You are here
Home > Cherchez la femme > Жените на Големите > „Нежна е нощта“: Зелда Сейър – демоничната муза на Фицджералд

„Нежна е нощта“: Зелда Сейър – демоничната муза на Фицджералд

Зелда Сейър умря, както и живя — като комета

Америка в началото на 20-ти век. Една вечер в опушен бар в Монтгомъри, Алабама влиза войник, заедно с приятелите си. Прашен, уморен и си поръчва чаша уиски на бара. Минути по-късно вратата се отваря отново. И влиза тя — красива, със сини очи, палава усмивка и следвана от тълпа ухажори. Неуловима, дива, с цигара в уста — Зелда Сейър.

А мъжът, който не може да откъсне поглед от нея, не е друг, а самият Скот Фицджералд — бъдещия литературен гений на Америка.

Зелда Сейър - единствената жена, която Скот Фицджералд някога истински е обичал сн. Pinterest
Зелда Сейър – единствената жена, която Скот Фицджералд някога истински е обичал сн. Pinterest

Първата им среща е фатална за сърцето на писателя. Зелда е от богато семейство на южняци. Баща й е съдия на щата Алабама, а тя е най-малкото ме дете. Дива, със свободен дух и абсолютно неукротима, красавицата несъмнено е изпреварила времето си. Самата тя по-късно пише в своите спомени „Най-много обичах да се возя на моторите на момчетата, да пуша, да дъвча дъвка, да се къпя нощем гола с тях, а на сутринта да се преструвам, че нищо от това не се е случило“.

Забавната и магнетична, Зелда винаги има тълпи от ухажори по петите си, но в онази нощ пленява неочаквано още едно сърце — това на Скот Фицджералд. Бедният писател си тръгва впечатлен от срещата им. А тя? Тя всъщност веднага забравя за него. И въпреки че всичките му приятели го съветват да я забрави, той решава да й пише. И да й припомни за срещата им.

Пленен от нея той е твърдо решен да я спечели.

Едно необикновено ухажване

Съдбата обича да си прави шеги и въпреки че Зелда не харесва напористия младеж, той й заявява, че един ден ще я направи своя съпруга. Тя се смее на твърденията му, но Фицджералд успява да задържи интереса й до толкова, че тя да го допусне до приятелския си кръг. А както се говори — и в спалнята си. След първото му писмо, двамата започват да си разменят бележки, но Зелда не приема ухажването му сериозно. Скот е войник, при това беден. И въпреки че има писателски талант, едва ли ще може да й осигури лукса, на който е свикнала. Заради което и не приема насериозно обясненията му в любов. В следващите месеци Фицджералд пише многократно на Зелда, но тя не отговаря на нито едно от писмата му. Той се уволнява от армията и се връща на юг.

Родителите на Зелда Сейър харесват младежа, но му поставят условие — да си намери бързо работа и то добре платена. Едва тогава, ще може да се ожени за дъщеря им. Двамата се сгодяват, но Зелда съвсем не бърза със сватбата. А Скот Фицджералд заминава за Ню Йорк, където започва да обсажда издателствата да публикуват първия му роман.

През това време не спира да пише на Зелда, но този път тя отговаря на писмата му. Или по-скоро го дразни, разказвайки му за вечеринките си с местни милионери и войници от военновъздушните сили. Разказите й по-късно намират отражение в романите на съпруга й „Нежна е нощта“ и „Великият Гетсби“. Веднъж дори погрешка изпраща на Скот любовна бележка, която е предназначена за друг ухажор. Вбесеният годеник пристига в Алабама, за да поиска обяснение от любимата си. Следва един от първите им епични скандали, при който тя захвърля годежния пръстен в лицето му. Дни по-късно Фицджералд успява да намери издател, който да публикува първия му роман. „Отсам рая“.

Книгата преминава през десетки редакции, за да се превърне в бестселър. И става такъв буквално за дни. А Зелда се омъжва за Скот само седмица след като романът му оглавява класациите.

