You are here
Home > Хоби и ТВ > Любопитно > Свети Георги и Едерлези – светецът и песента, които не принадлежат на една вяра и един народ

Свети Георги и Едерлези – светецът и песента, които не принадлежат на една вяра и един народ

Светецът победил дракона има специално място в сърцето на всеки българин и християнин…и не само

Само след два дене у нас ще се освещават бойни знамена, ще се правят курбани и ще се люлеят люлки по събори. Незнаен брой храмове ще честват празника си и стотици хиляди ще черпят за здраве, защото е Гергьовден.

Празникът има място в сърцето на всеки българин. Той покровителства родната армия от векове, но и добрата стара Англия и Етиопия. Грузинците го тачат и с радост приемат, че за света живеят в държавата Georgia.

Свети Георги не принадлежи само на християните и няма как да бъде така. Роден е в Кападокия, днешна Турция, рожба на палестинка и римски воин. Според преданието убива змея в Ливан, а смъртта го застига в Лот, който днес е в границите на Израел.

За Георги и Гергана (у нас) са изпети много песни, но една от тях е специална за всеки – бил той християнин или не. „Едерлези“ звучи всяка година с възкръсването на пролетта. Тя не е просто поредната красива, циганска песен в чест на Хъдърлез. Тя е химн на живота и надеждата, която се възражда след тежката зима и дните на всемирна тъга.

Тя е част от фолклора на циганите – мюсюлмани, но ако питате сърбите – това е българска песен. Поводът за това няма да се хареса на македонците – прочула се е първо там, защото в Скопие се е приютила най-голямата общност на този етнос.

Светът попадна под нейната магия, благодарение на Горан Брегович. И той като Свети Георги е дете от смесен брак – баща му е хърватин, майка му – сръбкиня. Бившата му банда „Биело Дугме” записва песента под приемливото по християнски „Джурджевдан”. Оригиналният текст разказва за беден циганин, който гледа отстрани как останалите се веселят и ядат агнета, а той няма нищо. За Югославската банда сръбския бард Джордже Балашевич дописва текста с фразата „A ja nisam s onom koju volim“ (А аз не съм с тази, която обичам).

И този Георги носи душата и паметта на различни народи. Роден е в Нови Сад, към който унгарците имат претенции. Баща му е сърбин, майка му – наполовина хърватка, наполовина – унгарка. Гражданин е на Босна и Херцеговина, макар за всички да е сръбски талант.

Гласът, който превръща „Джурджевдан” в безсмъртна песен е на Алан Исламович – мюсюлманин. Най-разтърсващото му изпълнение е „в дует” публиката на стадион „Максимир“, в Загреб. Там на 13 май, преди 28 години на дербито между Динамо (Загреб) и Цървена звезда (Белград) прехвърча първата искра между сърби и хървати, която се превръща в пожар. Това е началото на войната в Босна, в която намират смъртта си 200 000 души.

loading...

Вашият коментар

Top
error: Content is protected !!

Ползвайки нашия сайт вие приемате и се съгласявате с правилата за неговото използване и информацията, която системата получава за вас Повече информация

The cookie settings on this website are set to "allow cookies" to give you the best browsing experience possible. If you continue to use this website without changing your cookie settings or you click "Accept" below then you are consenting to this.

Close