10 книги, които ще ви направят по-ерудирани

Книгите са отлично средство да задълбочим познанията си по широк кръг въпроси

Независимо от литературата, която предпочитаме, има книги, които обещават да живеят вечно. Тях е нужно да прочетем и дори да препрочитаме, ако искаме да сме в крак с времето и да блестим с ерудиция.

„Произходът на видовете“, Чарлз Дарвин. Този научен труд датира от 1859 г., а авторът му остава в историята на науката като основоположник на редица революционни за времето си схващания. Работата на Дарвин е свързана не само с атрактивни за науката възгледи, но и с любопитни за простосмъртния читател факти. И ако в публичното пространство битуват доста митове по отношение на споменатата теория, в нашите ръце остава възможността добре да ги оборим.

„Кратка история на времето“, Стивън Хокинг. Съвсем не е необходимо да имаме специализирани познания, за да си позволим да прочетем тази книга. Началото на времето, безкрайността на вселената, ключовите моменти в космологията и пр. – авторът се е погрижил да ни е безкрайно интересно.

„Езиковият инстинкт. Как умът създава езика“, Стивън Пинкър. Чувството за хумор на Пинкър обещава увлекателно четиво. Трудът му е сред най-модерните изследвания за това какво представлява езикът и дори да не ни провокира да се занимаваме с наука, определено ще погъделичка интелекта ни.

„Изкуството на войната“, Сун Дзъ. Смята се за една от най-старите и най-успешните книги по военна стратегия в света и никак не се ограничава само до военното изкуство. Правилата, които Сун Дзъ извлича от опита, на практика са приложими към управлението на всяка обществена структура. И като нищо можем да използваме някои от тях.

„1984“, Джордж Оруел. Дори да не сме чели и страница от романа, със сигурност сме попадали на информация за него. „1984“ се превърна в нарицателно за голяма част от явленията в обществения живот. И само ще спечелим, ако почерпим информация от извора.

Тетралогията на Достоевски. „Престъпление и наказание“, „Братя Карамазови“, „Бесове“ и „Идиот“ крият много повече тайни, отколкото Достоевски ще ни каже директно. Именно в това е и очарованието им, стига да съумеем да си ги позволим.

„Великите умове и идеи в историята“, Уил Дюрант. Книгата демонстрира преклонение към най-доброто в човешката цивилизация, а авторът ѝ заслужено си спечелва прозвищата „радикален светец“ и „нежен философ“. Вяра в човека и в неговите сили, оптимизъм и свеж поглед към бъдещето – всички имаме нужда от това.

Библията. Съвсем не е задължително да сме вярващи, за да прочетем най-печатаната и най-разпространяваната книга на всички времена.

„Събрани съчинения“, Фридрих Ницше. Макар и авангардни, възгледите на Ницше са добър партньор на нашия ум. Възможно е борбата с тях да бъде неравна, но в крайна сметка неизбежно е едно – сентенцията на нещата ще бъде в главата ни с едно щракване на пръстите.

„Книгата на всеобщите погрешни схващания“, Джон Мичинсън, Джон Лойд. Лесно и безкрайно интересно – така бихме описали този шедьовър на модерността. Книгата е увлекателна и печели все повече привърженици. Страниците ѝ изобилстват с информация, но само с такава, която с удоволствие ще погълнем.