7 знака, че вашето вътрешно дете се нуждае от изцеление

Вътрешното дете във вас е верен спътник по пътя към щастието, но понякога то има нужда от силна подкрепа, грижа и лечение

Във всеки човек живее вътрешното дете. Той е отговорно за творчеството и радостта от живота. Уви, при повечето хора то е наранено от оплаквания и разочарования. Как да разберете кога вашето вътрешно дете страда? И най-важното-  какво трябва да се направи, за де се „излекува“?

Първо, нека разберем същността на самия термин. Концепцията за „вътрешното дете“ е въведена от Ерик Бърн. В аналитичната психология и транзакционния анализ съществува идеята, че детето, възрастният и родителят са части от личността на човека. Това са три его състояния – три субличности, които се сменят една друга в различни ситуации. Понякога те могат да действат едновременно.

1. Вътрешното дете е отговорно за мечтите, емоциите, страховете и творчеството. За тази субличност е важно да се чувства в безопасност. Ако това его състояние доминира, тогава човекът става тревожен.

2. Вътрешният родител говори с гласа на нашите майки, бащи и учители. Тази субличност е отговорна за традициите, морала, нормите на поведение и правилата. В негативен смисъл се проявява като самобичуване и самокритика.

3. Вътрешният възрастен е здрава част от личността. Той отговаря за логиката, анализа и реализма. Именно тази субличност обективно оценява реалността без страхове и илюзии. Един възрастен претегля плюсовете и минусите и изчислява рисковете.

За да се чувствате щастливи, трябва да поддържате баланс между дете, възрастен и родител. Въпреки това, от всички тези части, детето е това, което е наранено при повечето хора. Дали така е и при вас?

Признаци, че вътрешното дете е травматизирано

1. Страх от изоставяне

Това е един от най-честите признаци, показващи травма на вътрешното дете. Страхът да не бъдеш изоставен води до взаимозависими отношения с другите. Такива хора се вкопчват в другите с всички сили. Човекът не се чувства в безопасност.

2. Проблеми с личните граници

Обърнете внимание на вашите граници. Те могат да бъдат както слаби, така и твърди. Причината е, че в детството ви се караха, че изразявате себе си, чувствата и мислите си. Нарушаваха личното ви пространство и постоянно ви наблюдаваха. Резултатът е погрешно впечатление, че това е нормално.

3. Чувство на срам от емоциите си

Срамът е една от най-токсичните емоции. Причини за възникване: обиди от възрастни в детството, пренебрегнати желания,  физическо или психологическо насилие. Детето развива чувство за вина. То погрешно вярва, че е „лошо“, което означава, че то е виновно за всичко.
Ако възрастен се срамува да покаже тъга, гняв или други емоции, това е ясен знак, че детето ви се нуждае от изцеление.

4. Липса на доверие

Човек няма доверие в другите и в света. Има чувството, че опасността ги очаква навсякъде. Ниското самочувствие дори поражда недоверие в себе си. Защо? Отново говорим за обезценяването и унижението, преживяно в детството. Може би детето е било изоставено от родителите.

5. Избягване на конфликти

Проявява се в страх от разочарование на близки или колеги. Разработен е модел на поведение под формата на избягване на конфликти. Проблемът тук е, че самовъзприятието на човека зависи от мненията и оценките на другите. Причината е, че в детството е било важно да чуе, че е добър.

6. Наличие на зависимости

Пристрастяването възниква, когато възрастен се опитва да скрие болката от детството. За него е по-лесно да заглуши чувствата си по всички възможни начини.

7. Безпокойство

Ако вътрешното дете е наранено, това се отразява в поведението на човека. Например под формата на безпокойство, страх и безпокойство. От своя страна това води до факта, че човек привлича подобни хора към себе си. Например една жена може да влезе в отношения с насилници.

Как да го излекуваме

Когато излекуваме тази субличност, потиснатите чувства се освобождават и моделите на поведение се променят. Резултатът е повишено самочувствие и самочувствие. Човекът се чувства щастлив и доволен. Как да помогнете на вътрешното си дете?

Спасителен план

1. Прегледайте снимките и видеоклиповете си като дете, прочетете дневниците си, говорете с родителите си. Спомнете си какъв бяхте. Наблюдавайте как се чувствате, докато правите това. Какво е това? Нежност и радост? Или негодувание, болка? Важно е да повдигнете потиснатите емоции.

2 . Започнете да правите това, което сте обичали като дете. Спомнете си как сте обичали да прекарвате времето си. Добавете тези дейности към графика си.

3. Като цяло бъдете по-креативни. Рисуване, пеене или моделиране ще свършат работа. Като възрастен е важно да нулирате главата си и да се изключите от външни проблеми.

4. Използвайте специална медитация. Настанете се удобно. Затвори си очите. Дишайте бавно и спокойно. Представете си безопасно пространство. Поканете вътрешното си дете там. Представете си как изглежда и как се държи. Можете да попитате какво би искало. Прегърнете вътрешното си дете.

5. Напишете писмо до вътрешното си дете. Текстът на съобщението може да бъде от всякакъв характер. Можете да си спомните оплаквания, разочарования и болки. Говорете с него през листа хартия.

6. Прекарвайте повече време с децата си. Играйте, рисувайте, чатете, карайте въртележки, гледайте анимационни филми. Радвай се на малките неща. Живей тук и сега. Как работи? По време на игри във въображението на децата се появяват фантазии, които могат да доведат до полезни мисли и важни спомени.

7. Ако е трудно, консултирайте се с психолог. Специалистът ще помогне за разрешаване на проблемите и работа със страховете.