9 начина да научите децата си на постоянство и самомотивация

Успехът е функция преди всичко на постоянство и след това – на талант и труд

Детските психолози са установили по кое качество „ще познаем” децата, които ще постигнат успех в живота. Това не е нито таланта, нито коефициента за интелигентно, нито дори трудолюбието. Това, което отличава силно мотивираните деца от тези, които лесно се отказват, е постоянството.

Деца, които имат постоянство, не се предават пред неуспехите. Те вярват, че усилията им ще се изплатят, и остават мотивирани да работят упорито и да завършат започнатото, въпреки всякакви бариери, които възникват.

Звучи прекрасно, и повечето родители го разбират, но не знаят как да научат децата си на това безценно качество. Ако и вие искате да възпитате своите на постоянство, има няколко прости начини за това:

1. Борете се с факторите, които обезсърчават децата.

Първата стъпка е да се борим с четирите фактора, които рушат постоянството:

Умора: Защитете способностите за концентрация на вашето дете , като се придържате към редовен режим на сън. Изключете устройствата един час преди лягане и дръжте екраните извън спалнята през нощта.

Безпокойство: Натискът да успее може да предизвика обратен ефект.

Убедете на детето си, че любовта ви не зависи от неговия успех.
Идентичност, базирана единствено на бързи постижения: Внушете мислене за растеж, така че детето ви да разбере, че успехът не е фиксиран. Хвалете го за усилията, а не за резултатите.

Очаквания за учене, които не съответстват на способностите: Задайте очаквания малко над нивото на уменията на вашето дете. Очакванията, които са твърде високи, могат да причинят безпокойство, докато тези, които са твърде ниски, могат да доведат до скука.

2. Учете, че грешките са възможности за растеж.

Напомнете на децата си, че грешките могат да бъдат нещо положително, дори ако ситуацията не се развие така, както са очаквали. Приемете грешките им и им кажете: „Добре е да бъркате. Важното е, че си опитал.”

Признайте и собствените си грешки. Това ще им помогне да осъзнаят, че всеки прави грешки и че успехът се постига, когато не позволявате на неуспехите да ви определят.

3. Научете го на изкуството на малките стъпки

Учете децата ви да разделят големите задачи на по-малки, по-управляеми стъпки. Това ще им помогне да се чувстват по-уверени в завършването на нещата с течение на времето.

Ако се чувстват разочаровани от работен лист по математика например, накарайте ги да вземат отделен лист хартия и да покрият всички математически задачи с изключение на горния ред. След това продължете да спускате хартията надолу към следващия ред, докато завършват всички.

Или, ако се чувстват претоварени от огромното количество домашна работа, която имат, могат да запишат всяка задача на лепяща бележка, да ги подредят по трудност и да ги решават една по една.

4. Празнувайте малките успехи.

Повтарящият се провал може да унищожи постоянството, но и най-малкият успех може да насърчи детето да продължи напред, така че му помогнете да идентифицира своите малки победи.

Например: „Последния път си написал по английски шест думи правилно. Днес си написал осем! Това е напредък! Ставаш все по-добър с упоритост!“

5. Променете фокуса си.

Ако детето ви иска да се откаже от дадена задача, поставете таймер на бюрото му и го настройте за подходящ период от време, съобразен с обхвата на вниманието му.

Обяснете, че просто трябва да продължи, докато се чуе звънецът. След това може да си направи кратка почивка и да нулира таймера.

Насърчете го да види колко задачи може да реши, преди звънеца. С течение на времето фокусирането ще стане по-лесно.

6. Преместете „препъни камъка“.

Когато децата се отказват, това може да е, защото не виждат изхода от предизвикателството. Започнете, като признаете тяхното разочарование и изразете, че това е нормално чувство. Накарайте ги да правят дихателно упражнение или да си вземат почивка.

След това, когато се върнат към задачата, вижте дали можете да им помогнете да намерят проблема, който им пречи.

7. Хвалете усилията.

Психологът от Станфорд Карол Двек откри, че когато децата са хвалени за тяхната интелигентност (напр. „Ти си толкова умен!“), е по-малко вероятно те да упорстват.

Но когато бъдат похвалени за усилията си (напр. „Ти работи толкова усърдно за това! Добра работа.“), те са по-мотивирани и работят по-усърдно.

За да прояви постоянство, хвалете усилията на детето си, а не неговите оценки или точки. Целта е те да бъдат подтиквани да успеят без външни мотиватори като шестици, стикери и златни звезди. Изследванията установяват, че повърхностните подсилващи средства действително могат да намалят постоянството на децата.

8. Измислете положителни изречения.

Негативните убеждения от типа: „Не мога да го направя“ „Не съм достатъчно умен“ пречат на постоянството. Помогнете на детето си да избере кратко, положително изказване , което да си повтаря, когато нещата станат трудни.

Напомнете им да повтарят това твърдение на глас няколко пъти в продължение на няколко дни, докато се сетят да го използват сами:

„Не е нужно нещата да са идеални. Ще ставам все по-добър и по-добър, ако продължа да опитвам.”

9. Отстъпете назад и ги оставете да го разберат.

Едно от моите основни родителски правила е: Никога не правете нещо за децата си, което те могат да направят сами.

Всеки път, когато поправите грешките на детето си или направите нещо за него, то все повече се научава да зависи от вас. Има възможност да развиете постоянство.

След като разберете, че детето ви може да изпълни задача само, направете крачка назад. Позволете им да прегърнат това чувство на постижение.