„Скот Фицджералд е забавен, но е беден. Бих се омъжила за него, само ако преуспее като писател. Защото е мил“, пише Зелда на своя приятелка. Едва ли е предполагала, че думите й ще се окажат пророчески.

Любимците на Америка

Сватбата е бляскава, а скоро след това Зелда и Скот се превръщат в кумири за Америка. Красиви, млади, богати… те са звездите от „Изгубеното поколение“ на Холивуд. Зелда е ексцентрична, обича волния живот и дори след сватбата не се отказва от него. А Скот е геният — писателят, който се е превърнал в суперзвезда.

Двойката обожава забавленията и всяка вечер е в различен клуб. Познават ги барманите и хотелиерите от Ню Йорк до Париж. Те обичат да спят до обяд, закусват с уиски и хайвер и цяла нощ се веселят по клубовете. Думите им са цитирани от всички, мнението им е меродавно по всеки въпрос — те са кралят и кралицата на Америка. Родени във време, което има нужда от идоли като тях.

Блясъкът и славата омайват Зелда и тя става все по-дръзка в провокациите си. Веднъж, след парти се съблича и влиза във фонтан без дрехи. Пред очите на съпруга си и полицията. Скот е ядосан. Америка — очарована.

Ексцентричните прояви на Зелда продължават и след това. Дори раждането на детето им — Франсис „Скоти“ Фицджералд не я променя. Малко след раждането на дъщеря си, тя я връчва на прислужниците с думите — „Върнете ми я като порасне. Искам да стане глупава и красива“. Същите думи Скот цитира в романа си „Великият Гетсби“.

Любов и омраза

За Фицджералд Зелда е неговата муза. И най-големият му демон. „Аз я обичам и това е началото и краят на всичко“, споделя писателят. Но именно тази негова любов ги опустошава. И двамата.

Малко след раждането на дъщеря им, Зелда започва да проявява желание да бъде нещо повече от жената до големия писател. Тя също иска да пише, но най-често нейните кратки разкази и драми се публикуват от издатели на Скот, като се подписват с негово съавторство. Издателите не искат да работят с нея. Искат книги и разкази от него. А от нея — просто да бъде ексцентрична.

Самият Скот Фицджералд също не приема желанието й да пише. Да бъде негова муза — да. Но негов конкурент в литературата — в никакъв случай. И въпреки че много критици години по-късно оценяват таланта й, собственият й съпруг не желае тя да го засенчва. И прави всичко, за да я отдалечи от литературното поприще.

Но Зелда не се предава. Тя се записва да учи балет, макар съпругът й да гледа с презрение на новото й хаби. Свири джаз, пее великолепно и дори е поканена за примабалерина в балетната постановка „Аида“ в Италия. Но по неизвестни причини отказва. Няколко месеца по-късно, двамата със Скот едва не катастрофират, шофирайки през лозята на Прованс. Зелда се опитва да ги убие, но Фицджералд успява да овладее колата и да предотврати трагедията. Това обаче е само началото.

Музата на Фицджералд се превръща в неговия демон сн. You Tube
Музата на Фицджералд се превръща в неговия демон сн. You Tube

Малко по-рано следва друг инцидент. Докато писателят пише големия си роман „Великият Гетсби“, Зелда се впуска в романс с френски войник. Скот не спира увлечението й. Всъщност тайно насърчава съпругата си, тъй като използва романса им, за да представи отношенията между Дейзи и Гетсби по-реалистично. Но когато съпругата му решава, че иска да се разведе с него, той я заключва в дома им за близо месец. Връзката й с военния умира от самосебе си, но Зелда прави опит за самоубийство. Скот я спасява, но от този момент нататък отношенията им стават неуправляеми.

Двойката шокира все по-често Америка с публичните си скандали и прояви на ревност. Скот се впуска в различни афери с киностарлетки, а съпругата му не крие ревността си. Ексцесиите им вече не забавляват публиката, а я плашат. Писателят все по-често посяга и към чашката. Съпругата му не остава по-назад.

