Жените на Ърнест Хемингуей

Ърнест Хемингуей – да обичаш живота с разбито тяло и душа

Ърнест Хемингуей оцеля след ужасно детство, нещастна първа любов, четири брака,70 премеждия, пороци и крайности

Ърнест Хемингуей не е от писателите, които живеят и изгарят само, докато пишат книгите си. До последната си глътка въздух той не се уплаши да изпитва границите си – и в любовта, и в преживяванията. Тялото му носи белезите на войната, катастрофи със самолет и кола, ухапвания от акула и лъв. Оцелял след рак, цироза, фрактури, хипертония и диабет, той не спря да обича живота с цялата му измамна красота. Хемингуей беше човек, който умее да прекалява и с жените, и с пиенето, и с опасностите. Не успя да понесе само бремето на страдащата си душа…

„Мразя я в червата си тази кучка!“

Ърнест Хемингуей се ражда на 21 юли 1899 г. в предградие на Чикаго. Семейството му е силно религиозно и се гордее с факта, че са наследници на герои от Гражданската война. Има четири сестри, по-малък брат и баща, който възпитава в него любов към природата и спортовете на открито. Може би щеше да е щастлив, ако не беше…тираничната му майка.

Тя е много независима и амбициозна – най-вече по отношение на синовете си. Докато докторът работи, госпожата иска от момчетата си дори налудничавото. Облича ги като момиченца, нарежда им да играят само с кукли и се налага във всичко, но не излиза на глава с големия си син.

Заради опитите й да изтръгне от него агресията и да го направи музикант, тя го лишава от училище, за да свири на виолончело. Семейството се мести в престижен квартал, в което всеки получава своето – отделни стаи, студио за мама, кабинет за татко, а малкият Ърнест Хемингуей – нескончаеми уроци по бокс, лека атлетика, лов, риболов и всякакви мачо – слабости.

Баща му се самоубива и това е повратна точка в живота му. Писателят обвинява, разбира се, майка си за загубата и прави всичко, което би я вбесило – заминава на далеч, отдава се на писане и граби с пълни шепи радости за необузданата му душа…

„Сбогом на оръжията“

Едва на 20 години той среща първата си любов. Война е и е един от ентусиастите, направил всичко, за да усети мириса на барут.

Хемингуей е отхвърлен от донаборната комисия, защото има проблеми с едното око, но като доброволец в Червения кръст отива да кара линейка в Италия. Годината е 1918 и той все пак става герой. Спасявайки живота на боен другар, е тежко ранен и го изпращат на дълго лечение в миланската болница. За раните му се грижи Агнес фон Куровски.

Медицинската сестра е седем години по-голяма от него. Отношенията им са платонични, но си обещават да се оженят, когато войната свърши. Уви, само година по-късно тя вече е сгодена за италиански лекар. Сърцето на младия войник е разбито, но преживяното е хубав повод да напише „Сбогом на оръжията”години по-късно.

„Безкраен празник”

Завръщайки се у дома, докато става все по-добър в писането, приятели го запознават с по-възрастната от него Хадли Ричардсън. Тя е хубава, срамежлива, осем години по-голяма. Баща й е самоубиец и това ги сближава още повече.

Ърнест Хемингуей получава от Хадли всичко, което Агнес му отказва. През 1921 година се женят и заминават за Париж. Градът на светлината, макар и между две войни, е прекрасно място за всеки млад и влюбен – „безкраен празник”, както го описва писателя. След две години се ражда синът им Джон Хадли Никанор, когото всички наричат Бамби. Хемингей им посвещава творбите си, но сърцето му вече бие за с друга.

Полин Пфайфър

През 1926 г. Полин Пфайфър се появява в Париж, 30-годишна американка от богато семейство, която е дошла да работи в списание „Воуг”. Тя е интелигентна, остроумна и другарува със звездите на културния елит. С Хемингуей се влюбват безпаметно и се впускат в авантюра, макар Полина да е приятелка на Хадли.

Съпругата разбира. Вместо да изчака страстите да улегнат, моли мъжа си да направи пауза. Изисква от любовниците пробна раздяла от три месеца, за да изпитат чувствата си. Хемингуей се съгласява и това само разпалва страстта му към Полин. Той страда, мисли дори за самоубийство, но щом фаталният срок приключва, Хадли се показва най-благородната на света. Съгласява се на развод и спокойно обяснява на Бамби ситуацията.

Хемингуей приема католицизма, за да получи благословията на семейството й. Става баща на още двама сина и известен писател. Славата го притеснява, защото предпочита радостите на лова, сафарито, бягството с бикове, а не суетата на градските салони.

С Полина и момчетата се завръща в Щатите и се установява във Флорида. На прага обаче е нова война и нова любов.

Марта – жената, която не може да бъде ничия

Докато отразява като кореспондент Испанската гражданска война, Хемингуей попада на истинска рядка птица. Марта Гелхорн е независима, талантлива и обожава опасностите. Прави име на един от най-известните военни кореспонденти и става причина за края на десетгодишния брак на писателя.

Марта и Хемингуей се женят през 1940та. Заедно откриват очарованието на Куба и я избират за втора родина.

Идилията обаче е кратка. За първи път на Хемингуей му се налага да чака. Тя не спира да обикаля опасните точки по света, а той не може да бъде кротък и отстъпчив като баща си. Докато се надпреварват кой да бъде водещ в семейството, краят идва, придружен от една много специална млада дама.

Мери

В Лондон писателят се запознава с връстница на жена си, която също умее да пише доста добре. Писателка, журналистка и все пак – различна от третата мисис Хемингуей. На третата им среща Ърнест й казва, че не я познава, но че иска да се ожени за нея. След това писателят катастрофира и го посещава не Марта, а Мери Уелш. Гелхорн е първата от съпругите му, която го напуска, а следващата жена в живота му не бърза да приема фамилията му.

Двамата заминават за Париж през 1944 година. Тя се развежда, а той между поддържане на връзки със Съпротивата, не спира да гуляе. Обръща й внимание, че в тяхното семейство господарят и писателят е само един. Тя се съмнява дълбоко в бъдещето им, но го придружава до Куба.

Едно събитие ги свързва завинаги. 38-годишната Мери забременява извънматочно. По време на операцията губи толкова кръв, че лекарят е готов да обяви смъртта й. Сам Хемингуей поема кръвопреливането в свои ръце и я спасява.

Мери в крайна сметка остава с него. Споделя с него всичките му слабости – Куба, лов, пътувания, залезите над океана. Изтърпява скитането му по баровете, последната му платонична любов и безкрайните му болести. Тя е тази, която го намира прострелян – на 2 юли 1961. До сетен дъх ще твърди, че Ърнест Хемингуей се е прострелял случайно. Все пак мъжът й пише, че „Светът е прекрасно място и си струва да се борим за него и мразя изключително много факта, че трябва да го напусна.“

Ползвайки нашия сайт вие приемате и се съгласявате с правилата за неговото използване и информацията, която системата получава за вас Повече информация

The cookie settings on this website are set to "allow cookies" to give you the best browsing experience possible. If you continue to use this website without changing your cookie settings or you click "Accept" below then you are consenting to this.

Close