7 причини да ви е така трудно „да се оправяте” със собствените си деца

Колкото и да обичат децата си, някои родители просто наистина не могат да отглеждат децата, защото не ги слушат и откровено се бунтуват срещу тях

Те са най-ценното нещо, което имаме. Ние ги обичаме с цялото си сърце. Готови сме да направим всичко за тяхното щастие. И в същото време ни е непоносимо трудно със собствените ни деца! Защо се получава така?! Можем ли да го поправим?

Има много причини, включително социални, свързани с модерния начин на живот и структурата на обществото. Сега наистина не е най-лесният момент за отглеждане на деца. Но ние ще разгледаме други – тези, които идват от самата майка. Неприятно и понякога е болезнено да търсите причините в себе си, но това е единственият начин да промените нещо.

1. Идеята на мама за това какви трябва да бъдат децата и как да се държат не отговаря на реалността.

Тя направо очаква от детето това, което не би трябвало, и се ядосва и разстройва, когато реалността се сблъска с нейните очаквания.

Прост пример: Казва на двегодишно дете: „Това е здравословна храна. Трябва да ядем здравословна храна. “ А на тази възраст дори гениалното дете е дълбоко безразлично към идеите за здравословен начин на живот. Същото е като мама да го каже на китайски. Детето така или иначе ще подходи с ентусиазъм само, ако лъжицата „полети” към устата му като самолетче.

Друг пример: Мама се ядосва, че три-четиригодишно не иска да си дава играчките с охота на другите. Детето на тази възраст просто не разбира какво е споделяне. То си мисли, че ще му вземат играчката завинаги. Мама просто трябва спокойно да обясни, да размени играчките, да обещае, че „съкровището” му няма да бъде отнето.

2. Майката не знае възрастовите характеристики на поведението и възприятието на детето.

Тази точка е близка до първата, но е твърде важна и затова я разглеждаме по отделно. Например, знаете ли, че най-рано, на 5-7-годишна възраст, мозъчната кора на детето узрява толкова много, че е способна да „смесва чувствата“. Да обясним: Когато 4-годишно дете вика: „Лоша си! Не те обичам! Искам бабааааааа! “ Цялата тази тирада означава само: „Нещастен съм. Даже бесен. И не мога да се справя с този гняв.“

3. Мама изпитва голям социален натиск, както от страна на близки роднини, така и от медиите, и от многото експерти, които слуша и чете.

Ако е съвестна и неопитна, ѝ е трудно да придобие увереност в себе си, за да си позволи да се държи спокойно и уверено с детето си. А когато една майка има притеснения или някакви задръжки, да не се изложи пред обществото, децата не са склонни да бъдат послушни.

4. Мама води толкова стресиращ начин на живот, че с удоволствие би реагирала на прищявки и инат мило и с въображение, но откъде да намери сили за това?

Ако тя е в състояние само да направи забележка, да изчете бързо „конско” или да изкрещи. А за такива неща детето развива много бързо „имунитет“.

5. Мама се фокусира твърде много върху дисциплина, хигиена, усвояване на знания и не обръща достатъчно внимание на разбирането, усещането, изслушването на детето си.

То усеща това и … се бунтува срещу поверената му роля на Добро дете.

Големият натиск от страна на мама и за важните неща, и за дреболиите събужда сериозна съпротива, независимо колко е обичана.

6. Мама не е много зрял човек.

Да, съвременното общество допринася за нашия инфантилизъм, но изобщо не допринася за зрелостта. Тогава, вместо да се държи с детето като майка, тя пада до неговото ниво: обижда се, съсипва се, ядосва се. И това води до редица проблеми, включително неподчинение.

7. Мама самата не знае как да бъде щастлива и завършена.

Една жена, независимо на каква възраст е родила, трябва да има усещане за покой и себе реализация. Не е пресилено да се каже, че само щастлива майка отглежда щастливи деца. В противен случай ѝ е трудно и със самата нея, и с рожбите ѝ, защото те са нейното огледало.