Шарл Азнавур почина, без да преживее най-трудната раздяла в живота си – тази с публиката
С последният дъх на Шарл Азнавур си отиде последния жив спомен за едно красиво време. La Bohème – години на изпитания, понякога на глад, но пълни с красива музика и песни, които ще пеят поколения.
Той направи кариера, помитайки не просто рекорди, а като заслужи приза за най-добрия естраден изпълнител на XX век, според Тайм и CNN. Ден след ден, текст след текст, песни, филми и безкрайни концерти – бедният емигрант второ поколение се превърна в символ на няколко епохи, подари сърцето си на няколко държави и сподели живота си с изключителни жени.
Шахнур, ти евреин ли си?
Шахнур Вахинаг Азнавурян се ражда на 22 май 1924 г. в Града на Светлината. Париж е рай за творци и емигранти – точно каквито са арменските му майка и татко. Тя е от Турция, той – от Грузия. Франция ги спасява от гоненията и ги приема бедни, православни, с типичните им семейни ценности.
Всъщност семейство Азнавурян искат да стават американци, но омаята на онази прословута La Bohème ги принудила да останат в Европа между двете Големи войни. Нарекли първият си син Шахнур /светлия шах (пер.)/
В детството си мечтае да стане хлебар – съсед го учи как да си направи сметана, или дресьор -кучето му може да пие чай с мляко от лъжица. Намеренията му за кариера се променят на девет години. Тогава Шахнур дебютира на сцената – изпълнява „руски“ танци. Французите просто не правели разлика между руските танци от арменците.
На 15 се отказал от театъра и решил да става певец. Бащата бил против. Ясно му било – некрасив, кльощав, със слаб гласец и твърде не-френско име! Кой ще го слуша?!
Шахнур станал бързо Шарл Азнавур, но пресата го разкъсвала от злобни коментари. Подмятали му да стане счетоводител, че е непродаваем товар, че по-добре е да слушат дървен крак…Упорито, по арменски обаче той не се отказвал!
Врабчето като Фея-кръстница
През 1946 година, след пожара на Втората световна война, той се издържа без сериозен успех по кабаретата. Публиката го освирква, понякога го замеря, но Азнавур иска да е певец и нищо по-малко от това.
Вече е женен за първата си съпруга Мишелин Рогал. В деня на церемонията той бил на 21, а тя- на 17. Станали родители на Седа и син, който носел неговото име, и за който не говори. Семейството всъщност останало цяло само пет години. Причината била появата на една конкретна жена, но не в леглото, а в кариерата му!
Мъничката тиранична Едит Пиаф се появява в неговия клуб. След години той ще разказва, че заради нея са спрели да го замерват. Тя е пословично цапната в устата. Първо го пита „Ти евреин ли си?” /заради големия нос/. След това: „За кого носиш траур?” /заради вечно черната му риза/. После обаче харесва песните му и иска да пише за нея.
Прави му предложение и не спира да му вади душата да си оперира носа. След като най-после носът му придобива познатата днес форма, мадам невъзмутимо заявява: „Преди повече те харесвах!”
Двамата се дразнят, обичат чашката и музиката, но Шарл Азнавур се кълне, че никога не са били любовници. Той пътува с нея по света и е всичко за нея – от носач на куфарите, през композитор до конферансие.
Като творчески тандем имат сериозен успех, но тя не го поощрява да пее. Той обаче познава по-добре себе си и успява да се наложи. Първо с глас, после като актьор – въпреки невзрачния му външен вид!
През 1954 година вече е успешен дори в Америка. Жени се за Евелин Плесис, но нарича този брак грешка. Тя не иска деца, а той иска да е многодетен татко. Лесно и безболезнено се развеждат.
Всъщност малко преди да се ожени за втори път имал кратка афера с момиче. Един ден тя се появява и заявява, че е бременна. Той приема новината добре. След като се ражда синът му иска да го признае, но майката е категорична – или ще се оженят, или си тръгва. Певецът не приел изнудването и тя направила така, че да не може да бъде открита.
Едва след десет години тя му дава да види Патрик Съобщава му, че се е омъжила, но втория баща на момчето бил груб с него, щом се напиел. Казвал му, че не е негов син.
По това време Шарл Азнавур е женен вече трети път, вече – сполучливо. Всички приемат топло момчето, неочаквано за биологичната му майка. Патрик е мил, свенлив, леко меланхоличен. Той става истински Азнавур, но щом пораства напуска бащиния дом и става най-голямата болка на баща си.
Намират го мъртъв в дома му, едва на 25. Предполага се, че е избрал самоубийство с алкохол и хапчета. Днес почива до гроба на арменските си баба и дядо. Приживе баща му разказва как често си спомня за него, чете писмата му като дете и плаче.
Трети път – за щастие
Славата идва с много момичета, но въпреки, че е 100%-ов французин, отношението към семейството му е арменско. Той иска да е женен и баща. Намира точното за него момиче – шведския модел Улла Торсел.
Тя е 17-години по-млада, но истинска сбъдната мечта за него – копринена кога, светли очи, руси коси и вижда се – невъзмутимо спокойна. Двамата се женят във Вегас през 1967 година и след това повтарят церемонията в арменската църква във Франция.
„- Невъзможно е да се ожениш и да я направиш точно като себе си. Необходимо е да се търсят и намират компромиси, постоянно да се избира как да се живее и мисли. За мен не е трудно – видях как живеят родителите ми. Макар да беше по-лесно за тях, разбира се, както майка ми, така и баща ми са арменци, въпреки че от различни страни. Аз съм французин с арменски произход, родителите ми принадлежаха на арменската църква, а Улла е шведка от протестантското семейство. Но това не ни безпокои, протестантите са праволинейни, ясни. Не е обичайно за тях да мислят едно нещо, а да кажат нещо друго – харесвам тази особеност на нейния характер ”
Лайза Минели и другите
Да, Шарл Азнавур има отношение към семейството и децата, които стават общо шест с тези от Улла. Той обаче е в шоубизнеса и не му е лесно да е верен. Свързват името му с много красавици, но по-скъп му е споменът за Лайза Минели. Певецът признава, че са имали роман, но кратък.
„Но имахме много голяма възрастова разлика и нямах никакъв шанс. От такава любов се раждат само песни като Une vie d’amour „,
Шарл Азнавур казва, че песните му са карали сърцата на милиони жени да се топят, в живота му имало много романи, но не повече от колкото в този на всеки обикновения човек. „Можете да обичате една жена и да целувате мнозина паралелно, което означава да я обичате още повече“. До ден последен той успява да живее в хармония с двете основни неща в живота си – сцената и семейството. Той се установява с Улла в Швейцария, а децата му си имат вече свои семейства и кариера, но непрекъснато пътуват, за да са заедно.
Певецът обикаля света с жена си. Той мечтаеше да стане на век и се опита да се прости с публиката на голямо, прощално турне. Не успя да навърши 1001 но имаше късмет, с какъвто малцина могат да се похвалят. След десетилетия под светлините на прожекторите и много работа, Шарл Азнавур си отиде, без да изпее прощалната си песен, в Световния ден на музиката.
