5 истински истории, които се превърнаха във вълнуващи детски приказки

Преди да се превърнат в приказки, с които са израснали няколко поколения деца, някои от тях са били истински истории

Приказките не изглеждат реални – те са пълни с чудеса, в които не са вярвали дори хората от Тъмните векове. Затова пък – ще ги срещнете в десетки варианти и доукрасени от въображението на разказвача. И все пак, при всички невероятни измислици и вълшебни герои, те често крият в себе си нещо невероятно – истински истории, случили се в незапомнени времена! Когато това е станало, толкова са шокирали съвременниците си, че от непрекъснато преразказване са се превърнали във фолклор!

Рапунцел

Рапунцел всъщност е раннохристиянска история.
През трети век от н.е. е живял проспериращ търговец – езичник. Той обожава красивата си дъщеря и й забранява да общува с младежите на нейната възраст. Всъщност той я заключва в кула, когато тръгва на път. Рапунцел е християнка и тя се моли толкова силно, че молитвите й се чуват из целия град.

При завръщането си у дома търговецът я води при официалния представител на Римската власт. Той заплашва да я обезглави, ако не се откаже от новата си вяра. В крайна сметка бащата го прави, вместо него, но малко след това е убит от удар от мълния. Това е историята на Света Варвара, почитана от Православната църква като мъченица за вярата.

Хензел и Гретел

Една от най-популярните приказки в сборниците на Братя Грим разказва историята на брата и сестрата Йоханес и Маргарет, които са заплашени от вещица канибал, която живее дълбоко в гората, в сладка къщичка. Вещицата примамва децата при нея и загрява казана, за да ги сготви, но самата тя влиза в него. Сюжетът на приказката загатва за изгарянето на вещиците през Средновековието в цяла Европа.
През това време масовият глад предизвиква смърт, отчаяние и дори – канибализъм. Някои родители изоставят децата си, защото не могат да им осигурят храна.

Съчетаването на тези ужасяващи практики лесно се превръща в градска легенда, която да ужасява и малки, и големи.

Червената шапчица

Приказката е известна още от Средновековието – особено алпийските народи. Съдържанието на кошницата се променяло в зависимост от географското местоположение: в Северна Италия внучката носила прясна риба на баба си, в Швейцария – пита младо сирене, в южната част на Франция – пай и гърне с масло.

В оригиналната версия на приказката не е имало нито баба, нито ловец, а само вълк и малко момиче, което върви по грешен път и се озовава право в хищната паст. Предвид факта, че през Средновековието вълците в Алпите са били основните врагове на селяните, сюжетът на приказката придобива реален фон. Червената шапчица е събирателен образ на всички невинни момичета, чиято невинност лесно може да бъде открадната, ако не се слушат родителските съвети и се общува с опасни и порочни типове.

Пепеляшка

Приказката за Пепеляшка е един от най-популярните „скитащи” сюжети в европейското средновековие. Има над хиляда въплъщения във фолклора на различни народи по света. Вече сме ви разказвали за вариант от Древен Китай, но историята е разказвана малко по-близо до нас. Най-ранната версия на приказката е открита на египетски папирус. Главният герой на приказката е момиче на име Родопис, което е родено в Гърция. Тя била отвлечена от пирати, които я водят в Египет и я продават като робиня. Собственикът й купува елегантни кожени позлатени сандали. Докато Родопис се къпе в реката, соколът (бог Хор) открадва един от тях и го носи на фараона. Сандалът е толкова малък, че фараонът веднага започва да търси притежателката му. Когато открива Родопис – Пепеляшка – веднага се жени за нея.

Румпелщилцхен

Зло джудже, което прави злато от слама, предлага своите услуги в замяна на малки деца. Можете да ги спасите, само ако назовете името му. Подобен модел на работа с тайни имена е „откраднат” от екзорсизма. Всеки знае, че свещеникът-специалист може да прокуди демона, обладал тялото на смъртен, само като посочи истинското му име. За целта през Средновековието специално са публикувани списъци с имената на тъмни сили. При нужда от екзорсизъм всеки обучен свещеник е можел с него да спаси безсмъртната душа на християнин.