Айфеловата кула – Желязната дама, пред която отстъпиха парижани

Издигната в сърцето на Париж и откровено мразена от болшинството парижани, Айфеловата кула е най-разпознаваемата забележителност на френската столица

Айфеловата кула е най-разпознаваемият символ на Париж. В интерес на истината, местните не я харесват много, но се възползват добре от факта, че е най-сниманата туристическа забележителност в света. Каквито и чувства да провокира във французите, никога не забравят, че е открита официално на днешната дата през 1889 година.

Своенравното дете на татко Айфел

За Световното изложение през 1889 г. , което съвпада със стогодишнината от Френската революция, Парижката градска администрация обявява конкурс за архитектурен символ на инженерните и технологични постижения във Франция. Поканени да участват са най-големите имена в бранша. Сред тях е Гюстав Айфел , който решава да покаже стар проект-скица на неговия служител Морис Кьохлен . С помощта на Емил Нужие финализира проекта наречен „300-метрова желязна кула”. Гюстав Айфел получава съвместен патент за него и на по-късен етап откупува правата на съавторите си.

Идеята за кулата побеждава останалите над сто проекта. Архитект Стефан Совестр довършва артистичния ѝ облик, за да отговаря на средата и изключително високите стандарти на парижани.

Самия Айфел участва със свои средства в построяването, но е сключил такъв договор, с който става ясно, че инвестицията ще се изплати още по време на Изложението. Приходите след това са чиста печалба.

300 души се трудят две години, два месеца и пет дни, но както се вижда до днес – проектът е завършен успешно, въпреки предизвикателствата. Айфел очаква, че кулата му ще краси Марсово поле две десетилетия. Успехът ѝ обаче е смайващ!

Милиони се стичат да видят отблизо проекта, когото вече наричат по между си „Желязната дама”. Местни творци и интелектуалци са готови на бунт срещу нея. Смятат, че присъствието ѝ нарушава уникалния стил на архитектурата на Париж.

300 знаменитости се подписват под петицията до кмета. Сред тях са Дюма-син, Мопасан, Шарл Гуно. От тогава съществува исторически анекдот, че Уилям Морис или Ги дьо Мопасан редовно вечеря в ресторанта на първия етаж на кулата. На въпрос защо прави това, а твърди, че я мрази, той отвръща: „Това е единственото място в целия огромен Париж, където не се вижда“.

Никой не може да спре прогреса- дори изисканите парижани. Айфеловата кула не само просъществува десетилетия, но и става част от символа на горда и непримирима с тирана Франция.

Непокорена

„Желязната дама” преживя „Прекрасната епоха”, две световни войни и разделението между Запада и Изтока. Металната конструкция се оказва в положението на нежелана снаха – свекърите не я харесват, но завинаги остава член на семейството. По време на Втората световна война умишлено повреждат асансьор в нея, за да не може Хитлер да се качи на нея при посещението си през 1940година. Проблемът се оказва толкова „сериозен”, че се отстранява едва след Освобождението на Париж.

През лятото на 1944 г., по време на битките за френската столица, американският пилот Уилям Овърстрийт минава със самолета си под арките на Айфеловата кула и успява да свали вражески самолет. През август същата година, когато съюзниците се приближават към Париж, Хитлер нарежда на генерал-полковник Дитрих фон Холтиц, военен командир на района, да унищожи Айфеловата кула заедно с останалите забележителности на града. Немският благородник проявява нечувана дързост и не изпълнява заповедта.

Нови времена

След като настъпва дълго желаният мир, идват дни на спокойно щастие и за Айфеловата кула. Всяка година милиони я посещават, в ресторантите ѝ се правят по няколко предложения за брак дневно, от нея се излъчват радио и телевизионни канали и става обект на няколко комични (и успешни) опити за измама.

Влюбените по света мечтаят да я видят на живо, макар мнозина да са разочаровани от хилядите ентусиасти като тях. Единственото време, когато не се посещаваше са тъжните дни на ковид –пандемията и принудителната изолация.

Айфеловата кула в киното

Макар по света да има няколко копия на конструкцията (в България също), „Желязната дама” си остава запазена марка на Париж. В киното и телевизията дежурно използват образа ѝ. Когато искат да покажат, че главният герой е във Франция, просто го дават на терасата на апартамент, която задължително „гледа” към Айфеловата кула.

Митът създаден около нея е толкова силен, че се нарежда сред историческите забележителности с впечатляваща „кариера” в киното. Айфеловата кула е ням, но забележим герой още от времето на Люмиер. След това става свидетел на приключенията на Фантомас, Елза и Рик от „Казабланка”, героите на Трюфо и дори рисуваното плъхче-готвач Реми от „Рататуй”.

Около нея се влюбват, борят се за спасяването на света и се върши шпионска дейност. Направен е филм дори за татко Айфел и историята на най-знаменития проект на екипа му.

Напълно е възможно и конструкцията и във вас да буди противоречиви чувства. Можете ли обаче да си представите Париж без Айфеловата кула?!