Работата може да направи много – дори да ни подскаже кога е време да си тръгнем
Отглас от друг свят с други ценности е разбирането, че работата трябва да ни измъчва. Съвремието има доста по-разкрепостено схващане за това как всеки от нас е напълно способен да открие мечтаното работно място и да се развива с оглед на стремежите и вижданията си. Затова, ако не се чувстваме добре някъде, е съвсем естествено да проумеем едно – мястото ни не е там.
Снимка: pikist.com
Има ясни предупредителни сигнали, които ще ни помогнат да осъзнаем, че вървим в грешна посока.
1. Работата не ни носи удовлетворение. Човекът има своите лоши дни, разбира се. Но ако с всеки изминал ден все повече осъзнаваме, че това, което правим, не ни радва, значи е време да сложим край.
2. Липсват ни възможности за развитие. Ако работното ни място предполага вършене на едни и същи дейности в продължение на години, без да присъства дори намек за придвижване напред, по-добре е да се огледаме за друга възможност.
3. Разнообразието в работното ежедневие не се котира добре. Ако сме принудени да се въртим в един и същи коловоз с месеци, съвсем естествено е в крайна сметка да намразим работата си.
4. Харчим повече, отколкото печелим. Ако голяма част от заплащането ни е свързано с разходи, които точно работното място ни отваря, дошло е време да преосмислим приоритетите си.
5. Губим повече време, отколкото можем да си възвърнем. Приоритет на някои професии като че ли е „изяждането“ на свободното време на служителите. Дали ще ставаме по-рано, за да пътуваме към работата, или пък телефонът ни няма да спира да звъни в извънработните часове, изводът е един: такъв живот е мъчение.
6. Липсва ни колектив. Ако сме социални личности, е съвсем нормално да искаме да работим сред хора. Самотните професионални занимания в този случай не са препоръчителни – най-важното е да се чувстваме добре.
7. Колективът е ужасен. Другата крайност също не е за подценяване. Дори да харесваме работата си, ако ежедневно сме принудени да общуваме с неприятни и злонамерени хора, в един момент нищо друго няма да ни носи удовлетворение.
8. Вършим двойно повече работа, отколкото трябва. Ако наред със собствените ни задължения се налага да поемаме допълнителен товар, време е да прегледаме свободните позиции на пазара на труда.
9. Липсват ясни указания по всички въпроси. Много често стандартна „политика“ на фирмата е да оставя служителите си да се оправят сами, когато се наложи. Напълно погрешна тактика!
10. Плуваме в разнопосочни насоки и двойни стандарти. Другата крайност е не по-малко неприятна. Фирменият подход „за тебе може, за него – не“ с течение на времето ще се превърне в тежест, от която нямаме нужда.
11. Правото ни на здраве и почивка не се зачита. Ако трябва да съобразяваме почивните си дни или ходенето на лекар с това дали ще има работа в офиса, нов професионален адрес е наложителен.
12. Не познаваме шефа си и по никакви поводи не можем да разчитаме на него. Добрият ръководител се опитва да опознае служителите си и съвсем не е нужно да им ходи на гости. Ако човешкото отношение в работата липсва, в крайна сметка можем да забравим кои са наистина важните неща. И да пренесем това поведение у дома.
13. Налага се да прикриваме чуждата некомпетентност, товарейки себе си. Както се казва, две в едно. Ако непрестанно замитаме нечия некадърност под килима и в същото време изцяло вършим чуждата работа, моментът за промяна е настъпил.
14. Сутрин едва се измъкваме от леглото. Когато, за да отидем на работа, изпитваме кански усилия да се събудим и да се приготвим, организмът ни вече е намерил начин да ни покаже, че се мъчи.
15. Почивните дни носят единствено щастие. И дори сутрин се излюпваме по-рано, отколкото трябва, при това с усещане за безмерна радост. По-добре би било да се чувстваме така в работен ден, нали?
Независимо от причините, които има всеки от нас, е нужно периодично да си напомняме някои неща. Да, нужно е да се работи и съображенията за това са много. Но ако професионалните ни занимания ни носят единствено неприятни емоции и нежелание да правим нещата с лекота, може би е време да сменим посоката. И мястото. Успех!