You are here
Home > Дом и семейство > Мама и бебе > Сладко-тъжната истина за майките на момчета: „Един ден ще правя всичко различно…”

Сладко-тъжната истина за майките на момчета: „Един ден ще правя всичко различно…”

Митовете, че момчета се гледат по-трудно, май не са съвсем митове, но не правете опити да сте съвършени!

Да си майка е трудна, понякога тежка, често неблагодарна работа. Да отгледаш син, който да стане качествен мъж, не само Зеницата на окото ми е сложна задача. Една мъжка майка се бори с особеностите на темперамента, различията във вкусовете, влиянието на улицата, примера на тате дори. Никак, никак не е лесно и най-лошото е, че няма количество усилия, които ще ви гарантират 100%, че ще отгледате щастлив, добър и успешен син.
Съвети за мъжки майки
Вместо да треперите от притеснение и да съчинявате апокалиптични сценарии, ние ви предлагаме един страхотен преводен текст. Той беше истинска сензация в руските сайтове още преди няколко години. Кой е авторът му – не знаем, но със сигурност е някоя мъдра жена. Споделяме го с вас, ще ви научи на много неща:

Някога, когато ми се роди син и аз няма да правя като другите. От тригодишна възраст ще му казвам: „Миличък! Не си длъжен да ставаш инженер. Нито пък юрист. Не е важно какъв ще станеш като пораснеш. Искаш да си патоанатом? Разбира се, както желаеш! Футболен коментатор? Чудесно. Клоун в мола? Прекрасен избор!“

И когато навърши 30, ще дойде при мен – плешив клоун с размазан по лицето грим и ще ми каже: „Мамо! Аз съм на 30! И съм клоун в мола! Такъв ли живот искаше за мен?! Какво си мислеше, когато ми казваше, че не е нужно на всяка цена да завърша висше образование? Какво си искала, мамо, когато ми разрешаваше да ритам топка с момчетата, вместо да ходя на уроци по математика?“

А аз ще отговоря: „Миличък, но аз те подкрепях във всичко, не исках да те притискам. Ти не обичаше математика, обичаше да си играеш с децата“.

И той ще продължи: „Не знаех до какво ще доведе това, все пак бях дете, не можех да вземам решения, а ти – ти ми съсипа живота“ – и ще си размаже грима по лицето с мръсния си ръкав. Тогава ще се изправя, ще го погледна в очите и внимателно ще му кажа: „Виж какво! На света има два типа хора – едните си живеят живота, а другите търсят виновни. И ако ти не го разбираш, значи си идиот“.

Той ще каже „Ах!“ и ще припадне. За психотерапия ще са трябват, примерно, пет години…

Или пък не, не така. Някога, когато ми се роди син и аз няма да правя като другите. От тригодишна възраст ще му повтарям: „Не бъди идиот, Владик, мисли за бъдещето. Учи математика, Владик, ако не искаш цял живот да си оператор в кол-център“.

На 30-ия си рожден ден той ще дойде при мен, потен, плешив програмист с дълбоки бръчки по измореното си лице и ще ми каже: „Мамо! Аз съм на 30. Работя в „Гугъл“. Блъскам по 20 часа в денонощието, мамо. Нямам семейство. Какво си мислила, когато ми говореше, че хубавата работа ще ме направи щастлив? Какво си целяла, когато ме накара да уча математика?“

А аз ще отговоря: „Скъпи мой, но аз исках ти да получиш добро образование! Исках да имаш много възможности, всички възможности“. Ще отвърне: „За какво, по дяволите, са ми тези възможности, ако аз съм нещастен, мамо? Когато минавам покрай клоуните в мола, им завиждам. Те са щастливи, мамо. Бих могъл да съм на тяхното място, но ти ми разби живота“ — и ще си потърка с пръст междувеждието под очилата. Аз ще се изправя, ще го погледна внимателно в очите и ще кажа: „Ето какво. На света има два типа хора: едните си живеят живота, а другите през цялото време се оплакват. И ако ти не го разбираш, значи си идиот“.

Той ще изстене „Ох!“ и ще припадне. За психотерапия ще са нужни, примерно, пет години…

Или друг вариант. Някога, когато ми се роди син и аз няма да правя като другите От тригодишен ще му твърдя: „Аз не съм тук, за да твърдя каквото и да било. Бог ме е изпратил на тази земя, за да те обичам. Върви при баща си, сине, попитай него, аз не искам да съм крайна отново“.

И на 30-ия си рожден ден той ще дойде при мен, плешив режисьор с тежка мъка в очите и ще каже: „Мамо! Аз съм на 30. Вече 30 години се опитвам да спечеля вниманието ти. Посветих ти десет филма и пет спектакъла. Написах книга за теб, мамо. Но на мен ми се струва, че ти е все едно. Защо ти никога, през всичките тези години, не изказа поне веднъж мнението си? Защо през цялото време ме препращаше към баща ми?“

Аз ще отвърна: „Скъпи мой, но аз не исках да вземам решения вместо теб! Просто те обичах, миличък, а за съветите си имаме татко“. Той ще каже: „За какво, по дяволите, са ми съветите на баща ми, аз питах теб, мамо, теб? Цял живот драпам за вниманието ти. Побъркан съм на тема „майка ми“. Готов съм да дам всичко, само поне веднъж, само веднъж да разбера какво мислиш за мен. Със своето мълчание и безразличие ти ми съсипа живота“ — и театрално ще докосне челото си с длан. Ще се изправя, ще го погледна внимателно право в очите и ще кажа: „Ето как стоят нещата. На света има два типа хора – едните си живеят живота, а другите – през цялото време очакват нещо. И ако ти не го разбираш, значи си идиот“.

Той ще изстене „Ах!“ и ще припадне. За психотерапия ще са нужни, примерно, пет години…

Този текст е отрезвяващ наистина – за майките на момчета, за майките на момичета, за майките на сами деца, за многодетните майки. Истината е, че правим, каквото можем и трябва да се надяваме на най-доброто.

Независимо колко силно се опитваме да сме безупречни родители, когато децата ви растат, те винаги ще намерят нещо, за което да ни обвиняват и…разкажат на психотерапевта. Ето защо слушайте сърцето си и действайте според начина, по който мислите, че е правилно, а не както ви съветват другите. И най-важното от всички – научете ги да бъдат благодарни!

loading...

Вашият коментар

Top
error: Content is protected !!