Астрид Линдгрен – невидимото, но истинско приятелче от детството на всеки от нас

Астрид Линдгрен изживя почти стогодишния си живот като чаровна хулиганка – без да спазва правилата, но със златно, широко сърце, което умее да дава и да се забавлява

Астрид Линдгрен е от писателките, чиито творби никога няма да бъдат демоде. „Пипи Дългото чорапче” е единствената книга от списъка със Задължителна литература, срещу която момчетата никога не възразяват. Те мечтаят да срещнат момиче като Роня, дъщерята на разбойника, да изживеят приключенията на Емил от Льонеберя или да имат приятели като Братята с лъвски сърца и засипват с историята на Карлсон, който живее на покрива…

„Майката” на тези толкова истински герои е като невидим приятел от детството на всеки от нас. Растем с историите й. Преживяваме премеждията на героите й. А един ден си спомняме за тях с толкова нежност, че непременно искаме да ги споделим с децата си.

„Селма Лагерльоф от Вимербю“ – Щурото дете на любовта

Астрид Анна Емилия Ериксон се ражда на 14 ноември 1907, в чифлика Нес край Вимербю, Швеция. Родителите й се срещат на пазара. Майка й e на 7, баща й – на 13. Детската симпатия се превърнала в любов и двамата се оженили.

Първо се ражда Гунар, след това бъдещата писателка, а след нея Стина и Ингегерд.
Embed from Getty Images
Родителите й минават за бедни фермери, защото имат само един работник и една работничка. Майката не спира да работи, докато отгледа децата си, а съпругът й всеки ден започвал деня с благодарствена молитва до Господ, който му е дал тази прекрасна жена. Скромният селянин знае, че до него е жена-чудо, а децата растат с усещането, че живеят в сянката на велика любов.

Един ден, когато Астрид Линдгрен вече е световно известна, тя разказва за загубата на майка си. Десет години след кончината й бащата отново продължава да благодари на Господ – защото на него се паднало да изживее бремето от раздялата им.

В дом, където цари такава любов и взаимно уважение, няма начин да не пораснеш щастливо дете. Астрид, брат й и сестрите са като герои от романите й – много заети с работа, но волни и обичани.
Нетипично за времето си, публично показват привързаността си един към друг и много се забавляват заедно.

Майката им чете в кухнята, а малката Астрид се опива от легендите и местния фолклор. Когато тръгва на училище е толкова погълната от книгите, че бързо си спечелва прозвище – „Селма Лагерльоф от Вимербю“. Тя и не смее да мечтае за успеха на първата жена – нобелов лауреат, но е достатъчно смела да поиска да си вади хляба с писане.

Първата работа, първата любов, първия скандал

Само на 16 години, едва завършила средното училище, Астрид се цани за младши репортер в местната многотиражка. Докато усвои занаята се влюбва в петдесетгодишния редактор – нещастно женен баща на голямо семейство. Чувствата й са споделени и след две години се налага тихомълком да напусне градчето, за да го роди тайно и за да не създаде пречки за развода на любимия си.

В Стокхолм младата госпожица Ериксон завършва секретарски курс и работи, докато роди. Раждането на Ларс завинаги отваря рана в душата и на нея, и на детето. Заради времето, в което живее се налага да го остави в приемно семейство в Дания.

Тя не спира да работи, за да стане независима и за да може да го отгледа. През това време обаче синът й расте в дома на чужда жена, на хиляди километри от нея. Отхвърля предложението на любовника си да се оженят след скандалния му живот. Живее в лишения, но успява да си вземе Ларс и двамата се установяват в Стокхолм. Не им е лесно, но родителите им се съгласяват да се грижат за внука.

Този период на раздяла и лишения обаче остава белег в творчеството й, където ще срещнете много истории за изоставени, самотни деца, които трябва сами да се справят с предизвикателствата на живота.

Щастие, наречено Стур

Много млада, но борбена, Астрид все пак става независима. Секретарката на Кралския автомобилен клуб изживява нов скандален романс, отново с шефа.

Стур Линдгрен обаче е по-млад и достатъчно широкоскроен. Предлага й брак и осиновява Ларс през 1931 година. На младото семейство се ражда дъщеря – Карин, която един ден става повод на бял свят да се „появи” – най-смелото момиче, за което се разказва в литературата.

Една необикновена домакиня

Десет години по-късно Астрид Линдгрен е почтена съпруга и майка. Тя решава да бъде домакиня, за да може да се посвети на децата. Един ден Карин се разболява от пневмония и докато е на легло, майка й я забавлява със измислените си истории.

Една вечер хлапето за пореден път иска приказка – за Пипи Дългото чорапче. Карин сама измисля името на героинята, но за Астрид Линдгрен това е като манна небесна!

Всяка вечер майката измисля нова, различна история за безобразно ярката Пипи, а Карин не спира да иска още и още. Всяка следваща кратка история за червенокоската калпазанка в многоцветни чорапи изисква продължение. За пет години късите истории се превръщат в роман. Когато дъщерята на Астрид Линдгрен навършва 10 години, майка й подарява за рожден рождения ден: илюстрован ръкопис за Пипи Дългото чорапче.

Пипи, Роня, Емил и останалите

Ръкописът с приключенията на Пипи е отхвърлен от голям издател, но Астрид Линдгрен вижда колко се харесва историята й и вече знае, че ще пише за деца.

През 1944 година Европа е на финала на изпепеляваща война, но тя печели второ място в литературен конкурс. Отпечатват историята й „Брит – Мари си излива душата” и така официално започва кариерата й на писателка.

В следващата година става редактор на детския отдел в това издателство, остава там до пенсия, но не престава да пише своите необикновени истории. Тогава за първи път се публикува „Пипи Дългото чорапче” и шведите моментално се влюбват в момичето с червените плитки. През следващите години се печатат продълженията на романа.

В годините след това се ражда Кале Детектива, изгубеният принц Мио,Карлсон и Дребосъчето. Шишкото с перка на гърба става популярен като фамозната си „сестричка” Пипи, но бива изместен от малкия негодяй Емил Свенсон от Льонеберя. Цели шест книги се създават по всичките му бели до израстването му като сериозен общинар.

Ражда се и Роня, Дъщерята на разбойника, която иска да помага на бедните, не да ги ограбва. Нейната невинна любовна история със сина на врага – Бирк, се харесва не само на децата, но и на родителите, които биха искали историята на Ромео и Жулиета да е с щастлив край.

Старица като никоя друга

Астрид Линдгрен живее 21 щастливи години със своя съпруг. След като го губи за утеха й остават децата, световния успех на творбите й, екранизацията и искрената любов на милиони деца по света.

Книгите й са преведени на близо 70 езика по света. Получава най-престижните награди. Налага й се да преживее загубата и на родителите си, и на брата и сестрите, на стари приятели, най-вече – на безценния й Ларс.

Тя вече е баба, която всяко лято взима на лятната си вила седемте си внука. Сутрин пише, а следобед ги черпи с бисквити с масло, играе с тях на открито и сериозно изслушва всеки с проблемите му.

До сетен дъх Астрид Линдгрен не спира да дава им дава любов и вълшебство. За себе си не иска много. Последното й пожелание за рождения й ден е типично в неин стил: „Мир на земята и спретнати дрехи!”