Александър Батенберг и Виктория Пруска – една любов с трагична съдба

Дори и любовта е безсилна пред политиката, а Батенберг и Виктроия плащат висока цена за това

Александър Батенберг е първият български владетел след освобождението на България и човекът, който обединява княжество България с Източна Румелия. И макар да абдикира заради липсата на подкрепа от страна на руския имперски двор и немската монархия, той и до днес си остава човекът, направил възможно съединението на България.

За влиянието на Батенберг върху политическия живот в България в края на 19 и началото на 20 век се знае много. Както и за най-забележителния му акт — съединението на България. Малцина обаче знаят, че три жени владеят сърцето му, но нито една от тях не успява да го откъсне от България.

Годината е 1879, а княжеството има своя първи владетел след освобождението. Князът е млад, красив и очевидно обича дворцовия живот и забавленията. Особено близки до сърцето му са красивите оперни певици, актрисите, писателките и танцьорките. Неслучайно княжеския дворец редовно е сцена на балове. А една от жените, които трайно привличат вниманието на княза е Клара Циглер. Тя е актриса, писателка и играе героични роли. Двамата се отдават на епистоларна връзка, която продължава с години. За брак помежду им и дума не може да става, разбира се. Той все пак е принц, а тя няма и капка синя кръв във вените си. Въпреки това те си пишат дори и след като Батенберг абдикира. И макар че вече няма корона и трон, той все пак не се осмелява да предложи брак на талантливата актриса. За разлика от друга една жена, която пленява сърцето му, години по-късно.

Между любовта и политиката

Малко преди да срещне любовта на живота си в лицето на една немска принцеса, друга кралска особа пленява вниманието му — Елизабет фон Вит. След първите месеци на опиянение от факта, че е владетел, младият принц открива, че срещите с европейските принцеси го отегчават. На тях им липсва онази дързост, независим дух, интелигентност и виталност, които открива у талантливите артистки. Но една загадъчна дама — Кармен Силва го очарова. Тя пее, рисува, дръзка е и е много красива. Освен това е благородничка. За огромно съжаление на младия княз обаче, красавицата вече е омъжена. И то не за друг, а за собствения му съсед, румънския крал Карол. Двамата създават много близки приятелски отношения, но връзката им е платонична. В писмата си Батенберг често говори за нея и дори я нарича „най-красивото цвете на Букурещ“. Но колкото и да е хармонична връзката им, никой от двамата не си позволява да премине границите на приятелството.

Ромео и Жулиета

Любовта идва неочаквано, но невинаги има щастлив край. Това се случва и когато по време на една от европейските си обиколки, княз Батенберг се запознава с красивата втора дъщеря на немския кайзер — Виктория Пруска. Тя е идеалната кандидатка за съпруга на българския владетел — внучка е на кралица Виктория Английска, дъщеря е на немския кайзер Фридрих III, а майка й е Виктория Сакскобургготска.

Младата Виктория също не остава безразлична към чаровния немски принц и двамата първо изразяват чувствата си един към друг в писма. Следва таен годеж, който влюбените се опитват да запазят в тайна. Но не би. Новината става общоизвестна, преди да успеят да уредят брачния договор. И политическите интереси се намесват.

Руският император Александър III вижда в младия княз Батенберг заплаха за териториалните си претенции към България. От друга страна, немския канцлер Ото фон Бисмарк няма никакво намерение да предизвиква своите съюзници от Петербург. Русия не желае бракът между немската принцеса и българския княз? Тогава той просто няма да бъде осъществен. И дворцовите интриганти влизат в действие.

Из салоните на цяла Европа се носят ужасни слухове за Александър. От една страна се твърди, че той има противоестествени влечения към млади мъже. От друга — че поддържа цял харем с леки жени и е болен от срамна болест. Младият владетел е посрещан с презрение и неприязън, където и да отиде. Злостните слухове съсипват репутацията му, но младата немска принцеса се оказва неочаквано упорита и непоколебима. Уверена в любовта на годеника си, тя цели четири години успява да противостои на слуховете и не се отказва от годежа. Подкрепят я само баба й и родителите й. Докато накрая Бисмарк не се намесва и не настоява пред кайзера да сложи край на тази абсурдна любовна авантюра. Той дори се заклева, че докато е канцлер на Германия, нито една немска принцеса няма да се омъжи за Батенберг.