По време на златните им години сн. Wikimedia
По време на златните им години сн. Wikimedia

Зелда стига до невероятни крайности, налага се да заминат за Европа, за да избягат от пресата. Един от най-забележителните им скандали се случва в Европа. Скот Фицджералд вижда Айседора Дънкан и отива да й засвидетелства почитанията си. Без да каже и дума, Зелда става, качва се на втория етаж и се хвърля от там. Ужасената публика се притеснява, че се самоубила. Но в действителност тя се разминава само с леки навяхвания. И отново скандализира целия свят.

Но светът започва да се пита, дали Зелда е просто странна, или е болна. През 1930 година светът на Фицджералд се срива. Той е разорен, а съпругата му получава диагноза шизофрения. По съвет на лекарите той я настанява в санаториум, където болестта малко по малко я съсипва. Лечението също. Заболяването е ново и най-често лекарите го третират с електрошокове и инсулин. В резултат на това, Дейзи е неузнаваема. Хемингуей дори я нарича „Котката с празния поглед, която ще унищожи Фицджералд“. И се оказва прав.

Началото на края

Зелда се лута между пристъпи на буйно веселие и радост, до състояния на дълбока депресия. Но далеч от него дава израз и на собствения си литературен талант. Докато Фицджералд пише „Нежна е нощта“ и разказва от своя гледна точка историята на демоничната им любов, тя пише и публикува своя единствен роман „Запази ми този валс“. Книгата е посрещната с голямо одобрение от критиката. Но Скот е бесен. Той не желае да приеме, че жена му може да го конкурира в писателското поприще. Още повече, че открива в книгите й мисли и чувства, които тя е „откраднала“ от собствения си дневник. Въпреки че неохотно признава, че тя наистина има голям талант на писател.

Зелда пък открива в книгата му цитати от собствения си дневник и писма, които изчезват безследно малко след сватбата им. Тя го изобличава в литературна рецензия за „Таймс“, но вместо да го засрами, прави последния му роман бестселър.

Влошаващото й се състояние обаче повлиява на Фицджералд. Усещайки, че е загубил своята муза, той спира да пише книги, посяга към алкохола все по-често и продава труда си за евтини пиеси и фейлетони, с които да плаща за лечението на съпругата си. „Дори и най-силното сърце не може да издържи на такова страдание“, пише по-късно Хемингуей за съкрушения гений. Фицджералд умира от инфаркт на 41 години. Сам, разорен и съсипан. Унищожен от музата си и от любовта си към нея.

Опустошителна любов - Скот умира от мъка по жена си, тя - при жесток пожар сн. Wikipedia
Опустошителна любов – Скот умира от мъка по жена си, тя – при жесток пожар сн. Wikipedia

Съдбата обаче решава и Зелда да плати своята дан. Тя надживява съпруга си, но само с осем години. Краят й е по-скоро ужасяващ, отколкото тъжен. В санаториума, където е настанена избухва пожар в залата, където се провежда шоковата терапия. Зелда, както и десетки други пациенти изгарят живи. Трагедия, която години по-рано би потопила в траур цяла Америка. През 40-те години тя е просто част от криминалната хроника. Времето на декаданса е преминало, наближава Втората световна война, а светът отдавна е забравил златните си любимци. Зелда Сеър бива погребана заедно със съпруга си Скот Фицджералд, оставайки до него във вечността.

Мнозина казват за нея, че тя е изпреварила времето си — твърде красива, твърде освободена, твърде талантлива. Но макар и в литературата да не оставя толкова ярка следа като съпруга си – мястото й в американската история и култура е неотменимо. Защото тя е Зелда Сеър Фицджералд.

loading...

Вашият коментар

Top
error: Content is protected !!

Ползвайки нашия сайт вие приемате и се съгласявате с правилата за неговото използване и информацията, която системата получава за вас Повече информация

The cookie settings on this website are set to "allow cookies" to give you the best browsing experience possible. If you continue to use this website without changing your cookie settings or you click "Accept" below then you are consenting to this.

Close