9 талантливи мъже превърнаха Алма Малер във „Вдовицата на четири изкуства“

„Черната вдовица” Алма Малер може да прости на мъжа липсата на пари, на красота, на сърце, но не и липсата на талант

Съвременните момичета не знаят нищо за Алма Малер-Верфел. Нито златотърсачките, нито мечтателните гимназистки предполагат каква могъща жена е живяла в първата половина на миналия век. Тя не е първа красавица или богата наследница, но притежава омая, достатъчна да завърти главата на девет от най-значимите таланти на своето време. Алма има лоша слава, наричали са я зла, разтурена жена. За съвременниците си тя е „Черната вдовица” или „Вдовицата на четири изкуства“. Тя няма друг талант, освен да бъде Вечната муза.

Справя се обаче така добре с това, че историята не помни по- могъща вдъхновителка. Алма изглежда способна да прости всичко на мъжете в живота си – и крайностите на характера, и липсата на охолство. Не търси красавци, но в едно е категорична – бездарието трябва да стои далеч от нея!

Родена да е жрица на Аполон

На 31 август 1879 в семейството на пейзажиста Емил и Ана Шиндлер от Виена се ражда Алма. Щом бащата умира, майката намира подслон в обятията на ученика му Карл Мол. Момичето расте сред художници, но години наред се учи да свири пиано при най-добрата преподавателка и дори композира.

Едва на 17 години разбива сърцето на първия талантлив мъж в живота й. Жертва на чувствената виенчанка става Густав Климт. За него се твърди, че може би е стигнал по-далеч с ухажване, неофициалната версия е, че Алма се показва недостъпна. Климт не си позволява да я нарисува, но библейските му лица носят някои от чертите й.

Фрау Малер

Алма изживява роман с композитора Александър фон Цемлински, но провокира силен обществен шум с избора си на съпруг. Жени се за 19-години по-възрастния Густав Малер – директора на операта и известен композитор.

Той обожава земята под нозете й, а тя става вярна спътница, помощница, съвършена домакиня и всичко, което трябва да е в живота на един талант. Малер е сприхав, дори деспотичен, живее по такъв режим, сякаш е офицер.

Раждат им се две дъщери – Мария и Ана. След четири години по-голямата умира, което съкрушава сърцето на бащата – в пряк и преносен смисъл.

Съвършена съпруга с едно-единствено изкушение

Загубата на детето, голямата разлика във възрастта, тираничния характер – може би всичко това е било непоносимо за младата Алма Малер. По лекарско предписание Густав напуска операта, заминава със семейството за Щатите, без да забравят старата родина. По време на едно от пътуванията жена му среща по-младия от нея архитект Валтер Гропиус и започват авантюра.

Историята става достояние на композитора по банален начин. Съперникът му пише любовно писмо до Алма, но го адресира до мъжа й. Малер се съсипва! За да задържи младата си съпруга обаче постъпва нетипично за времето си – започва да посещава Зигмунд Фройд и благодарение на сеансите при него се променя. Става по-внимателен, по-грижовен, композира за нея и й посвещава работите си с патетични изречения.

Малер умира през 1911, а Алма остава до него като предана съпруга.

Веселата вдовица не е за един мъж

За разлика от майка си, Алма Малер не бърза да се омъжи повторно. Тя обаче далеч не е опечалена вдовица. Чувствата между нея и архитекта тлеят, а на хоризонта се появява нова звезда – младият и необуздан художник Оскар Кокошка.

Експресионистът се държи като луд. Ревнува я, устройва сцени, дебне под прозорците. Казват, че консумират страстта си на първата среща, а той не спира да й предлага брак. Кокошка я затрупва с писма, рисува я, а най-чувствения му портрет нарича „Невеста на вятъра“. Тя абортира детето им след поредния уморителен скандал и това ги разделя.

Започва Голямата война, а Гропиус и Кокошка се записват като доброволци. Когато архитекта се озовава в болница, Алма Малер зарязва всичко и отива с намерение да си го върне.Отдава й се, а той не може да откъсне ръце от нея. Женят се следващата година и им се ражда дъщеря – Манон, но не им е писано да остареят заедно.
В същото време Кокошка е така съсипан от измяната на музата си, че поръчва кукла с образа на Алма и я води навсякъде със себе си.

Докато Гропиус защитава родината и Кайзера, Алма се запознава с младия поет Франц Верфел. Псевдоморалистките я взимат на подбив „Тя е многостранна муза. Само писател й липсва в колекцията”.

Алма ражда син, неизвестно дали от съпруга или любовника си. Мартин умира, както и дъщеря й Манон. Нацистите я преследват заради браковете и връзките й с евреи и е принудена окончателно да емигрира. Тя е на 40 години, а той на 27. Трябва да минат години, но Алма се жени и за него . Верфел умира от сърдечен удар в Ню Йорк през 1945 г. на 55 – малко повече от Густав Малер в годината на смъртта му.

Алма Шиндлер-Малер-Гропиус-Верфел надживява третия си съпруг с 19 години. Загубила три деца, двама съпрузи, много приятели, които я смятали за муза, тя пише книга с живота си, която Холивуд не пропуска да филмира.

Съвременниците й твърдят, че е с много тежък характер. Изявена антисемитка, въпреки брака с Малер, принуждава третият си съпруг да се отрече от юдаизма, за да каже „Да”. Симпатизира на Хитлер и не е честна дори в дневниците си.
Алма Малер- Верфел обаче знае тайната на това как едно момиче без особен талант да се превърне в легенда. Нужни са добро стечение на обстоятелствата, изразен характер и стръвно желание да водиш живот, въпреки правилата!