Последвалите политически събития само доказват колко е упорит в това свое решение. През 1886 година е направен опит за преврат в София и Батенберг е свален от власт. Няколко дни по-късно Стефан Стамболов му връща властта, но лишен от подкрепата на Берлин и Петербург, младият Александър избира да абдикира. Той подписва указ, с който се отказва от властта, а същевременно моли Бисмарк да му съдейства все пак за брака с немската принцеса, в която е влюбен. Но руския император все още не може да му прости, че е застанал на пътя му и е провалил анексирането на България към Русия. Затова пише на Бисмарк с твърд протест за брак между двамата влюбени, дори и след като Батенберг абдикира. Немският канцлер удовлетворява желанието му. Отхвърля молбата на младия княз и настоява пред кайзера да развали годежа. Между другото писмата между българския владетел и Клара Циглер също влизат в употреба. И младата немска принцеса със сълзи на очи връща пръстена на своя избраник.

Изгубеното щастие

Няколко години по-късно, докато е на почивка в Италия, Александър се запознава с оперната певица Йохана Лойзингер. Тя го очарова с ум, глас и талант. Князът е влюбен — той пее под прозорците й вечер, изпълнява канцонети в гондолите във Венеция и рецитира стихове на площад Сан Марко. И там, край Адриатика двамата забравят неравностойното си социално положение, за да се оженят тайно. Семейството на принца е скандализирано, но Александър е щастлив. Той най-после е открил спътница, с която да сподели живота си. Последните 7 години от живота си, младият княз изживява спокойно. Раждат му се две деца — Крум — Асен и Вера — Цветана. И двамата му наследници носят титлата граф и графиня Хартенау. Заради неравностойния брак, Александър се отказва от титлата принц и привилегиите на княз и приема доста по-ниската титла граф.

За съжаление семейната идилия на семейство Хартенау е кратка. На 36 години Александър умира заради неуспешна операция от апендицит. По негово изрично настояване останките му са пренесени в България и той е погребан в София — втората родина, която обича повече от истинската си и която никога не успява да забрави. Йохана е съкрушена, не иска да изпълни желанието му, но накрая се примирява, убедена от сестра му. До края на живота си тя получава пожизнена пенсия от българското народно събрание, със силното застъпничество на Захари Стоянов. Йохана не се връща втори път в България след погребението. Вместо това се мести във Виена, където до края на живота си се отдава на благотворителност и активна обществена дейност в помощ на млади творци и хора на изкуството.

Още една трагична любовна история

Но докато Батенберг успява поне в края на живота си да открие семейно щастие, съдбата сякаш проклина любимата му годеница Виктория Пруска. Немската принцеса остава с разбито сърце след разваления годеж и обикаля из Европа, за да забрави. По време на едно от своите пътешествия тя се запознава с принц Адолф Шомбург-Липпе — четвърти син на Адолф I Георг. Семейството на принцесата бърза да я омъжи, особено след скандално разваления годеж с Батенберг и плъзналите слухове за него. И едва започнали да се опознават с младия немски принц, двамата се оказват сгодени. Още през ноември същата година се състои и сватбата им, след което са изпратени на продължително сватбено пътешествие. Бракът е сключен, опасност младата принцеса да избяга при своя любим княз вече няма и тя е свободна да се върне със съпруга си в Бон, Германия, където се настаняват в частна вила. Бракът на двойката обаче нито е щастлив, нито е благословен от деца. Няколко месеца по-късно двамата започват да живеят разделени, а през 1916 година принцът умира, оставяйки Виктория сама.

Вече не толкова младата вдовица решава да се отдаде на ексцентричен и свободен живот и благотворителност. Но през 1927 година тя се оказва жертва на безумен измамник. По време на една вечеринка тя се запознава с руския авантюрист Александър Зубков, който се представя за руски дворянин. Той е 34 години по-млад от нея, привлекателен и очевидно много дързък. И твърди, че е лишен от цялото си състояние заради революцията в Русия. Омаяна от чара му, Виктория предизвиква огромен скандал, когато се омъжва за него. Това се оказва третата фатална грешка в живота й. Само след няколко месеца бракът им се разпада, а Зубков пропилява цялото състояние на Виктория. През 1928 година той е изгонен от Германия и бяга в Люксембург. Там е принуден да се прехранва като сервитьор в ресторант. Между другото, изоставеният съпруг се оказва доста отмъстителен. Той привличал посетителите в ресторанта с необичайна реклама „Вас ви обслужва зет на кайзера“.

Само ще добавим, че и този брак на Виктория не й носи деца. Самата принцеса остава в Бон, където е принудена да се издържа като пише мемоари за живота си. През 1929 година умира в Бон, където до последния си дъх е обичана и почитана от местните граждани. Те искат да я погребат в родния си град с почести, но по инициатива на сестра й Маргарита, принцесата е погребана във фамилното гробище на семейство Хесен в Кронберг.