Историята е най-противоречивата наука в света
Нейните факти се осланят на свидетелствата на очевидци, на наследството, открито от археолози, на съвременните научни теории. Затова и никак не е изненадващо, че в края на 20-и век възникват редица съмнения относно достоверността на някои исторически факти. Изключителните личности от миналото също търпят проверката на съвремието. Редица учени, включително и историци, провеждат научни изследвания, чиято цел е да се докаже или отхвърли реалното съществуване на дадена историческа личност. Ето и кои са най-противоречивите хора в историята на света ни:
1. Омир
, Link
Той е легендарен древногръцки поет. Съществуването му буди основателни съмнения. На практика до нас е достигнал само образът на сляп старец, който броди по улиците и създава песни. Не се знае нищо за живота и семейството му, за произхода и личността му. Дори по отношение на датирането на Омир в миналото учените срещат трудности. Съвременните изследователи го позиционират в 8-и в.пр.н.е., според Херодот обаче той е живял 400 години преди рождението си. Други източници твърдят, че е свидетел на Троянската война.
Противоречията около авторството на “Илиада” и “Одисея” са толкова силни, че съвсем основателно дават началото на т.нар. Омиров въпрос. През 1795 г. учените се съгласяват, че писането на двете антични произведения е разделено от векове, а за мнозина те са колективен труд, записан едва през 6-и в.пр.н.е.
Компютърен анализ на текста установява, че “Илиада” и “Одисея” са създадени от един човек. В резултат на това мнозина вярват, че Омир само събира песните и им придава литературна форма. Според други зад името му се крие жена или катедрален образ на няколко автори от онова време. Трети подкрепят историчността му и дори му приписват още произведения от периода.
2. Уилям Шекспир
Той е бележит английски драматург, на когото принадлежат редица емблематични произведения – “Хамлет”, “Ромео и Жулиета”, “Отело” и пр. 230 години след смъртта му започват да се пораждат съмнения за авторството на пиесите му и изобщо съществуването му като драматург. Причините за това са съвсем основателни. Уилям се ражда в малкия град Стратфорд, на 160 км от Лондон, като няма доказателства, че е посещавал градско училище. Освен това родителите му са неграмотни и на всички важни документи се подписват с кръстче. За разлика от подобен типаж, авторът на “Хамлет” демонстрира сериозна класа. Отлично познава литературния език, историята, както и обществено-политическата ситуация в Англия. От останалите тромави подписи на твореца учените правят извода, че той е по-скоро неграмотен, отколкото образован човек.
След смъртта му не е намерен нито един ръкопис, книга или изобщо някакво литературно произведение. 15 000 думи например са използвани в творбите му, а дали синът на неграмотен занаятчия е способен да използва толкова, е съвсем резонен въпрос. Дори и в завещанието си Шекспир не споменава нищо за творчеството си. Така науката не разполага с нито едно писмено доказателство за съществуването му като писател. Познава го само като бизнесмен и инвеститор в недвижими имоти. Единственото, което го свързва с театъра, са акции.
3. Мохамед
Мохамед е последният пророк на ислямския свят, на когото Аллах се явява и предава своите послания. В резултат на тази “височайша” среща се ражда и Коранът. Основни източници на биографията на Мохамед са ислямски религиозни документи, които учените подлагат на сериозни съмнения. В самия Коран името му се споменава само 4 пъти, но с неясен смисъл и не и в значението, в което би ни се искало. Освен това подобна личност липсва и от документите на съседни народи, внимателно описващи всички исторически и религиозни събития от онова време.
Учените стигат до заключението, че по времето на исляма пророкът далеч не е толкова централна фигура. Намесват се и теории, според които е имагинерен персонаж, специално създаден, за да въдвори разделение между ислямския и християнския свят. На практика той би могъл да съществува, но религиозните му дела оставят сериозна нотка на съмнение.
