Ален Делон почина: Краят на една епоха, белязана с много любов и успех, но с малко щастие

Неспокойният дух на Ален Делон може би най-после намери покой, помирил децата си на смъртния си одър

Смъртта на Ален Делон беше оповестена с лаконичното: „Ален Фабиен, Анушка, Антъни, както и (кучето му) Лубо съобщават с огромна скръб за кончината на баща си. Той почина мирно в дома си в Души, заобиколен от трите си деца и семейството си”.

Кончината на най-вълнуващия европеец през последните десетилетия сдобри до известна степен синовете и дъщеря му, които през последната година водиха открита медийна война. Братята и сестрата не оспорваха завещанието на Гепарда, а както винаги- своето място в сърцето му.

Актьорът, който успя да получи целия успех и любов на света, докрай не успя да излекува раните на собствените си детство и младост, за да бъде напълно щастлив.

Ален Делон е роден на 8 ноември 1935 г. във Франция. Израства в проблемно домакинство под крилото на баба си и контрола на строгия си пастрок. Напуска училище рано, за да служи в армията в Индокитай. След завръщането си замина за Париж гладен, нахален и красив. Има невероятен късмет и започва актьорската си кариера в средата на 50-те години. Бързо става звезда, благодарение на своята харизма, талант и вълнуващата любовна история с Роми Шнайдер.

Ален Делон е най-известен с ролите си в „ Роко и неговите братя” (1960), „Гепард” (1963), „Самурай” (1967) и „Басейнът” (1969). Сътрудничеството му с режисьори като Лукино Висконти, Жан-Пиер Мелвил и Микеланджело Антониони затвърди позицията му на един от най-значимите актьори в световното кино. Освен актьор, Делон успя да стане продуцент, режисьор и дори успешен бизнесмен
Кариерата му често беше белязана от противоречия, но той успя да запази статута си на икона. В личен план имаше любовта на няколко изключителни жени, но само един кратък брак. Той не беше много хрисим и почтен като любим, но винаги оставаше предан до смърт приятел на жените, чието сърце е разбил.
Ален Делон се оттегли от киното в началото на 21 век, но запази свръх популярността си и талант да дава впечатляващи интервюта. В едно от тях той заяви:

‘Ще си отида от този свят, без да ми е мъчно за него. Животът не ми носи кой знае какво. Всичко съм видял, всичко съм изпитал. Но най-вече мразя сегашната епоха. Повръща ми се от нея! Има създания, които наистина мразя. Всичко е фалш, всичко е подменено. Няма уважение към дадената дума. Важни са само парите. По цял ден чуваме за престъпления. Знам, че ще напусна този свят, без да ми е мъчно за него!“

Последните години за него бяха изпитание. Въпреки това, при една от последните му публични прояви – в Кан, той заяви:

„След тази Златна палма съм обзет от желание да благодаря на всички, които са ми засвидетелствали по някакъв начин своята обич и симпатия, и не само. Пътят ми върви към края си и искам да кажа: познах толкова много страсти, любов, толкова успехи и поражения, толкова скандали, толкова схватки, тъмни афери, толкова спомени, пропуснати срещи или случайни запознанства, толкова подеми и пропадания; и когато почестите се превърнат само в далечен и неважен спомен, ще остане само едно нещо, което ще грее със своето постоянство и своята дълговечност: вие, вие, само вие. На вас, които ме направихте това, което съм, и които ще направите това, което ще бъда, трябваше да кажа всичко това. Казвам ви „Благодаря, благодаря, благодаря!“.