава да пародира това. Приема да играе Яким – инструкторът, в когото са влюбени всички кандидат-шофьорки.

„Аууууууу, ти знаеш ли, че имаш страшни очи!” става реплика за милиони, а участието на актьора в „Дами канят”.

Промените в България са изпитание за него, но и възможност да играе в Италия. Там зрителят ще го запомни или като Дон Нуцо, мастития мафиот или като симпатичен пухкавелко на средна възраст в много филми.

Италия е скъпа на сърцето на Стефан Данаилов. Той откровено вярва, че в предишен живот е бил в Колизеума. Единственото, което не е разбрал е дали е бил патриций или гладиатор.

Духовният баща

Баща на син и „Бос” за сина на Мери, Стефан Данаилов има сърце за още много, много деца. Той приема да преподава в своята Алма Матер и още с първия си випуск студенти се сдобива с нов прякор – Мастер.
Той поема няколко класа начинаещи актьори. Учи ги на занаят, съветва ги като баща. Благодарение на избора му, българското изкуство познава имена като Асен Блатечки, Башар и Карла Рахал, Влади Въргала, Параскева Джукелова, Стефания Колева, Иван Бърнев, Ваня Щерева, Дарин Ангелов, Нети, Силвия Лулчева, Ненчо Илчев.

С „децата” си той изживя последните дни на изпитания – когато пребори тежка болест, загубата на Мария и завръщането на сцената, въпреки поредната сериозна диагноза.

Политикът

В богатия си на работа и любов живот Стефан Данаилов намери време и за обществена дейност. Той беше сред малцината икони на соца, които не промениха цвета си и продължиха да застават с името си в полза на Партията-майка.

В името на добруването на Столетницата той прие поканата да бъде депутат, министър на културата и кандидат за вицепрезидент.
Народното събрание ражда малко герои и малцина си тръгват неопетнени от политиката. В почтеността и добрите намерения на Стефан Данаилов обаче никой не се усъмни.

Днес с него се сбогуват партийни другари и опоненти, децата, студентите, публиката. Всички ще изпратят с бурни аплодисменти за последен път своя Любим герой, Мастер, Ламбо…Сбогом, Стефан Данаилов и благодаря за любовта!

loading...

Вашият коментар

Този сайт използва Akismet за намаляване на спама. Научете как се обработват данните ви за коментари.

Top
error: Content is protected !!

Ползвайки нашия сайт вие приемате и се съгласявате с правилата за неговото използване и информацията, която системата получава за вас Повече информация

The cookie settings on this website are set to "allow cookies" to give you the best browsing experience possible. If you continue to use this website without changing your cookie settings or you click "Accept" below then you are consenting to this.

Close