4. Крал Артур
Той е легендарен образ, свързан с войната срещу варварите в Англия, главен герой и в рицарските романи и народния епос на страната си. Науката обаче не разполага с нито едно доказателство, че е реална личност. Смята се, че е прототип на друг герой от онова време, който носи съвсем различно име. Временните победи на британците срещу саксонците позволяват на учените да приемат, че те са предвождани от някакъв митичен герой с баснословна сила и власт. Предвид и превода на името на героя се предполага, че Артур е по-скоро прозвище на водача, отколкото негово истинско име. С откриването на гробницата на краля също не настъпват впечатляващи промени в информацията за него, дори напротив. Отнема и време на изследователите, за да установят, че той въобще не е погребан там.
5. Жана д’Арк
Тя е не само национална героиня на Франция, но и е обявена за светица от католическата църква. Известна още като Орлеанската дева, Жана е не само предвидлив човек, който общува с Господ, но и компетентен военачалник, добре запознат с науките, теологията и реториката. Затова и учените изпитват сериозни затруднения, когато трябва да свържат подобен профил с обикновена овчарка от Орлеан. Предполага се, че д’Арк е била добре планиран проект: специално обучено момиче с дарба свише, чиято цел е била е да сплаши враговете и да вдигне армията и народа срещу тях. Широко разпространено е и схващането, че е имало и няколко Жани. Този факт се подчертава и от появата на няколко момичета след екзекуцията ѝ, които твърдят, че са Жана д’Арк. Така само изгарянето на кладата до момента е потвърден исторически факт.
6. Исус Христос
Именно фигурите от религията будят най-сериозни съмнения у учените. Доколко съществуването на Исус Христос е реално, все още е обект на сериозни дискусии. Плащеницата, с която е увито тялото му след смъртта му, например запазва отпечатъците му. Множеството сканирания обаче доказват, че е създадена едва през 14-и в., а не през 1-и. За разпъването на Божия син на кръста има доказателства по целия свят. Остатъците от кръста му се намират в редица абатства. Събрани в едно цяло, те наистина създават кръст. Открити са и 30 пирона, с които е бил прикован към него, въпреки че в Библията се споменават само три или четири. Несъответствия обаче има дори и във външния вид на Христос. В „Откровението на Йоан“ например той е изобразен като бог със снежнобяла коса и огнени очи, в които горят седем звезди, а в устата си държи двустранен меч. По-късно е представен като обикновен човек.
Липсват и писмени доказателства за живота му и като човек, и като проповедник. Евангелията са създадени поне 100 години след предполагаемия му живот на Земята, а свидетелствата на евангелистите, от друга страна, са крайно недостоверни. Трябва да се има предвид и че Църквата като институция доста се е постарала, за да заличи истинския образ на Христос, като до голяма степен е изтрила историята за произхода и семейството му. Друг е въпросът, че в онези времена, а и днес еврейски духовник не може да бъде ерген.
7. Крали Марко
Той е легендарен персонаж в българската културна памет, бранител на покорения ни народ. И макар да е свързан по-скоро с чужда история, българите имат достатъчно причини да го уважават и помнят като поборник срещу османския поробител. Личността, която се крие зад митичния герой, според учените е синът на крал Вълкашин, владетел на една значителна част от териториите на днешна Северна Македония, в която влизат и части от съвременна Гърция и някои градове на Южна България. Неговият образ претърпява значителни промени през вековете и буквално се обновява с всяко следващо поколение. За мнозина българи Крали Марко все повече прилича на хайдутин.
В действителност вероятно няма значение кой се крие зад този емблематичен образ. Образ, който е по-скоро идея, отколкото конкретна личност с още по-конкретни стремежи и преживявания. И макар учените да имат сериозни разногласия по въпроса, легендата Крали Марко продължава да живее в съзнанието на българина.
8. Цар Ивайло
Ивайло живее в забележително време от нашата история – 13-и век. И на практика се появява съвсем навреме на политическата сцена – в момент, когато страната има нужда от своите герои. Легендарният му образ го разкрива като прост свинар, който повежда народа в битка срещу много по-силни и подготвени противници. В действителност не се знае със сигурност дали е бил свинар. По-важното е, че той има самочувствието, че може да властва над „другите селяни“ като цар. Краткотрайното му управление минава под шапката на мъжеството и удивителните победи над татарите, а българският народ се сдобива с един от героите си.
